Глава 1
Когато порталът се затвори, цялото ми тяло се схвана. Запътих се напред, препъвайки се в краката си, и се протегнах към въздуха пред мен, опитвайки се да я хвана.
– Бриел! – Изкрещях отново, а паниката и мъката стягаха гърдите ми.
Ако успеех да стигна до нея през следващите няколко минути, да спра кървенето, тя можеше да оцелее…
Завъртях се, а сърцето ми заби в гърдите.
– Шиа! Отвори портал! – Изкрещях на светлия маг. Клои и Люк бяха замръзнали в шок в задната част на стаята, но Дарън и Блейк изтичаха през страничната врата, вероятно за да потърсят помощ.
Най-добрата приятелка на Бриел ме гледаше ужасено, а сълзите се търкаляха по карамелените и бузи, докато ръцете и трепереха.
– ШИА! – Изригнах, като се запътих към нея.
Луцифер беше разцепил земята и Шиа не беше на същата страна като мен, да не говорим, че крилата ми бяха счупени – постоянна пареща болка в гърба ми. За щастие най-добрият ми приятел се беше освободил от връзките си и сега летеше, за да хване Шиа. С три размаха на крилата си Ноа я постави до мен.
Тя хипервентилиралаше, гърдите и се повдигаха, докато се опитваше да диша. Искаше ми се и аз да се отпусна, но не можех. Бриел разчиташе на нас.
– Шиа. Отвори портала и Ноа ще може да я излекува. Става ли? – Опитах се да запазя гласа си спокоен, но тя се разтрепери.
Все още трепереща, тя изправи рамене.
– Добре.
Винаги е била надарена за възрастта си. Разбира се, никога нямаше да и го кажа, защото вече имаше его с размерите на Тексас, но беше особено силна при отварянето на портали, така че знаех, че може да се справи.
Шиа си пое дълбоко дъх; застана с крака, поставени на ширината на раменете, и протегна ръце напред. Между дланите и лумна пурпурен огън, но също толкова бързо угасна. Очите и се разшириха от тревога и тя опита отново да запали магията си, но тя веднага изгасна.
– Блокират ме – измърмори тя.
– Не! – Изкрещях, тъй като отчаянието заплашваше да ме завладее.
Бриел… цялата тази кръв.
Отърсих се, грабнах ръката на Шиа и се затичах покрай мястото, където Луцифер беше отвел Бриел. Излязохме през вратата в студената нощ. Алармата за демони все още бе включена, а в другия край на кампуса забелязах Рафаел да тича по пътя към нас, с Михаил на своя страна. Дарън и Блейк вървяха след тях.
– Опитай тук. – Ръцете ми трепереха и знаех, че съм на ръба на пълна нервна криза.
Дали Бриел вече щеше да е изгубила кръвта си? Можех ли все още да я спася? Колко дълбоко я беше порязал? Защо я беше порязал? Колко минути бяха минали?
Стотици въпроси минаха през ума ми с бърза скорост. Страхувах се, че съм на ръба да изгубя разсъдъка си.
Шокът на Шиа сякаш беше отшумял малко. Тя носеше свикналия ми с нея поглед на свирепа решителност, устните и се отдръпнаха в песъчлива насмешка, а ръцете и се издигнаха, магията и лудо пламна…
Само за да бъде затворена отново.
– Майната му! – Изрева тя.
– Какво стана? – Погледна лицата ни Рафаел, а после най-вероятно прочете мислите ни, защото изведнъж увисна срещу Михаил.
– Бриел – прошепна архангелът. Изглеждаше болен от шок; едва успях да погледна лицето му.
Шиа се пъхна в ръцете ми.
– Лети с мен до Града на демоните! – Изръмжа тя.
Да! Разбира се.
Ако беше с блокирана магия, тя вероятно се простираше само до Града на ангелите.
– Не, не би направил това… – Ноа бе прекъснат от звука на крилата, които се откъснаха от гърба ми.
През лопатките ми се стрелна изгаряща гореща болка, а по челото ми се появи пот. Бях забравил, че крилата ми са счупени. Едва заздравяха и бяха много крехки.
Стегни се.
Прибрах Шиа в тялото си, изпратих част от собствената си лечебна енергия към крилата ми и се издигнах в небето.
О, Боже.
Острото парене между раменете ми беше като нажежен до червено нож, забит в гърба ми. То не беше нищо в сравнение с болката в сърцето ми, когато видях как Дяволът преряза гърлото на годеницата ми. Размахах безумно криле, казвайки на тялото си да се справи, защото независимо от болката, щях да преведа Шиа през тази стена за рекордно кратко време.
– Нека да помислим! – Изкрещя до мен Михаил, а гласът му се носеше над вятъра. Архангелът се бе издигнал в небето заедно с мен.
Това не се случва.
Въздъхнах, игнорирайки Михаил, съсредоточавайки се върху полета и самолечението си. Всичко, което можеше да отвлече мислите ми от болката в крилата и в сърцето ми.
Погледнах надолу и видях границата на Града на демоните.
Чешмата. Мразя това място. Не искам нищо повече от това да освободя невинните хора и да го запаля.
Докато се спусках, ръцете ми сякаш изтръпнаха. Вероятно си причинявах някакво увреждане на нервите, но не ми пукаше.
Бриел беше моето семейство. Единственото семейство, което ми беше останало.
Емоцията стегна гърлото ми и трябваше да прехапя езика си, за да не се изгубя. Спускайки се с Шиа в една уличка между стената на Града на демоните и няколко жилищни сгради, аз се приземих, поставяйки я на земята. Болката, като бръснарски ножчета, драскащи всяка повърхност на кожата ми, се настани в мен. Още едно напомняне, че не мога да бъда тук за дълго, не както можеха да бъдат Шиа или Бриел.
Михаил, Ноа и Рафаел се приземиха до мен, като всички се гърчеха от същата болка, която изпитвах и аз. Да бъдеш Небесен в крепост на демони беше мъчително. Очите им претърсваха периметъра за заплахи, но погледът ми падна върху Шиа.
Хайде. Моля те.
Магьосницата плесна с ръце и с хриптене искра от зелена магия се разпали, преди да стане черна като мастило.
– Това е тъмна магия – замисли се Михаил. В гласа му нямаше присъда. По-скоро като че ли правеше констатация.
Шиа вдигна рамене безгрижно.
– Трябва да направя това, което трябва да направя.
Да!
Бих направил всичко, за да върна Бриел безопасно тук точно сега. Дори да продам душата си на демон.
Когато порталът започна да се отваря между ръцете и, едва не припаднах от облекчение. Но също толкова бързо си спомних, че не мога да мина през него. Никой от нас не можеше. С изключение на Шиа.
– По дяволите! – Извиках, спомняйки си как Бриел импулсивно се втурна в портала, за да вземе Сера, а Шиа се вмъкна точно зад нея. Любовта на живота ми беше лоялна до краен предел. Бях се опитал да вляза след нея и ада едва не откъсна единия ми крайник. Този път беше различно. Тя кървеше; нямахме време. Просто трябваше да опитам. Нямаше да оставя Шиа да се справи сама.
Силната ръка на Рафаел кацна на рамото ми.
– Не, сине. Ще умреш. Виждал съм как се случва. Този свят ще те изпепели.
Усетих как краищата на съзнанието ми потъмняват, връщайки се на онова място, на което отидох, когато родителите и сестра ми умряха – онова безразсъдно място, където не ме интересуваше нищо, най-малко собствената ми безопасност. Ръката на Рафаел върху рамото ми се превърна в скоба, приковавайки ме към мястото, и тогава разбрах, че ако се опитам да скоча в този портал, той ще ме спре.
– Ще потърся помощ от други охранители от Падналата армия, които са надарени с демони – обяви Михаил, точно когато порталът беше достатъчно широк, за да стъпя в ада.
– Няма време за тези глупости! – Избухна Шиа. – Той и преряза гърлото! Тя кърви.
Отвъд нея се простираше огнена пустош с ред след ред сламени колиби – някои от тях горяха. Няколко демона се разхождаха наоколо и разговаряха помежду си. Без да каже и дума, Шиа се завъртя към Михаил.
– Дай ми меча си.
Луцифер беше нахлул на партито ни, когато всички бяхме без оръжие. Не бяхме готови за подобно нещо. Това накара гнева в мен да закипи още по-силно.
Михаил се поколеба.
– Не се притеснявам за загубата на меча си, дете, но не можеш да отидеш там сама.
Познавах Шиа, тя беше почти толкова упорита, колкото и Бриел. Ако кажеше това, само щеше да разпали огъня и.
– Гледай ме! – Изръмжа тя и скочи през портала без оръжие.
– Не! – Изкрещя Ноа, тръгвайки след нея, преди Михаил да се втурне да задържи и него. Ноа хипервентилираше, нещо, което вероятно трябваше да направя, но бях в твърде голям шок.
С едно движение на китката си Михаил разкопча меча си и го хвърли вътре в портала, където той тупна в краката на Шиа.
Шиа кимна, взе Меча на истината на Михаил и сложи пръст на устните си в опит да успокои Ноа, който сега шепнешком крещеше името и.
Мечът на Михаил беше легендарен. Не познавах нито един демон, който да е оцелял след едно докосване от острието му. Искаше ми се да и изкрещя да побърза, но също така трябваше да утеша Ноа, тъй като той се страхуваше от загубата на приятелката си, докато аз все още скърбях за своята.
Заключен в хватката на Рафаел, стоях там, докато Шиа се промъкна между две колиби и излезе на главния път, където демоните се разхождаха из района.
Всички от земната страна на портала замръзнаха. Какво щеше да види тя? Какво щеше да направи, ако забележеше Бриел или самия Луцифер? Спрях да дишам, когато тя погледна наляво, после надясно и отново наляво. Един преминаващ демон от племето тис разпозна, че тя не е мъртва, нито демон, и съскайки, се хвърли към нея. Шиа вдигна меча на Михаил и го стовари силно върху шията на демона, отрязвайки главата му.
– БРИЕЛ! – Изкрещя тя в агония.
Никога и за милион години нямаше да забравя ужаса в гласа и. Ръцете ми настръхнаха.
– БРИЕЛ! – Гърдите и се надигнаха, докато тя трескаво се оглеждаше наляво и надясно, явно не виждайки и следа от най-добрата си приятелка.
Тогава светът започна да се върти, а душата ми се разцепи на две, докато се сгромолясвах на колене.
Тя беше изчезнала.
Бриел я нямаше.
Назад към част 1 Напред към част 3
