Глава 21
ДЖАКС
Ръцете ми намират шията ѝ, докато я притискам назад към стената, а другата ми ръка заключва китките ѝ над главата ѝ.
Гневът ме разпалва. Трябва да сложа край на това.
Трябва да продължа напред и да спра да позволявам на мъката да управлява всеки мой миг.
Така ще започна да живея отново. Да унищожа Зоуи Ноулс.
Никога досега не съм посягал на такава жена, но тя е изключение от правилото. Не мога да обясня колко шибано луд се чувствам в момента. Мразя я. Наистина я мразя, дяволски мразя.
Но докато гледам как тялото ѝ започва да отслабва, как очите ѝ се затварят и по бузите ѝ се стичат тихи сълзи, трябва да се запитам защо това усещане е болезнено. Защо се чувствам така, сякаш съм ударил шибаното дъно и няма път нагоре. Защо мисълта, че ще я загубя, кара сърцето ми да се блъска жестоко в ребрата ми.
И тогава ми хрумва.
Аз изобщо не я мразя.
И това е нещото, с което се боря повече от всичко. Всъщност изпитвам нещо към нея.
Осъзнаването ме кара да махна ръката си от гърлото ѝ по-бързо, отколкото я поставих там. Внимателно свалям китките ѝ над главата ѝ, след което ръцете ми се плъзгат около нея и вдигам безжизненото ѝ тяло в обятията си, докато отивам и я слагам на леглото.
Майната му.
Моля те, все още дишай. Моля. Моля. Моля те, по дяволите.
Усещам пулса ѝ и въздъхвам с облекчение. И след това изпадам в безсилие, но не по онзи гневен начин, по който го направих преди малко – вместо това правя единственото нещо, което не съм правил досега, и давам воля на цялата тъга в себе си, като заравям лицето си във врата ѝ и се извинявам отново и отново.
– Толкова ми е кофти – казвам, докато усещам как стените ми се рушат, как бариерата ми се разбива на пух и прах. Прекарах толкова дълго време в тъмнината, хванат в капана на омразата, която сам предизвиках. Да, Зоуи е причината Джейсън да е там в онзи съдбовен ден, но не тя го е принудила да отиде. Тя не е държала шибан пистолет в главата му и не го е водила там против собствената му воля. Той отиде, защото искаше. Той взе решение да отиде без мен.
Без мен.
И това е същината на проблема. Аз не бях там.
Не можех да помогна.
Нямах възможност да се опитам да направя каквото и да било, защото се занимавах с някакви други глупости, за които сега дори не мога да си спомня – явно не бяха важни.
Чувствам се виновен, че съм отсъствал.
Чувствам болка, че не бях до брат си.
Мислех, че отмъщението е отговорът, но вижте какво направих току-що. Почти я убих. Почти отнех живота на Зоуи и за какво?
Дори не мога да отговоря на този въпрос, защото няма достатъчно добър отговор.
Докато ме поглъща вината, че съм я наранил, не забелязвам нищо друго, докато не усещам как една ръка докосва тила ми. Издърпвам лицето си от извивката на врата ѝ и се отдръпвам назад, като виждам, че очите ѝ са отворени.
– Зоуи – прошепвам, като доближавам челото си до нейното и го опирам там.
Пръстите ѝ нежно галят косата ми, докато ѝ казвам, че съжалявам.
– Всичко е наред – прошепва тя в отговор. – Разбирам.
– Не – казвам, като отдръпвам леко глава назад и приковавам очи към нейните. – Не, не разбираш. – Това е последното нещо, което казвам, преди да усетя това привличане между нас, което доближава устата ми до нейната в мека и нежна целувка.
Очаквам тя да ме отблъсне, да ме ритне в топките и да ми изкрещи да се махна от нея – и никой не би могъл да я вини в този момент – но тя не го прави. Вместо това пръстите ѝ се заплитат в косата ми, а устните ѝ се допират до моите.
Внимавам да не се стоварвам върху нея, докато се изкачвам по тялото ѝ. Поставям лактите си от двете страни на главата ѝ, подпирам се, а устните ни не губят контакт.
Ръцете ѝ се преместват върху раменете ми, а ноктите ѝ леко загребват по ръцете ми.
И когато най-накрая си поехме въздух, тя ме помоли само за едно нещо.
– Дръж ме, Джакс.
И аз го правя. Лежа зад нея, държа я близо до себе си, тя е с гръб към гърдите ми, ръката ми е около кръста ѝ, а ръката ѝ е върху моята, и оставаме така, докато притеглянето на съня не стане прекалено силно, за да го пренебрегнем.
И въпреки случилото се неотдавна, съм почти сигурен, че това ще бъде най-добрият сън, който съм имал от много време насам.
Назад към част 21 Напред към част 23
