Мариана Бусарова – Програмна грешка
Едно завладяващо произведение, любезно предоставено на сайта ни от неговата авторка.
Глава 9
–Пази се! – Сарти огледа екипировката на Антъни критично и стисна устни – Можеше да измислим нещо с по-малко екшън… А и видеото на малката с онази горила не ти ли стига?
–Трябва ми елемент на изненада, Сарти! Не се безпокой за мен. Свърши си твоята част от работата, а аз – моята. Знаеш, че малко физически усилия никога не са противопоказни, приятелю.
Сарти направи крива физиономия.
–Предпочитам да пия коктейл в приятна компания, вместо да се напъвам по тия чукари.
–Ще те компенсирам с много коктейли, Сарти – засмя се Тони.
–Не ти ща компенсациите! Само си запазѝ задника цял!
Тони кимна и потупа леко другия мъж по рамото.
–Всичко ще бъде наред, Сарти. Качвай се на транспортьора, а аз се мятам на лодката.
Антъни грабна раницата си и бутна лодката във водата. Росариа се приготвяше за спускането заедно с още двама от екипа си. Другите щяха да я следват по брега. Тони видя как Сарти се отдалечава. Бяха му избрали позиция, от която имаше видимост по голяма част от трасето, поне в тази част, която се очакваше да минат през този ден.
Антъни тръгна напред първи с ясното съзнание, че дори това просто действие ще ядоса в някаква степен Росариа. Той ѝ помаха демонстративно и хвана греблото на кануто. Беше добър спортист и напредна бързо, а другата група още се помайваше и младата жена говореше нещо недоволно на спътниците си и махаше изнервено с ръце. Тони намали темпото – все пак не искаше да го изпускат от очи! Дори напротив – трябваше да го виждат идеално. Лодката на Росариа беше доста по-голяма и удобна. Тя се настани в средата, а двамата мъже – на носа и кърмата. Хванаха греблата и заработиха с тях усърдно. Антъни се усмихна и продължи напред. Водата се блъскаше в бордовете на кануто му и случайни пръски мокреха ръцете и лицето му, но усещането беше приятно и освежаващо. Трябваше да признае на разработчиците на този проект, че атмосферата беше напълно автентична. Знаеше какви суми са вложени за изграждането на това съоръжение и колко възвръщаемост се очаква. Неминуемо щеше да има тълпи от желаещи да опитат спускането. Вече имаше предварителни записвания за година напред. Баща му потриваше доволно ръце и се надяваше на космически печалби. Реално съоръжението беше напълно готово и се правеха последни изпитателни тестове. Не, че преди това не бяха правени стотици такива. Поне по отношение на сигурността Корпорацията беше непреклонна – не можеше да се отрече!
Тони поддържаше с лекота преднина от около трийсетина метра, което при спускане беше съвсем лесно, особено с по-леката лодка, която ползваше. Мъжете от другата група напъваха мишци да го настигнат и подминат, но законите на физиката не зависят от нечии капризи…
Към обяд Тони спря до десния бряг, където Сарти бе направил малък бивак на върха на едно възвишение. От височината се гледаше цялата долина в подножието.
–Има идеален обхват – потвърди Сарти.
–Сигурен ли си, че няма да те усетят?
–Едва ли са сменили вчерашните кодове, приятелю…! Поне се надявам да не са ги. Ако има промяна в тях ще ме пипнат много бързо. Иначе няма начин, казах ти. Все едно някой да се движи зад гърба ти и да носи шапка – невидимка… Е, ще те следва без проблем, а ти си безсилен да направиш нещо. А даже едва ли ще подозираш, че има някой зад теб – само интуицията може нещо да ти подсказва. Добрите програмисти надушват по някакъв свръхестествен начин чуждата намеса. Затова пипам извънредно внимателно.
Тони кимна. Седна за няколко минути, изяде два сандвича и тръгна към кануто. Росариа и нейния екип бяха спрели да почиват на около километър надолу и той трябваше пак да ги задмине.
–Движи се по горния ръкав и няма да забележат, че се доближаваш. Когато те видят да ги минаваш ще е твърде късно – каза Сарти.
–Добре. Точно така мислех да направя.
Сарти се усмихна.
–След час започваме екшъна, Тони. Стегни се!
–Стегнат съм напълно – разтърси рамене Тони.
Усещаше нещо като сценична треска. Странни тръпки лазеха по гърба му. Пое си въздух и бутна лодката във водата. Предстоеше финалният акорд на това действие от тяхната странна оперета на фарса.
Спусна се остро и бързо по горния ръкав и почти не му се налагаше да гребе. Кануто набра инерция и се плъзна покрай бивака на Росариа, елегантно и леко като стрела. Тони ѝ помаха и ѝ изпрати въздушна целувка. Брегът беше близко и успя да види даже изненадата в големите ѝ, маслинови очи. Нямаше как да разбере какво се случва зад гърба му, но предположи, че другата група ще започне подготовка за отплаване, възможно най-бързо. Използва греблото, за да намали скоростта си и да им даде възможност да го доближат. Прикри се зад една издадена скала, а там водата се успокояваше и кануто застана почти неподвижно. Слънцето печеше. Разбира се не истинското Слънце – звездата от Слънчевата система. Огромни прожектори го имитираха, но всеки авантюрист по това трасе имаше усещането, че е под слънчевите лъчи… Илюзията беше пълна. Антъни надникна иззад скалата и видя, че Росариа и спътниците ѝ са поели по реката. Време беше отново да изскочи пред погледите им. Игра на котка и мишка! Кой ли щеше да падне в капана? Надяваше се да не е той. Подкара кануто, а водата го засмука и изстреля надолу по течението. Секундите се сляха в някакво сюрреалистично усещане за безвремие. Бяха само той и реката. Видя точно онзи ръб, който чакаше. Тук реката оформяше стъпала и се завихряха безброй малки водовъртежи. Тони насочи кануто точно към един от тях и лекият плавателен съд се завъртя изведнъж в посока, обратна на течението. Помаха на Росариа и се засмя с глас. В следващия миг настана истински воден ад. Чу рева на водата. Всички знаеха, че в долното течение на реката има водопад, но сякаш изведнъж той се бе преместил при тях, по някакъв магичен начин. Естествено това не беше магия, а бяха магичните и бързи пръсти на Сарти. Кануто на Тони се завъртя няколко пъти около оста си и изчезна в разпенените води на водопада. От мястото, където беше лодката на Росариа, всички видяха чудесно как мъжът изчезва, а лодката се преметна във въздуха и потъна с плясък във водата в ниското, разцепено на части.
Викове на ужас се чуха от другата лодка и двамата мъже там загребаха с усилие към брега. Грохотът на водопада постепенно заглъхна и пръските вода се стопиха, сякаш никога не ги бе имало. Реката отново придоби стария си вид.
******
Каси включи видео-стената в дневната. Денят ѝ се бе сторил безкрайно дълъг. През цялото работно време почистваше новите експонати в склада и ги подготвяше за описване и класифициране. За тази работа не ѝ трябваше съсредоточаване и мислите ѝ летяха необезпокоявани към Тони. Някакъв страх се беше загнездил в нея, по-скоро приличаше на интуиция, отколкото на нещо предизвикано от реални събития. Припомняше си отделни думи на адвоката на Тони, Иван Зелински и те все повече ѝ звучаха двусмислени и навяваха усещане за нещо опасно. Да, Тони се бе заел с нещо опасно! Сигурна беше.
Прехвърляше каналите, без да успее да задържи вниманието си на нещо конкретно. При последното превключване огромни, ярко червени букви, привлякоха погледа ѝ:
„Сензация!!! – пишеше на екрана – Невероятен инцидент в най-новото съоръжение на „VWC”!!! Безследно е изчезнал единственият син на собственика ѝ – Антъни Феърбътън! Все още не се знаят никакви подробности по случая!”
Каси изпусна дистанционното. То издрънча оглушително на плочките на пода. Тя се свлече на дивана. Ръцете ѝ трепереха неудържимо. Гърлото ѝ бе пресъхнало, сякаш не бе пила и капчица вода цял ден. Пое си няколко пъти въздух и простена задавено.
Господи! Нима Тони се бе провалил?! Не бе усетила кога се е разплакала. Прекара език по изпръхналите си устни и те бяха солени от сълзите ѝ. Вдигна механично ръка и ги избърса с опакото на ръката си. Не знаеше какво да прави. Да се обади на Иван? Той едва ли знаеше нещо повече от нея. Скочи и грабна телефона си. Влезе в профила на Cassandra, но там нямаше нищо ново. Никакво съобщение от Антъни… Малко преди да излезе, забеляза някаква странна синя точка, която пулсираше в горния, десен ъгъл на екрана. Чукна с показалец върху нея. Картината се промени и след миг пред замъгления ѝ поглед изплува блестящ надпис:
„Не вярвай на очите си, а само на сърцето, Cassandra! Sage е безсмъртен!”
След думите мигаше личице с усмивка. Каси стисна очи. Изведнъж се бе успокоила. Явно нещата не бяха такива, каквито изглеждаха. Поне се молеше да е така!
Назад към част 8 Напред към част 10
