БАНЯН
Миризмата на лагерния огън навлезе в ноздрите ми и беше толкова нормална в сравнение с магията, която обвиваше тази част на гората. Те бяха там долу. Можех да разбера, че са. Димът се издигаше на поляната между дърветата. Ако не беше това, никой нямаше да разбере, че са там.
Джори беше предател, хитър манипулатор. Беше ми позволил да му се доверя и да изиграе всички ни за дълго време. Но да запалиш огън беше глупаво.
Безшумно се спуснах между дърветата и се приземих във фея на няколко метра от огъня. Преместих се така, че да мога да ги видя, но изчаках, преди да направя крачката си.
Кловер седеше срещу едно дърво. Беше вързана, но говореше с Джори, който седеше до огъня. Той говореше за себе си, сякаш беше всичко, висок и могъщ като дявол. Това не беше Джори, когото познавах.
Но нищо в живота ми вече не беше такова, каквото изглеждаше.
Направих крачка по-близо. Кловер дръпна връзката ни и погледна към мен през дърветата.
Тя знаеше, че съм тук.
Не даваше да се разбере, че знае. Слушаше как Джори говори за магията и колко добър е в боравенето с нея, като го прекъсваше със саркастични отговори. Ако положението не беше толкова тежко, щеше да е забавно.
Пълзях все по-близо и по-близо.
Едно клонче се счупи под обувката ми и Джори се усмихна.
– Отне ти достатъчно време.
Усетих Брин и Аякс между дърветата зад мен и пристъпих напред в кръга от светлина, който огънят осигуряваше.
– Джори, кучи сине – изръмжах аз. – Какво, по дяволите, правиш? – Погледнах към Кловер.
Едното ѝ око беше силно подуто, челюстта ѝ беше червена, а устната ѝ беше разцепена. Синини се виждаха и по ръцете ѝ.
Когато я видях в този вид, нещо в мен се пречупи. Не просто пукнатина като предупреждение – най-накрая се бях пречупил.
– Не използвай този снизходителен тон спрямо мен. Достатъчно дълго се подчинявах на авторитета ти, но това приключи. Сега, когато си тук…
Не му позволих да довърши изречението си. Втурнах се към него и го ударих в лицето толкова силно, че Джори падна назад.
Той се отскубна назад с шокирано изражение. Но шокът му бързо отстъпи място на яростта. Той отлепи устните си от зъбите и изръмжа.
– Давай, пич – изсъсках аз.
Джори се засмя.
– Ако си мислиш, че ще бъдем два дракона на ринга, значи ти предстои изненада.
Той вдигна ръце, ръцете му се свиха в нокти и земята под мен започна да трепери и да се клати. Дърветата около нас се пропукаха и паднаха, блъскайки се едно в друго, докато земетресението разрушаваше гората.
Аз се мъчех да се задържа на краката си. Но взривих Джори с огън и той изкрещя.
Когато пламъците изгоряха, Джори беше невредим.
Той се засмя, когато премигнах.
– Не мислеше, че мога да се преборя с това, а? – Каза той. – Почакай да усетиш какво още може да направи черната магия.
Тъмнината се промъкна, завихри се около дърветата, заглушавайки светлината, която идваше от огъня, и дори с очите си на феи я видях.
– Ти ни държеше в невидение – казах на Джори, заобикаляйки го. Той не откъсваше очи от мен. Завъртях го, докато не се оказа с гръб към Кловер.
– Скривах това, което наистина мога – каза Джори. – Никога не показваш картите си, нали?
– Това не е шибан покер – избухнах.
Джори извъртя очи.
– Никога не оценяваш шегите, които правя.
– Те не са шибано смешни.
Той изръмжа при това и земята отново се разтресе. Борех се да остана изправен, а около нас се чуха нови трясъци на дървета.
Пантерата на Брин се измъкна от дърветата, без да издаде нито звук. Когато Кловер я видя, лицето ѝ се смали. Бях прав да доведа подкрепление – Кловер се нуждаеше от приятел, който да ѝ помогне да се справи с това.
Брин се премести и развърза възлите. Тя изсумтя, когато пръстите ѝ изгоряха, но не издаде нито звук.
Когато Кловер се освободи, Брин се опита да ѝ помогне да се изправи.
– Какво е усещането всички да се покланят в краката ти? – Попита Джори. – Винаги съм се чудил.
– Не е всичко, което се твърди, че е – отговорих аз.
С ъгълчето на окото си наблюдавах как Брин лекува Кловер. Това отне толкова шибано много време. Но знаех колко тъмнина трябваше да изкарам от Мирабел, а Брин не беше толкова силен лечител, колкото бях аз. Аристократичната ѝ кръв ѝ позволяваше някои дарби.
– Да? – Отговори Джори. – Е, аз ще разбера. След това ще има нов ред на нещата.
– Не мисля така – казах аз и нападнах. Брин щеше да измъкне Кловер по дяволите, а аз можех сам да се справя с тази коварна змия.
Битката узбухна ужасяващо веднага. Сражавахме се свирепо. Ударих Джори в лицето. Той ме удари с лакът в корема и аз го повалих на земята. Търкаляхме се в калта, като нанасяхме удари с колене, лакти и юмруци навсякъде, където можехме.
Но това не беше всичко. Огънят беше на моя страна и аз изгарях Джори при всяка възможност. Привличах пламъци от огъня, като ги насочвах към нас, така че те танцуваха по кожата на Джори и палеха косата му. Той стискаше зъби и викаше, когато огънят ми му причиняваше нещо. Не беше напълно неуязвим, щом не можеше да вдигне магията си навреме, за да се защити.
Но и той използваше магията си. Натъпка тъмнината в гърлото ми, изкара магията ми извън контрол, така че трябваше да се боря, само за да я запазя. Той заглуши зрението ми, така че беше невъзможно да виждам. Когато ослепявах, той ме риташе в корема толкова пъти, че ми се струваше, че е счупил всяко ребро, и аз повръщах кървава каша.
Хвърлих огъня си към него, но Джори направи нещо с черната си магия и силата ми излезе извън контрол. Дърветата около нас се запалиха, издигайки се в ревящи пламъци.
Топлината не ме притесняваше ни най-малко – това беше собствената ми магия, но изведнъж Джори трябваше да използва магията си, за да се предпази от горещината, освен че се опитваше да ме отстрани.
И тя работеше. Щях да го победя по този начин.
Нападнах, повалих го на земята и седнах върху гърдите му. Започнах да го бия, като го удрях в лицето отново и отново. Носът му се счупи под кокалчето ми. Устните му се разцепиха, от веждата му бликна кръв. Яростта ми беше взела връх, но за първи път, откакто гневът ми излезе извън контрол, не ми пукаше да го спра. Той беше наранил сродната ми душа. Беше искал да убие мен и баща ми.
Беше ме предал.
Вече не бях бдителен. Бях прекалено сигурен, че печеля. Джори се задържа достатъчно дълго, за да повярвам, че всичко е приключило.
Изведнъж той изтласка толкова много тъмнина към мен, че тя ме отблъсна от него, а аз отлетях назад и се ударих в едно дърво. Паднах на земята, замаян.
– Банян! – Чух глас в далечината. Беше Кловер. Щях да позная този глас навсякъде. Защо, по дяволите, тя все още беше тук? Брин трябваше да я измъкне.
– Свършен си, Банян – изсъска Джори и се изправи над мен.
Лицето му се изкриви от заплаха, зъбите му изглеждаха криви и изкривени, а очите му бяха хлътнали и около тях имаше тъмни кръгове. Кръвта все още капеше върху гърдите му, разцъфтяваше по ризата му и комбинацията беше ужасяваща. Изглеждаше така, сякаш е бил мъртъв дълго време или нещо подобно. Това беше черната магия. Тя го беше завладяла.
И той щеше да ме убие.
Усещах как мракът се натрупва, докато Джори призоваваше всичко, на което беше способен. Това беше мястото, където умирах.
Това беше затишието преди бурята. Всичко беше станало толкова тихо, че чувах как бие собственото ми сърце. Времето се забави, а аз се взирах в Джори и предстоящата си смърт. Затворих очи и намерих Кловер чрез връзката ни.
– Обичам те – казах ѝ. Стига ми тя да знае, дори и да можех да ѝ го кажа само веднъж.
Гледах на забавен каданс как Джори отприщва силата си, а мракът се протяга към мен с нокти.
С пронизителен писък Кловер скочи пред мен в момента, в който Джори освободи силата. Светът отново се ускори и силен пукот разцепи небето над нея, когато тя погълна целия мрак.
Тя падна на земята пред мен, а тялото ѝ бе отпуснато.
И двамата с Джори се взирахме в нея.
Брин стоеше на няколко метра от нас, дишаше тежко, а очите ѝ бяха разширени от ужас.
– Аз я убих – каза Джори, сякаш не знаеше, че може да направи такова нещо.
Не. Не, не, не, не, не, не, не, не, не!
Не можех да повярвам, че Кловер е мъртва. Не можех да повярвам какво беше направил Джори.
За втори път тази вечер избухнах. Спуках се, яростта ме обзе. Силата ми изплува на повърхността, драконът се появи за миг и аз нададох рев, който разтърси земята. Взривих Джори с цялата сила, която можех да събера, и огънят, който избухна от центъра ми, го обгърна. Той пукаше и ревеше почти по-силно от мен. Изпуснах силата, докато не се изчерпах.
Когато най-накрая се отдръпнах, отново бях просто фея, дишах тежко, гърдите ми се издигаха и спускаха, а от кожата ми капеше пот.
Там, където беше Джори, не беше останало нищо друго освен купчина кости и пепел.
– Банян! – Извика Брин и се затича към нас.
Паднах на колене и притиснах безжизненото тяло на Кловер до себе си.
– Защо, по дяволите, не я измъкна оттук?! – Изпищях.
– Тя не искаше да си тръгне! Продължаваше да повтаря, че имаш нужда от нея!
– Имам нужда от нея! – Сълзи се търкулнаха по бузите ми. – И сега тя си отиде!
Затворих очи и я притиснах плътно до себе си.
Около мен огънят пукаше и изгаряше гората. Бавно осъзнах съскането и пукането, а когато вдигнах поглед, разбрах, че Аякс гаси пожара, използвайки водата си, за да облива всяко дърво, докато гората не спре да гори.
Когато излезе на поляната, лицето му се сгърчи.
– О, не – каза той тихо.
Той дойде при нас и падна на колене, като седна до Брин.
Тя имаше сълзи в очите си. Лицето на Аякс се сгърчи.
Разклатих Кловер напред-назад. Тя беше изчезнала. Чувствах се толкова празен. Връзката беше изтръгната от мен и имах в себе си зейнала дупка, сурова и изтерзана.
Тя си беше отишла, а аз бях останал без нищо.
– Толкова съжалявам – прошепнах аз. – Толкова, толкова съжалявам.
Брин изхлипа. Аякс избърса лицето си с ръка.
– Обичам те. – Притиснах глава към нежната кожа на шията на Кловер. Червената ѝ коса все още миришеше на шампоана ѝ и това накара сърцето ми да се свие.
Искаше ми се да имах повече време. Искаше ми се да и бях казал какво чувствам, когато все още я имах. Бях такъв глупак.
Трябваше да вляза в съзнанието ѝ, когато тя ми каза, и да видя истината. Трябваше да се боря по-силно. Трябваше да и повярвам.
Вече беше твърде късно.
Потърсих връзката, като се мъчех да я намеря. Търсех нейната магия, нейната магнетична сила. Имах нужда от нея.
– Върни се – помолих я. – Аз съм нищо без теб. Ти си всичко, Кловер. Обичам те!
Тя беше забулена в мрак. Магията ѝ беше изчезнала, а там, където беше връзката, имаше само черна дупка.
Докато някъде далече не проблесна слаба светлина.
– Кловер? – Промълвих.
– Тя си отиде, Банян – каза тихо Брин.
– Вие, не го ли чувствате? – Попитах.
– Какво да чувстваме?
Разбира се, че не можеха да го почувстват. Това беше чрез нашата връзка.
Затворих очи и я потърсих. Препусках през тъмнината. Душата ми извика нейната. Нямаше да спра, докато не я намеря. Нямаше да я пусна да си отиде. Без значение колко време щеше да отнеме, нямаше да се откажа, докато тя не се върне.
И тогава тя се върна.
Отново открих трептенето на светлината. Тя блестеше ярко и аз я достигнах с магията си. Хванах я за ръка и я дръпнах назад. Отначало беше трудно. Сякаш беше заседнала в катранената утайка, която бях усетил с Джори, когато намерих него и баща му.
Но аз бях по-силен от това. Аз бях Банян, с кралска кръв, а тя беше моята съдбовна половинка.
Дръпнах отново и докато работех, дърпах и дърпах, Кловер бавно изплува от мрака.
Брин изтръпна, а когато отворих очи, очите на Кловер трепнаха. Бяха блестящо виолетови, а златните петънца в тях блестяха ярко. Сега разбрах защо са там. Това не бяха очите на обикновения човек. Бяха очите на благородник. Бяха очите на моята съдбовна половинка.
– Банян? – Попита тя.
– Аз съм тук – казах аз.
Тя посегна да докосне лицето ми, сякаш искаше да се увери, че това е истина.
– Аз също те обичам – каза тя.