КЛОВЕР
Тъмнината беше абсолютна. Опитах се да намеря светлината, но тя не се намираше никъде. Щях да плувам в тази тъмнина завинаги и никога повече да не открия слънцето. Може би това не беше толкова лошо. Беше топло и удобно, тук беше уютно. Беше безопасно.
Но една мисъл се загнезди в края на подсъзнанието ми. Аз бях в безопасност тук, но другите не бяха в безопасност там. Не можех да спра сега. Не можех да се откажа, да се предам, да спра да се боря за това, което е правилно.
Баща ми все още беше в затвора. Не можех да се предам на този мрак.
И докато си го мислех, в мен се прокрадна безпокойство. Започнах да треперя, когато температурата спадна, ставайки все по-студено и по-студено и по-студено. Гласовете в далечината дращеха в съзнанието ми и аз се олюлявах, опитвайки се да се измъкна от тях, а после се опитвах да стигна до тях. Защото ако имаше гласове, трябваше да има и светлина.
Бавно си проправих път към повърхността.
Но със съзнанието дойде и болката. Ръцете и гърдите ми горяха така, сякаш върху мен бяха изсипали белина. Гръдният ми кош беше стегнат, а дишането ми причиняваше физически болки в гърлото. Главата ме болеше.
Очите ми се отвориха, но само за да открият още повече мрак. Това беше нощното небе. Дърветата се издигаха като стражи около мен, високи, тъмни и надничащи в нощта. Но небето отвъд тях беше мастилено синьо, а не черно като мрака, в който бях попаднал. Беше осеяно със звезди, сякаш небето беше обърната купа с диаманти.
Поех си дълбоко дъх, поемайки свежия въздух. Вдишах още веднъж и още веднъж.
Когато се опитах да седна, не успях. Свивах се, без да мога да помръдна. Бях вързана с въжета, които се увиваха около тялото ми.
Въжетата бяха покрити с някаква магия – магия, която изгаряше. Това обясняваше болката по кожата ми, борбата с дишането.
– Ти се събуждаш за кой ли път – каза Джори, като приседна до мен. – Ето. – Той хвана робата около гърдите ми и ме издърпа нагоре. Изкрещях, цялото тяло ме болеше, сякаш ме бяха пратили през шредер. Той ме повлече по земята и ме подпря на едно дърво, сякаш бях парцал. – По-добре?
– Не съвсем. – Когато проговорих, гърлото ми беше драскащо, а когато преглътнах, усетих вкус на кръв. – Какво ми направи?
– Аз? Нищо. Но черната магия направи каквото прави черната магия.
– Значи не я контролираш?
Той извъртя очи.
– Всички феи са едни и същи, толкова шибано обсебени от контрола. Работата с черната магия е, че тя не работи по този начин.
– Тогава как работи? – Попитах.
Джори ми се намръщи и се обърна. Беше опаковал дървени трупи в триъгълно вигвамче. Сигурно го е правил, докато ме е нямало. Опита се да запали огън и прокле, когато не се разгоря веднага.
– Щеше да е по-лесно, ако тук имаше фея на огъня, а? – Попитах.
– Млъкни – изсумтя Джори. – Достатъчно дълго ми се налагаше да се занимавам с тази арогантна гад, за да говориш и за него.
Взирах се в него, докато той си играеше с пакетче запалки. Беше в лошо настроение. Не приличаше на Джори, когото познавах. Винаги съм си мислела, че той е тихият, замислен човек от групата, лоялен докрай. Сега знаех, че е по-прекрит.
През цялото време той е бил предателят.
Трябваше да го боли като кучка, когато Банян и останалите бяха разбрали. Ако изобщо са разбрали. Изтръпнах при мисълта, че никой не знаеше, че съм тук. Ами ако ме убиеше и това беше краят? Какво щеше да се случи с Банян с нашата връзка?
Извиках, опитвайки се да се освободя от въжетата, но беше безсмислено. Колкото повече се борех с тях, толкова повече изгаряха кожата ми. Сякаш Джори не беше помислил за моето бягство.
А ако никой не знаеше, че съм тук… значи не бях в по-лошо положение от преди. Толкова дълго трябваше да се справям сама, че това не беше нищо ново или специално.
– Какво ще ми направиш? – Попитах.
Джори предложи самодоволна усмивка.
– Ще те убия.
Ледените ръце на страха стиснаха вътрешностите ми. Поех си дълбоко въздух, за да остана спокойна. Да покажа страха си и да започна да се паникьосвам беше точно това, което той искаше. Трябваше да се държа под контрол.
– Какво мислиш, че ще постигнеш с това?
Джори успя да запали пламъче и духна върху него, за да го съживи. След като огънят най-сетне се запали, той се обърна към мен.
– Знам, че не си толкова глупава, колкото се държиш в момента. Просто искаш да ти кажа какво се случва, за да не те убия веднага. Но това е добре. Някой трябва да знае колко добре се получи това за мен.
Той протегна ръце и ги стопли над огъня. Искаше ми се да ме премести по-близо. Болеше ме до костите и топлината на огъня щеше да ми помогне.
– Добре, слушам – казах аз.
Джори отвори раницата и извади сандвич със субпродукти. Устата ми се напълни. Бях с него през целия ден и не бях яла нищо от обяда вчера следобед. Той отхапа една хапка и сдъвка няколко пъти, преди да заговори около храната в бузите си.
– Връзката ти с Банян ще доведе до падението му, когато умреш – каза Джори делово. – Да, и аз бях стресиран от това. Не очаквах да влезеш в това . – Той преглътна, откъсна още една хапка и я сдъвка. – Връзката ти с партньора и цялата тази глупост със съдбовния партньор всъщност ми помогна. Тъкмо се канех да измисля как да отрежа бъдещия крал в коленете, така че докато свалим Рехан от трона, да няма кой друг да го последва освен нас.
Беше трудно да се съсредоточа върху думите му с толкова много храна, която се търкаляше в устата му. Как така не го бях забелязала преди? Или дори благоприличието му – заедно с лоялността му – бяха част от играта?
– Нас? – Попитах.
Джори се засмя.
– Не ти казвам всичко.
– Дори след като знаеш, че ще ме убиеш?
Джори само се засмя отново, преглътна и отхапа още една хапка.
– Знаеш ли, можеш да ни бъдеш от голяма полза.
– Как смяташ това?
– Ти си могъща, а и имаш подходящите семейни връзки. Искам да кажа, че майка ти беше една от нас. Жалко, че я разкриха и сега е заклещена зад решетките. Това е благородна саможертва. Надявам се да знае, че усилията ѝ не са били напразни. Когато най-сетне се качим на трона, ще я измъкнем отново. С теб на наша страна това ще бъде едно щастливо семейно събиране.
Аз се вцепених.
– Това не е в кръвта ми. Не съм родена от тъмнина.
– Права си. – Кимна той, дъвчеше и мислеше, преди да преглътне. – По-трудно е да превърнеш добрите. Аз съм роден от тъмнина – баща ми избра черната магия, а майка ми вече беше там, така че им беше лесно да ме отгледат правилно, използвайки тази сила, а не онази елементарна глупост, която трябваше да продължавам да използвам, за да накарам всички да повярват, че съм аристократ. Знаеш ли колко шибано дребнаво е това нещо? И онези битки с Аякс, само за да ги накарам всички да повярват, че това е истина. Сега, когато отново мога да използвам черната си магия, е много по-добре.
Загледах се в него.
– Ти си планирал това през целия си живот?
– Смяташ ли, че подобно превземане се прави за един ден? – Изхърка той. – Когато майка ти най-накрая се присъедини към нас, тя и моята майка станаха най-добри приятелки, нали знаеш.
Колкото повече говореше за майка ми, толкова повече се ядосвах. За кого, по дяволите, се мислеше той?
– И така, ще ме убиеш, а после? – Попитах раздразнено.
Джори се ухили.
– Пълна глупачка си за човек, който е на грешния край на магическите въжета.
Точно така.
– Била съм на грешния край на въжето много пъти в живота си. Това не ме е спирало досега.
Джори изстена.
– Ебаси, звучиш точно като него. Нелепо е колко много си приличате, макар че в други отношения сте като различни светове.
Той говореше за Банян.
– И все пак да те убием е по-добре, отколкото да те убедим да се присъединиш към нас – добави той. – В противен случай ще е по-трудно да го убием. Не мога спокойно да ти позволя да преминеш на наша страна, когато си обвързан с него. Ще ни предадеш.
Избухнах в смях.
– От теб това звучи смешно – казах аз.
– Ей, не съм аз този, който произхожда от семейство на предатели.
Гневът прекъсна смеха ми и аз се загледах в Джори.
– Все пак разбираш откъде идваме, нали? – Каза той. – Искам да кажа, че изучавайки закона и всичко останало, ти си съгласна, че системата е прецакана.
– Има какво да се подобри – казах сухо.
– Точно така. Един нов режим може да поправи това. Радвам се, че сме съгласни.
– Не съм съгласна с теб – изпъшках аз. – Да имаш черна магия на трона, ще означава да подпишеш смъртна присъда за всички от рода на феите.
Джори вдигна рамене и натъпка в устата си последната част от сандвича – две хапки.
– Няма значение, ако не си съгласна – каза той около сандвича си. Дъвчеше и преглъщаше тежко, като бършеше трохите от ръцете си. – Ти си просто едно нищожество от лошия край на града, колкото и да се опитваш да бъдеш по-добра. Използвам те само като примамка, докато пристигне Банян, а след това с теб ще е свършено и ще можем да поемем трона. Луиза може и да не е вече тук, но когато я освободим, тя ще се гордее, че сме стигнали дотук. Почти ирония на съдбата е, че ще успеем благодарение на дъщеря ѝ, а?
Стомахът ми спадна, а ушите ми пламнаха. Дишането ми се ускори и се втренчих в Джори. Бях бясна на него, че постъпи така с мен, с Банян. Бях бясна на майка ми, че изобщо го направи.
Ако тя просто не се намесваше, животът ми нямаше да е толкова объркан. Дори след като я бяха затворили, греховете ѝ все още ме преследваха. Кога ли щеше да спре това?
Но думите на Джори отекнаха в съзнанието ми.
Използвам те само като примамка, докато Банян дойде.
Което означаваше, че той знае, че съм тук. Не бях сама.
Спомних си прилива на сила, които бях почувствала в къщата точно преди Джори да ме отвлече. Това беше Банян, който се беше включил в мен. Намери връзката ни, намери магията ми. Беше ми подал ръка.
Което можеше да означава само едно. Той не е забравил всичко за мен. Все още го е грижа за мен.
И беше на път.