ЛОЛА ГАБРИЕЛ – Преплетени съдби – част 36

ЕПИЛОГ

ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

– Готова ли си? – Попита Брин.
– Мисля, че съм – въздъхнах аз.
– Готова си – каза леля Ела.
Вълнението беше ясно изразено и на двете им лица. Брин дръпна чаршафа от огледалото и аз се обърнах да се погледна.
Отражението, което ме гледаше, не беше на ученичка в академията в Брейтън, нито на дъщеря на благородник.
Жената, която се взираше в мен, беше кралица.
Носех семпла бяла рокля, пристегната в талията и развяваща се от бедрата ми до пода. Беше изработена от блестящ сатен, с дантелени ръкави. Косата ми беше накъдрена и прибрана в елегантна прическа, а аз носех блестяща диамантена диадема, към която беше прикрепен воалът ми.
Диамантите блестяха в косата ми, а същите диаманти имаше и на обувките ми.
Очите ми се насълзиха, когато се видях.
– Той ще я хареса! – Изпищя Брин. – Не знам как си чакала толкова дълго, преди да се омъжиш за него!
– Мисля, че това беше мъдра идея. Те се познаваха едва от шест месеца, когато се сгодиха – каза леля Ела и кимна в знак на одобрение. – Трябваше да се опознаят малко по-добре.
– Имаме цял живот, за да се опознаем, лельо Ела – казах с усмивка. – Това не е като другите бракове, при които връзката не е налице. Знаем, че ни е писано да бъдем заедно.
Леля Ела притисна ръце към устата си, а в очите ѝ се появиха сълзи.
След като беше загубила Вайълет, а аз – майка си, леля Ела беше като майка за мен. Беше до мен в най-лошите ми дни, за да мога да поплача на рамото ѝ, и празнуваше с мен най-добрите ми дни, сякаш победите ми бяха нейни собствени.
Позволи ми да използвам името на Вайълет, за да помогна за освобождаването на баща ми, въпреки че това и върна болката от загубата на дъщерята, която е била принудена да отгледа сама.
Леля Ела имаше специално място в сърцето ми. Тя беше повече майка за мен, отколкото истинската ми майка, дори преди да разберем каква предателка е била.
– Как се чувстваш? – Попита Брин.
– Отърсвам се – признах. – Дипломиране и сватба в една и съща седмица. Имам чувството, че трябва да се щипя, за да се уверя, че това не е сън. Ау!
Брин се захили, когато извиках, докато ме щипеше.
– Това е твоят живот, Кловер! Твоят щастлив живот до края на дните ти! И аз нямам търпение да бъда до теб на всяка крачка от пътя. – Тя ме придърпа в прегръдка и аз се насладих на топлината, която струеше между нас, а силата ни се смесваше. Тя беше такава страхотна приятелка.
– Ти си следващата, знаеш ли – казах в косата на Брин, докато се прегръщахме.
– Не знам това – каза Брин с кикот.
– Разбира се, че знаеш! Аякс е луд по теб. – Пуснах я, а тя ме погледна с блестящи очи.
След като Брин и Аякс бяха помогнали на Банян да ме намери и да ме върне у дома, те се бяха сближили. Докато не осъзнаха колко много ги е грижа един за друг. Бяха най-сладката двойка на света и бяха много влюбени.
Аякс се оказа голям сладур отвътре. Той имаше същите притеснения като Банян – не искаше да бъде нищо друго освен твърд и безгрижен. Загубата му на контрол също беше част от това.
Но откакто култът беше разкрит и всички бяха хвърлени в затвора или осъдени на смърт, Аякс престана да губи контрол. Дори и след като отново напусна глутницата, той никога не се бе преобръщал. Оказа се, че Джори е бил този, който през цялото време е извличала сила от него, и това е била причината той да е толкова нестабилен.
Дълбоко в себе си Аякс сигурно е знаел, че нещо не е наред. Той постоянно се караше с Джори.
Добре беше да знам, че е добре и че той и Брин ще бъдат заедно, точно както аз и Банян.
– Мисля, че трябва да отидем на двойна среща, след като меденият ни месец приключи – казах на Брин, като за момент я потупах по бузите. – И тогава Банян ще може да поговори с Аякс.
– О, той няма да посмее! – Изкрещя Брин, но се захили и се изчерви силно.
Когато погледнах към леля Ела, тя се засмя, а аз ѝ намигнах.
През последните две години Брин ми беше станала като сестра. Бяхме в началото на останалата част от живота си и аз се вълнувах от това, което крие бъдещето, и от това, че ще споделя всичко с нея.
– Време е – каза леля Ела.
Кимнах и също я прегърнах, преди да излезем от стаята. Минахме през двореца. Леля Ела подреди шлейфа зад мен, а Брин бутна в ръцете ми цветя, които подхождаха на роклята ѝ в цвят на сьомга. Тя изглеждаше невероятно като моя шаферка.
Когато стигнахме до кралския параклис, Брин се обърна към мен.
– Ти го правиш толкова щастлив. Искам да ти благодаря за това и да те приветствам в нашето малко семейство. – Тя изпищя тихо и ме прегърна още веднъж.
– Ако не бяхте той и ти, нямаше да съм тук за нищо от това – казах аз. – Аз съм тази, която трябва да ти благодари. – Огледах се наоколо и се намръщих. – Татко тук ли е? – Попитах леля Ела.
– Той ще бъде тук – каза тя. – За нищо на света няма да го пропусне, знаеш го. Имал е среща с краля, но те вече са на път.
Въздъхнах.
– В деня на сватбата ни?
– Справедливостта не чака, скъпа.
Леля Ела беше права. Баща ми имаше толкова много отговорности сега. След като го освободиха, крал Рехан го назначи за председател на съда. Той наблюдаваше цялата съдебна система и контролираше работата на всяка част от нея. Баща ми винаги е бил запален по това да помага на другите. Беше учил право в колежа, въпреки че никога не беше практикувал.
След като се бяха отнесли с него по начина, по който го бяха третирали, той се беше заел да се увери, че нищо подобно няма да се повтори. С течение на времето крал Рехан му поверяваше все повече отговорности.
Не само това, но и двамата мъже бяха станали приятели.
– Не можем да започнем без него – казах аз. Започнах да се паникьосвам.
Церемонията трябваше да започне скоро, а аз отказвах да мина по пътя към олтара без баща си.
– Ето ги! – Каза леля Ела и една елегантна черна кола спря. Шофьорът изскочи, отвори вратата и от нея излезе баща ми. Беше напълно облечен в сутрешно палто.
Зад него от колата слезе крал Рехан.
– Мислех, че няма да дойдеш навреме – въздъхнах аз.
Баща ми поклати глава.
– За нищо на света не бих пропуснал това. Трябваше да се погрижим за няколко неща, но…
– Баща ти знае какво прави – каза кралят.
Усмихнах се, а баща ми изглеждаше доволен от себе си.
– Не бих могъл да искам по-добър началник на правосъдието. Той наистина се грижи за хората в тази страна.
– Престани, галиш егото ми – каза татко.
Крал Рехан се засмя.
– Присъстват дами, не бива да говориш за поглаждане.
– Ваше величество! – Избухна Брин в пристъп на кикот.
– Тук всички сме възрастни – засмя се татко.
– По-добре да вляза там – каза крал Рехан. – Може ли? – Той се обърна към леля Ела и ѝ предложи ръката си. – Добре дошла си да седнеш с мен и съпругата ми. Вие сте наш почетен гост.
Тя се изчерви ярко и пое ръката му, позволявайки на краля да я заведе в параклиса.
– Готови ли сме? – Попита татко и погледна към Брин.
– Готови, както винаги – каза тя с усмивка, преди да провери роклята ми още веднъж. – Започваме!
Обърна се и музиката започна, когато тя влезе в параклиса, минавайки първа по пътя към олтара.
Не исках голяма сватба, а само няколко от най-близките ми хора. Не можех да направя нищо за аристократите и благородниците, които бяха поканени, но имах само Брин за шаферка. Банян беше избрал Аякс за шафер, а малкият вътрешен кръг беше всичко, от което се нуждаехме. Знаехме, че можем да се доверим един на друг, и се грижехме един за друг.
– Изглеждаш страхотно, татко – казах тихо.
Той изглеждаше елегантно в костюм и вратовръзка, а брадата му беше подстригана по-късо.
Когато ме погледна, очите му заблестяха.
– Моето скъпо момиче, ти си прекрасна, пораснала си.
– Ако ти се разплачеш, и аз ще се разплача, а след това ще стане само бъркотия – казах аз.
– Просто искам да знаеш колко се гордея с теб. Преодоляла си толкова много и си се превърнала в силна жена, въпреки лошия пример, който си имала.
– Благодаря, татко – казах аз и го прегърнах.
Когато дойде нашият ред, си поех дълбоко дъх, хванах ръката на баща ми и заедно влязохме в параклиса.
Щом го направихме, очите ми се втренчиха в тези на Банян. Те ме привлякоха и чрез връзката ни усетих неговата привързаност, любов и обожание. То ме стопли и ме придърпваше по-близо с всяка стъпка, докато не се озовахме един до друг. Дори не бях забелязала останалите.
Баща ми стисна ръката на Банян.
– Бих ти казал да се грижиш за нея, но ти го правиш всеки ден. Доверявам ти дъщеря си и те приветствам в семейството, сине.
Банян се усмихна на баща ми, преди да се обърне към мен. Той повдигна воала ми.
– Изглеждаш невероятно – каза Банян и ме целуна по бузата.
Той носеше кралската червена униформа със златни копчета и пагони и кралскосинята лента през гърдите. Кафявата му коса беше прибрана назад, очите му бяха с цвета на копчетата, зад тях танцуваше огън, а силата му трепереше под повърхността. Изтръпнах, когато магията ми се издигна да я посрещне.
– Изглеждаш красив като дявол – прошепнах в отговор.
Той ми се усмихна, а очите му ми подсказаха, че няма търпение да свали тази рокля от мен по-късно, когато всичко приключи.
Обърнахме се към жреца, който се усмихна и на двама ни.
– Събрали сме се тук днес, за да почетем свещения брак на принц Банян и лейди Кловер. Този съюз е предопределен от силите, които съществуват, изкован е от връзката между съдбовни партньори и е създаден, за да продължи вечно. Ако някой има възражения срещу този съюз…
– Няма какво да кажете, защото вече е направено – прекъсна го Банян.
В тълпата се разнесе смях.
Жрецът се опита да скрие усмивката си, но тя заигра в ъгълчето на устата му.
– Ако желаете да размените обетите си – каза той.
Банян се обърна към мен.
– Кловер, обичам те. Ти влезе в живота ми като сила и промени всичко, което си мислех, че знам. Всички, които ме познават, знаят това – аз си мислех, че знам всичко. – Всички отново се разсмяха. – Нямам търпение да прекарам остатъка от живота си с теб, да се впускаме в приключения, да прекарваме тихи нощи, да те обичам до последния си дъх.
Усмихнах се, а очите ми се наляха със сълзи.
– Банян, ти си светлината на моя живот. Когато си мислех, че ще бъда забулена в мрак, ти ме върна обратно и аз можах да последвам тази светлина у дома. Обещавам, че ще бъда до теб, независимо от всичко, и ще казвам истината, дори когато мисля, че е по-добре да не знаеш. – Банян извъртя очи и се усмихна. – Обичам те повече, отколкото мога да изразя с думи, затова обещавам да ти го показвам всеки ден.
Банян плъзна диамантения пръстен на майка си върху пръста ми, а аз му предложих златна халка, която баща ми беше помогнал да избера.
– С дадената ми власт – каза жреца – сега ви обявявам за съпруг и съпруга. Дами и господа, лордове и дами, представям ви принц Банян и принцеса Кловер.
Залата избухна в аплодисменти и ние се обърнахме с лице към нашите хора. Хванах погледа на баща ми в тълпата до леля Ела и той ми намигна.
Брин стисна ръката ми, подавайки ми отново букета, а ние с Банян се върнахме обратно от олтара. Когато стъпихме на слънчевата светлина, не бяхме като студентската двойка, която управляваше Брейтън, влюбените, които често посещаваха киното, или съдбовните приятели с неочаквана връзка. Появихме се като съпруг и съпруга, принц и принцеса.
Бяхме две души, свързани в едно цяло.

Назад към част 35

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!