Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 45

Глава 44
РОДЕНИ В ТЪМНИНА
334 СЗ

– Арлен! – Защитите, които обикаляха стаята, започнаха да избледняват, оставяйки ехо в клепачите на Рена. – Арлен Бейлс, върни се при мен! Не мога да се справя без теб!
Адреналинът все още се изпомпваше в нея, карайки я да се чувства замаяна, болнава. Камерата беше празна, освен нея и Джардир, и телата на приятелите ѝ, развалините на враговете им. Въздухът беше чист.
Джардир отиде при древната кралица и пъхна ръка в спуканото ѝ око. Трябваше да стигне почти до рамото му, преди да извади копието на Каджи, хлъзгаво от сукървище и ярко светещо.
Върна се при Рена и сложи ръка на рамото ѝ.
– Синът на Джеф умря в слава. Честта на съпруга ти беше безгранична.
– Не ме интересува нищо от това – каза Рена. – Искам да си го върна.
– Не мисля, че той ще се върне – каза Джардир – а ние не можем да останем.
Рена знаеше, че е прав, но подът сякаш се накланяше, а тежестта на безбройните тонове камък над нея я притискаше. Тя падна на колене, гадеше ѝ се, гърдите ѝ се свиваха. Тя се мъчеше да диша.
А бедрата ѝ бяха мокри.
– Създателю, не – прошепна тя, докосвайки течността, виждайки как тя се събира на пода. – Не тук. Не и сега.
Джардир я погледна, един от скъпоценните камъни на короната му заблестя леко и той знаеше. Защитното му поле, разрушено от нападението на кралиците, отново се активира около тях, запечатвайки родилната зала.
Той коленичи до нея, постави копието на пода и взе ръцете ѝ.
– Бъди в мир, Рена вах Арлен ам’Бейлс ам’Брук. Съпругът ти беше мой Аджин’пал, мой кръвен брат. Аз не съм той, но за мен е чест да застана в негова защита. Не си сама.
Думите му бяха нежни, а аурата му искрена. Той щеше да я защитава като собствена невеста, а детето ѝ – като собствен син.
Тя се опита да отговори, но тогава дойде първата истинска контракция и думите ѝ се изгубиха, докато тя стискаше зъби и стенеше.
Той стискаше ръцете ѝ, докато тя не премина, не казваше нищо, но дишаше силно, равномерно, насърчавайки я да прави същото.
– Имаш много деца, нали? – Попита тя, когато контракцията премина. – Случвало ли се е това преди?
Джардир поклати глава.
– Никога. Раждането е в компетенциите на дама’тина. Но не вярвам, че Еверам и Избавителят биха могли да ни преведат през такъв мрак само за да ни изоставят сега.
Рена стисна ръцете му.
– Преминем ли през това, ти ще бъдеш разкъсващия Избавител, Ахман.

***

Седмици по-късно Джардир излезе от Устата на бездната. На крачка зад него беше Рена, а Дарин Бейлс беше вързан на гърдите ѝ и спеше доволно върху пълния си с мляко корем.
Тежестта на вечния камък над главите им се вдигна към откритото небе, над което грееше слънце. Джардир се изправи, вдишвайки дълбоко първия си свеж въздух от месеци насам.
Рена също се изправи, примижа и протегна ръце нагоре, за да прегърне слънцето.
– Иска ми се жителите на ядрото да можеха да видят това.
Джардир си спомни за хилядите аламенски феи, които бяха свободни за първи път от хилядолетия.
– Изгубените души от армията на Каджи все още не са готови да видят слънцето, но денят ще дойде. Ще изпратя войски, за да си върнат копието на Ала, и ще изпратя пратеници, за да върнат аламенските феи в нашето лоно в момента, в който си върна трона на черепа.
Рена кимна и погали Дарин по главата.
– Малки стъпки.
– Къде ще отидеш?
– Вкъщи, мисля, ако все още е на мястото си. Момчето има семейство, което няма търпение да го посрещне. След това… – Рена сви рамене. – Исках да построя нов живот в Хралупата с Арлен, но сега не знам дали има място за мен там.
– При мен винаги има място – каза Джардир.
– Като коя, шестнадесетата ти съпруга? – Попита Рена.
– Ако желаеш – каза Джардир. – Сред моя народ е почтено мъжът да се жени за вдовиците на своя аджин’пал. Не се страхувай, че ще те докосна, но клетвата, че ще ти осигури постоянна защита и място сред моя народ, ще спазя.
– Аз се притеснявах, че ще ме докоснеш – каза Рена. – Ти вече си видяла достатъчно, за да увяхне копието на всеки мъж. Но не ти ли трябва разрешението на твоята Дживах Ка, за да направиш подобно предложение?
– Иневера винаги е знаела, че Пар’чин е специален – каза Джардир.
– Ай, затова те е накарала да се опиташ да го убиеш – съгласи се Рена. – Не мисля, че тя би приела радушно да ме има за сестро-съпруга, а и не смятам, че бих искала да бъда нечия Дживах Сен.
– Това няма значение – каза Джардир. – Ти си Първата съпруга на Избавителя, който вкара копието на Каджи в окото на Алагай’тинг Ка. Ще имаш почетно място сред моя народ, сега и завинаги.
– Все още не вярвам на тази история с Избавителя – каза Рена. – Арлен е направил каквото е трябвало, но това не означава, че е изпратен от Небето.
– Може би – съгласи се Джардир. – Небето. Еверам. Избавителят. Сега тези думи имат различно значение, но не мога да гледам на всичко, което се е случило, и да го обяснявам като съвпадение.
– Да. – Рена кимна. – Предложението означава много за мен, Ахман, но мисля, че е време да си проправя път в света.
– Разбира се. – Джардир протегна ръка и нежно погали пясъчната коса от лицето на спящото дете. – Но се моля този път да се пресича с моя от време на време. Бих искал да видя как детето ти расте и да ти предоставя всяко благо, което е по силите ми, сега или след десетилетия.
– Мислиш ли, че всичко е приключило? – Попита Рена. Кошерът беше прочистен и шепата демони, с които се сблъскаха, докато бродеха из лабиринта от тунели обратно към повърхността, избягаха пред тях.
– Светлината винаги ще воюва с мрака – каза Джардир. – Субстанцията винаги ще бъде враг на празнотата. Но ние имаме този шанс да укрепим връзките си, да разширим охраната си и да поставим началото на нова ера на мир.

Назад към част 44                                                                    Напред към част 46

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *