Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 7

Глава 6
ЕВЕРАМ Е ЛЪЖА
334 СЗ

Рена стискаше зъби, докато гледаше как Шанвах подава с лъжица тънка каша на баща ѝ. Шанхат преглъщаше механично, с очи, вперени право напред, без да се вглежда в нищо. Аурата му беше ярка от живот, но плоска и неподвижна. Аурите показваха емоции, но Шанджат нямаше какво да покаже.
Гледката я отврати. Преди два дни Шанджат беше могъщ мъж в разцвета на силите си. Много по-добър боец от Рена. Сега той имаше волята на старата дойна крава на Рена. Можеше да върви по пътека, ако му се кажеше, да кляка в тоалетната и да се избърсва, когато му се каже, дори да си изгребе сам кашата, ако му я сложат. Но ако беше оставен сам на себе си, щеше да стои в обора си и да се взира в нищо, докато не падне.
Не помагаше и фактът, че Арлен и Джардир си крещяха един на друг на следващото ниво на кулата. В известен смисъл това беше най-лошото. Шанвах, обикновено толкова спокойна и дистанцирана, плачеше открито и се стряскаше при всеки гневен звук отгоре.
– Бъди силен – каза Рена. – Те ще намерят начин да върнат твоя да при нас.
– Дали ще намерят? – Шанвах попита, като използваше ръба на лъжицата, за да изстърже капка слюнка от устните на баща си. Тя го целуна по бузата и се отдалечи, а Рена я последва.
– Не всички ще успеят да стигнат до края на Шарак Ка – гласът на Шанвах беше тих – ако изобщо успеят. Чест е да умреш върху ноктите на алагай. Но този… – тя направи жест към баща си, загледан в нищото – … полуживот? Алагай Ка направи от баща ми подигравателна черупка, за да шепне злините си. Ако Избавителят не може да го възстанови, аз сама ще го убия.
Гърлото на Рена натежа и тя се озова в положение да примигва, отвръщайки на собствените си сълзи. Тя и Шанвах едва ли бяха приятелки, но това вече нямаше значение. Красианците вярваха, че всички, които заедно проливат кръв срещу нощта, са семейство, и за добро или лошо, сега те бяха такива.
Шанвах я гледаше, с очи, които дръзваха да предизвикат спора на Рена.
– Ще дойде време – каза Рена – ще бъда там, за да хвана сълзите ти.
Шанвах се разплака отново, хвърляйки ръце около Рена. Рена се пребори с инстинкта да се отдръпне, като държеше момичето здраво и я галеше по гърба.
Когато свърши, Шанвах се отдръпна, подсмърчайки, развърза шала си и се премести до умивалника, за да се измие. Когато погледна отражението си в посребреното огледало, на лицето ѝ се четеше мрачна решителност.
Тя се обърна към Рена и извади малък, остър нож.
– Няма да споделя съдбата на баща си.
Рена погледна предпазливо острието.
– Още не знам, че не могат да го спасят, Шан. Още има време.
– Това не е за него. – Шанвах завъртя ножа с пъргави пръсти и го подаде на Рена с дръжката напред. – Той е за мен. Искам да изрежеш в челото ми защити на съзнанието.
Рена поклати глава.
– Мога да ги изрисувам с черни стръкове…
– Те избледняват – каза Шанвах. – И запасите ни може да намалеят, докато вървим по пътя към бездната. Чу бащата на демоните. Пътуването е дълго, а вие сте смъртни. Ще дойде време, когато защитата ти ще отслабне, и тогава ще бъде свободен.
Рена примигна.
– Да, може би си права за това. Можем да си направим татуировка…
Шанвах поклати глава.
– Еверам повелява да не оскверняваме телата си с трайно мастило. Аз ще следвам примера, даден от Шар’Дама Ка.
Рена я погледна, виждайки силата и решителността в аурата на момичето.
– Добре. – Тя взе ножа и положи Шанвах на гърба ѝ. – Имаш ли нужда от нещо за хапване?
Шанвах поклати глава.
– Болката е само вятър.

***

– Няма друг избор, освен да се придържаме към плана – каза Пар’чин.
Джардир го погледна недоверчиво.
– Разбира се, че има избор, Пар’чине. Винаги има избор. Имаше избор, когато нахлу в Шарик Хора и ни поведе по този път, има избор и сега. Не позволявай на медените думи на Алагай Ка да те заслепят. Самият факт, че той одобрява безумния ви план, е причина да размислите. Той се опитва да ни подмами да забравим истинската си отговорност.
– А тя е? – попита Пар’чин.
– Да водим народа си в Шарак Ка, авангард в битката между Еверам и Ний.
– Нощи. – Пар’чинът извърна очи. – Все още разправяш тези глупости? Еверам е лъжа, Ахман. Ний е лъжа. Демонът сам го каза. Измислица, за да не се страхуват хората от тъмнината.
Богохулството вече не го изненадваше, но все пак Джардир се учуди колко упорит можеше да бъде Пар’чин.
– Как можеш да кажеш това след всичко, което сме видели, Пар’чине? Колко пророчества трябва да се сбъднат, за да започнеш да вярваш?
Пар’чинът затвори очи.
– Сега виждам бъдещето. Слънцето ще… изгрее утре. – Той се усмихна, когато отвори очи. – Ще си мислиш, че говоря със Създателя, когато това се сбъдне?
– Не беше толкова нагъл, когато бях твой аджин’пал – каза Джардир. – Подиграваше се за това, което не разбираше.
– Не – каза Пар’чин. – Подигравателни истории, които измисляш, за да обясниш това, което и двамата не разбираме. Ние сме скотове за тези неща, Ахман. Шарак Ка не означава за тях нищо повече от бик, който разбутва кравите, а ние сме започнали да ги тъпчем. Това ще се случи сега, независимо дали сме там, или не. Вярвам, че моите хора ще устоят на нощта. А вие?
– Моят народ е стоял в нощта много преди твоя, Пар’чине – напомни му Джардир.
– Тогава ги остави! – извика Пар’чин. – Докато те държат повърхността, ние имаме този единствен шанс да я превземем.
– До бездната на Ний – каза Джардир. – Но ти отричаш божествените указания на Каджи, записани в Еверам…
– Евджах е книга – каза Пар’чин. – Книга, която е пренаписвана през годините и която така или иначе никога не е съдържала цялата история.
– И откъде знаеш тази история, Пар’чине? – Попита Джардир. – Откъде ти, един неверник, знаеш повече за Каджи, отколкото неговият свещен орден от учени?
– Дамите са политически същества – каза Пар’чин. – Корумпирани. Сам го каза. Ето защо вие свалихте Андра от трона му. Еверам се огъва, за да отговори на тяхната воля, избирателно наложена. Истинската версия е изрисувана по стените на Анок Слънце. Или беше, докато вашите копачи не събориха повечето от тях.
Джардир скръсти ръце.
– Значи вместо това трябва да вярваме в Бащата на лъжата?
Пар’чинът се засмя.
– Не вярвай на този демон по-далеч от обсега на копията ни. Но аз погледнах в главата на демона на разума, който той изпрати да ме убие. Когато имаш и двете страни на историята, е по-лесно да различиш фактите от измислиците.
– И така, какво наистина се е случило преди три хиляди години? – Попита Джардир. – Каква велика тайна са скрили дамите?
– Че Каджи се е провалил – каза Пар’чин. – Не е успял да измине целия път. Не е стигнал до кралицата. Ако беше успял, нямаше да сме в тази ситуация.
– Той ни даде хилядолетия мир – каза Джардир. – И едва когато забравихме учението му, алагаите се завърнаха. Каджи ли ни провали, или ние него?
Пар’чинът потърка лицето си от неудовлетворение.
– Какво значение има това? Създател или не, предстои излюпване. Или го оставяме да се случи и повеждаме армиите си срещу люпилата, които се появяват по нашите земи, или се опитваме да го спрем и може би, само може би, постигаме това, което Каджи никога не е могъл да направи.
Джардир се намръщи.
– Мислиш, че можем да контролираме Алагай Ка?
Пар’чинът вдигна рамене.
– Ще трябва да поговорим с него отново.
– Как? – Попита Джардир. – Когато плътта му е оградена, Алагай Ка не може да докосне ума на Шанджат, а без него не може да говори.
– Защитите му пречат да нанася удари от разстояние – каза Пар’чин – но все пак може да влезе в ума на човек без защита, ако осъществи физически контакт.
– Значи искаш да предадеш моето кай в ноктите на Алагай Ка още веднъж – каза Джардир. – Да го превърнеш в марионетка, която да разпространява лъжите на принца на демоните. Оръжие, което да използва срещу нас.
– Какъв избор имаме? – попита Пар’чин.
Джардир нямаше отговор.

***

Рена придържаше лицето на Шанвах с лявата си ръка, докато работеше. Ножът беше стабилен в дясната ѝ. Тя отрязваше на лентички плътта от челото на момичето, осигурявайки келоиден белег, който щеше да рисува и да задържа заряд.
Тя остави магията да преминава през двете ръце, като активира режещите защити на и без това острото като бръснач острие и ускори лечението. След острието за секунди се образуваха струпчета.
Шанвах не трепна от порязванията, но в аурата ѝ се долавяше страх.
– Няма за какво да се тревожиш – каза Рена. – Знам какво правя. Все още ще е красива, когато приключа.
– Белезите на алагай’шарак са чест за носене – каза Шанвах.
– Тогава какво те е напрегнало повече от прасе на котлета? – Попита Рена.
Очите на Шанвах се насочиха към стълбите.
– Утихнаха.
Рена спря работата си и за първи път осъзна, че виковете отгоре са спрели. Съсредоточена, тя не беше забелязала това.
– Мислех, че няма нищо по-лошо от звука на чичо ми и виковете на Пар’чина – каза Шанвах.
– Но поне знаем, че не се задушават един друг – съгласи се Рена. – Трябва да вярвам, че щяха да го направят, направиха го преди месеци.
– Вярата ни е подложена на изпитание всеки ден, когато Шарак Ка наближава. – Шанвах се отпусна, аурата ѝ се охлади от приемането.
– Ето – каза Рена, като направи последния разрез. Тя погледна руната насам-натам, като отряза и последното парче плът, преди да остави ножа настрана.
– Как… – започна Шанвах, но думите ѝ бяха прекъснати от изтръпване, а очите ѝ се разшириха. Рена се обърна и видя Арлен и Джардир да слизат по стълбите.
– Какво правите? – Поиска да знае Джардир.
Шанвах изтърва краката си, за да получи инерция, и се претърколи от гърба си в позиция на колене с лице към Джардир. Постави ръце на пода и притисна лицето си между тях, а струпеите на челото ѝ докосваха дървото.
– Милост, Избавителю! Дъщерята на Харл ме пази по моя молба.
Джардир се спусна и сложи пръст под брадичката на момичето, за да наклони лицето ѝ нагоре.
– Майка ти се хвалеше с красотата ти и с лекотата, с която можеше да ти намери съпруг.
– Без съмнение съпруг за племенницата на Избавителя ще се намери лесно, независимо дали е красива или не – каза Шанвах. – Но в бездната няма да има съпрузи. Никаква красота. Ще има само алагаи и шарак.
Джардир кимна.
– Ти си толкова мъдра, колкото и смела, племенница. Честта ти е безгранична.
Шанвах не даде никакъв външен знак, но аурата ѝ светна от гордост при тези думи.
– Мога ли да се погрижа за баща ми?
Джардир поклати глава.
– Страхувам се, че отново ще имаме нужда от него. Имаме още въпроси към принца на лъжите.
Чистото злато, което беше аурата на Шанвах, отново се превърна във вихрена смесица от цветове – гняв, разочарование, унижение. Всички го видяха, но тя запази самообладание и сведе поглед надолу.
– Говори – заповяда Джардир. – Виждам въпроса в сърцето ти и не можем да си позволим да го оставим да се разраства.
– Не е ли достатъчно голям срамът на баща ми – попита Шанвах – останал в капан в тяло без воля? Трябва ли да позволим на Алагай Ка да го изнасили още повече? Честта на баща ми беше безгранична. Умолявам ви, ако не може да бъде излекуван, позволете ми да го изпратя по самотния път.
– Не всички воини имат щастието да умрат бързо от алагайските нокти, племеннице – каза Джардир. – Герои, които не могат да се преброят, велики мъже като дриларя Керан, който обучаваше баща ти, са живели с наранявания, за които са вярвали, че завинаги ще ги откъснат от алагай’шарака. Трябва да почитаме тези мъже за службата им към Еверам не по-малко от онези, които вървят по самотния път.
Шанвах се премести.
– По собствените ти думи, Избавителю, осакатените в битка са изхвърлени от алагай’шарак. Ти изпращаш моя осакатен баща обратно в битката.
– Това не е без прецедент – каза Джардир. – Безброй осакатени воини са се явявали като доброволци в Лабиринта и са умирали в слава, докато са водели демоните към гибелта им.
– Разбира се, че думите ти са верни, Избавителю – настоя Шанвах – но баща ми няма желание да се запише доброволец. Не мога да повярвам, че той би искал тази… мерзост.
Рена видя нарастващото разочарование в аурата на Джардир. Той не беше свикнал да бъде разпитван от когото и да било от народа си, особено от този, който едва бе видял осемнадесет лета. Но той дишаше и аурата му отново се прочистваше. Арлен се бе опитал да научи Рена на този трик, но той така и не се получи при нея.
– Правиш чест на семейството си, Шанвах ва Шанджат – каза Джардир. – Но аз познавах баща ти по-добре от теб. Сражавахме се в продоволствените линии на Ний’Шарум и кървяхме заедно в Лабиринта. Такава беше неговата чест и вярност, че аз му дадох собствената си сестра, твоята почитаема майка, за негова първа съпруга.
Той направи жест с копието на Каджи, което винаги държеше в ръката си, и тежестта му обля аурата на Шанвах.
– Казвам ти тук с Еверам, мой свидетел, че ако кажа на Шанджат асу Кавел ам’Дамадж ам’Каджи, че за да спечеля Шарак Ка, ми е необходимо той да бъде гласът на злото, той няма да ми откаже.
Шанхай върна лицето си на пода, плачейки открито.
– Разбира се, че Шарак Дама Ка е прав. Честта на баща ми беше безгранична, а аз го посрамих със съмненията си. Няма да те питам повече, Избавителю, и ако изискваш някаква жертва от мен, знай, че духът ми винаги ще е готов да ти служи в Шарак Ка.
– Никога не съм се съмнявал в това, племеннице – каза Джардир.
– Може да се окаже, че Алагай Ка изпраща баща ми срещу теб, както направи снощи – каза Шанвах. – Моля те за разрешение да застана на стража, когато принцът на лъжите го докосне. Ако баща ми трябва да бъде повален, това трябва да направя аз.
Тя вдигна очи и с изненада видя как Джардир се покланя в отговор.
– Разбира се. Никога не съм срещал воин, Шанвах вах Шанджат ам’Дамадж ам’Каджи, който да носи по-голяма чест от теб. Духът на баща ти пее с гордост. Когато най-сетне се отвърже и тръгне по самотната пътека, стъпките му ще са по-леки, знаейки, че е оставил достоен наследник, който да продължи кръвта му.
Думите отново прочистиха аурата на Шанвах, отмивайки вихрените цветове с чиста бяла светлина.

***

Ръцете и краката на Шанджат бяха оковани с белезници. Къса верига между тях му позволяваше да седи, но не и да стои. Пар’чинът сам измайстори връзките и Джардир видя силата им.
Ако кай’шарумът изпитваше някакъв дискомфорт от това, че е вързан, той не даде никакъв знак, докато Джардир го носеше като дете по стъпалата към затвора на Алагай Ка. Ако не беше дишането му, Шанджат можеше да е мъртъв, с празно гледащи очи.
Демонът погледна нагоре, когато влязоха, и наклони глава, докато Джардир прекосяваше защитата, а Шанвахх прикриваше всяка негова стъпка с копието си. Той положи Шанджат в центъра на помещението, след което се оттегли извън кръговете, които държаха демона в плен.
Но демонът не помръдна към Шанджат, просто ги наблюдаваше с огромни, нечовешки очи. Джардир виждаше в тези черни басейни безкрайния мрак на Ний, мислите, които не можеше да познае.
Пар’чинът и неговата дживах дръпнаха тежките завеси. Нощта беше настъпила, но не беше тъмнината на Ядрото. Лунната светлина се процеждаше през прозорците и Алагай Ка съскаше, като се заизкачваше към центъра на стаята.
Джардир усети как кожата му настръхва, когато демонът се уви около Шанджат. Шанхат затегна хватката на копието си, аурата ѝ беше като опъната тетива на лък. Искаше ѝ се да удари, да убие и демона, и сирака, но тя беше една от сестрите на копието на Еверам, произлязла от кръвта на самия Джардир Шарум. Тя прегърна болката и я овладя.
Шанджат погледна нагоре, очите му отново бяха светли и живи. Обърна се към Шанвах и сви устни.
– Еверам да ме прокълне, че съм родил такова жалко извинение за дъщеря. Щеше да е по-добре за всички, ако твоята Тика те беше омъжила, преди да бъдеш изпратена в двореца Дама’тинг. По-добре да ти бях разбил главата, когато видях, че си само момиче.
Шанвах държеше копието си стабилно, но Джардир виждаше как думите разкъсват аурата ѝ.
– Брат ти щеше да ме спаси – каза Шанджат. – Или поне да ми окаже честта да ме убие.
Сълзите на Шанвахх блеснаха на лунната светлина, но тя се държа спокойно.
– Не слушай тези отровни думи, племеннице – каза Джардир. – Това не е баща ти.
– О, но е – каза Шанджат и се засмя. Толкова много приличаше на големия рев на приятеля му, че сърцето на Джардир го заболя. – Точно това го прави толкова вкусен! Този търтей се хвалеше пред братята си за силния син, който расте в неговата половинка. Първата му мисъл при вида ти беше отвращение. Представяше си как те убива, за да запази лицето си.
– Престани. – Дживах ка на Пар’чин пристъпи напред. – Нуждаем се от теб жив, но това не означава, че не можем да отрежем няколко парчета, след като не можеш да ги отгледаш отново.
Демонът наклони глава, изучавайки я.
– Какво ще бъде яйцето ти? – Попита Шанджат. – Ще ти позволи ли твоят съпруг да извървиш пътя пред нас, щом научи, че го носиш?
– За какво говори, Рен? – Попита Пар’чин.
– Ядрото да ме вземе, ако знам – каза Рена.
– Хората са толкова неефективни в чифтосването си. – Шанджат цъкна с език. – Десет цикъла на уязвимост за едно яйце. Но не се страхувай. Ще те запазим жива до раждането. Съзнанието на едно дете е вкусна хапка – подобно на птичите яйца, които консумирате.
Рена изръмжа и извади ножа си.
Джардир се пресегна, за да й препречи пътя към демона, но Пар’чин беше по-бърз. Той се размаза в мъгла, прелетя през стаята, за да се оформи отново на пътя ѝ.
– Опитваш се да се възползва от нас, Рен. Опитва се да ни вбеси дотолкова, че да преминем през огражденията и да му дадем шанс да избяга. Докато те се държат, трябва да стоим здраво, независимо какво казва.
Рена се задъхваше, мъчейки се да овладее гнева, който кипеше в аурата ѝ.
– Пар’чинът говори истината, сестро – каза Шанвах. – Ти сама ми каза, че принцовете крадат мислите ни, но говорят само тези, които режат.
Рена си пое дъх и се втренчи в демона.
– Има вероятност да имаш вкус на гадост, но не си мисли, че това означава, че няма да изям и мозъка ти.
Тя мислеше думите си сериозно. Джардир видя това по аурата ѝ и знаеше, че демонът също го вижда. Съществото сякаш не искаше да я подтиква повече.
– Задавай въпросите си – каза Шанджат. – Този безпилотник ще ни служи за говорител и водач, докато пътуваме по тъмните пътеки долу.
Пар’чинът пристъпи напред.
– Къде е входът към пътеката на повърхността?
– На север и на изток – каза демонът. – В планините, недалеч от мястото, където ти и Наследникът проведохте примитивния си дуел за подчинение.
– Земи, които не са завзети от нито една от страните – каза Джардир. – Това е подходящо за такава мисия.
– Непотърсени от вас – съгласи се Шанджат – но не и непотърсени.
– Тогава кой? – Поиска да знае Джардир.
– Фракциите на твоя род на повърхността са без значение за мен. Те осигуриха свежи умове за моята килера при последното ми посещение.
Джардир стисна юмрук, но не се хвана на въдицата.
– Пътят охраняван ли е?
– Магията се стича силно към повърхността от отдушник с такъв размер. Дроновете са привлечени към района, но те не разбират истински какво защитават.
– Колко далеч е до града на демоните, след като намерим тази пещера? – попита Пар’чин.
– Седем дори за ядрон-мимик – каза Шанджат. – Цели цикли за бавните и тромави крайници на хората.
– Има ли храна по пътя? – Попита Пар’чин. – Чиста вода?
– Толкова много сила, а нямаме ни най-малка представа как да я използваме. Енергиите на Ядрото могат да ви поддържат, без да се нуждаете от храна.
– Няма нужда да се храниш? – Попита Рена. – Тогава защо поддържаш килер? Защо да нахлуваш на повърхността?
Шанджат се усмихна.
– Защо вашият вид пие ферментирали плодове и зърно? Защо пеете и танцувате?
Пар’чинът поклати глава.
– Не само това. Не мога да направя нещо от нищо. Може да не се нуждаете често от храна, но се нуждаете от нея. Кралиците най-много от всичко.
Шанджат кимна.
– Братята ми могат да съществуват и без тях, но никой от нас не го прави доброволно. Кралиците при снасяне трябва да се хранят – и нашите излюпени деца. Те са най-много от всички. Скоро кошерите ще изпълнят земите ви, като всеки от тях ще изхвърли хиляди гладни излюпени търтеи, които ще почистят повърхността.
Рена стисна зъби.
– Това е дълъг начин да кажеш, че нямаме нужда от доставки?
– Ние ще ги донесем, независимо от това – каза Джардир. – Не вярвам на думите на демона.
– Защо не? – Попита Шанджат. – Нима не си прекарал живота си като пешка на заровете, които твоите жени издълбават от нашите кости?
Джардир се изненада колко дълбоко се врязаха думите.
– Те говорят с гласа на Еверам.
Шанджат се засмя.
– Те са трик на жонгльори! Примитивен поглед към една нищожна част от безкрайните възможности.
– Тези примитивни проблясъци ни доведоха до победа след победа срещу вашия вид – отбеляза Джардир.
– Може би – каза Шанджат. – Или може би ние играем по-голяма игра и дори във вашите малки „победи“ вие сте само пешки.
– Пешки, които са ви хванали със свалени гащи – каза Пар’чинът. – Пешки, които ви накараха да се затворите и да се изпотите на слънцето. Пешки, които можеха да ви убият по един каприз. Казваш ми, че всичко това е част от играта ти?
– Във всяка игра има риск – каза Шанджат. – Играта далеч не е приключила.
– Това е за тази вечер – каза Джардир. Той вдигна копието на Каджи и нарисува магия във въздуха, като изпрати сила в татуировките по гърбавата плът на демона. Той нададе вой, падна назад от Шанджат и се строполи на пода. Останалите се насочиха към него, докато Шанхат прекоси защитите, за да прибере баща си.

***

– Ядрона нещо, май не лъжеше. – Арлен коленичи пред корема на Рена, изучавайки аурата ѝ. – Едва има искра, но е там.
– Толкова за изтеглянето – каза Рена.
Арлен се изправи и срещна очите ѝ.
– Създателят знае, че не сме били перфектни в това отношение. – Той поклати глава. – Трябваше да сме по-внимателни.
– Защо? – Попита Рена. – Аз съм твоя съпруга. Предполага се, че ще нося бебетата ни. Създателят знае, че ти не можеш. Казваш, че не го искаш ли?
– Разбира се, че не – каза Арлен. – Няма нещо на света, което да искам повече. Просто времето е лошо.
– Времето никога няма да е добро, стига демоните да излизат нощем – каза Рена. – Това не означава, че ще спрем да живеем живота си.
– Знам това – каза Арлен. – Но не можеш да слезеш в Ядрото, носейки нашето бебе.
– Не може? – Рена скръсти ръце. – Ти мислиш, Арлен Бейлс. Случвало ли ти се е разговор, който си започнал, да не може да мине добре за теб? Може и ще се случи.
– Ноши, Рен! – Изкрещя Арлен.
– Какво, ти си единственият, който има чувства? Ще го направиш по същия разкъсващ начин, по който го правя всеки път, когато избягаш и направиш нещо опасно.
– Ай, но сега се тревожа за двама – каза Арлен.
– Така че. Какво! – След месеци ядене на демонично месо Рена беше почти толкова бърза, колкото и Арлен, и той не видя, че шамарът идва. Ударът го отхвърли крачка назад, отразявайки се от каменните стени на кулата.
Арлен притисна ръка към бузата си и я погледна шокирано.
Рена насочи пръст към него.
– Не си ти този, който носи това бебе, Арлен Бейлс. Част от мен. Кажи пак, че аз не гледам най-добрия му интерес и този шамар ще изглежда като целувка.
– Тогава как искаш да го отведеш в сърцето на града на демоните? – Попита Арлен. – Виждала си какво може да направи само един от умовете. Какъв шанс имаме вътре в разкъсващия се кошер?
Рена сви рамене.
– Какъв шанс имаме, ако остана тук и родя бебето ни с нови кошери, които ще изникнат навсякъде из Теса?
– Не го знаем със сигурност – каза Арлен. – Демонът може и да лъже, да ни разиграва, за да го пуснем.
– Вече е заложил на света, че ще влезе, ако преминем през това.
– Как ще се получи той? – Попита Арлен. – Ще вземем със себе си един събирач на билки?
Рена оголи зъби.
– Дори казваш името й…
– Защо не? – Попита Арлен. – Тя също носи. Можеш да създадеш детска стая в Ядрото.
– Не се нуждая от Билкарка – каза Рена. – Имам двама Избавители с мен.
– Смешно е, Рен.
– Сам каза, че бебето е малко повече от представа в момента – каза Рена. – Това ще ме забави с месеци. Дотогава или ще сме спечелили, или няма да има значение.
– Ами ако се разболееш сутрин?
– Не може да е по-лошо от това да се задавиш с демонично месо – каза Рена. – Ще се справя. Имаш нужда от мен.
– Аз… – започна Арлен.
– Не отричай – прекъсна го Рена. – Джардир иска да е добър, но има различен начин да гледа на света. Веднъж те хвърли в демонична яма. Не си мисли, че няма да го направи отново, ако смята, че това е волята на Създателя.
Арлен си пое дъх.
– Не си мисли, че съм забравил това.
– Шанджат е празна черупка – каза Рена. – Може би все още диша, но не се връща, а аз не бих му се доверила, ако го направи.
– Честна дума – каза Арлен.
– Шанвах е толкова добра, колкото всеки може да се бие, но не може да се разсее и не е толкова силна, колкото и останалите от нас – продължи Рена. – Ако искаш да имаш някакъв шанс това да се получи, имаш нужда от мен. Светът се нуждае от мен. Трябва да поставя това на първо място, точно както я помолихме с нейното да.

***

Джардир наблюдаваше Шанвах, удивлявайки се на това, в което се бе превърнала племенницата му. Струваше му се, че само преди няколко дни я бе видял новородена и хлипаща в ръцете на сестра си. По красиански, през следващите години не беше виждал почти нищо от нея, а и нищо, откакто като дете беше отишла в двореца Дама’тинг.
Сега тя беше пораснала жена, носеща тежест на честта, която можеше да сломи и най-силния Шарум. Шанджат не беше способна да се срамува, затова я носеше и за двамата, заключена в желязна воля.
– Ела и седни при мен, племеннице. – Джардир пренебрегна северните столове, отметна робата си назад и седна с кръстосани крака на голия под. Докато го правеше, той се концентрира, активирайки една от силите на Короната на Каджи. Когато Шанвах зае място срещу него на пода, той постави около тях балон на мълчанието, който пазеше думите им от ушите на Шанхат.
Шанвах коленичи пред него и се наведе, за да сложи ръцете си на пода.
– Вдигни очи – заповяда Джардир. – Аз съм Шар’Дама Ка, но съм и твой чичо. Тъй като баща ти… отсъства, бих искал да говоря с теб като с двамата, докато вървим по пътя към бездната.
Шанвах седна на петите си.
– Ти ме почиташ повече, отколкото заслужавам, Избавителю.
Джардир поклати глава.
– Не, дете. Това е само малка част от честта, която ти се полага за оказаната услуга, и нищо пред това, което трябва да поискам от теб.
– Разбирам, чичо – каза Шанвах. – Алагай Ка не може да ни заведе до бездната Ний без гласа на баща ми.
Джардир кимна.
– Нито пък можем да позволим на демона да се движи свободно. Той трябва да бъде окован във вериги.
Шанвах затвори очи и затаи дъх.
– Алагай Ка каза, че ще направи от баща ми кон.
– Наистина, мисля, че трябва да е така. Представете си какви щети би могъл да нанесе Алагай Ка, ако завладее съзнанието ми или това на някой от брадата? Не можем да рискуваме да го докоснем по друг начин освен в битка.
– Нито пък можеш да му позволиш да контролира баща ми без постоянна охрана – каза Шанвах.
– Ще ги разделяме винаги, когато е възможно – каза Джардир – но трябва да приемем, че всеки път, когато Принцът на лъжите докосне съзнанието на баща ти, той ще научи всичко, което Шанхат е видял и чул. Вече не можем да говорим свободно в негово присъствие. Нито пък можеш да сваляш бдителността си около него. Не се знаем колко от влиянието на Алагай Ка остава, когато те са разделени.
Шанхай сложи ръце на пода и се наведе, за да докосне челото си между тях. После седна и отново срещна очите му.
– Разбирам мястото си в нещата, чичо. Няма да те подведа.
В аурата ѝ той видя, че това е истина. Тя щеше да носи това бреме на върха на разбитото си сърце чак до Ядрото. Той разтвори ръце и след миг Шанвах неловко се премести в прегръдката му, докато той не я придърпа плътно.
– В това не се съмнявам.

***

Пар’чинът забеляза, че Джардир мълчи, докато той и дживахите му се връщат към групата. Той кимна и се премести да седне между Джардир и Шанвах на пода. Рена зае място срещу него, като всички бяха обърнати един към друг.
– Ще го направим, трябва да е скоро – каза Пар’чин.
– Съгласен съм – каза Джардир. – Но не прекалено скоро.
– Ай, какво означава това? – попита Пар’чинът.
– Означава, че ще видя моята Дживах Ка, преди да отида в бездната – каза Джардир. – Ще я държа отново в прегръдките си и ще я накарам да хвърли заровете си в моята кръв.
– Няма има време… – започна Пар’чинът.
– Това не е молба, сине на Джеф! – Джардир се ухили на думите си. – Трябва да се възползваме от всяко предимство в това начинание, а заровете могат да направят много, за да се противопоставят на Принца на лъжите.
– А ако заровете удобно й кажат, че трябва да дойде с теб? – попита Пар’чин.
– Тогава тя ще дойде – каза Джардир. – Както прави твоята Дживах Ка. Тя няма да се разприказва, когато цялата Ала е на косъм. Всичко, което прави Иневера, тя прави за Шарак Ка.
Той видя в аурата на Пар’чин, че човекът иска да спори още, но се овладя.
– Достатъчно справедливо. Рен и аз също трябва да направим няколко спирки. Нека народът да знае какво предстои, да не открием чудо.

Назад към част 6                                                                    Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *