Джанин Фрост – Възмездие (Новела 0,5) Част 1

Възмездие

Джанин Фрост

(Новела 0,5 към серията „Среднощен ловец“)

 

 

 

 

Пролог

16 февруари 2004г.
Ню Орлеанс

Ерик допи бирата си и остави празната бутилка на тротоара. Не е моя вината, че наблизо няма кош за боклук. Помисли си, като не обърна внимание на втренчения поглед, който му хвърли екскурзоводът. Брюнетката от дясната му страна изглежда нямаше нищо против. Усмихна му се по начин, който го накара да се зарадва, че е отпратил приятелите си преди да предприеме тази глупава обиколка за лов на духове.
-…пред нас виждате къщата на ЛаЛори – продължи екскурзоводът, сочейки голяма сива конструкция на ъгъла на Роял стрийт. – Смята се, че това е едно от най-обитаваните от духове места във Френския квартал. В средата на XIX век тук са били измъчвани и убивани безброй роби от доктор ЛаЛори и жена му Делфин…
Ерик се настани по-близо до секси брюнетката, която като него сякаш вече изобщо не обръщаше внимание на екскурзовода. Беше слаба, точно както ги харесваше и макар да нямаше големи гърди, имаше страхотни крака и хубаво дупе. Сега, като я погледна и лицето ѝ беше хубаво.
– Хей, аз съм Ерик. Как се казваш? – попита, завалвайки думите. Усмихни се. Покажи, че се интересуваш.
– Къде са приятелите ти? – попита тя. Имаше акцент, сякаш френски, а това беше странен въпрос. Но се усмихна като го каза, а очите и се впиха в него по начин, който разбуди члена му.
– Те са при Пат О’Брайън. – каза Ерик, като махна небрежно с ръка. Сега екскурзоводът го гледаше многозначително докато продължаваше да разказва за медицинските екперименти върху робите на ЛаЛори и другите странни и скандални глупости, за които вече не искаше да слуша. – Да си вземем по питие?
Брюнетката се приближи толкова, че на практика зърната ѝ се опряха в гърдите му.
– В настроение съм за нещо повече от питие. А ти?
О, да. Определено нещо се издигна в панталоните му.
– Скъпа, сякаш не знаеш.
Ерик се огледа и видя няколко човека втренчени в него. Добре де, беше го казал малко по-силно.
– Имам стая във Дофин – каза по-тихо той. – Ако искаш можем да отидем там…
– Аз съм по-наблизо. – прекъсна го тя като хвана ръката му. Имаше твърда ръка. – Ела.
Тя го поведе надолу по улицата като подминаваше хората и от време на време му хръляше усмивки, които казваха “Изчукай ме”. Ерик беше възбуден. Беше тук от три дни и все още не беше спал с никого. Беше време да забие нещо чуждо по време на това пътешествие.
Момичето го поведе по една алея, вървейки почти толкова бързо колкото преди, макар той да не виждаше съвсем къде върви. Той се спъна в нещо – вероятно бутилка – но тя просто го дръпна за ръката в същия момент го задържа изправен.
– Хей – ухили се той. – Добри рефлекси.
Тя измърмори нещо, което той не разбра, не защото беше пиян.
– Това на френски ли беше? – попита той.
Черната ѝ коса се разлюля, като се обърна към него.
– Oui. Да.
– Яко.
Тя го поведе по пожарната стълба в края на алеята, отвори незаключената врата и го вкара вътре. Където и да бяха, осветлението беше изгасено, но трябваше да е нейната къща. Заключи след него, а усмивката ѝ стана още по-широка.
– Ще те изям. – измърка със секси акцент тя, което го надърви още повече.
Ерик я сграбчи, стискайки онзи хубав задник докато я целуваше. Тя отвори уста, оставяйки езика му да изследва вътрешността ѝ, докато се притискаше в нея. Гумите са в задния ми джоб, напомни си Ерик. Толкова лесна мацка може да има нещо.
Постави ръцете си около врата му, задържайки го така сякаш имаше отчаяна нужда от него. Ерик бръкна в предната част на панталона си. Тук и сега също го устройваше.
Тъкмо беше разкопчал панталоните си и ръцете му повдигаха късата ѝ пола, когато тя захапа езика му. И отметна глава назад.
Ерик изкрещя, втренчвайки се с ужас в кръвта около устата ѝ, когато му се усмихна отново. Езикът му пулсираше все едно беше запален.
– Луда кучка – се опита да каже, но това, което излезе от устата му прозвуча нещо като “уууда учка”. Кръвта се лееше от езика му, а когато реши да провери върха му…нямаше го.
– Скапана курва – изплю Ерик без да го интересува дали тя разбра изкривените думи или не. Юмрукът и се издигна, а след това той пропадна надолу, докато не стигна дъното, с удар, който разцепи главата му.
Ерик просто остана да лежи за секунда. Стълби, просветна му. Кучката ме хвърли надолу по стълбите. Усети, че първите вълни на страх се примесиха с яда му.
В стаята се светна и Ерик трепна премигвайки на ярката светлина, останал сляп за минута, докато картините се фокусират.
Имаше висок и слаб мъж, който стоеше над манекен. Изглеждаше сякаш го сглобява, тъй като кракът му беше на земята до мъжа, а ръката му беше на две части настрани. Тогава манекенът завъртя глава. Очите му примигнаха, а устата му се отвори.
Ерик изкрещя като се опита да скочи на краката си, но пронизващата болка в крака му не му позволи. Високият мъж не обърна внимание на виковете на Ерик и неистовите му опити да се отдръпне, докато хвърли въпросителен поглед нагоре по стълбите.
– Mon amour, започнах да се притеснявам.
– Защо? Никой не знае, че сме тук. – каза момичето, появявайки се на върха на стълбището.
Ерик успя да се изправи. През крака му го прониза агония, макар че по-голямата част от тежестта беше прехвърлена на другия крак.
– Никой от вас да не ме докосва, по дяволите – изпъшка той, оглеждайки се наоколо за нещо, което може да му помогне да се пребори с тях.
Момичето се усмихна докато слизаше надолу по стълбите. С кръвта му все още по устата ѝ, приличаше повече на гнусна злобна усмивка.
– Да те докосвам? Mon cher, вече ти казах – ще те изям.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *