Джанин Фрост – Възмездие (Новела 0,5) Част 6

Глава 5

На следващия ден Боунс излезе извън Квартала до магазин, наречен Блатния плъх, като забеляза със забавление слоя смлени тухли, поръсени по прага на вратата. Това беше вуду защитна бариера, която се предполагаше, че задържа отвън онзи, който иска да причини зло на собственика. Жалко, че не помагаше срещу хора, които не вярваха във вуду. Или срещу вампири.
Веднага след като влезе Боунс заключи и завъртя знака от ОТВОРЕНО на ЗАТВОРЕНО. Сбръчканото малко човече зад тезгяха погледна бегло, примига… и след това, от всички неща, които можеше да направи, хукна да бяга.
Боунс премина през стаята и се качи на тезгяха, още преди възрастният собственик на магазина да стане от мястото си. Той се засмя, когато мъжът започна да нарежда проклятия по произхода на Боунс, Боунс и няколко от предците му.
– Жан Пиер, запомни, че говоря креолски и всичко, което кажеш ще бъде използвано срещу теб и всички тези глупости.
– Дябол, – каза Жан Пиер на английски със съскане. – Надявах се, че съм видял последния от вас преди години.
– Хайде сега, приятел, нараняваш чувствата ми. Не разбирам защо е цялата тази омраза към мен. Дядо ти и аз се разбирахме просто чудесно и се радвам, да те намеря тук.
Жан Пиер бързо огледа магазина, но нямаше никого освен него и Боунс. Не беше изненада. Стоките по рафтовете бяха грозни, калпави тениски и други разни трикове, всички в съмнително състояние и с цени по-високи от тези на някои от конкурентите му.
Но истинския бизнес на Жан Пиер беше вуду. Магазините в Квартала бяха за туристи или непросветени. Жан Пиер доставяше истински съставки за практикуващите, за претенциозните купувачи, а семейството му се занимаваше с бизнеса почти от основаването на града. Той знаеше някои от най-тъмните тайни на града. И тъй като Жан Пиер беше наследил семейната черта, да е имунизиран срещу умствения контрол на вампирите, Боунс не можеше да използва погледа си, за да извлече информация от него, колко жалко.
– Сега…какво исках да те попитам? А да, за червенокосия, когото наричат Ралмиел. Вампир, долу горе висок колкото мен и който има най-удивителната нова способност да се стопява в сруйка дим. Какво знаеш за него?
Съдейки по изражението на Жан Пиер, знаеше нещо, но не искаше да сподели информацията.
Усмивката на Боунс не трепна.
– Искаш да те ударя преди да ми отговориш ли? Нямаш проблем. Само ми кажи коя кост искаш да ти счупя първо и ще го направя веднага.
– Дяболи – изсъска Жан Пиер. – И двамата сте просто вървящи мъртъвци. Дори и земята не ви иска.
– Да, разбрах – махна Боунс с ръка. – Всички ние сме презрени индивиди, изоставени от Бог и самата Майка Природа, разбрах го.
Боунс наистина не желаеше да започва да бие малкия мъж. Щеше да отнеме прекалено много време.
– Червенокосият дябол идва насам доста често. – Изплю Жан Пиер. – Има направен амулет, използва магия.
– На вампирите ни е забранено да използваме магия. Това е един от малкото закони, които Каин е наложил на народа си. Изненадан съм, че Ралмиел я използва толкова явно.
– Каин, – устата на Жан Пиер се сви. – Господ трябваше да го убие за убийството на Абел, а не вместо това да го прави вампир за наказание. Що се отнася до Ралмиел, мисля, че тези, които го видят да използва магия не живеят достатъчно дълго след това, за да разкажат.
Това определено би предотвратило слуховете. Но освен Жан Пиер трябва да има още няколко човека, които знаят.
– Кой прави магията, която Ралмиел използва?
– Не знам.
– Няма да се насладя, – каза Боунс като измери с поглед Жан Пиер, – но или ще те бия докато не ми отговориш, или ще те взема с мен и ще се храня от, сигурен съм, ужасната ти на вкус кръв, докато се измориш да ми бъдеш снакс и не ми кажеш.
– Надявам се да те изпепели. – Изплю Жан Пиер, но даде името на Боунс. И къде може да я намери.
– Обади ми се ако видиш отново Ралмиел. – Инструктира го Боунс, докато пишеше номера си на гърба на една надписана подложка за продаване на тезгяха. На нея беше изписано “Няма да се оближе сама”. Доста вярно. След това допълни като позволи зелени искри да обагрят очите му и като държеше подложката в ръце. – И не ме карай да приключвам моето дълго съвместно сътрудничество със семейството ти като извърша някоя глупост.
– Не пресичам пътя на дяболи. Има прекалено много лоша енергия след това.
Боунс само кимна докато излизаше. Това също беше вярно.
На четвъртия ден от престоя му в града беше открито друго убийство. Както предния път Боунс отиде на мястото да види какво, ако имаше такова нещо, можеше да използва от там, за да проследи семейство ЛаЛори.
Джелани говори с детектива, назначен по случая. От тихият им разговор, Боунс разбра, че детективът мисли, че Джелани е свързан с най-големия дарител на града, а Боунс е частен детектив.
Боунс накара Джелани да изпразни апартамента преди да влезе, без да обръща внимание на глупостите на детектива, че ще замърси сцената на престъпление. Щеше да остави по-малко следи от тези хора.
Останал сам, обходи апартамента като вдишваше дълбоко на всеки няколко секунди. Прекарали са по-малко време тук, обаче в бързината са направили по-голяма бъркотия. Тези кървави пръски са от артериална кръв, достатъчно широки, така че най-вероятно момичето е бягало, когато са разкъсали гърлото ѝ. Въпреки това, това не е същото момиче като в кухнята. Бедното момиче, собственичката на другия апартамент, не са ѝ оставили крака, с които да бяга.
Момчето е било живо. Кръвта му е по-прясна от техните, а и двете стаи са пропити все още със смрадта от страха му. Според плиткотата на раните му, вероятно е бил жив, когато са изяли ръцете му…
Боунс усети промяна във въздуха точни преди Ралмиел да се появи зад него. Той се завъртя, ножът му проблесна като го извади, но този път другият вампир не насочи никакви оръжия срещу него. Не, Ралмиел се взираше почти тъжно в касапницата в стаята.
– Mon Dieu, – въздъхна той, след това погледна критикуващо ножа в ръката на Боунс. – Разкарай го. Достатъчно смърт е имало в тази стая, oui?
При нормални обстоятелства, Боунс не би се съгласил и би продължил с намушкването на Ралмиел. Но смрадта, сцената и аурата на отчаян ужас в апартамента също го отказваше да добави още. Той свали ножа, но не го прибра. Не беше чак толкова афектиран, че да загуби ума си.
– Ако не си тук, за да ме убиваш отново, защо си тук?
Ралмиел обикаляше стаята като вдишваше също толкова дълбоко и често както и Боунс преди това. В юмрука си държеше друга малка черна чантичка. А да, това трябваше да е вуду версията на Ралмиел за телепортьор.
– Това не е извършено от човешки ръце. Едно е да убиеш нещо като теб или мен, – пренебрежителното махване на Ралмиел обхващаше взаимната им липса на стойност, – но това са невинни. Не е правилно.
Боунс почти завъртя очи. Убиец със съвест. Ако Ралмиел не искаше да го убие, би го поканил на питие и можеха да поговорят.
– Не си ли чул за другите убийства? Трябва да внимаваш повече, приятел.
– Чух за последното, но не знаех, че нашият вид е отговорен. Ню Орлеанс е моя град. Има своите мрачности, но не и това. Знаеш ли кой го е извършил?
– Да – Боунс срещна зеления поглед на другия мъж.
Ралмиел изчака. Боунс не добави нищо. Накрая Ралмиел хвърли преценяващ поглед на Боунс.
– Тук си, за да ги убиеш, нали? Не си много умен, след като мислиш, че Мари ще ти благодари след като ѝ откраднеш славата.
– Правя го независимо. – Боунс сви рамене. – Наречи го слаба работна седмица.
Ралмиел се засмя, но имаше остри нотки.
– Кажи ми кой стои зад това, така скед като те убия, можеш да почиваш в мир, знаейки, че ще предотвратя да се случи отново. Имаш думата ми.
– Благодаря, но ще рискувам. – Отговори, като остави зелено да обагри очите му.
Ралмиел не знаеше, но тези негови магически торбички бяха преброени. Вчера Боунс се беше срещнал с Жоржет, тази която правеше бляскавите бягства на Ралмиел и я беше убедил да смени съставките в новото количество на Ралмиел. Само трябваше да я заплаши. Тя знаеше, че е против вампирските закони да се използва магия и като доставчик на продукта косвено беше виновна. Веднага след като истинските амулети на Ралмиел свършат, Боунс ще го получи точно където го иска. Принуден да се бие и да умре.
Ралмиел се поклони.
– Както пожелаеш.
След това стисна торбичката и се изпари от мястото си.
Боунс гледаше в празното място и е усмихна. Още две, прител. Подозирам, че представлението ти на джин скоро ще свърши.

Назад към част 5                                                                    Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *