Джанин Фрост – Възмездие (Новела 0,5) Част 7

Глава 6

– Тих си тази вечер. – Бека хапеше долната си устна.
– Съжалявам, любов, просто съм малко разтревожен. – Боунс вдигна погледа си.
Тя бутна чинията си настрани. Най-накрая, след три срещи се беше отказала да се преструва, че купа зелена салата е всичко, което иска за вечеря.
– Проблеми с клиента?
Бека мислеше, че е консултант на корпорация, която търсеше начини да спести финанси като съкръщава несъществените си служителски длъжности. По един извратен начин, беше доста вярно.
– Нещо такова.
Истинският проблем беше, че Боунс все още изобщо не беше близо до намирането на семейство ЛаЛори. Не изглеждаше да имат собствено местообитание, просто се местеха от апартамент на апартамент на убитите хора.
И макар, през последните три нощи да беше разхождал Бека надолу нагоре по всички улици на квартала, не беше зърнала дори бегло Делфин ЛаЛори. Боунс се беше натъкнал на няколко пътуващи гули, но те празнуваха почти невинно. Не търсеха да хапят първия човек, който е достатъчно глупав, за да ги последва в сграда.
Бека се протегна и го докосна по ръката.
– Знаеш ли къде ще отидеш след като си свършил работата тук? И, хм веднага ли ще си тръгнеш?
– Веднага след като приключа тръгвам. – Знаеше какво наистина го пита. – Работата ми ме отвежда из целия свят и ми оставя изключително малко време за всичко друго.
Не съм това, което търсиш, Бека.
За момент по лицето ѝ мина сянка на болка, но бързо я скри зад фалшива усмивка.
– Звучи вълнуващо.
Дали? Всъщност може да бъде дяволски самотно.
– Знаеш ли, – каза Бека, когато мълчанието се проточи, – ще те разбера, ако след вечеря просто ме оставиш в къщи…
– Не – изведнъж каза Боунс, като накара гласа си да звучи по-меко, след като я видя да примигва при резкия му глас. – Съжалявам, доста съм мрачен, но искам да прекарам повече време с теб тази вечер. Ако искаш.
Почти се надяваше да каже, че не иска. Ако обстоятелствата не бяха толкова потресаващи, Боунс би завел Бека до къщата ѝ и би я заставил да не припарва до града докато това не приключи.
Но той не можеше да застане над следващото прясно сдъвкано тяло и да знае, че е бил способен да го предотврати. Боунс не можеше да ги подуши, не и с потока от хора, тълпящи се по улиците, но можеше да покаже на Бека всяка жена гул, която намери. Все някой път щеше да е Делфин.
– Наистина искам да прекарам повече време с теб докато съм тук, – каза Боунс с усмивка, пълна с възможности.
– Аз също. – Тя се усмихна в отговор, а ароматът ѝ на безпокойство се разсея.
Ти си болно копеле. Помисли си Боунс. Но не позволи нищо от това да се изпише на лицето му. Вместо това даде знак да донесат сметката.
Сила повдигна косата на врата му. Боунс се обърна и изруга тихо, когато видя позната червенокоса глава да идва в тяхна посока.
– Извинявай – изрече той като се изправи.
– Здравейте – поздрави Ралмиел, заемайки мястото стещу това на Боунс. Усмихна се очарователно на Бека. – Коя трябва да си ти, ma belle chérie* (скъпа моя)?
– Никой, който да те интересува. – Рязко отвърна Боунс.
– Сякаш трябва да предпазваш от мен такова прекрасно цвете. – Устата на Бека се отвори, а Ралмиел изглеждаше обиден. – Работата ми е с теб, mon ami. Не с хора, които се навъртат около теб.
Ралмиел нямаше репутацията да наранява невинни минувачи, но на Боунс не му харесваше, че беше видял Бека. Цялата тази ситуация я излагаше на повече риск, отколкото беше имал намерение. Трябваше да промени плановете си за утре вечер. Но всяко нещо по реда си.
Боунс седна като държеше ръцете си близо до сребърните ножове в палтото му.
– Всичко наред ли е? – попита Бека като поглеждаше ту единия ту другия.
– Почти. – Отговори Боунс като не сваляше очи от тези на Ралмиел. – Моят приятел просто е забравил за маниерите като ни прекъсна вечерята.
– Щях да те изчакам отвън, – каза Ралмиел като се намести в стола си – но когато видях твоята chér amie, реших да оставя бизнеса за утре. След като науча повече за la belle тук.
– Не обичам да говорят за мен сякаш не съм тук. – Каза Бека като погледна остро Ралмиел.
Келнерът дойде с чека. Боунс хвърли няколко банкноти към него без изобщо да ги брои, не сваляше вниманието си от Ралмиел, освен ако не е нужно.
– Ще ни придружиш ли отвън? – попита Боунс като повдигна едната си вежда.
– Разбира се. – кимна Ралмиел.
– Имате ли нужда от минута насаме? – Бека им хвърляше предпазливи погледи докато си вземаше чантата.
Не, помисли си студено Боунс. Но бих искал минута насаме да го убия. Вдигна чашата си с уиски, кимайки одобрително като видя, че е почти пълна и се изправи.
– Добре сме, любов. Ще приключим веднага.
Боунс и Ралмиел не се изпускаха от поглед докато излизаха навън. Напрежението беше толкова гъсто, че можеше да се реже с нож. Почти случайно, Боунс завъртя уискито си. Точно до тях група пушачи чакаха да влязат в ресторанта.
– Какъв е планът ти приятел? – попита Боунс. – Ще се криеш подире ми и ще чакаш най-добрата си възможност?
– Не, mon ami, ще я последвам до дома ѝ, а след това ще се промъкна за теб. – Ухили се Ралмиел.
– Не мисля така. – Бека ахна, а Бунсс просто се усмихна.
След това хвърли уискито си по Ралмиел и използва запалката на най-близкия пушач, за да го подпали.
Ралмиел изкрещя като започна да удря по огъня, който покриваше предната му половина. Някои от зрителите искрещяха също. Боунс не остана да се порадва на работата си. Той дръпна Бека през тълпата, игнорирайки ужасеното ѝ ломотене. Веднага след като намери алея се изтласка нагоре в нощта като покри и двамата с палтото си. Тъй като то беше черно имаше по-малък шанс да ги забележат в нощното небе.
В това състояние Ралмиел нямаше да проследи никого.
Писъкът на Бека беше прекъснат от ръката на Боунс, когато я постави върху устата ѝ. Този път не мина по покривите, а направо прелетя над Квартала и одвъд. Няколко пъти погледна назад, но нямаше летящи форми, които да го преследват. Щеше да е прекалено да се надява, че огънят ще е погълнал Ралмиел и сега той е мъртъв, но поне сега нямаше да знае къде живее Бека.
През цялото време тя риташе и се гърчеше като издаваше ужасяващи грухтящи звуци в ръката му. Когато достигнаха квартала ѝ Боунс се огледа наоколо, видя, че никой не се навърта и се приземи пред входната ѝ врата.
– Шшш, ти си добре, Бека. – каза, пронизвайки я с поглед. – Докарах те до къщи след вечеря и нищо особено не е станало.
– Благодаря за хубавата вечер. – каза тя. Усмихна му се, а страхът ѝ се отцеди от лиццето ѝ.
Той смяташе да е просто лека целувка, но тя отвори устата си и посрещна неговия език с нейния, ароматът на желанието ѝ я обгръщаше.
Боунс я целуна по-интензивно, като спусна ръцете си по талията ѝ. Тя въздъхна, а след това изръмжа, когато бедрата му се отъркаха в нейните.
Парите не са всичко, което мога да ѝ дам. Помисли си Боунс. Тази вечер Бека не искаше да я оставя пред вратата. Сърцебиенето и ароматът ѝ му го крещяха.
Тя се отдръпна от него толкова, колкото да прошепне:
– Влез.
И пак, това беше най-малкото, което можеше да направи.

Назад към част 6                                                                 Напред към част 8

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *