П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 28

Неферет

– Линет, скъпа моя, изглеждаш прекрасно в черно, а класическите линии на тези панталони ти отиват. Мисля, че панталоните са много по-женствени и привлекателни от дънките, нали?
– Да, така е. Носенето на джинси опорочава женската мода. – Потръпна Линет. – Особено не харесвам така наречените дънки с дупки. Нима тези момичета не притежават огледала? Къде са майките им? Това е срамно.
Неферет се вторачи в поклонничката си. Именно тази откровеност и фанатизъм към собствения и вид богинята намираше за толкова освежаваща в Линет. Дори и сега, когато Неферет усещаше как през жената преминават вълните на страх и нервност, Линет успяваше да се включи в честен и интересен разговор с нея.
– Когато бях момиче, беше нечувано жените да ги носят. Имаше много неща, които трябваше да се променят с навлизането ни в двадесети век, но приемането на тези ужасни гащеризони с висока талия като мода за жените не беше едно от тях – каза Неферет.
– Не мога да не се съглася с теб. Не съм богиня, така че не съм живяла през XIX век – Линет направи пауза, за да направи грациозен реверанс към Неферет, което не преставаше да радва богинята – но знам, че тогава модата е била по-подходяща.
– Ти си толкова мъдра, скъпа моя. И затова с нетърпение очаквам да видя грандиозното богослужебно събитие, което ще организирате, след като се върнете с новите костюми. Подготвена ли си за приключението си?
Линет прибледня съвсем малко, но леко наведе глава и каза точно това, което Неферет искаше да чуе:
– Ако вярваш, че съм готова, значи съм готова.
– Джъдсън, увери се, че се грижиш добре за Линет. Тя е любимата ми поклонничка и ще бъда много недоволна, ако и се случи нещо неприятно.
– Да, богиньо – отвърна автоматично Джъдсън.
Нейната заповед към Джъдсън беше единствено в полза на Линет. Неферет не очакваше никакъв друг отговор от обладания портиер. Загнездилото се в него пипало на Мрака щеше да осигури пълното му съдействие и лоялност, но скъпата Линет имаше нужда да и се напомни, че макар да е извън полезрението на Неферет, не е извън нейния контрол. Богинята обожаваше своя човешки любимец, но това не означаваше, че му се доверява.
Неферет погледна надолу към нишките на Мрака, които се въртяха в постоянно движение около нея.
– Ти, ти и ти. – Тя погали с пръст три от най-дебелите и дълги пипала, оценявайки студеното, податливо усещане на плътта им. – Заповядвам ви да придружите Линет и Джъдсън. Останете скрити от човешките очи. Всеки от вас може да изяде по един човек като жертва, след като Линет направи покупките си и напусне безопасно магазина за костюми. И ако изядете таксиметровия шофьор, уверете се, че той е откарал Линет и Джъдсън обратно в библиотеката. След това, това е моето искане: С нощ, мъгла и реална магия ще скриеш Линет и Джъдсън. Върнете ми ги цели и здрави, а аз ще ви посрещна с радост!
Избраните от нея пипала затрептяха от удоволствие, докато тя ги галеше и произнасяше ритмичните думи, които превръщаха заповедта ѝ в обвързващо заклинание. Неферет усети страха и отвращението на Линет. Богинята знаеше, че децата ѝ отблъскват човека и че най-големият ужас на Линет не е свързан със смъртта ѝ, а с това да бъде обладана от някое от тях. Но човекът никога не си позволяваше да покаже отвращението си. Тя винаги носеше приятна маска и Неферет оценяваше таланта и упоритостта, които бяха нужни на Линет, за да го направи.
Тя оценяваше и факта, че Линет би направила всичко за Неферет, за да не бъде обладана. Това беше вид лоялност, която Неферет разбираше и можеше да контролира. Тя се усмихна на любимата си поклонничка.
– Линет, за да покажа признателността си към теб, реших сама да те изпратя, когато напускаш моя храм. Обмислих го внимателно и просто не е редно да се налага да се бориш с боклуци и да се измъкваш, за да изпълняваш заповедите ми.
– Благодаря ти, богиньо – каза Линет с истинска изненада.
Неферет се засмя и с жест помоли Линет да я придружи през балната зала до голямото фоайе и входните врати от стъкло и месинг.
– Не трябва ли да изчакаме още малко? – Опита се Линет да прикрие страха си. – Слънцето залезе преди малко. Дори не изглежда, че навън още е напълно тъмно.
– Няма защо да се тревожиш за това – увери я Неферет, обгръщайки фамилиарно раменете на Линет. – Не е необходимо да е напълно тъмно, за да призова нощните сили да те покрият. – Тя спря, когато минаха покрай бюрото на рецепциониста. Кайли, разбира се, беше нащрек и на мястото си. – Има ли хора, които се движат извън моя храм?
– Не съм виждала, богиньо. Дори полицията се държи на разстояние.
– Отлично, макар че питам само за забавление. Линет, бъди сигурна, че мога да те скрия толкова добре, че цялата полиция да те наблюдава и да вижда само сенки и мъгла.
– Добре е да го знам – каза Линет.
– Кайли, извикай такси на Линет и Джъдсън. Кажете на шофьора да посрещне тази прекрасна двойка пред главния вход на Централната библиотека.
– Да, богиньо.
– А сега, Линет, трябва да се присъединиш към мен на вратата. Ще извикам мъгла и сенки отвътре и когато ти направя това движение – Неферет прокара царствено ръка към вратите – тогава ти и Джъдсън можете да излезете. Бързо се насочете към Денвър Стрийт. Не бихме искали таксито да тръгне и да ви остави там, сами с гладните ми деца.
– Не, не бихме искали това – съгласи се Линет набързо. После добави: – Богиньо, мога ли да задам въпрос?
– Разбира се, скъпа моя.
– Как ще мина през твоята…- Човекът се поколеба, очевидно се мъчеше да намери подходящата дума. – Вашата защитна завеса? – Най-накрая се спря на това.
– Тя ще се разтвори лесно с моя команда. – Неферет видя, че Линет все още се бори с въпроса. – Ако нещо те тревожи, просто ми кажи и аз ще се погрижа то да не те тревожи повече.
– Това са кръвта и миризмата. Притеснявам се, че може да попадне върху дрехите ми – каза Линет бързо.
– Разбира се, че това ще те притеснява. Това би било толкова неподходящо, докато пазаруваш, и би привлякло изцяло твърде много внимание в твоя посока. Не се притеснявай повече, скъпа моя. Ти и Джъдсън ще преминете през моята бариера недокоснати.
– Благодаря ти, богиньо – каза тя с истинско облекчение.
– Добре дошла си. А сега ще те изпратя да изпълниш заповедта ми. – Неферет се изправи пред вратата и вдигна ръце, като погледна през покритото с мрак стъкло към нощта отвъд.

„Чуйте ме, сенки и Мрак отвъд,
трябва да отговорите на заповедта ми.
Покрийте слугите ми с чернота и нощ.
Скрити от волята, заченати от моята мощ.
Никакви очи, освен моите и на Мрака, няма да ги видят.
Те стават сенки, и аз искам това да стане!

Неферет усещаше силата на нощта, която пулсираше отвъд храма ѝ. Нещата, които излизаха през нощта – най-дълбоките сенки, чернотата, през която не можеше да проникне дори пълната луна – това бяха нещата, които се вслушваха в нейния зов. Отговорът им преминаваше през тялото ѝ заедно с пулса на сърцето ѝ. Тя ги събра, фокусирайки ги върху волята си, и се подготви да пусне на свобода тези тъмни, тайни неща, за да могат да скрият Линет и Джъдсън, точно както често скриваха съществата, които избираха да ги прегърнат.
Миг преди Неферет да освободи заклинанието си, тя го усети. Сякаш кожата на храма потрепери. През ума ѝ премина мисълта, че се е случило нещо странно, но Неферет беше твърде съсредоточена върху сянката и нощта, за да ѝ обърне внимание. Вместо това тя размаха ръце към вратите и чакащото я скривалище на нощта, докато желаеше вързаните ѝ и пълни с кръв деца да се разделят за Линет и Джъдсън.
Както Неферет очакваше, Линет не си позволи да се поколебае. Богинята бе прочела в съзнанието на човека, че той приравнява колебанието със слабост, а Линет не възнамеряваше да проявява слабост. Затова тя се запъти към вратите, отвори ги и премина целеустремено през разтворената кървава завеса и се скри в сянката.
– Е, защо чакате? – Неферет погледна раздразнено Джъдсън и трите пипала. – Следвайте я!
Джъдсън вървеше механично напред с трите пипала на Мрака, които се придържаха към краката му, но вместо да преминат през завесата на храма ѝ и да влязат в скривалището, което Неферет беше призовала, те се сблъскаха със стена от ален огън.
За миг Неферет беше твърде шокирана, за да реагира. Тя само се взираше в Джъдсън, който крещеше и тупаше пламъците по дрехите си. Трите пипала го напуснаха в мига, в който огънят се бе появил, и се плъзнаха обратно към нея.
– Прикриването да си отиде! – След командата последва звук, подобен на гръмотевица, и изблик на лунна светлина прониза прикриващите сенки на Неферет, разкривайки широко отворените очи на Линет, замръзнала от ужас насред тротоара.
Тя разкри и безсмъртния, който се отправи към средата на улицата с разперени криле и вдигнато в бойна поза копие. Това беше всичко, от което Неферет се нуждаеше.
– Деца! Увредете Калона и ще ви позволя да се нагълтате с безсмъртната му кръв! – Изрече заповедта тя.
Отвсякъде около нея се разлетяха пипала мрак които се стрелнаха от сенките изстрелвайки се към Калона. Когато първата вълна от тях проби защитната ѝ завеса, стената от пламъци се раздвижи и ги погълна изцяло.
– Не! Деца! Върнете се, върнете се при мен! – Непогълнатите от пламъка пипала изпълзяха обратно, за да се увият около тялото ѝ. – Какво си направил? – Изкрещя тя на Калона.
– Смених страната. Ако не беше толкова вглъбена в себе си, щеше да забележиш това преди – каза той. После протегна ръка към Линет. – Ела с мен и ще се освободиш от нея.
– Тя е моята богиня. Не мога.
Невярваща, Неферет осъзна, че Линет звучи примирено, дори отвратително, и ни най-малко поклоннически. Това я вбеси. – Върни се при мен, Линет! Аз ти заповядвам!
Калона пренебрегна Неферет. Ръката, все още протегната към човека, каза:
– Затворихме я. Нищо с лоши намерения не може да напусне или влезе в храма ѝ. А Неферет е неспособна да се отърве от лошите намерения. Ела с мен и ще бъдеш в безопасност от нея.
Линет се поколеба. Тя погледна към Неферет, очевидно преценявайки ситуацията.
– Ти си моя поклонничка! Трябва да направиш каквото ти заповядам! – Без да може да се сдържи, Неферет започна да се движи напред, твърдо решена да принуди Линет да ѝ бъде вярна – докато огнената стена не избухна с интензивност, която я изпепели. Богинята се свлече назад, като изкрещя от ярост и болка толкова силно, че божествените ѝ викове отекнаха в цялата нощ.
Линет се обърна с гръб към Неферет и хвана ръката на Калона.
– Изведи ме оттук!
– Ще го направя – каза той.
– Линет, чуй ме! – Изкрещя на отдалечаващия се гръб Неферет. – Ще разбия заклинанието и ще се освободя от това робство, а когато го направя, няма да има място в това или друго царство, където да се скриеш от мен. Ще те намеря и ще те притежавам като своя!
Линет се спъна, но силната ръка на Калона я задържа изправена. Той продължи да върви, без да обръща внимание на Неферет.
– Калона, чуй ме! Когато се освободя, ще дойда да търся и теб. Никога не забравяй, че веднъж вече те държах вързан, изпълнявайки моите заповеди. Ще го направя отново!
Крилатият безсмъртен дори не си направи труда да се обърне, за да я погледне. Той се обади през рамо:
– Да, помня. Помня също, че не можа да ме задържиш вързан за себе си.
– Следващият път няма да бъда толкова великодушна. Следващия път, когато се срещнем, ти давам клетва, че ще те унищожа, както трябваше да направи Никс, когато я предаде!
Това спря крилатия безсмъртен. Той се обърна, за да срещне погледа ѝ, и с глас, който сякаш споделяше силата на огнената стена, Калона ѝ отвърна:
– Знаеш ли защо Никс не ме унищожи, когато избрах да падна? Защото Никс е истинска богиня – любяща, благосклонна, вярна и добра. А ти? Ти си дребнаво дете, претендент и узурпатор. Без значение колко отмъщения изричаш и колко хаос предизвикваш, ти никога няма да бъдеш богиня!
Когато двамата с Линет изчезнаха в нощта, Неферет изкрещя с ярост към небето.

Назад към част 27                                                              Напред към част 29

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!