П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Изкупена-книга 12-част 34

Шоуни

Шоуни беше толкова уморена, че косата ѝ натежа. Радваше се, че баба Редбърд и другите жени бяха там с нея и Танатос – наистина се радваше. Може би щеше да успее да бди над Върховната жрица и да задържи стихията ѝ съсредоточена за малко, но абсолютно не можеше да разпъне палатка, да нахрани и подхрани всички и да превърне малкия парк в светилище. Баба Редбърд и другите жени бяха направили всичко това и продължаваха да го правят. Единственото, което Шоуни можеше да направи, беше да се пресегне на няколко метра от страната на Танатос до огнището, което баба Редбърд беше изградила за нея, да свали дупето си на земята и да се загледа в танцуващите пламъци, опитвайки се да почерпи дори малко сила от тях, за да ги запази за себе си.
– Гадно – изстена тя. Приливът на сила я удари отново и тя се наведе, прегърнала се около кръста.
– Хей, добре ли си?
Неспособна да говори все още, Шоуни кимна. Без да поглежда към Ерик, тя се съсредоточи върху огъня – върху неговата топлина, красота и познатост, върху това да го насочи и да го насърчи да гори все по-ярко и по-ярко. Когато стихията се втурна през нея, тя прихвана само мъничко от силата му за себе си, за да не припадне. Беше научила този трик преди няколко часа, след като отново припадна. Шоуни вдишваше бавно и после издишваше, вдишваше и после издишваше, вдишваше и после издишваше… докато стихията ѝ се разсея и тя отново успя да седне изправена.
Ерик беше до нея и изглеждаше безпомощен и изплашен.
– Ще припаднеш ли? Да повикам ли баба Редбърд?
– Не. – Гласът ѝ прозвуча като шкурка и тя прочисти гърлото си. – И не, но бих искала нещо за ядене и пиене.
– О, съжалявам. Ето. – Той вдигна чинията и чашата, която беше поставил на земята до тях. – Исках да ти донеса това.
Шоуни взе чинията и се усмихна уморено.
– Мисля, че започвам да се пристрастявам към бабините бисквити с шоколад и лавандула. Сериозно, толкова ги обичам, че имам чувството, че сме във връзка. – Тя отхапа голяма хапка от меката, сладка бисквитка и отпи огромна глътка от чашата. – Бисквитки и сладък чай. Може ли да има нещо по-върховно от това?
Ерик се усмихна, очевидно облекчен, че тя вече не се е привила от болка и не е в безсъзнание.
– Мисля, че единственият начин да се получи по-окей е да се направят бисквити и д-р Пипер.
Шоуни изкриви лицето си.
– Това не е Окей. Това е от червенокожите. Не съм местна жителка, но съм доста сигурна в тези граници.
– Значи се чувстваш по-добре – каза Ерик.
Шоуни отхапа още една хапка бисквита и заговори около нея. – По-добре, отколкото когато бях привита? Да. По-добре? Не.
– Защо изобщо се прививаше така?
– Някой с лоши намерения се опита да влезе или да напусне Тулса и защитната стена пламна. Когато тя прави това, огънят преминава през мен и аз се концентрирам, за да го засиля – обясни тя.
– Това боли ли?
– Да, като да се опитваш да добавиш още една серия към кръгова тренировка, която вече те е изритала в задника. Само че аз го правя отново и отново и нямам усещането, че получавам почивка между схемите.
Ерик не каза нищо за известно време. Просто отхапваше собствената си бисквита и се взираше в огъня. Шоуни нямаше нищо против това. Мълчанието и гледането в огъня ѝ допадаха.
– Ти си силна – каза накрая той, – много по-силна, отколкото предполагах преди.
– Преди?
– Когато ти и Ерин, ами, нали знаеш – довърши той неловко.
– Когато бяхме близнаци – каза тя.
Той кимна.
– Да, но беше глупаво от моя страна да го повдигна. Последното нещо, от което имаш нужда, е да се чувстваш тъжна точно сега. Извинявай, понякога съм глупак и дори не искам да бъда.
Шоуни усети как му се усмихва.
– Хей, това е талант – да бъдеш гадняр, без да искаш да бъдеш.
Той ѝ върна несигурна усмивка.
– Мизерен талант.
– Вярно е, но все пак не всеки има дори и най-лош талант – каза тя. – Плюс това, ти можеш да играеш. Наистина играеш. Така че това за случайния душманин сигурно ще ти е от полза, когато отидеш в Холивуд.
– Не мисля, че ще отида в Холивуд – каза той.
Шоуни видя шокираното изражение, което фиксира лицето му в застинали линии в мига, в който изрече думите.
– За първи път ли казваш това на глас? – Попита го тя нежно.
– За първи път си го помислих – каза той. Лицето му се беше размразило, но сега изглеждаше блед и неуверен в себе си. – Не знам защо изобщо го казах.
Шоуни допи останалата част от сладкия чай и след това каза:
– Ами защо искаше да отидеш в Холивуд в началото?
– За да бъда звезда – отговори той бързо-автоматично.
– Защо? – Попита тя.
– Защото искам да бъда известен – каза той.
– Защо? – Подкани го тя отново.
Този път му отне повече време да отговори.
– За да мислят хората, че съм важен.
– Защо ти пука какво мислят хората?
Той обърна поглед към огъня.
– Защото ми омръзна хората да мислят, че не съм нищо друго освен страхотна усмивка и страхотна костна структура.
Шоуни изучаваше профила му. Поглеждала ли е някога отвъд известната сексапилност на Ерик?
Не. Той винаги е бил най-горещото момче в кампуса и единственото, което тя знаеше за него, беше, че много момичета го искат, а най-популярните момичета в кампуса са го имали. Всъщност тя не знаеше нищо за момчето под прочутия костюм на Ерик Найт.
– Ако можеше да промениш това, което хората мислят, какво би искала да мислят за теб?
Той се обърна от огъня и я погледна, а тя осъзна, че в тези великолепни сини очи вижда честност и уязвимост.
– Бих искал да си мислят, че съм силен като Аурокс, или смел като Дарий, или верен като Старк. Вместо това всички си мислят, че съм безполезен, самонадеян красавец.
Суровата честност на казаното от Ерик я шокира безмълвно и Шоуни се опитваше да измисли какво да му каже по-нататък, когато тялото ѝ се сви и през нея премина пламък, използвайки я като свръхпроводник по пътя си към подсилване на заклинанието на Танатос.
– Арх – изстена тя, като отново се държеше здраво и се съсредоточаваше… съсредоточаваше… опитваше се да засили стихията си, докато тя се рееше в нея.
Но тя беше толкова уморена! Това продължаваше от часове и часове. Защо толкова много хора бяха изпълнени с лоши намерения? Те я изцеждаха! И вероятно убиваха Танатос. Нямаше как да продължи така. Нямаше как да…
Силна ръка обгърна раменете ѝ и дълбокият, красив глас на Ерик ѝ заговори успокоително.
– Дишай през това. Всичко е наред. Можеш да го направиш. Ти се справяш. Не забравяй, че пламъкът е твоята стихия. Той е част от теб. Не се бори с него – върви с него. Можеш да го направиш. Ти си силна и умна. Ето защо огънят е избрал теб. Ти можеш да се справиш. Аз съм тук и вярвам в теб, Шоуни. Знам, че можеш да се справиш.
Гласът му беше спасително въже и Шоуни се хвана за него и се вкопчи, следвайки го обратно към себе си, обратно към познатия огън.
– Ето, изпий чая ми. – Той пъхна чашата си в ръцете ѝ и тя я пресуши.
– Ще ти донеса още бисквити.
Той започна да се изправя, започна да сваля ръката си от раменете ѝ.
– Не, още не – каза тя, все още задъхана. – Можеш ли да останеш тук, така, за няколко секунди?
Ерик ѝ се усмихна. Не неговата толкова перфектна усмивка на филмова звезда с милиарди ватове. Той наистина ѝ се усмихна и в неговата уязвимост Шоуни видя доброта и истинско състрадание.
– Ще остана така, докато искаш – каза той и стегна ръката си около нея.
– Шоуни, помислих си, че може би ще искаш още един сандвич и още един чай – каза баба Редбърд. Усмивката ѝ нарасна, когато погледът ѝ обхвана Ерик, който седеше там с ръка около нея. – Е, аз ще донеса сандвич и за теб, Ерик.
– Благодаря ти, бабо Редбърд – каза той.
– Би било страхотно, благодаря ти – каза Шоуни.
– Няма за какво – каза баба Редбърд и точно преди да се обърне добави: – Браво, Ерик Найт. Гордея се с теб, сине.
Шоуни погледна към Ерик и видя, че той всъщност се изчервява, но когато очите му срещнаха нейните, погледът му не помръдна.
– Започвам да мисля, че и аз се гордея със себе си – каза той и отново стисна раменете ѝ.
Шоуни се облегна на него, черпейки сила и утеха от него, и си помисли: Сега вече знам какво имат предвид, когато казват „когато не го търсиш, то ще те намери“.

Назад към част 33                                                            Напред към част 35

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!