Зоуи
След като завесата към другия свят се затвори, никой не каза нищо в продължение на няколко дълги минути. Всички подсмърчаха, дори полицаите. Детектив Маркс най-накрая наруши тишината. Той отиде при Танатос и, напълно изненадвайки всички – включително и Танатос по изражението на лицето ѝ – Маркс я придърпа в гигантска мечешка прегръдка.
– Дори да бях безсмъртен, мисля, че това, на което току-що станах свидетел, щеше да е най-невероятното нещо, което съм виждал през целия си живот. Благодаря ви, че ни включихте – каза той.
Останалите петима офицери кимнаха, докато избърсваха очите си.
Танатос се усмихна и нежно се измъкна от прегръдката му. – Няма за какво, детектив, макар че не аз го позволих. Това беше Никс.
– Тогава се надявам, че нямаш нищо против, ако някой ден скоро, след като се уреди работата с Неферет, посетя храма на Никс с дар, който да оставя на олтара ѝ. Знам, че звучи налудничаво, но след това, което се случи днес, се чувствам наистина близък с вашата богиня.
– Това изобщо не е лудост. Никс и аз ще приветстваме твоя дар за олтара. Виждате ли, детектив Маркс, Никс не е просто нашата богиня. Тя принадлежи на всеки, който я потърси. – Погледът на Танатос ме намери. – Зоуи, сега можеш да затвориш кръга.
Почти бях забравила, че все още държа запалената духовна свещ. Докато бързо се отдръпвах, благодарейки на свой ред на всяка от стихиите и изпращайки ги всички надалеч, баба взе едно от одеялата от палета в шатрата на Танатос и нежно покри тялото на Калона.
В мига, в който духнах свещта на Стиви Рей, тя отиде при Репхайм, обгърна го с ръце и го прегърна. А после Старк беше до мен, прегръщаше ме и ми казваше колко много ме обича.
– Никога няма да те оставя. Обещавам – каза той. – Не ми пука нито за Аурокс, нито за Хийт, нито дори за глупавия Ерик. – Той направи пауза, сякаш току-що беше забелязал, че Ерик стои на няколко метра от нас до Шоуни. – Извинявай, пич. Не исках да кажа нищо.
Ерик сви рамене.
– Не е проблем – каза той. Но дори не погледна към Старк или към мен. Ерик гледаше Шоуни с мил, загрижен поглед.
Взех лицето на Старк между ръцете си и му казах:
– Не се притеснявай. Никога няма да ти позволя да ме напуснеш. – След това го целунах, сякаш току-що се бяхме събрали отново след цял век.
Вятърът избра този момент, за да издуха гръмотевичните облаци от небето, и изведнъж застанахме в розовите и жълтите цветове на предизвестената зора.
– О-о-о – казах аз. – Ти, Стиви Рей и Шейлин трябва да се прикриете.
– Все още имаме седем минути до зазоряване – каза Старк. – Но ти си права.
Неохотно се измъкнах от прегръдките му и отидох при Танатос, очаквайки, че ще трябва да ѝ помогна да се качи в палатката. Но тя не изглеждаше толкова уморена, колкото след като беше направила защитното заклинание. Всъщност, с изключение на сенките под очите ѝ, тя изглеждаше подмладена.
– Изглеждаш много по-добре – казах аз.
Танатос кимна и се усмихна.
– Изглежда, че насочването на духа на Калона към дома в другия свят е имало страничен ефект на повишаване на енергията, за което съм благодарен. Страхувам се обаче, че няма да продължи дълго, така че нека бъдем кратки – особено като се има предвид, че зората настъпва и нашите червени вампири и новаци трябва да бъдат вътре. Детектив Маркс се съгласи да транспортира тялото на Калона до Дома на нощта. Мога ли да разчитам на вас да построите кладата му и да ръководите неговото обезсмъртяване?
– Разбира се – казах аз.
– Шоуни – извика я Танатос към нас. – Имам сила, предоставена ми от Калона, затова вярвам, че ще бъде безопасно да ме оставиш достатъчно дълго, за да се върнеш в Дома на нощта и да добавиш своя елемент към пировете на Калона, ако можеш да го направиш бързо. Би ли направила това за моя Воин?
– За мен ще бъде чест да запаля огъня на Калона – отвърна Шоуни.
Помислих си, че и тя изглежда по-добре, и изпратих мълчалива, но искрена благодарност на Калона.
– А аз ще бдя над кладата на баща ми, от изгрев до залез – каза Репхайм и избърса очите си. – Но трябва да се движим бързо. Ще се преобърна след шест минути, а това означава, че Стиви Рей ще изгори.
– Какво ще… – Започна Маркс, после се спря, като поклати глава. – Няма значение. Обясни ми го по-късно. Аз и моите хора ще се погрижим за тялото на големия човек. Останалите могат да продължат напред. Ще се срещнем в Къщата на нощта.
Прегърнах баба.
– Прояви мъдрост в отговора си към богинята – каза тя, докато ме пускаше. – Гордея се с теб, у-ве-ци-а-ге-я.
– Силвия, ако ти и останалите имате нужда от почивка, напълно съм сигурна, че мога да се справя сама, докато ти си почиваш – каза Танатос.
Сестра Мери Анджела се премести до баба, заедно с равин Бърнстейн и Сузана Грим. Лицата на дамите сияеха, сякаш сълзите, които всички те току-що бяха пролели, бяха измили годините от тях.
– Избираме да останем с вас на тази свещена земя – каза монахинята, а дамите кимнаха в знак на съгласие.
– Кой би могъл да си почине след това? – Каза равин Бърнстейн.
– Аз също ще остана и ще бъда сигурен, че никой няма да обезпокои някого от вас – каза Ерик, след което добави: – Ако искате.
– Много ценим твоята закрила, Ерик – каза баба.
– Наистина – съгласи се Танатос. Тя се поклони на Ерик и на всяка от четирите мъдри жени. – Имате моята благодарност. Благодаря ви на всички.
Стиви Рей хвана Репхайм за ръка и го дръпна към фургона, за да не може да стои и да гледа как Маркс и хората му вдигат тялото на баща му. Старк, Шейлин, Деймиън и аз я последвахме, като се натрупахме обратно в колата, а Шоуни се качи в колата на Ерик.
Никой не проговори. Търсех в ума си правилното нещо, което да кажа на Репхайм. Трябваше ли да му кажа, че съжалявам за баща му? Или да го поздравя за баща му? Тъй като и всички останали мълчаха, реших, че всички, дори и Стиви Рей, също изпитват трудности с това какво да кажат.
За щастие Репхайм спаси всички ни.
– Щастлив съм за баща си – каза той тихо. – Той се върна там, където винаги е копнял да бъде. Дори напоследък, след като реши да следва Светлината и се закле на Танатос, в него имаше самота, която не се подобряваше. Всъщност, мисля, че се влоши.
Стиви Рей каза:
– Мисля, че щом баща ти най-накрая успя да приеме любовта – твоята любов като начало, а след това и любовта на Никс – щом го направи, беше като да затвориш вратата на обора, след като кравите вече бяха излезли.
– Крави? – Каза Репхайм. Можех да чуя усмивката в гласа му.
Обърнах се и от мястото, където седях на предната пътническа седалка, видях, че той ѝ се усмихва.
– Това означава, че щом е осъзнал, че има нужда от любов, не е имал повече оправдания. Трябваше да признае, че наистина се нуждае от любовта на Никс, за да бъде щастлив, въпреки че той беше този, който я беше изоставил, а не тя него.
Репхайм кимна.
– Сега той е щастлив. Усетих го. Ето как Никс успокои мъката ми. Тя ми позволи да почувствам радостта му. – Той се усмихна и отново избърса очите си. – И знам, че някой ден ще го видя отново.
– Сигурен ли си, че не си безсмъртен? – Попита Шейлин. – Аурата ти ужасно много прилича на неговата.
– Сигурен съм – каза той и сложи ръка на Стиви Рей. – Аз съм просто едно момче, което има късмета да прилича много на баща си. – Репхайм срещна погледа ми. – Зоуи, направи това, което поиска Танатос. Направи бързо кладата на баща ми, за да може Шоуни да я запали и да се върне в дъбовото дърво на Съвета.
– Знаеш, че ще е трудно да се съберем в училището, особено ако днес е толкова слънчево, колкото изглежда, че ще бъде – казах аз.
– Училището няма нужда да става свидетел. Аз ще бъда там. Ще бдя над баща си.
Кимнах и примигнах бързо, като се пазех да не се разплача.
Старк мина през входа на Дома на нощта и тъкмо имаше време да паркира хамъра под покрития паркинг към сградата, когато Репхайм бързо целуна Стиви Рей и каза:
– Обичам те. – Той погледна останалите и каза: – Наистина не е толкова лошо, колкото звучи. – След това бутна вратата на колата.
Краката му дори не докоснаха земята. Писъкът му прониза ушите ни, като накара всички, с изключение на Стиви Рей, да подскочат. Крясъкът се смени с вик на гарван и от вътрешността на дрехите на Репхайм изскочи огромна черна птица, чиито големи криле размахаха въздуха, докато се издигаше от покрития паркинг и се издигаше в утринното небе, за да обиколи Дома на нощта.
– Това беше страхотно – каза Старк, като примигваше и използваше ръката си, за да предпази очите си от зората, но все пак се опитваше да проследи полета на Репхайм.
– Да, той ми каза, че не боли толкова силно – каза Стиви Рей, като примижаваше заедно със Старк. – Не вярвам, но го обичам за това, че се опитва да ме накара да повярвам.
– Хей, хайде, трябва да влезете вътре и да си легнете – казах аз, като подкарах Старк, Стиви Рей и Шейлин.
– Не, освен ако и ти не дойдеш – възрази Старк около гигантска прозявка.
– Идвам, но първо ще потърся Дарий и Афродита и да ги накарам да накара Травис и някои от другите хора да започнат да строят кладата на Калона. Шоуни трябва да се върне при Танатос, преди да се е изчерпал приливът и на енергия – казах аз.
– Ще ти помогна – каза Деймиън. – Ще кажа на Травис и Ленобия какво се е случило.
– А аз ще надзиравам хората, които строят кладата – каза Шоуни. – Е, първо ще отида да си взема качулка и слънчеви очила.
– Но аз мога…- Прекъснах протеста на Старк с целувка, а след това прошепнах срещу устните му: – Моля те, спи, за да можеш да останеш силен и да си в безопасност. Аз не съм толкова силна, колкото Никс. Не бих могла да те загубя.
Старк направи пауза, а после, придърпвайки ме в прегръдките си, се предаде.