П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 14

Шоуни

Воините от Синовете на Еребус мрачно се заеха с подреждането на дървения материал и изграждането на Драконовата клада. Шоуни се опита да направи каквото може, за да им помогне. Тя можеше да определи колко добре гори дървото само като го докосне, затова посочи всички особено сухи трупи или дъски и насочи Воините да ги поставят точно както трябва, така че огънят да гори чисто и бързо.
Шоуни се опита да бъде окуражаваща. Каза им, че се справят добре и че Драконът ще се гордее с тях, но това сякаш само ги накара да станат по-тихи и мрачни. Дори Дарий мълчеше и се чувстваше почти като чужд. Едва след като Афродита се развихри, разроши косата си и заговори с обичайното си отношение, че не се засяга, нещата започнаха да се подобряват.
– И така, красавецо, помниш ли лекцията, която Драконът ти изнесе, когато за първи път започнахме да излизаме?- Намигна Афродита на няколко от останалите воини.- Обзалагам се, че Стивън, Конър и Уестин я помнят, нали? Не бяхте ли вие тримата, които трябваше да изкарате допълнителни тренировки с Дарий, след като Драконът разбра, че той се е забъркал с една новачка?- Афродита бе снишила гласа си и бе въздействала с тон, който звучеше странно като на майстора на меча.
Воините всъщност се бяха усмихнали.
– Три дни подред Драконът караше всеки от нас да се разправя с твоето момче там.
Дарий изхриптя.
– Внимавай, Конър. Не съм бил момче от десетилетия.
Конър се засмя.
– Мисля, че точно с това Драконът имаше проблем.
Афродита се усмихна кокетно и прокара ръка по дебелия бицепс на Дарий.
– Опитваше се да те умори, за да не си достатъчно енергичен, за да се забъркваш с мен.
– За това щеше да е нужна цяла армия вампири – каза Дарий.
Беше ред на Стивън да изсумти.
– Наистина? Затова ли трябваше да се намеси Анастасия?
Русите вежди на Афродита се вдигнаха.
– Да се намеси? Анастасия? Не си ми казвал това, красавецо.
– Сигурно ми се е изплъзнало от ума, защото бях твърде зает да се забърквам с теб, красавице моя.
– Ха!- Издекламира Уестин.- Никой от нас не би могъл да забрави Анастасия, с развети коси, която се спусна към нашия майстор на меча, призовавайки го да не се разправя с бедния млад Дарий.
Шоуни трябваше да се присъедини към смеха.
– Тя сериозно каза, че Драконът се е подигравал с Дарий?
Конър, който беше висок, рус и почти толкова секси, колкото и стихията на Шоуни, каза:
– Абсолютно го каза. Дори го нарече Брайън и му напомни, че ако не беше се забъркала с един новак преди век, животът му щеше да е много по-малко интересен.
– Познавах Дракон Ланкфорд от петдесет години – каза Стивън.- Никога не съм го виждал да бъде победен от друг воин, но Анастасия можеше да го спре с един поглед.
– Добре е, че са заедно – каза Дарий.
– Той се изгуби без нея – каза Уестин.
– Нещо, което мога да разбера.- Дарий вдигна ръката на Афродита и я целуна нежно.
– Наистина си видял как се събират?
– Да.- Дарий, Афродита и Шоуни заговориха заедно.
– Той отново е щастлив – каза Шоуни.
– Тя умря първа, но го чакаше – каза Афродита. Тя се усмихваше на Дарий, но Шоуни видя сълзи в очите ѝ.
– Тя умря със смъртта на Воин – каза Уестин.
– Както и Драконът – каза Дарий.
– Трябва да си спомним за това тази вечер – каза Шоуни.-Спомнете си радостта им и клетвата им, както и това, че те все още се обичат.
– Винаги ще те обичам – каза Дарий тихо и докосна бузата на Афродита.
– Винаги ще те обичам – повтори тя. После повдигна една руса вежда.- Ако не си прекалено уморен, тоест.
– Ха! Значи Анастасия е била права! Ние се подигравахме с бедния млад Дарий.- Стивън и другите воини се засмяха, а Дарий се изплю, докато Афродита се подиграваше.
Шоуни се отдръпна от разрастващата се клада и от групата, която я заобикаляше. Огън, стопли тази малка искрица радост, която Афродита успя да запали в тях. Помогни на Воините да запомнят, че Дракон и Анастасия са заедно и щастливи. Тя усети как топлината на нейната стихия нахлува откъм нея и обикаля групата, невидима за очите и почти неоткриваема за всеки, който няма афинитет към огъня. Но това ѝ помогна. Тя беше помогнала. Шоуни наистина вярваше в това.
Чувствайки се малко по-малко ужасно, тя се отдалечи. Шоуни знаеше, че трябва да отиде в конюшнята, но това не означаваше, че няма търпение да се изправи пред разрушенията, които нейната стихия беше причинила. Все пак не аз я владеех, напомни си тя. И все пак тя се запъти, като избра обиколен маршрут и се насочи към двора, в който имаше красив фонтан. Оттам щеше да мине по обратния път, покрай паркинга, който водеше по-пряко към сградата на игрището, отколкото към конюшните.
Шоуни чу водата, преди да чуе гласа на Ерин.
Тя не искаше да се държи скрито и притаено. Беше се придвижила тихо в сенките около двора само защото не искаше да има сцена с Ерин, а не защото я шпионираше.
После чу другия глас. Отначало Шоуни не разпозна кой е той. Той не говореше достатъчно силно. Разпозна само кокетното кикотене на Ерин. Шоуни се опитваше да реши дали подслушването е същото като любопитството, когато гласът му се усили и тя разбра, че човекът, към когото Ерин насочваше кокетния си кикот, беше Далас!
Чувствайки се зле в стомаха си, Шоуни се приближи.
– Да, точно това искам да кажа. Не мога да те изкарам от ума си, момиче. Знаеш какво правят водата и електричеството, когато се съберат заедно, нали?
Шоуни остана напълно неподвижна, очаквайки Ерин да го нарече тъпанар и да му каже да бяга обратно при гадната Никол, където му е мястото; вместо това стомахът ѝ се сви, когато чу кокетния отговор на Ерин:
– Светкавица – това правят електричеството и водата. Звучи ми горещо.
– Защото е горещо. Ти си гореща. Ти си като сауна, момиче – или като парна баня, в която бих искал да се потопя.
На Шоуни ѝ се наложи да стисне устните си в плътна линия, за да не изкрещи думите и да не нарече Далас самата тя кретен. Ерин би го направила. В никакъв случай не би искала да има нещо общо с Далас. Той беше пълен кретен. Той мразеше Стиви Рей и Зоуи! Стиви Рей беше казала, че той се е опитал да я убие! Ерин просто го беше подготвила, за да го срази и да го постави на мястото му.
Шоуни изчака. Нищо. Тя не чу нищо. Вървейки тихо, Шоуни се приближи още повече. Ерин вероятно си беше тръгнала. Сигурно беше завъртяла очи и си беше тръгнала, като дори не си беше направила труда да каже на Далас да се маха.
Шоуни грешеше. Наистина грешеше.
Ерин се беше отдръпнала до фонтана. Водата се стичаше по нея. Косата ѝ, дрехите ѝ, тялото ѝ. Далас я гледаше така, сякаш е гладен, а тя е вечеря с пържола тип „Т-бон“. Ерин вдигна ръце над главата си, като накара гърдите си да се притиснат към мократа ѝ риза, която беше бяла, мокра и сега напълно прозрачна.
– Какво ще кажеш на конкурс за мокра фанелка?- Гласът ѝ беше секси и тя се размърда леко, като накара гърдите си да подскачат.
– Печелиш. Това е най-горещото нещо, което някога съм виждал, момиче.
– Мога да ти покажа нещо още по-горещо – каза Ерин. С едно движение тя свали мократа си тениска, а след това разкопча дантеления си сутиен.
Далас дишаше толкова тежко, че Шоуни можеше да го чуе. Той облиза устните си.
– Права си, момиче. Това е по-секси.
– А какво ще кажеш за това?- Ерин закачи палците си в талията на малката си карирана пола и я свали. Тя се усмихна на Далас, докато той се взираше в малките дантелени гащички, които все още носеше.
– Какво ще кажеш да свалим и останалата част от това?- Гласът му се беше задълбочил и той се беше приближил до нея.
– Звучи ми добре. Харесва ми да нося само вода.- Ерин свали гащичките. Сега на нея бяха само ботушите на Christian Louboutin. Тя прокара ръце по цялото си мокро тяло.- Искаш ли да се намокриш с мен?
– Мокрото не е всичко, което искам да получа с теб – каза той.- Момиче, ще ти отворя цял един друг свят.
– Готова съм за това – каза тя копринено, като продължаваше да се докосва.- Защото ми е писнало от скучния свят, в който живея.
– Светкавица, момиче. Нека направим няколко светкавици и няколко промени.
– Давай!- Каза Ерин.
Далас скъси разстоянието помежду им. Двамата бяха обвити един в друг и толкова вглъбени в себеси, че Шоуни не трябваше да се притеснява, че ще я чуят, когато тя се втурваше, напълно омаломощена, а очите ѝ бяха пълни със сълзи.

Назад към част 13                                                         Напред към част 15

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *