П.С.Каст Кристин Каст – Училище за вампири – Скрит – книга 10- част 41

Зоуи

Пуснах огледалото и се затичах напред.
– Калона! Спаси го!- Безсмъртният беше в движение, преди да съм довършила командата. Разперил криле, той прескочи счупената балюстрада и изчезна. Втурнах се след него и се спрях на ръба на покрива. Погледнах надолу и видях как Калона сграбчи глезена на Аурокс само миг преди момчето, което вече отново беше напълно човек, да се удари в паважа.
Неферет нямаше такъв късмет. Можех да я видя. Беше се ударила в острия ръб на сградата, беше се сгромолясала и паднала, приземявайки се насред Пета улица. От тази височина тя приличаше на счупена кукла. Вратът ѝ беше изкривен. Ръцете и краката ѝ бяха изкривени в грешна посока. Главата ѝ беше тъмна локва кръв.
Танатос се присъедини към мен, като ме обгърна със силна ръка, сякаш се страхуваше, че мога да падна след Неферет. После всички бяха там, до мен. Старк ме взе от Танатос и ме държеше, докато аз треперех и продължавах да гледам надолу към тялото на Неферет. Калона се приземи на покрива заедно с Аурокс. Афродита помогна на баба. Тя плъзна ръката си в моята.
– Моята у-ве-ци-а-ге-я, ела от тази ужасна гледка – каза тя.
Все още не поглеждах встрани. Така че когато тялото на Неферет започна да се гърчи в конвулсии, аз го видях. Наблюдавах всичко. Ръцете и краката ѝ се размахваха. Косата ѝ се повдигна. Гърбът ѝ се изви. И тогава Тси Сгили сякаш се разтвори. От гънките на напоените ѝ с кръв дрехи избухнаха хиляди черни паяци, които се плъзнаха в канавката и изчезнаха в мрака.
Тогава погледнах встрани. Изправих се пред Танатос.
– Тя не е мъртва.
Върховната жрица на смъртта ми отговори, макар че не бях формулирала думите като въпрос.
– Не знам.- Танатос изглеждаше бледа и разтреперана.- Никога не съм виждала, дори не съм си представяла това, на което всички ние току-що станахме свидетели.
Чувствах се много тиха отвътре. Не бях уморена. Не плачех. Не бях ядосана. Просто бях много, много спокойна.
– Мисля, че е по-добре да се приготвим. Интуицията ми подсказва, че Неферет отново ще се нахвърли върху нас – казах аз.
– Да, жрице. Съгласна съм – каза Танатос.
Обгърнах с ръка кръста на баба и я оставих да се облегне на мен.
– Трябва да отидеш в болницата – казах ѝ нежно.
– Не, моя у-ве-ци-а-ге-я. Трябва само да се прибера у дома.
Погледнах я в нежните ѝ очи.
– Напълно те разбирам, бабо. Старк и аз ще те приберем у дома.
– Първо трябва да направиш нещо – каза Старк.
– Тя може да те целуне и да ти каже, че те обича, по-късно. Хайде да се махаме оттук. Това с паяците беше черешката на тази гадна нощ. Имам нужда от вана и Ксанакс – каза Афродита.
Не казах нищо. От Старк ме обземаше странно усещане.
– Чакай тук. Всички трябва да видят това.- Той стисна ръката ми и после влезе в пентхауса. Върна се след секунда, като държеше в ръка моят Ясновидски камък от скъсаната му верижка.
Той отново беше с формата на камък и изглеждаше напълно безобиден. Знаех много добре, че не е затова, когато ми го подаде, го взех внимателно, като невзривена бомба, каквато беше, и вече го пъхах в джоба на дънките си, когато Старк ме спря.
– Не, не го прибирай. Вдигни го. Насочи го към Аурокс и повтори заклинанието.
– А?- Изведнъж вече не звучах толкова пораснала, силна и блестяща.
– Към мен?- Всички се обърнаха, за да се вгледат в Аурокс. Е, момчето изглеждаше гадно. Дрехите му бяха разкъсани, а лицето и ръцете му бяха в синини и кръв.- Защо към мен?
– Защото, когато прегази Неферет, хванах отражението ти в онова магическо огледало. Всички трябва да видят това, което аз видях – каза Старк.- Направи отново заклинанието, Зоуи.
– Дори не знам дали ще проработи отново. Това е онази стара магия. Странна е и е напълно непредсказуема – казах аз.
– Произнеси заклинанието, у-ве-ци-а-ге-я – каза баба.
– Аз нямам…
Старк ми подаде смачканата лилава хартия.
– Да, имаш.
– Добре, тогава добре.- Вдигнах камъка на ясновидците и го насочих към Аурокс. Още преди да започна да рецитирам от хартията, усетих топлината, която се излъчваше от него.

„Древното огледало
Магическо огледало
Нюанси на сивото
Скрито
Забранено
Вътре, далеч
Част от мъглата
Магия целуната
Призови феите
Разкрий миналото
Заклинанието е хвърлено
Аз спасявам деня!“

Гласът ми не беше толкова мощен, колкото първия път, но думите бяха силни и ясни, а в края на заклинанието камъкът на ясновидците отново се промени, като се разшири до отразяващ кръг, насочен право към Аурокс.
– Свята работа. Вярно е – каза Афродита.- Това е най-странното нещо, което някога съм виждала, а аз съм виждала някои странности.
Баба се запъти към Аурокс и докосна бузата му. Той се взираше в огледалото със сълзи в очите. Той погледна от него към нея.
– Знаех, че съм права да вярвам в теб, цу-ка-нв-с-ди-на – каза му баба.- Благодаря ти, че ме спаси, дете.- Когато тя се наведе напред, той се наведе и тя го целуна нежно, ласкаво по бузата.
– Трябва да погледнеш в огледалото, Зи – каза Старк.
– Не, не трябва.- Чувствах се странно изтръпнала.- Знам как изглежда Хийт.
Аурокс отново се беше загледал в огледалото.
– Значи това е Хийт?
– Да – каза Старк с въздишка.- Това е Хийт. Което означава, че по някакъв начин си мой приятел.
Аурокс все още гледаше отражението си, когато изражението му се промени. Той се усмихна и каза:
– Радвам се да те видя отново.
Нещо в гласа му ме накара да потръпна.
Тогава Аурокс погледна от огледалото в очите ми.
– А ти?- Попита ме той.- Какво ти причини Хийт?
През ума ми преминаха много отговори: той беше моят проблем – моята болка в задника – моят любовник – моят консул – моята опора – моето вечно гадже.
– Хийт беше моята човечност – това беше онова, което излезе от устата ми.- А сега изглежда, че той се е превърнал в твоята човечност.
Пуснах огледалото. Преди да се счупи, се чу леко пукане и то отново беше камък на ясновидците. Този път наистина го пъхнах в джоба си.
Баба дойде при мен и аз отново сложих ръка на кръста ѝ. Старк взе ръката ми, вдигна я и целуна дланта ми.
– Не се притеснявай – каза той тихо.- Независимо от всичко останало, ние имаме любов. Винаги любов.

Краят

Засега…

Назад към част 40

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *