Зоуи
Не изглеждаше така, сякаш първият час някога щеше да свърши. Обикновено харесвах специалния час на Танатос. Тя не беше най-забавният професор в училището (е, това би бил Ерик), но беше супер умна и ни позволяваше да питаме почти всичко – стига да се отнасяхме с уважение към нея и един към друг. Извих се на стола си и погледнах зад себе си. Далас, разбира се, не беше в час. Доколкото знаех, Старк и Калона все още не се бяха върнали в кампуса, със или без него. Но всички останали червени новаци бяха тук. Децата, които не бяха част от групата на Далас, като Шейлин и Крамиша, Джони Б., Мравката и останалите червени новаци на Стиви Рей, седяха в началото на класа, точно зад първия ред, където седяхме аз, моят кръг и Афродита. Никол беше влязла с Шейлин и седеше до нея. Беше пренебрегнала бившите си приятели, които я гледаха като мъртва, когато минаваше покрай тях.
Днес Аурокс не седеше сам встрани от стаята. Когато влезе, той се поколеба, докато минаваше покрай нас, а Деймиън му махна с ръка и му каза, че тъй като Репхайм е в лазарета със Стиви Рей, двете места до него не са заети. Аурокс се спря само за да ме погледне. Повдигнах рамене и кимнах, след което той благодари на Деймиън и седна до него. Така между него и мен останаха само Афродита и Деймиън. Видях, че си води бележки, докато Танатос откриваше лекцията, като говореше за петте основни ритуала, разгледани в „Наръчник на новака“.
Хм. Може би Аурокс беше добър ученик. Това изобщо нямаше да е като Хийт. Мисълта почти ме накара да се изкикотя – като в началото на истерията, а не като в забавното кикотене – и се изкашлях, за да го прикрия.
– Добре ли си? – Попита ме тихо Шоуни. Тя седеше от лявата ми страна и виждах, че съм я притеснила.
– Напълно добре. Просто ме гъделичка в гърлото – уверих я бързо.
Танатос се беше обърнал към смартборда и беше извадила на него снимка на супер декоративен нож. От задната част на стаята на бюрото ми беше подхвърлен свит на кълбо лист хартия. Видях, че върху него имаше надпис. Намръщих се, изгладих го и прочетох: ЛОШОТО Е, ЧЕ НЕ УМИРАШ.
Афродита грабна бележката и я смачка, като я пусна в чантата си.
– Не им обръщай внимание – прошепна тя. – Дори аз мога да пиша по-добре от тях.
Червените новаци на Далас не бяха толкова откровено дрънкащи, колкото обикновено бяха с Далас начело. Вместо това те бяха тихо кипяща купчина от ядосани хора. Не отговориха на нито един от въпросите на Танатос и не коментираха нищо по време на лекцията ѝ. Само правеха злобни неща като хвърляне на бележки, когато тя беше обърната с гръб. И се кълна, че усещах как малките им червени очички ме гледат. Погледнах през рамо.
Престани да ги гледаш – прошепна Афродита, докато Танатос раздаваше на всички ни копия от „Наръчник на новаците“. – Те искат внимание. Не им го давай.
– Бих искала да знам дали Далас е бил заловен – прошепнах в отговор.
– Ще бъде хванат. Той не е достатъчно умен, за да се измъкне от Калона – каза тя.
– Бих искала да обсъдим втория от Основните ритуали, описани в тази глава на твоя Наръчника – Защитния ритуал на Клеопатра. – Властният глас на Танатос привлече вниманието ни към предната част на класа. Тя посочи смартборда и снимките на декоративните кинжали. – Кой може да ми каже как се наричат те, когато се използват само за ритуали и заклинания?
Ръката на Деймиън се изстреля във въздуха.
– Деймиън?
– Атаме – каза той.
– Знаех си го – прошепна Афродита.
– Правилно. Благодаря ти, Деймиън – каза Танатос. – Ще забележиш, че в най-чистата и древна форма на Защитния ритуал огънят е традиционно призоваваният елемент. – Тя наведе глава за кратко и се усмихна на Шоуни, която и кимна ентусиазирано в отговор. – Тъй като имаме щастието в това училище да има младеж, чийто афинитет е огънят, може би тя ще може да ни каже какво е най-важното в традиционния Ритуал за защита.
– О, това е лесно! Най-важна е Върховната жрица, която извършва ритуала. Въпреки че огънят е страхотна защита, той е толкова силен, колкото е силна жрицата, която прави заклинанието – каза Шоуни.
Супер много се радвах, че тя е отговорила, защото единственото, което си спомнях за защитния ритуал, беше, че Клеопатра го е извършила, а после се е объркала, защото се е влюбила в Марк Антоний и накрая той е умрял, а стихията ѝ се е превърнала в горяща змия и я е изяла. Еш.
– Абсолютно вярно, Шоуни. Благодаря ти. И така, ученици, урокът, който трябва да научим от Защитния ритуал, изобщо не е свързан със защитата. Той е за съсредоточаването, почтеността и целта – каза Танатос. – Събитията в това училище ме накараха да обмисля внимателно урока от Защитния ритуал. Докато медитирах върху този урок, ми хрумна, че в древния свят вампирите обикновено са били по-надарени от днешните вампири. – Танатос направи пауза и ме погледна. – Макар че напоследък тенденцията към по-малко дарби и по-малко сила при младите вампири сякаш се променя. – Не знаех към какво се стреми, но определено беше предизвикала интереса ми. – Помислете за момент за последиците от подобна промяна. В древни времена силно надарените вампири, като Клеопатра, са били отговорни за избора и действията си чрез силата, която са притежавали. Както можеш да прочетеш в Наръчника и както съобщават нашите историци, Клеопатра е злоупотребила с дарбата си, дадена от богинята. Тя престанала да се вслушва в народа си. Приела афинитета си за даденост. Мислела само за собствените си нужди и желания. В крайна сметка нейната стихия, огънят, я погълнала.
Опитах се да не трепна. Дали Танатос се опитваше да ми каже, че съм се объркала? Знаех, че напоследък се държа малко късогледо с хората – и цялата история с Аурокс/Хийт беше объркваща и разочароваща – но тя искаше да каже, че имам нужда от пет-елементен шамар?
По дяволите! Надявах се да не е това! Правех всичко по силите си. Да, бях разочарована и раздразнена, но поне не се оплаквах прекалено много. Напоследък.
Ръката на Афродита се вдигна, изненадвайки ме и изключвайки вътрешното ми бърборене.
– Да, Афродита, имаш въпрос ли? – Призова я Танатос.
– Да, мислех си за това, което каза – как вампирските дарби са били по-силни и по-чести в древността – и как изглежда, че това се променя, и се чудех дали имаш представа защо се случва промяната в силата.
– Това е добър въпрос, Афродита. Иска ми се да имам категоричен отговор за теб. Мога да ти кажа, че вярвам, че промяната е свързана с голяма промяна в баланса между Мрака и Светлината.
– Може би Никс ни дава дарове, за да можем да се преборим и да възстановим равновесието – каза Шоуни.
– Може би – кимна Танатос.
– Възможно ли е това да има нещо общо със Старата магия? – Попита Аурокс.
Всички го зяпнахме.
– Какво те кара да питаш това? – Каза Танатос.
Той вдигна рамене и изглеждаше неловко.
– Биковете. Не са ли те проява на Старата магия?
– Те са – каза тя.
– Ясновидският камък на Зоуи също е Стара магия. Не е ли така? – Каза Афродита.
Аз се намръщих към нея.
– Това също е вярно – каза Танатос.
– Добре, но някой от нас знае ли какво всъщност е Старата магия? – Казах, раздразнена от цялата тема.
– Старата магия не се е проявявала извън остров Скай от по-дълго време, отколкото аз съм белязана – започна бавно Танатос, сякаш си спомняше и разсъждаваше на глас едновременно. – От това, което знам за нея, най-доброто описание, което мога да ви дам, е, че тя е енергия на най-основното си ниво – сурова, мощна и неутрална. Старата магия е едновременно съзидание и разрушение.
– И вероятно затова древните заклинания, като защитния ритуал на Клеопатра, са били толкова зависими от жрицата, която ги е произнасяла – каза Деймиън. – Възможно е и петте основни ритуала да имат корени в Старата магия.
– Това изглежда логично – каза Танатос.
– Това все още не обяснява какво точно е тя и защо се е активизирала отново – каза Афродита. – Но бих казала, че определено отново е активна. А ти, Зи?
За щастие, звукът от затръшването на вратата на класната стая и Калона, който пристъпваше по централната пътека, я прекъсна.
Крилатият безсмъртен се поклони почтително на Танатос.
– Върховна жрица, върнах се с вашия затворник.
– Справихте се добре – каза тя и се обърна към класа. – Искам всички да се съберете незабавно в центъра на кампуса близо до мястото за палене на огън. Класът е разпуснат.
Когато излязохме от класа, видях как Танатос говори тихо на Калона. Видях как очите на безсмъртния се разшириха, а после той кимна и отново и се поклони – този път необичайно ниско, като задържа позата по-дълго от обикновено. Докато все още се покланяше, Танатос отиде до бюрото си, взе телефона и натисна един бутон. Гласът ѝ отекна от училищната интерком система.
– Всички ученици и преподаватели да се съберат в центъра на учебното заведение на мястото за палене на огън! Преподавателите, които са членове на нашия Съвет, ще се явят незабавно в залата на Съвета. Всички учебни занятия се преустановяват до приключване на събранието. – След това тя щракна и забърза да излезе през задната врата на класната стая, а Калона беше по петите ѝ.
Имах лошо предчувствие.
– Чудя се какво, по дяволите, се случва?
– Нямам представа – каза Афродита. – Но каквото и да е, ще се случи пред всички и ще ни изкара от поне един клас, така че колко лошо може да е?
Отидохме направо на мястото за палене на огън и образувахме голям кръг около черната изгоряла площ, която определено беше видяла твърде много употреба напоследък. Потърсих Старк, но не видях нито него, нито Калона. Дарий ни посрещна, взе ръката на Афродита и каза, че също не знае какво се случва. Тъкмо когато всички започваха да стават неспокойни и говоренето се насочваше към нивото „трябва да извикам, за да ме чуят“, хората от противоположната страна на групата, в която бях, се разместиха и после се разделиха.
Танатос се появи първа. Беше сменила дрехите си с дълга черна кадифена рокля, която беше украсена само с емблемата на Никс в сребърни нишки, с вдигнати нагоре ръце, притискащи полумесец. Танатос беше пуснала косата си и тя падаше дълга и тъмна, на гъст воал около кръста ѝ. В дълбините ѝ видях да проблясва сребро, което ми напомни за нишката, използвана за бродиране на емблемата на Никс. Лицето ѝ беше мрачно. Помислих си, че изглежда страшна, но красива – древна, но вечна.
След това вниманието ми се откъсна от нея, когато Калона и Старк се появиха пред очите ми. Далас куцукаше между тях. Изглеждаше като боклук. Ръцете му бяха вързани пред него. Лицето му беше окървавено, надраскано. Дрехите му бяха мокри и мръсни. Погребана до перата, една от стрелите на Старк беше забита в дясното му бедро. Калона и Старк изглеждаха сериозни и могъщи като Танатос, когато издърпаха Далас в центъра на нашето събрание. Те не спряха, докато той не застана точно в средата на почернялото огнище.
Далас не изглеждаше мрачен или силен. Изглеждаше вбесен. Видях, когато очите му намериха Шоуни. Той и се изсмя и шмръкна една гадна храчка, след което я изплю в пепелта в краката си.
– Професори от Съвета на нощната къща в Тулса, излезте! – Заповяда Танатос.
Ленобия, Пентезилеа, Гърми и Ерик излязоха от тълпата и застанаха от едната страна на Танатос. Помислих си, че Съветът изглежда малоброен с отсъствието на Дракон и Анастасия Ланкфорд и професор Нолън, когато Танатос продължи: – Заповядвам и на нашите две пророчици да излязат!
– О, по дяволите – измърмори Афродита, но пусна ръката на Дарий и отиде да се присъедини към Танатос. На Шейлин ѝ отне повече време да си проправи път напред, но когато се присъедини към Танатос, върховната жрица кимна и ѝ направи знак да застане до Афродита.
– Нашето училище е богато надарено с още две върховни жрици. За съжаление едната от тях, първата червена Върховна жрица Стиви Рей, не може да заеме мястото си до мен днес, защото е тежко ранена. – Тъкмо осъзнавах, че е казала две, когато тъмният поглед на Танатос ме намери. – Но призовавам нашата втора Върховна жрица да се присъедини към мен. Зоуи Редбърд, излез напред!
Чувствайки се нервна и несигурна, аз отидох да застана до Афродита и Шейлин.
Танатос се изправи пред Далас.
– Ти ли си червеният вампир, известен като Далас?
Далас сви устни.
– Всички знаят кой съм аз.
– Далас, на разсъмване ти нападна червената върховна жрица Стиви Рей с намерението да я изложиш на слънчева светлина, докато не умре. Отричате ли това?
– Не, не го отричам.
– Далас, на разсъмване планирахте да убиете и младата Шоуни със силата, с която ви е дарила Никс. Отричаш ли това?
– Не отричам нищо! – Гласът му беше зъл, а очите му блестяха с ръждиво сияние. – Изгони ме! Повече от готов съм да напусна това скапано училище.
Танатос се обърна с лице към тълпата.
– Знам, че този вампир има последователи, които споделят същите възгледи. Вярвам, че те са знаели и дори може би са му помагали в престъпленията. Те също трябва да споделят съдбата му. Сега призовавам последователите на Далас, които искат да застанат на негова страна!
Бях супер любопитна какво щеше да се случи по-нататък. Имаше сигурно около десет деца, които се въртяха около Далас през цялото време. Е, девет, след като Никол премина от Тъмната страна. Донякъде очаквах да излезе цяло стадо негови червени новаци, които да се размахват като боклуци и да хвърлят банкноти по хората.
Всъщност само двама се присъединиха към Далас. Единият от тях беше голямото момче на име Къртис. Помнех го от битката в тунелите. Беше пълен задник. Другото момче беше Елиът, младежът, когото бях гледала как умира преди всички тези месеци в час по английски. Знаех, че Елиът е злобен дивак (хлапе, което не прави много неща в час, освен да диша), но си мислех, че е прекалено мързелив, за да се изправи срещу Далас, особено след като изглеждаше, че ще бъде изхвърлен от училище заедно с него.
О, чакай. Това има смисъл. Момчето не харесваше училището. Да бъде изхвърлен заедно с Далас щеше да му се стори като постоянна ваканция.
– Елиът и Къртис, двамата съзнателно ли стоите с този вампир като съучастници в престъпленията му? – Попита Танатос.
– Да, по дяволите! – Отговори Къртис. Той се огледа нервно, но се опитваше да звучи твърдо и уверено в себе си.
– Да, каквото и да е – каза Елиът.
– А сега питам моя Съвет – признавате ли вината на този вампир и на неговите начинаещи последователи?
В момента, в който Танатос зададе този въпрос, моят камък на ясновидеца започна да излъчва топлина. Обгърнах го с ръка, искаше ми се да знам на какво реагира и да знам какво да направя по въпроса.
Всеки от членовете на Съвета отговори на Танатос с тържественото „Да“.
– Пророчици на Никс, тези трима са признати за виновни в заговор за убийството на върховна жрица на вампирите. Вгледайте се в себе си. Използвайте дарбите си. Съгласни ли сте с мен, че както в древността, наказанието им трябва да бъде бързо и публично?
Афродита отговори първа.
– Съгласна съм с теб.
Шейлин отдели повече време. Тя се приближи с няколко крачки до мястото, където стояха Далас, Къртис и Елиът, и ги изучи. Лицето ѝ изглеждаше така, сякаш усещаше нещо отвратително, но не им каза нищо. Върна се на мястото си близо до Танатос. Все още не казваше нищо. Просто се взираше в Танатос в продължение на нещо, което изглеждаше като неудобно дълго време. Накрая Шейлин си пое дълбоко дъх и каза:
– Смятам, че правилното нещо е да се съглася с теб. – След това Шейлин наведе глава. Бях почти сигурна, че също така затвори очи, и изглеждаше, че може би се моли, но нямах повече време да гледам, защото беше мой ред да бъда призована.
– Зоуи Редбърд, като единствената друга присъстваща Върховна жрица, съгласна ли си с мен и моето древно право да осъдя тези тримата за насилието, което признават, че са заговорничили и извършили?
Чувствах, че получавам най-лесния въпрос.
– Да, съгласна съм – отговорих бързо. Ясновидският камък изгаряше ръката ми.
Танатос вдигна ръце. Около нея затрещя сила, която вдигна косъмчетата по врата и ръцете ми. Гласът ѝ беше усилен от силата на Никс и тя звучеше като олицетворение на смъртта.
– Тогава аз се позовавам на правото си на върховна жрица на този Дом на нощта. Престъпленията срещу Върховна жрица под моя закрила ще бъдат наказвани така, както са били наказвани в древни времена. Заповядвам на моя обвързан с клетва воин да екзекутира червения вампир, а след това да хвърли двамата му новаци последователи в страната, достатъчно далеч от всеки вампир, за да може телата им да отхвърлят Промяната и те също да умрат!
Дори нямах време да се задъхам. Калона се движеше светкавично. Той извади дългия меч, който беше препасан на гърба му, и с един бърз удар обезглави Далас. Старк се отдръпна, докато тялото се гърчеше в конвулсии, а от пъна, който беше на врата му, бликна кръв. Не можех да спра да се взирам в главата на Далас. Очите му бяха широко отворени. Изглеждаше зашеметен. А устата му се отваряше и затваряше – отваряше се и се затваряше като риба на сухо.
Къртис и Елиът изкрещяха и започнаха да бягат. Крилатият безсмъртен ги настигна, преди да са прекрачили кръга на шокираната тълпа. Той ги хвана за кръста. Тълпата се отдръпна от него, а той потегли напред, правейки могъщи крачки, огромните му криле удариха въздуха веднъж, два пъти, три пъти и тогава той и двете момчета се издигнаха във въздуха. Момчетата ритаха и крещяха, но това сякаш изобщо не се отрази на Калона и след миг той вече летеше извън полезрението, на запад, и в мрака.
– Тишина! – Командата на Танатос беше като изключвател. Тогава осъзнах, че всички около мен, с изключение на Старк, Шейлин и членовете на Училищния съвет, или са викали от ужас, или са ридаели от шок. – Времето за слабост и борби свърши. Насилието срещу нашия Дом ще бъде отмъстено. Нашата богиня е милостива, но и справедлива, и всички, които се изправят срещу нея, ще усетят справедливия ѝ гняв. Нека това бъде вашето предупреждение и моето обещание към вас – тези, които застанат на страната на Богинята и на мен, ще бъдат защитени. Тези, които се изправят срещу нас, ще бъдат наказани. Тулса, Дом на нощта, направи своя избор!
Назад към част 24 Напред към част 26