П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 32

Неферет

Неферет се сви в себе си, прегърнала нишките на Мрака, които все още я покриваха, и преживя края на пътуването си.
Каса Хол – така хората наричаха подготвителното училище, построено в сърцето на центъра на Тулса върху земята, която така се хареса на Неферет. Все момчета, разбира се, човешкото училище беше новоосновано от Августинския клон на Хората на вярата. През 1927 г. то не беше за продан. Този факт не притесняваше Неферет. Висшият съвет не беше готов да закупи друго училище в Америка – поне не в съществуващото през 1927 г. в Тулса, Оклахома.
Неферет е знаела, че времето е в нейна полза. През седемдесет и петте години, които ѝ бяха необходими, за да манипулира, сплаши, насочи и подкупи Върховния съвет да направи на августинските монаси предложение, което те не можеха да откажат, и да я назначи за върховна жрица на новопридобития Дом на нощта в Тулса, Оклахома, Неферет откри истинската си същност.
Тя беше Тси Сгили. Не, тя беше нещо повече от обикновена индианска история за призраци. Тя беше могъща Върховна жрица, чиито дарби бяха много повече, отколкото изглеждаха. Неферет е била кралица Тси Сгили.
Нищо чудно, че тя беше толкова привлечена от Оклахома. Благодарение на заселилите се там чероки Неферет откри скрит аспект на интуитивната си дарба. Тя не само можеше да чете мислите на хората – тя можеше да абсорбира и тяхната енергия. Но само в момента на смъртта им.
Старицата я беше научила на това. Неферет бе направила нещо повече от това да открадне мислите ѝ, когато бе умряла. Тя бе погълнала силата на старата жена.
Смъртта се бе превърнала в наркотик и Неферет не можеше да се насити на него.
Беше проследила ехото в съзнанието на старицата и започна да задава въпроси за Тси Сгили.
Това, което Неферет научи, беше нейната собствена история. Една Тси Сгили живеела отделно от племето си. Те били могъщи и се наслаждавали на смъртта. Те се хранели със смъртта. Можеха да убиват с ума си. Това беше ане ли сги, за което старата жена си беше помислила точно преди смъртта си – смърт, причинена от ума на могъщо същество.
Съпругът на старата жена – чероки – неволно беше научил Неферет как да използва дарбата си по-пълноценно. Той беше по-малко смел от жена си. Мислейки, че ще се спаси, той се отвори за Неферет. Благодарение на спомените, които охотно споделял с нея, Неферет научила много повече за Тси Сгили. Тя се хранеше с племенните истории, които той пазеше в паметта си, и откри, че е възможно да се вмъкне в съзнанието на човек и да спре биенето на сърцето, докато се храни с мислите, енергията и силата на жертвата си, докато не я изцеди докрай. Изцеждането на енергията от тялото беше много по-удовлетворяващо, отколкото простото източване на кръвта. И много по-ефективно.
С нарастването на властта на Неферет нараснаха и мечтите ѝ за крилатия безсмъртен Калона. Той я обичаше, докато спеше. Не така, както се опитваха нейните неадекватни човешки или вампирски любовници. Калона беше завладял тялото ѝ и използваше болката за удоволствие, а удоволствието – за болка.
През цялото време шепотът му рисуваше картини на бъдещето, в което те управляваха като богове на земята и поставиха началото на нова ера на вампирско просветление. Където тя беше неговата богиня, а той нейният обожаващ, могъщ и съблазнителен съпруг.
– Но първо трябва да ме освободиш – каза той, докато студеният му огън изгаряше тялото ѝ с наслада. – Следвай песента до Тулса и там ще изпълниш пророчеството и ще намериш средствата да ме освободиш!
Неферет го бе послушала. О, но тя бе намерила много повече от средствата за освобождаването му. Беше открила средствата да освободи себе си!
Тя не разбра напълно, докато не влезе във владение на собствената си Къща на нощта в Тулса. В тази земя е имало сила, която е резонирала в нея. Тя е била там през 1927 г. и е останала там и след началото на XXI век.
Червената земя я бе привлякла с древната си сила, но смъртта на първото ѝ бяло дете бе определила съдбата ѝ.
Разбира се, преди да стане Върховна жрица на Дома на нощта в Тулса, Неферет бе станала свидетел на смъртта на много младежи. Често са я викали да успокоява умиращите младежи с дара на докосването си. Неферет беше почитана заради способността си да успокои младеж, който отхвърля Промяната. Никой вампир не предполагаше, че тя взема толкова, колкото и дава. Младежите обаче го знаеха. В последните си мигове, когато Неферет ги държеше в прегръдките си, те знаеха, че тя се храни с тяхната енергия. Разбира се, по това време те вече не бяха в състояние да споделят това знание с никого другиго.
Затова, когато младата четвъртокласничка, нарекла себе си Кристал, започна да кашля кръвта на живота си по средата на първия урок по конна езда на Ленобия в новия Дом на нощта в Тулса, Неферет веднага беше повикана – не само защото беше тяхна върховна жрица, но и защото беше известна надалеч с това, че умее да успокоява болката на умиращите.
– Отдалечете се! Направете място! Ленобия, отведете новаците в полевата къща, а драконът Ланкфорд нека доведе Воини и носилка за детето – заповяда Неферет, докато бързаше към конюшнята. След това обърна внимание на Кристал. Младото дете се бе свлякло на пясъчния и мръсен под на арената, в конвулсии и с кръв от очите, носа, устата и ушите.
Неферет не обърна внимание на кръвта и калта. Беше придърпала новачката в прегръдките си, успокоявайки я с магическото си докосване, докато започна да се плъзга в съзнанието на Кристал и да поглъща отслабващата ѝ жизнена енергия. Неферет беше подготвена за прилива на сила, който идваше с поглъщането на жизнената сила. Не беше подготвена за чистия и възхитителен дар, който идваше със смъртта на първото и бяло дете.
В бърлогата си тялото на Неферет трепереше от удоволствието да изживее отново този силен момент.
Кристал я бе погледнал през пропитите с кръв очи.
– Не! – Беше се изкашляла, задъхала и успяла да извика: – Не съм готова да умра!
– Разбира се, че си готова, скъпа моя. Време е. Аз съм тук.
– Няма ли да ме оставиш? – Бе проплакало детето.
– Няма да ме напуснеш – бе прошепнала Неферет, докато превземаше съзнанието на Кристал.
Жизнената сила на момичето се вля в Неферет. Толкова чиста, толкова силна, толкова сладка, че сякаш новачката изобщо не бе умирала, а вместо това се бе превърнала в същество от светлина и сила, което сега щеше да живее в Неферет.
Неферет се бе поклонила благоговейно над тялото на умиращото момиче, приемайки този нов дар, който и бе даден с Тулския дом на нощта.
Воините вярваха, че Неферет е била обзета от емоции при смъртта на първото младо дете в собствения ѝ Дом на нощта и затова я бяха намерили да се прекланя над тялото на Кристал, ридаейки истерично.
Те не бяха разбрали, че сълзите на Неферет са били от радост – че риданията ѝ са били, защото най-накрая е разпознала съдбата си. Кралица Ци Сгили е скромна титла. Наистина би трябвало да я наричат Богиня Тси Сгили, защото беше станала безсмъртна и един ден щеше да заеме мястото си сред боговете и да бъде почитана като такава!
Дарбата ѝ обаче не се изчерпваше с това. Още преди Неферет да изпълни пророчеството на чероките и да освободи Калона, младежите в нейния Дом на нощта бяха започнали метаморфоза заедно с нея.
Тялото на Неферет потрепна. Дишането ѝ се ускори, докато преминаваше нагоре през пластовете на безсъзнанието и царствата на времето.
Младежите, които умираха в нейния Дом на нощта, се раждаха отново, свързани с нея чрез Мрак и кръв. Неферет вярваше, че е създала нов вид армия, както и нова порода вампири. Тези нови същества щели да я защитават и да ѝ служат, когато тя и нейният Съпруг управлявали новата ера на вампирите.
След това Зоуи Редбърд бе белязана и последваха една грешна стъпка след друга – едно раздразнение след друго – едно поражение след друго. Неферет ненавиждаше момичето и бунтовните му приятели със страст, която засенчваше всичките ѝ други страсти.
Зоуи Редбърд беше причината Неферет да се скрие в бърлогата, облечена само в Мрак и кръв.
Една богиня не бива да бъде измъчвана от такава досада! Една богиня не бива да бъде възпрепятствана в божествената си съдба!
Сякаш в отговор на бурните ѝ емоции небето извън бърлогата ѝ изгърмя с гръмотевици и светкавици удариха, разцепвайки земята със сила, която прониза кожата на Неферет.
Неферет, кралица Тси Сгили, отвори очи.
– Бях такава глупачка! Аз съм безсмъртна. Никой не може да помрачи моето величие, освен ако аз не го позволя. Повече няма да го позволявам! Свят, приготви се да ми се поклониш!
Гръмотевици и светкавици аплодираха Неферет, а дъждът я милваше, докато тя се готвеше да излезе от бърлогата си на укритие и да се впусне в бъдещето, новородена, готова да прегърне съдбата си.

Назад към част 31                                                   Напред към част 33

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *