ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 24

Глава 24

Същата нощ, лежейки в леглото, разказах на Картър за срещата ми с Аманда. Той ме изслуша и отговори.
― Това е добре. Вие двете се запознахте в колежа, нали?
Погледнах го изненадана, че знае този факт, въпреки че от опит вече знаех, че това не трябва да ме изненадва. Неговите хора са ме следвали през целия ми живот. Той вероятно знаеше повече за мен от мен самата.
― Не съвсем. Нямах много приятели в колежа, никой не се задържаше достатъчно дълго. Познавах Аманда от самото началото на първи курс. Ходехме в един и същ клуб на първокурсниците, беше само за начинаещи, за да им бъде по-лесно да се адаптират. Но аз спрях да ходя на клубните срещи още след първата вечер, когато разбрах, че не бяха задължителни.
Той прокара пръсти по ръката ми, предизвиквайки приятен трепет.
― Значи не сте се сприятели веднага?
― Не, случи се чак, когато ме наеха да работя в Ричмънд. Тя преподаваше, а през лятото работеше в близкото кафене. Там ние подновихме общуването си. А Мелъри срещнах по рано. Тя беше единствената ми приятелка от колежа. Отне ми време да оценя какви добри приятелки бяха. Никога не съм била душата на компанията, но дружах с много момичета. Ходехме по купони с момчета, но беше ужасно. Честно казано, мисля, че проблемът беше в момичета, с които се движих. Бяха от типа за една нощ. Дори не знам, защо общувах с тях.
Ръката му посегна към косата ми. Той отмести няколко кичура от лицето ми. Леките докосвания ми действаха успокояващо и предишната пустота започна да отстъпва. Тогава той възкликна.
― Знаеш ли колко си красива, Ема?
Учудена и леко смутена, вдигнах очи и го погледнах, и тогава разбрах че той беше напълно сериозен. Загубих дар слово, за миг и не знаех какво да отговоря. Видях любовта изписана в неговите очи и от това почувствах опияняващ трепет. Той погали челото ми с палеца си и се придвижи надолу към бузата ми. Накрая хвана брадичката ми и се усмихна.
― Винаги си била красива, Ема. Тревожих се за теб, когато живееше в приемните семейства. И се радвах, когато те уредиха при последното. Джоунс бяха мили с теб.
Виждайки изненадата ми, той се усмихна широко.
― Да, дори тогава те наблюдавах и се опитвах да помагам. Аз помолих съдията да те премести при тях. Той се съгласи с мен, че ще бъде за твое добро. И одобри да бъдеш преместена.
Аз си поех дълбоко дъх. Когато става дума за Картър, нищо вече не може да ме учуди. Промърморих с дрезгав глас.
— Мислиш ли, че съм красива? – Той се усмихна широко.
― Щях да те целуна за първи път много отдавна, ако не се страхувах, че ще ме убие Ей-Джей.
― Наистина, ли?
― Да, така си беше.
Той се наведе към мен и притисна устни към моите. А гладът за него се събуди отново в мен и аз отворих бедрата си и го обгърнах с тях. Тя вече беше готова за да го посрещне. По-късно много по-късно, той продължи да разпитва за моите приятели от колежа. Аз се свих на гърдите му и ни завих. Ръката му ме галеше, правейки малки кръгове. Наслаждавайки се, промърморих.
― От много време не съм говорил с никого, когото познавам от колежа.
Той ме целуна по рамото.
― Вие и Мелъри станахте добри приятелки след дипломирането, нали? – Обърнах се и го погледнах.
― И какво? – Той се засмя. Вдигна ръката си към лицето ми и плъзна палеца си по долната устна.
― Нищо, просто се опитвам да науча за живота ти, Ема. Получих отговори, но те не ми каза как се чувстваш или какво мислиш.
― Аз пък мисля, че твоят живот Картър е бил доста по-интересен. – Той затвори очи.
― Не. Изобщо не… често ме бие старецът, но така и никога не го оставих. Не исках да оставя най-добрия си приятел и малката му сестра. Те станаха моето семейство. И когато ми ги отнеха, аз постъпих както можах. Пребих ги! А когато това не проработи, ги избих всичките до един! А останалото вече го знаеш. Животът ми изобщо не е интересен.
― Аз пък мисля, че подценяваш себе си.
― Просто предпочитам да слушам за теб. – Ръката му се плъзна надолу от врата към вдлъбнатината между гърдите ми. Аз затвори очи. Той хвана едната ми гърда и започна да я гали. Аз прошепнах.
― Срещнах Мелъри на първата си работа след завършването. Чак след това ме взеха на работа в Ричмънд и отново се намерихме с Аманда.
― Разкажи ми повече. – Той се спусна и целуна гърдите ми. Аз се изпълних с вълнение.
― Хм… Говорихме си много за момчета. И трите. Мелъри имаше много гаджета. Бен също беше хукнал след нея, но тя не му се поддаваше. А Аманда… – дъхът ми секна, когато той прокара езика си по гърдите ми. – Хм… Аманда харесваше да скучае. Тя казваше, че безгръбначният й баща я беше обрекъл на това.
Той се спусна още по-ниско, към стомаха ми. Пръстите ми се впиха в неговата коса. Въздъхнах, неспособна да изрека и дума. Жаждата между краката ми растеше с всяко докосване.
— Значи се забавлявахте с нея двете? – Ръката му се придвижи до бедрото ми и той ме обърна настрани. След това застана зад мен. Вдигна единият ми крак и проникна в мен. После ме хвана и ме придърпа към себе си. И започна бавно да се движи в мен. Не можех да говоря. Чувствах се като зашеметена. Целуна ме и прошепна в ухото ми.
― Разкажи ми за приятелството ви. – Аз поех въздух, опитвайки се да се съсредоточа.
― Ние… присмивахме се на нашите момчета… и на Бен. – Той влезе по-дълбоко. Затваряйки очи, наклоних глава. Той забави темпо и прошепна.
― Защо му се присмивахте?
― Защото… беше смешен… – загубих дар слово. Можех единствено да лежа, докато пръстите му блуждаеха по тялото ми, а бедрата му се притискаха към моите.
― Картър…
― Да… Ема?
В гласа му се долавяше забавление. Обърнах глава и го погледнах в очите. Те бяха потъмнели. Обзе ме първичен глад. Отблъсквайки се от бедрата му, аз се измъкнах и се опитах да се обърна, но Картър ме задържа за кръста. Той ме вдигна над него и ме облада рязко в същия момент. Аз изстенах от удоволствие извивайки гърба си, после притиснах гърдите си към него, а бедрата ни затанцуваха с яростно темпо.
По-късно, след като приключихме по едно и също време, аз все още лежах върху него, свита на кълбо. Той решеше косата ми с пръсти, плъзна ръка надолу по тялото ми нежно ласкаейки кожата ми и отново се върна към коса, повтаряйки това движение отново и отново. Почти заспивах от блаженство, когато главата ми изведнъж дойде една мисъл.
― Имаш ли хора, които следят Аманда? – Ръката му завърши движението си и се отпусна.
― Не. Притесняваш ли се за нея?
― Не. – Нямах причина за това. Погледнах го и плахо попитах.
— Мога ли да я поканя в Инфинити някоя нощ? Ще й е забавно.
― Можеш да я поканиш където пожелаеш. – Забелязах в очите му лека тъга. Сърцето ми се сви.
― Какво има, Картър? – Той се усмихна тъжно.
― Радвам се, че имаш добра приятелка. Животът с мен е самотен. И се тревожа за теб, когато ме няма в къщи.
― Никога не трябва да се тревожиш за мен. – Той стисна ръката ми.
― Тревожа се. И винаги ще се тревожа, защото те обичам. Никога няма да започна да те контролирам, Ема. Можеш сама да вземаш решения и да ходиш където искаш, аз няма да ти преча. Но имам нужда да знаеш, че ме е грижа за теб, и че много те обичам. Искам да бъдеш в безопасност. Винаги ще го искам, без значение с кого си или какво правиш.
Затаих дъх под зоркият му погледа. Никой не ме беше гледал така, откакто Ей-Джей ми каза да се скрия, когато дойде Том. Онзи беше последният път, когато бях чувствала такава силна любов, както сега от Картър. Нямах думи просто. Не знаех как да изразя чувствата си, затова просто се наведох към устните му и го целунах. Скоро и двамата отново се отдадохме на страстта. Аз си бях вкъщи. Там където трябвашe да бъда.

* * *

Измина още един месец. Бях щастливa. Картър се опитвашe да ограничи пътуванията си до един ден в седмицата, а когато не се получаваше, знаех че той бърза да се върне при мен. На работа всичко вървеше както обикновено. Все още се наслаждавах на новата си позиция и новооткритите правомощия. Тереза продължаваше да се държи с мен дистанцирано, в случаите когато работехме заедно. Това малко ме разстройваше. След работа започнах все по-често да се отбивам в кафенето. Аманда почти винаги ме чакаше на нашата маса. Тя знаеше кога свършвам работа и приготвяше кафето предварително. Ние двете бяхме се разбрали да престанем да обсъждаме Бен и Мелъри. Споделях най-вече малки неща с нея за мен и Картър, за пoредния ресторант в който ме е завел, или че можем да отидем в Инфинити по всяко време. Тя разказваше истории за себе си, или за нейните колеги.
В последния петък на месеца при едно от моите посещения при Аманда, забелязах, че нещо не беше наред. Тя седеше със скръстени ръце и унила физиономия.
― Какво се е случило? – Тя вдигна глава, а в очите и се четеше ужас.
― Имам среща. – Усмихнах се.
― Изглеждаш ужасена до смърт. Толкова зле ли може да е? – Тя стисна ръце и си пое дълбоко дъх.
― Как можа да се случи? Дълго вече мисля и не мога да разбера. Наистина не разбирам. Той беше там. Атрактивен. Поръча си геврече. Донесох му го, и когато го оставих на масата, ръката му докосна моята. – Тя въздъхна драматично. – И тогава ми го изтърси така изневиделица. Аз направо откачих. Знам, че съм полудяла. Моята най-добра приятелка се среща с гангстер. Какво направих? Аз съм полудяла… не мога да го направя. Трябва да му се обадя и да отменя срещата. – Наведе се и взе да рови нервно в чантата си, търсейки телефона, но аз й го взех.
― За какво говориш, по дяволите? Не си можела да отидеш заради мен? Що за глупости? – Тя замръзна. Аз използвах случая. Хвърлих телефона й отново в чантата и я сложих на масата.
― Можеш да излизаш с когото искаш. Изобщо не смей да отменяш срещата си заради мен. Разбра ли ме? – Тя преглътна и плахо промълви.
― Той е ченге.
― Оуу…
Облегнах се на стола, не знаех какво да кажа. Такъв сценарии дори не бях и сънувала, но сега се замислих сериозно за това. Аз никога не съм й разказвала нищо конкретно. Бях й разказвала за Картър само добри неща, обикновени истории за срещите ни, и за нашите чувства. Та аз не знаех абсолютно нищо за бизнеса му. Той каза, че е извън играта но все пак беше убивал в миналото. Знаех много малко за това, но никога не казах на никого нищо. Отново погледнах нагоре.
― Срещни се с него.
― Да? – Тя отвори уста.
— Да, срещнете се, запознайте се – свих рамене аз. – Защо не? Та ти дори не се познаваш с Картър. Не знаеш почти нищо за него. Така че защо да не можеш да се срещнеш с този мъж? – Тя продължаваше да ме гледа, а след това изпъшка и се престори, че ударя главата си в масата.
― По-добре ще е да се съгласиш с мен. Не мога да се срещам с този човек.
― И защо не?
― Защото…
Аз се усмихнах. – Това си беше старата Аманда. – И се опитах да сменя темата на разговора.
― Чакай малко, Бен и Мелс ще разберат за всичко това. И тогава ти ще чуеш всичко за…
Спрях. – Наистина ли го казах? Забравих че не бива.
― Глупости, Ема. – Тя внезапно се придвижи напред и удари с ръка по масата. – Погледни ме. Аз вече забравих за тях. – Тя отново удари с ръка. – Погледни ме, Ема.
Погледнах нагоре, а сърцето ми се ускори. – Мелъри.
Аманда изсъска към мен.
― И какво?! А? И какво от това. Разбирам какво се случи току-що и това е нормално. Всичко е наред. Добре, Емс? Добре?! Аз знам, мислиш, че си забравила за Мелъри и се обвиняваш за това! Права ли съм?
Гледах я мълчаливо, неспособна да прогоня чувството си за вина.
― Не си права. Не си права, Емс! Това, което се случи, е ужасно, просто ужасно, но ти спаси приятелката си. Да. Спаси я, но когато ти го направи, правилата на играта се промениха. И приятелят ти го знаеше. Той веднага разбра, че ще дойде момент, когато те ще дойдат за теб или за нея. Бен направи подлост, но го направи заради безопасността на Мелс. И факта, че ти забрави за тях, просто означава, че продължаваш напред. Това е разбираемо? И нищо повече. Вървиш напред. Ние всички продължаваме да живеем. Където и да са, те също продължават да живеят. Не е нужно да се чувстваш виновна за това, че тя си тръгна, а аз знам, че го правиш. Бъди доволна, че си привлекателно момиче, и се наслаждавай на това, че си щастлива и си с него.
Аз промърморих.
― Откъде знаеше какво имах нужда да чуя? Наистина ли е толкова просто?
― Знам, защото те обичам, Ема. Ти си моя приятелка и съм благодарна за това, че все още те имам. Яд ме е, че Бен отиде при тях, но също и го разбирам. А твоят приятел беше прав да те вземе. Ако беше останала с нас, щеше да бъдеш лесна плячка. Те щяха да намерят Мелъри и Бен, а те щяха да им кажат какво си направила, за да се спаси тя. – Тя сви рамене. – Трябваше да се случи. Твоя живот или нейния.
Тогава си спомних старите ни шеги и се усмихнах.
— Говориш за Бен като за мъж? – Аманда плесна с ръка по челото си и изпъшка.
― Той беше безнадеждно зависим от Мелс. Винаги тичаше след нея беше от онези момчета… толкова се унижаваше. – Аз се засмях.
― Той ми се обаждаше в апартамента, когато тя беше на срещи. Искаше да му казвам, когато тя се прибере. Аз никога не се съгласявах, даже веднъж ми изпрати пица. Сякаш се опитваше да ме подкуп за информация.
― Мелъри беше толкова глупава… – продължи тя. – Добродушна, но глупава. Как го допускаше до себе си? Той й беше като преследвач, когото тя смяташе за приятел. – Аз изсумтях.
― Или по-скоро като брат. Понякога когато той идваше в нашата квартира тя се криеше в банята. Дори я бяхме екипирали да бяга през прозореца. Бен не ми вярваше, когато му казвах, че тя не е вкъщи. Той настояваше да претърси апартамента, за да види със собствените си очи.
― Той беше като обсебен малко от нея.
― Малко ли? – Вдигнах вежди аз. – Меко казано. Но тя винаги казваше, че Бен е наистина добър. И май се оказва, че в известен смисъл тя беше права? В крайна сметка той остана до нея, до край.
― Да. Той беше като лепкав братовчед, който винаги беше наблизо. – Изкикоти се тя. Аз също се усмихнах. Но в следващият момент усмивката ми избледня.
― По дяволите. Защо говорим за тях, сякаш са мъртви?
― Защото са мъртви. – Изтърси тя. Погледнах рязко към Аманда. Тя сви рамене, въздъхна и извърна очи и каза.
― Поне за мен е така. Те заминаха. Изоставиха ни. Когато ти си тръгна, поне продължи да работиш. Ние си пишехме от време на време. Но те изчезнаха напълно. Ни обаждане, ни съобщения. Нищо! Така че да, това ми идва само на ум. Те са мъртви за мен.
― Не си права, Аманда.
― Поне така боли по-малко. Може би и ти трябва направиш така, Емс.
― Да, може би. – Прехапах устна и погледнах настрани. – След случката Мелъри така и никога не ми написа нещо.
― То е защото тъпанара Бен й разби телефона. Той мислеше, че те може да я намерят по GPSа. Ти не беше там последните седмици, за да го видиш само! Главата не го слушаше. Мислеше, че го следят на всеки ъгъл. Че някой подслушва телефона му и може да са хакнали компютъра му. Страхуваше се да напусне апартамента. Веднъж той грабна касапският нож когато пристигна разносвачът на пици. Странно му беше, че момчето не я бил сложил на прага, а звънял за да я даде на ръка.
Аз наведох глава. – Май е имал право. Те наистина ги следяха. Картър беше изпратил хора за това. За останалото не знам, но мисля, че Бен не беше толкова луд, колкото тя си мисли. – Станах от масата и се усмихнах.
― Мисля, че е време да се прибирам вкъщи, Аманда.
― Ще дойдеш ли утре пак? – Спрях, когато видях истинска надежда на лицето й и кимнах положително.
― Да, ще дойда. Хайде да се позабавляваме. Искаш ли да отидем ли в Инфинити? – Очите й светнаха веднага.
― Сериозно ли говориш?
― Сериозно, дори ще имаме собствена зала. Само за нас.
― Мъжът ти ще бъде ли там? – Аз свих рамене.
― Нямам идея. Ще се опита да дойде предполагам, ако не е зает.
― Искаш да кажеш, че ще бъдем само двете, насаме в частна зала?
― Лошо ли ти се струва?
― Не разбира се. Ще мога да се напия и да не се тревожа, че изглеждам като глупачка.

* КАРТЪР *

Телефонът звънна. Картър въздъхна мислено. Не очакваше нищо добро от разговора. Вдигна телефона.
― Джийн?
― Имаш проблем. – Картър не мигна и не реагира. Разговорът току-що започна точно както очакваше.
― Какъв?
― Обадиха се нашите хора от полицията. Всички казват едно и също нещо, намерили са съквартирантката на гаджето ти преди час. – Той сдържа гримасата. Но вече сякаш знаеше, че новините са лоши.
― Мъртва ли е?
― Да, била е пребита и удушена. Ченгетата смятат, че го е направил нейният приятел, за когото ти казваше, че ще бъде проблем.
― Знаят ли защо го е направил? – Ема ще иска да знае защо. Пак ще се самообвинява.
― В коремът й е намерен забит касапски нож. Смятат, че е била бременна и глупакът не е харесал кой е бащата на бебето.
― Дънван. – Картър въздъхна. – Добре. Благодаря, че ме уведомихте.
― Все още го издирват. Ченгетата претърсват целият квартала, но засега само смятат, че е наркоман. Нямат друга следа. Но нали знаеш какво ще стане ако бъде арестуван.
― Наркоман? – Картър знаеше, че Франко обикновено правеше така. Зарибяваше ги, и те са твои завинаги.
— Да — предпазливо каза Джийн. – Крили са се в изоставен апартамент в района на складовете. Мястото изглежда като обикновено свърталище на наркомани. Сам си представяш. – Картър кимна.
― Намерете го преди полицията.
― Какво мислиш да кажеш на приятелката си? – Картър не се поколеба.
― Ще й кажа, че съквартирантката й е умряла поради спонтанен аборт и загуба на кръв.
― Само това ли?
― Тя не трябва да знае останалото. Достатъчно е, че приятелката която се опита да защити, е умряла.
― Само се чуй, Картър. Размекнал си се. Скоро ще започнеш да изпитваш емоции и други подобни глупости.
― А как би се почувствал ти, Джийн, ако в такава ситуация беше изпаднала твоята жена? – Мъжът от другия край на линията се засмя в слушалката.
― Мамка ти, Картър. Нямам никакви чувства след толкова години в този бизнес. Изненадан съм, че ти все още чувстваш.
Чувствам ли? – Лицето на Ема се появи в главата му и го обзе ярост. – Този шибан изрод може да я нарани. След всичко, което направих, за да я запазя в безопасност, сега това. – Той измърмори в слушалката.
― Изпитвам достатъчно чувства, за да знам какво искам да направя на гаджето на съседката й.
― Добре, разбрах те. Ще ми липсват тези моменти.
― А аз няма… – изсъска Картър в слушалката. Джийн се изкикоти тихо и каза.
― Чао, приятел. – Вместо да каже чао, Картър нареди.
― Намерете приятелят.
Когато той затвори телефона, нямаше никакви съжаления, никакви съмнения и угризения. Картър набра номера на шофьора й и каза да я приберат в къщи възможно най-скоро. След обаждането той стана и излезе от офиса. Той знаеше, че трябва да се подготви колкото е възможно повече за разговора, но за първи път от много време насам се страхуваше. Не беше свикнал да се страхува, но откакто в животът му се върна обратно Ема, той беше започнал да го прави доста често. Бе ужасно уплашен.

Назад към част 23                                                                 Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *