ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 27

Глава 27

― Ема.
Погледнах нагоре. Картър ме гледаше, а лицето му отново се беше превърнало в непроницаема маска. Тръпки ме побиха при мисълта че съм в една стая със хладният убиец. Той посочи Бен.
― Какво искаш? – Облизах пресъхналите си устни и отговорих.
― Какво да искам?
― Какво мислиш? – Той ритна Бен в крака. – От теб зависи. Какво искаш да направиш?
― От мен… – спомних си какво се бе случило в апартамента ни. Видях отново как Дънван изнасилва Мелъри. Тя плачеше, докато се опитваше да се пребори, но той й причиняваше все по-голяма болка. Нямаше да спре. Затова го спрях. Тогава взех решение. Но се съмнявам, че мога да го направя отново.
— Картър… – изграчих аз. – Аз…
― Какво мислиш, че щеше да се случи с Тереза, ако тя беше разказала какво се бе случило? – Аз го изгледах гневно.
― Това беше съвсем различно. Ставаше дума за теб. Сега това е…
― Той я уби, Ема. Предаде те и те заряза. Но Франко го подмами. Беше му необходимо по някакъв начин да се облекчи напрежението и той си получи дозата за това, че те предаде. Франко му даде нещо, като каза, безплатно и ще му помогне да се успокои. Тъпанар. И той се закачи на въдицата. Когато се събуди лекарството ще спре да действа. Ще бъде съвсем различен Бен. Той ще плаче. Ще моли за прошка. Какво мислиш да правиш? – Аз трепнах от грубия му тон.
― Защо ми говориш така? – Картър не отговори, а се наведе и завлече Бен в задната част на апартамента. И го хвърли в хола.
― Защото когато се събуди, той пак ще бъде същият кучи син, който уби приятелката ти. Той е дошъл тук с определена цел. Ти как мислиш каква е била тя?
— Аз… – поклатих глава. – Не искам да знам. Наистина не искам. Той е болен, Картър.
— Да… – той се засмя с ужасен смях. – Болен, но умен. Той оцелява, Ема. Той преживя тази ситуация с Франко зад гърба си. Той успя, да му измъкне пари дори. Това какво ти говори?
― Достатъчно.
― Не, не стига… Ти трябва да видиш истинския Бен. Когато се събуди ще плаче като дете. Не му се връзвай. Ще излее куп красиви думи, как той съжалява за това, което е направил с приятелката си, но ти не трябва да му вярваш. Опитвам се да ти помогна да видиш истинския Бен.
Опитах се да се обърна, но той ме хвана през кръста и ме задържа до тялото на Бен. Беше ме сграбчил така, че не можех дори да по мръдна. И тихо каза в ухото ми.
― Трябва да спреш да се обвиняваш за това, което се случва с приятелите ти. Трябва да разбереш какъв звяр е в действителност този човек. Просто го погледни. Погледни го, Ема. – Аз отказах.
Той наведе главата ми надолу. Не видях нищо освен Бен. Той лежеше в безсъзнание и не помръдваше, а аз не можех да забравя все още обезумелият му поглед. Картър ме стисна по-силно и заговори отново.
― Какво виждаш, Ема?
― Нищо… Какво друго освен него.
― Погледни го добре. Какво виждаш?
― Какво да видя, Картър? Нищо…
― Кажи ми с какво е облечен?
― Какво? Той носи широки панталони. И… – опитах отново да се освободя. – Картър, спри, пусни ме.
― Какво има в тези панталони? Виж, Ема. – Аз все повече се ядосвах, но все пак погледнах. И видях нещо. Някакъв пакет стърчеше от задния му джоб.
― Това ли имаш предвид?
― Какво има в него?
― Аз… не виждам.
― Виж тогава. Можеш.
― Добре, добре. – Един ъгъл се подаваше от джоба му.
― Бяло вещество. Нали вече каза, че е бил на наркотици.
― Погледни по-нататък.
Забелязах издутина в същия джоб и опитах отново да се освободя. Този път Картър ме пусна и аз паднах на колене точно до Бен. Извадих пакетчето с бял прах. А заедно с него излезе още един нож. В другия джоб имаше ключове и телефон.
― Какво означава всичко това?
― Защо е дошъл тук, Ема?
― Какво имаш предвид?
― Той уби брутално твоята приятелка, Ема. Трябваше да избяга, но не. Той дойде тук. За какво? Да съобщи новината на приятелката си? Съмнявам се. Вземи телефона. И виж последния набран номер.
― Не е записан в контакти.
― Прочети ми го. – Направих каквото поиска, а той каза.
― Това е същият номер, който Греъм набра. Предполагам, че се е свързвал по него с Франко.
― Но Франко е мъртъв! – В това време Бен изпъшка и се размърда, а Картър отново го удари по главата. – Искам да говоря с него. – Картър поклати глава и измърмори.
― Още не си готова.
― Защо го правиш? – Ноздрите му се разшириха и той ме погледна сурово.
― Шегуваш ли се? Постоянно обвиняваш себе си за смъртта на приятеля си. Аз те разбирам. Но няма да ти позволя повече да съдиш себе си. Това ще те побърка. Иска ми се да те оставя да скърбиш, за приятелката си, но трябва да мислиш разумно. А когато нещата опрат до твоята съквартирантка направо ти пада пердето. Опитвам се да ти помогна, за този индивид. Той е негодник, но този негодник доведе твоята приятелка. И ти не може да промениш това. Тя го доведе и остана с него. Решението да отидете при него го взе тя, не ти. Искам да бъдеш наясно, че не можеш да предотвратиш нищо . И не можеш да се обвиняваш.
— И какво ще ми помогне да се ровя във вещите на Бен? – Картър вдигна ръце.
― Това е само началото. Скоро ще видиш истинското му лице, което никога не си виждала. Чух те да говориш, за него. Мислите, че той е досаден и глупав. Присмивате му се и никога не го приемате на сериозно. Както и повечето момичетата, вие сте го имали за повърхностен. Но всъщност какъвто той е искал да ви се покаже. Той ти се струва жалък, може би влюбен, нали?
Всичко вътре в мен кипеше. Бях малко объркана от думите на Картър, всичко което исках да направя, беше да крещя на Бен. – Той ми я отне. Нямаше право да го прави. Накарай го да плати, Ема. Обещай! – Спомних си гласа на Аманда. Тя беше права. Писна ми от уроците на Картър.
Пристъпих напред, но Картър ме задържа.
― Какво ще правиш?
― Аз… – не зная.
Той въздъхна примирено и прокара ръка през косата ми. Когато Картър вдигна ръката си, ръкавът на тениската му се вдигна. Бицепсът му набъбна от движението, след което ръката се отпусна отново надолу. По неизвестна причина не можех да откъсна очи от ръката му. Мускулите му се върнаха в позиция. – Той е съвършен във всичко.
– Зяпаш ли ме? – В тона му имаше забавление.
― Какво? Не… – но го огледах.- Изчервих се и наведох глава. – Как можах? Точно сега и точно на това място? – Той се засмя.
― Не се укорявай. Ти се въздържаш. Аз също го правя. – След това въздъхна, пъхна крак под корема на Бен и го обърна. Едната му ръка падна на дивана и остана там. Картър го посочи и отстъпи назад.
― Добре… погледни го отново. Кажи какво виждаш.
Не знам. Нищо. Добра риза. Пари в предния джоб. Отпред дънките не изглеждаха толкова торбести и бяха чисти. Дори обувките изглеждаха нови. Чакай малко! Нови ботуши. Добро облекло. Пари. Работещ телефон. Наркотици. – Отворих уста.
― Сега разбираш ли?
― Гръм да ме удари! А аз мислех…
― Какво си мислеше? – Спокойно попита той.
― Мислех, че е отчаян и разстроен. Може би не е осъзнал какво прави когато… – Не можах да го произнеса. Опитах се, но не можах.
― Той уби приятелката ти. Той я уби, въпреки че не е в отчаяние, Ема. – Картър грабна телефона, извади парите и взе ножа. – У него има ключове. Значи има къде да отиде. Има също пари, значи не е дошъл за пари. Той има наркотици. Така че няма нужда да се тревожи за следващата доза. И има втори нож. Мисля, че този е негов. Той използва ножа от кухнята на Аманда върху теб. И също дойде с негов пистолет. Откъде е взел пистолета? – Аз просто поклатих глава и измрънках.
— Може би това е този, който използвах, за да убия Дънван.
— Не… – каза Картър. – Моите хора се погрижиха за него. Той дойде тук със собствения си пистолет, Ема. Сложете всичко заедно. Какво се оказва?
Аз свих рамене. – Толкова съм уморена, дяволски съм уморена от всичко това. – Отново се почувствах вцепенена. – Той уби Мелъри. Кучи син, уби моята приятелка и унищожи бебето й. Жалко и за детето. Няма значение, че беше от Дънван. То беше на половината от Мелъри. Тя беше добър човек, бебето също щеше да бъде добър човек. – Избърсах една сълза и седнах на съседният диван. Картър въздъхна, а тонът му се смекчи.
― Съжалявам, че те наранявам, но се опитвам да помогна. Опитвам се да те подготвя, защото той скоро ще се събуди. Сега ти мислиш, че не е знаел какво прави и той ще го използва срещу теб. Ще проси и ще проси. Ще ридае. Ще използва всичките си трикове, но всичко ще е лъжа. Всичко! Той много добре е знаел какво прави, Ема. Убил я е и се хвалеше с това. Ти сама го чу. – Видяхте ръкоделието ми. Той не е дошъл, за да убие Аманда. Можеше да го направи веднага. Той чакаше теб. Знаеше какво прави. Погледни зад маската му и го почувствай отвътре. Какво чувстваш? Използвайте интуицията си. И го обрисувай в съзнанието си.
Аз само поклатих глава, не можех. – Не искам да правя това. – Защо ми причиняваш това, Картър? – Опитах да се обърна, но той ме хвана за ръката и ме дръпна назад.
― Защото трябва да си наясно с всичко, което се случва. Аз не ще те пусна да излезеш от този апартамент с чувство за вина. Тя ще те изяжда отвътре, а аз те обичам твърде много, за да остана безразличен. Ти решаваш какво да правим с него и това ще бъде твое решение. Но първо трябва да разбереш всичко.
Поклатих отново с глава. – Не искам да правя това. – Той ме завлече до нещата на Бен. А гласът му отново стана груб и студен.
― Виж този задник. Той проникна тук. Завърза приятелката ти в собствения й апартаменти. Той има наркотици, има пистолет, нож, телефон. Облечен е в скъпи дрехи. Той има ключовете, има къде да отиде. Това означава, че той има план. Някакви причини и мотиви. Това съвсем не е внезапна подбуда. Последното му телефонно обаждане беше до човека на Франко. Той те чакаше, Ема. Какво искаше според теб? Когато се събуди, ще има същата цел. И когато разбереш неговата задача, ще разбереш що за човек е той.
Толкова много неща… – главата ми щеше да се пръсне. – Твърде много ми се събра, не издържам вече. – Картър усети объркването ми и нежно добави.
― Той вече те продаде веднъж, Ема. И получи пари за това, как мислиш, защо ще е тук? Отново?
Очите ми се разшириха, а сърцето ми заудря в гърдите ми лудо. – Картър заложи основата, за да мога да си направя сама изводите. Той беше прав, Бен щеше да ме убеди. Щеше да плаче и да се моли. А аз щях да го съжаля. По дяволите, ние с Аманда винаги го съжаляваме. Присмивахме му се и го съжалявахме заради нещастната му любов към Мелъри. – Картър беше прав. Щях да му се вържа.
― Той беше настроен съвсем сериозно. Дойде за да те хване, за Франко или да те убие. – Картър се приближи и го ритна по краката. – Мисля, че щеше да те отвлече и след това да се обади на Франко за да попита какво да те прави. Вероятно не знае, че Франко е мъртъв. Защото никой не знае, освен семейството.
― Какво ли би казал Франко? – Промълвих аз. Картър сви рамене и отново срита Бен.
― Франко щеше да поиска да те заведе при него и след това щеше да го убие. Твоят приятел се е смятал за много умен, мислил е, че държи всичко под контрол. Той се е надявал да получи голяма награда, повече, отколкото предният път.
― Но той беше готов да ме убие толкова лесно… – потръпнах аз. Гласът ми трепереше. – Той също толкова лесно ли я е убил?
Картър се беше навел да развърже обувките на Бен, застина за миг и погледна нагоре. Той втренчено ме гледаше дълго и след това ми отговори.
― Този човек е просто обикновен безгръбначен и жесток глупак. Сигурно е натрупал много гняв през годините. Той виждал ли я е с други момчета? – Аз кимнах положително. – Разбирам, всичко – кимна той на себе си, сякаш беше решил. – Няма да ти хареса това което ще чуеш, но мисля, че се е случило така. Човекът е искал твоята приятелка и най-накрая я е получил. Сигурен съм, че ви е изиграл цяла драма. Явно не е искал да си тръгнеш, но всъщност той се е радвал на това. Тя е принадлежала само на него. Но тогава, очевидно, всичко се объркало. Хората се уморяват да живеят престорено. Франко го е зарибил с наркотиците, той е бил постоянно насмъркан, имал е много пари и започнал да гледа на приятелката ти със съвсем други очи. Започнал е да мисли кое е по-добро за него. Станал е все по-привлечен от нея. Ако не е била тя, той би могъл да живее много добре. Знаел е, че аз съм с теб, някой му е казал. И е започнал да се крие, и от мен. Той е обвинявал нея за това, защото ти беше нейна съквартирантка. – С всяка дума ми ставаше все по-зле и по-зле.
― Защо ми казваш всичко това, Картър?
― Рисувам ти картина, за да разбереш, бил е под действието на наркотици, ядосал се е. Сигурно са се скарали и той я е убил. Най-вероятно му е било все едно. Тя се е превърнала в тежест за него.
― Ти откъде знаеш? – Слушах недоумяваща.
― Защото това е моя работа. Аз преценявам хората, Ема. Изяснявам скритите им планове. И твоят приятел не блести с особен ум. Той само мислеше себе си за умен. – Картър събу обувките на Бен, след което скъса ризата му. Най-накрая смъкна панталоните му и се изправи.
― Готова?
― Защо го събличаш? – Картър се ухили жестоко.
― Не искаш да знаеш това, повярвай. Но ще ти кажа.
Той започна да пляска шамари на Бен. Отначало нямаше отговор, но след няколко тежки шамари по лицето той започна да се събужда. Той изсъска нещо и се обърна назад. Удари се в дивана и скочи на краката си. А Картър го бутна отново на пода.
― Остани там. Разбра ли?
Разтреперан, Бен кимна. Кръвта течеше от лицето му. И тогава той се обърна се към мен. Очите му се изпълниха с разкаяние, а устните му трепереха. Погледнах настрани, гадеше ми се от отвращение. Картър беше прав.
― Ем-Ем-Ема… – промърмори той. – Толкова съжалявам. Много съжалявам. О Боже. Боже мой! Аз… какво направих? Мелъри. – Той се задави когато изрече нейното име. – Какво й направих? Какво направих на бебето? Какво направих с теб? Боже мой.
Не го слушах. Не исках. – Без да се замисля, продължавах да чувам писъците на Аманда в главата ми, тогава грабнах пистолета му и се обърнах бързо. Натиснах спусъка. Чу се изстрел, но аз сякаш не го чух. Мълчаливото тяло на Бен падна на пода.
Той умря. Отмъстих за Мелъри. – После се обърнах и тръгнах. Без дори да поглеждам назад.

Назад към част 26                                                                 Напред към част 28

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *