ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 29

Глава 29

* КАРТЪР *

Високият мъж чакаше Картър да излезе от колата. Те бяха избрали точно старото си място за среща и не случайно. В изоставения склад нямаше хора никога, но три коли за всеки случай осигуриха околностите. Охранители се разположиха из целият периметър.
Картър кимна в знак на поздрав. Не беше във възторг от известието, което получи от стар колега, но не беше и изненадан. За тялото на Франко нямаше никакви новини. Въпреки че трябваше да имат. От радиото се чу гласа неговият човек.
― Всичко е чисто, сър.
Без да губи време, Картър попита.
― Каква е причината за срещата, Джийн?
Възрастният висок мъж се усмихна широко, но усмивката му беше престорена. Лунната светлина освети белега на челото му, хвърляйки сянка върху очите му. Картър нямаше нужда да ги вижда. Той познаваше твърде добре този човек и разбра, че е притеснен.
― Защо, не можем да се срещнем просто така ли?
― Аз съм извън играта вече! – Предупреждение проблесна в очите на Картър. – Какво се е случило?
— Не си съвсем извън… – въздъхна Джийн. Той пъхна ръка в предния си джоб. Извади телефона си и погледна часът. – Знаеш защо се обадих!
— Убийството му беше поръчано. – Челюстта на Картър се стегна. – Какво се случило с изпълнителят?
― Изчезна.
— Какво казват старшите Бартелс?
― Нищо. Ето защо имам нужда да се върнеш.
― Не… – веднага прозвуча отговорът му. А Джийн изръмжа.
― Внимавай с държанието, момче.
― Внимавай! — отсече Картър. – Не вземаш за мен решения, доста отдавна.
— Добре… – стисна зъби високият мъж и стисна телефона в ръката си. – Както желаеш.
― Искам среща.
―Не много умно.
―Те не са свършили работата. Тялото му трябваше да ми бъде доставено. Това не се случи, а сега техният човек изчезва.
― Вероятно Франко е жив. Разбираш вярвам. Това не означава, че те са променили думата си.
— Не ме интересува… – отсече Картър. В очите му се появи опасен блясък. Изпълних задълженията си. Вече им платиха таксите. Ако не се съгласят на среща, ще започна шибаната война отново. – Той се върна към колата. А Джийн извика подире му.
― И ти правиш всичко това, за нея?
― Правя това за всички. Включително и за теб. Или семейство Бартел ще работи със мен, или ще тръгна срещу тях. Изборът е техен, но ще ги уведомете за намеренията ми.
― Ще предизвикаш сериозен конфликт. Разбираш ли? – Картър тръгна към колата. Когато му отвориха вратата, той се обърна и срещна погледа на приятеля си. Погледът му беше абсолютно спокоен, и отговори със леден глас.
― Винаги е имало конфликт. Точно сега е най-подходящото време е да ги унищожим, ако се наложи. Знаем, че в този момент те са слаби. – Джийн въздъхна, когато Картър се качи в колата и потегли.
Мъжът седящ точно до него попита.
― Какво ще кажем на старейшините?
― Нека се подготвят за война… – Джийн погледна внимателно младият мъж. – Момче. И идея си нямаш докъде Картър Рид е готов да стигне заради победата. И тази жена явно го направи още по-смъртоносен. Въпреки че понякога дразнех Картър, че е станал по-мек.

* * *

Излязохме от колата. Аманда вървеше точно зад мен. Погледнах назад, за да се уверя, че ще влезе в Джус. Прехапала устни и хванала ръкавите си, тя извъртя очите си и проплака.
― Защо ли дойдох? Аз не работя за Ричмънд.
― Ти си ми приятелка, Аманда.
― Но аз не работя в Ричмънд. Не се вписвам тук.
― Хайде… ще ти хареса. Тереза вече е тук. Тя е резервирала маса.
― О, Боже – изстена Аманда, когато влязохме вътре. – Защо ме довлякохте тук, вие? – Аз свих рамене и отговорих.
― Днес е петък, винена вечер.
― Но това не е петъчна, винена вечер. Тези вечери преминават в къщи, където сме само трите по пижами, с море от вино и пица. Не тук. Не с твоите арогантни колеги и със сигурност без вашия шеф. Въпреки че той е и мои шеф също. И на мен все още ми става неудобно от това. Ноа е собственикът на кафето, нали помниш? Не ми е мястото тук!
― О хайде. Ти вече си тук. Ще бъде забавно. Особено сега когато ти преподаваш отново.
― Не съм се забавлявал от много време. И той все още ми е шеф – изръмжа тя. – Сериозно, Ема. Чувствам се не на място тук.
Аз я хванах за ръката й здраво и я задърпах навътре.
― Хайде…
Тя трябва да дойде да ми прави компания. Картър щеше да привлече твърде много внимание. След като се раздели със семейство Маурицио, неговото името и лице се появяваха навсякъде. Медийният интерес не стихваше. Имаше явно изтичане на информация за раздялата му с мафията. Новината се разпространи бързо и той се превърна в символ на освобождението.
Подозирах, че просто обичат да правят новини за него. Той им вдигаше рейтинга всеки път. И когато Ноа, който се поддаде на изнудването на Тереза го попита дали ще отиде в Джус за петъчното караоке, Картър се засмя и го удари.
Когато влязохме, не бях изненадана да видя, че заведението вече е пренаселено. Там бяха събрани повечето от колегите. Почти всички имаха развълнувани лица, някои излъчваха очакване, някои решителност. Не знаех точно защо, но вечерта обещаваше да бъде интересна. Ноа Томлинсън планираше да се появи в Джус. А слуховете се разпространяваха светкавично. Той беше рядко в офиса, предпочиташе да работи от домашният си кабинет. И за някои служители това беше първата лична среща с големия бос.
Тереза скочи от стола и замаха с ръка. Почти да загуби равновесие и да падне напред. Ноа я хвана за ръката и я дръпна назад с недоволно изражение. А зад мен Аманда се изкикоти.
― Изглежда недоволен.
— Виж… – изкикотих се през рамо. – Няма от какво да се притесняваш.
― И това ми го казваш ти, чийто приятел е дори по-страшен от шефа. – Тя ме изръчка с лакътя си.
― Хайде. В противен случай Тереза ще дойде и ще ни повлече насила. – Аманда спря, когато видяхме приятелката ни да се кикоти. Тереза удари по масата и продължи да се смее, дори когато разля малко бира от чашата си. Ноа направи гримаса отново и отдалечи чашата си от нея. А тя продължи да се смее.
Аманда се пооправи малко и каза.
― Ще дойде ако може да ходи, разбира се. Аз поклатих глава развеселено.
― Хайде.
Докато си проправяхме пътя, бях посрещната от няколко човека. Отговорих учтиво на техните поздравите, но не се спрях. Откакто получих повишение, хората сякаш бяха станали по-дружелюбни, но някога се опитваха да ме игнорират. И аз няма да го забравя.
Докато заобикалях масата на момичетата, които някога считах за приятелки на работата се случи същото. Всички те бяха приятелски настроени, някои от тях дори се опитаха да ме заговорят, но те бяха дори по-лоши от другите. – Кучки.
Не съм сляпа и отлично виждах завистливите им погледи, докато ние двете с Аманда се приближавахме до масата на Тереза и Ноа.
― Хей! – Тереза отново махна с ръце. Съдържанието на чашата й се плисна върху минаващите покрай нея хора. Те се спряха но виждайки размерите на Ноа, продължиха напред. Тереза отново извика.
― Моята приятелка и съквартирантка! Вие дойдохте! – Аманда и аз се спогледахме. Тази нощ определено обещаваше да бъде интересна. Ноа отметна глава назад. Той вдигна поглед към тавана и изпъшка.
― Хей, тук. Сядайте тук. – Тереза задърпа празен стол към себе си и протегна ръка към Аманда. – Хайде. – Аз подбутнах Аманда с лакът и весело прошепнах.
― Чу съквартирантката си. Напред.
— Ема… – продължи Тереза. Тя се наведе напред, докосвайки с лакът чашата си, която се олюля, а тя с широка усмивка изкомандва.
― Ти също ще седнеш тук. – Ръката на Ноа се стрелна и грабна чашата, преди да се разлее бирата и да се счупи.
― Страхотна реакция. – Извика Тереза. А той само изпъшка в отговор и подаде чашата на сервитьорка, която минаваше наблизо. Тереза понечи да го попита нещо, но той й обърна гръб мърморейки си.
― Кога ще свърши всичко? – Аз се засмях, докато сядах на мястото си и подхвърлих.
― Все още дори не е започнало.
― Боже мой. – Възкликна отново той. В това време Тереза шепнеше нещо в ухото на Аманда. Аз я посочих с глава и попитах Ноа.
― Кога започна тя?
― Това не е по моя вина. Тя се държи така, откакто отидох да я взема. – Той стисна челюст и вдигна раменете си и аз осъзнах, че вече са скарани.
― Вече не сте ли заедно?
― Все още май не сме стигали до този етап. Винаги нещо става. – Той ме погледна мрачно. Но аз не се обидих. Откак започнахме да тренираме заедно, бях опознала шефа си малко по-добре.
― А аз си мислех, че сте заедно. Мислех, че си й казал за твоите чувства.
― За какво си шепнете вие двамата? – Чу се от другата страна на масата гласът на Тереза. Тя ни погледна внимателно опитвайки да се повдигне, но отново залитна в стола си. Този път Аманда успя да я задържи.
― За теб. – Отговори Ноа, а веждите й се вдигнаха.
― Сериозно? И за какво точно? – Ноа се облегна на стола си и срещна погледа й.
― Щях да ти кажа, че днес вече прекаляваш. И е време да те прибера вкъщи.
— Не… – тя удари с ръка по масата. – Ти обеща да останеш за караокето. Дори още не е започнало.
― По дяволите с караоке. – Той огледа бара. – Просто погледни. Сякаш съм експонат на някаква изложба на уродите.
― Въобще не.
― Да. Не трябва да съм тук. Аз съм техен шеф. Това е недопустимо.
Тереза протегна ръка към неговата и притисна дланта му към масата. Наведе се по-близо и понижи глас, но не достатъчно за да не я чуем.
― Ти ми обеща. И не ме интересува чий шеф си. Служителите винаги излизат заедно.
— Да… – съгласи се той. – На корпоративни събития.
― Ноа.
Той се отърси от ръката й и се изправи до масата. Посягайки към портфейла си, но погледна нагоре и замръзна за миг. Очите му се разшириха, устата му се отвори. Всичко шепнеха наоколо. Затворих очи и по кожата ми пробягаха тръпки. Усетих как се приближава. И вече знаех, че е тук. Когато се обърна, Картър стоеше зад мен. На лицето му имаше едва доловима усмивка.
Той беше облякъл суитчър с качулка, която пасваше на дънките му. Знаех, че се опитва да изглежда незабележим, но това само го правеше по-млад и невинен. Всички тук знаеха, че Картър Рийд въобще не е ангел, дори да изглеждаше така. Погледът му, изпълнен с тайно обещание, се плъзна през мен. Не очаквах да дойде, но се зарадвах, че Тереза ме накара да се облека по така. Сложих искрящи черни панталони, свободни, но с ниска талия. Те идеално си отиваха с черен топ до кръста, без ръкави, с връзка около врата. Гърбът беше напълно отворен. Той седна до мен и докосна с ръката си долната част на гърба ми. Погали ме с палеца си, после се наведе напред и ме целуна зад ухото. Сякаш искаше да каже нещо. Прехапах устна, за да не изстена. Сякаш усещайки моите усилия, той прокара език по ухото си и прошепна.
― Ако се обличаш така на подобни събития, едва ли ще мога да стоя настрана.
Аз се усмихнах. А изгарящите ни погледи се срещнаха в този миг. Той нежно прокара ръка през косата ми, след това на гърба и спря на кръста. Придърпа ме към себе си и се обърна към Ноа.
― Караоке? – В отговор се чу глухото мрънкане и ругаене на Ноа. А Тереза и Аманда отвориха широко очи, когато видяха промяната у Картър.
Бяха общували от близо с Картър, но знаех, че и двете се страхуват по старо му от него. Тереза отдавна бе променила отношението си. Но все пак мълчеше, когато беше близо около него, дори след смъртта на Бен, когато тя живееше в дома си с Аманда. Те двете прошепнаха едва доловими поздрави и продължиха да говорят помежду си. Пиянският ентусиазъм на Тереза внезапно изчезна.
Аз се намръщих. – Те го познаваха достатъчно добре за да кажат повече от здравей, но не. – Когато Картър се появяваше, те общуваха с мен или с Ноа. Аманда ми призна, че все още се страхува него, а Тереза каза поверително, че не знае за какво да говори с него.
Тереза каза нещо, Ноа се обърна към нея. Докато беше разсеян Картър отново ме погали по гърба и отбеляза.
― Надявам се да не се налага да пея. Не би било много добра идея. – Аз затаих дъх. Мислите бяха превзети от твърде много изкушения, докато ме галеше ръката му.
― Не мисля, че ще се наложи. – Огледах се крадешком зад нас. Както си и мислех. Почти всички гледаха към нашата маса, но фокусът вече не беше върху шефът им. А към Картър. Не можех да ги виня. Не можех дори да виня и медиите дори. Манията им не угасваше.
— И така… – осмели се Тереза да го заговори. Когато тя хвана моя поглед, усмивката й трепна, но въпреки това продължи. – Картър… надявам се, че това облекло не е опит да останеш инкогнито? – Картър се напрегна, оглеждайки се, а аз се разсмях и възкликнах развеселена.
― Ти си най-добрата. – Картър направи гримаса и измърмори.
― Явно не проработи?
Тереза се почувства по-уверена. Тя се усмихна с мен и поклащайки глава многозначително.
― Съмнявам се, че можеш да останеш в този град незабелязано никъде. – Аз затаих дъх. Картър ме погледна и сви рамене.
― Надявах се да се слея с персонала на Ричмънд.
― Късмет. Нямаш никакъв шанс… – дразнеше го Тереза. – Твърде мистериозен и твърде привлекателен. – Ноа я погледна неодобрително.
― А аз си мислех, че имаш среща с мен.
― Не сме на среща, аз работя за теб. – Измърмори Тереза
― Защото от теб няма отърване. – Каза той, а усмивката му засенчи всеки негативен подтекст.
А тя ахна и го удари по ръката. И двамата се върнаха към обичайните си игриви закачки. Аманда ги погледна и поклати глава. После хвана моят поглед и направи гримаса. И двете разбрахме всичко. Тя искаше също Тереза да бъде щастлива. Също както и аз. Поех си дълбоко дъх.
Всичко се подреждаше. Нищо лошо няма да се случи отново. Няма причина да си спомняме миналото. Това няма да се повтори.
― Добре ли си? – попита ме Картър, докосвайки ръката ми. Аз кимнах.
— Да… – усмихнах се смутено. Исках да го успокоя. Но не помогна. Той сякаш видя право през мен. – Сериозна съм. Всичко е наред. Просто призраци от миналото.
Час по-късно караокето беше в разгара си. Както и алкохолът. Дори Ноа стана малко по-дружелюбен от обикновено. Някои от служители го усетиха и се окуражиха, и дойдоха при нас на масата. Преместихме се в далечния ъгъл на масата. Картър беше в противоположния край на масата от Ноа. Служителите разговаряха с Ноа, но не спираха да зяпат Картър. Всички забелязаха, че ръката му е върху моята. Никой не проговори с него. Съмнявах се, че някой ще рискува, но всички бяха любопитни. Всъщност всички бяха заинтригувани. Но когато някое момиче открито се загледаше в Картър аз губих самообладание. Сритвайки го по крак, посочих към пътеката.
― Отивам да напълня каната.
Картър присви очи, явно разбра какво се случва, но се изправи. Момичето изненадано изпищя и изчезна. Явно не е очаквала да се раздвижи. – Глупачка, той да не би да е статуя. – Кучката в мен се събуди, но когато минах покрай него, той ме хвана за ръката. Привлече ме и промърмори в ухото ми.
― Всичко е наред. Не се чувствай длъжна да ме защитаваш. – Аз сбърчих вежди.
― Разбирам, но ти все пак не си избягало животно от зоологическата градина. – Той се разсмя, стопляйки ме с дъха си. А вътре в мен се разгоря желанието. Една усмивка бе достатъчна и вече го исках.
― Тогава те ще трябва да бягат в обратната посока. – Аз изсумтях.
― Просто се притеснявам, че като ми видят гърба ще започнат да се хвърлят върху теб. – Той отново се засмя.
― Нямаш причина да се тревожиш.
Аз въздъхнах. Разбрах, че е прав, но междувременно се приближиха някои от момичетата, които се смятаха за мои приятелки на работа. В очите им се виждаше очевиден интерес. Сдържах стонът си и грабнах празната кана. Измъкнах от хватката му и тръгна към бара. Когато стигнах до плота, се погледнах назад. И се ухилих. Картър ме наблюдаваше, облегнат на стола си. Той очевидно се забавляваше от случващото се. Очите ми се стрелнаха към две от момичетата застанал до Ноа. Говориха с шефа, смееха се с него и дори с Тереза, която беше в добро настроение в момента, но дори не сваляха очи от Картър.
― Хей.
Обърнах се. Барманът ме огледа, очевидно оценявайки ме. Неговите очи се задържаха на деколтето ми, преди да срещне погледа ми. Аз сложих каната на плота. А той попита.
― Пълна?
— Да… – измърморих аз и се обърнах обратно към нашата масата.
― Изчакай.
Извадих портфейла си и му подадох банкнота от десет долара, но ръката му покри моята. Барманът прокара пръст по китката ми и отмести ръката ми. Той ми намигна и прошепна.
― За моя сметка.
Той флиртува с мен. Невероятно.
Явно беше объркал изумлението с интерес, той отново прокара пръсти по моята ръка. Нагоре-надолу, докато не я отстраних от себе си.
― Нещо друго? – А погледът му говореше, за нещо съвсем друго. Искаш ли нещо повече?
Затаих дъх но се принудих да се успокоя. Навеждайки се по-близо към него, му изпратих знойна усмивка и видях как той се вдъхнови. Той също се наведе по-близо и аз му прошепнах.
― Виждаш ли мъжът отзад? – Усмивката му стана още по-широка.
― Отзад има много мъже. Един от тях твой ли е? – Кимнах му, усмихвайки се.
― Виждаш ли голямата буца в края на залата? – Той малко се притесни, а усмивката му избледня.
― Да?
― Ами мъжът срещу него? С черна качулка. – Усмивката му изчезна напълно и той се изправи.
― Познаваш ли го? – Адамовата му ябълка потрепна. Той се паникьоса. Направо изпадна в ужас. А аз го потупах по ръката.
― Не се тревожи. Съмнявам се, че ще те убие само за това, че флиртуваш с мен.
Барманът светкавично махна ръката си и се удари в тезгяха зад себе си, като попарен. Аз не погледнах назад, но знаех, че Картър ме наблюдаваше. Той ме наблюдаваше през цялото време. А барманът изглеждаше, че без малко щеше да се напикае, заеквайки той промърмори.
― Хм… аз… други клиенти ме чакат… – и той побърза към друг края на плота.
― Забавляваш ли се?
Две ръце се опряха на плота от двете ми страни. Обърнах се и се озовах в прегръдките на Картър. Той се усмихна самодоволно. Очите му бяха пълни със забавление и още нещо. Пак бяха потъмнели, а аз се възбудих от това. Тялото ми реагира преди да разбра думите. Пулсът ми се ускори и поех дълбоко дъх. Той се наведе по близо. Знаех, че много ни гледат. Плъзнах ръцете си нагоре по ръцете му и го прегърнах през врата. Не ми пукаше. Устните му се долепиха в моите, леко докосвайки се в тях.
― Готова ли си да се приберем?
Кимвайки, стиснах го по-здраво с ръцете си и се наведох напред. Вкопчих се в гърдите му, а той ме хвана за гърба. Вдигайки ме във въздуха, Картър ме изведе от бара. Сигурно изглеждахме нелепо, но не ми пукаше. Нуждата от него не отшумяваше. Тя растеше с всеки изминат ден. Щом излязохме навън, Картър ме качи в колата и се качи до мен. Без да се замисли се наведе към мен и устните му се залепиха за моите, и това беше всичко, от което се нуждаех.
Светът сякаш бе изчезнал.

Назад към част 28                                                                 Напред към част 30

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *