Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 3

* ДЖЕЙМС *

Тази сутрин, след като, бях сложил на леглото за нея един обикновен чифт дънки и удобна, семпла риза с чифт сутиен и бикини събудих Емалин. Бях отишъл вчера, преди да се върна от срещата си, да и ги купя, за да има какво да облече днес, докато пазаруваме.
След като ѝ дадох указания да си вземе душ и да обуе удобните джапанки, които ѝ бях купил, тъй като краката ѝ все още бяха с мехури, ѝ дадох инструкции как да стигне до офиса ми. Тя имаше много строги инструкции да ме намери, за да можем да пазаруваме и след това да обядваме, докато седнем с адвоката ми и подпишем договора си, за да я направим официално моя подчинена, а мен – неин господар.
Това, че още нямаше шибан нашийник на врата си, ме убиваше отвътре. Тя беше толкова послушна, толкова мила. Душата ѝ беше напълно недокосната от мрака и аз исках да я запазя такава колкото се може по-дълго.
Исках да бъда единственото чудовище в живота ѝ.
Не знаех какво е, но в момента, в който очите ми срещнаха тези красиви, кафяви очи, бях засмукан от нея. Дълбоко в мен се раздвижи нещо, което дори не знаех, че съществува – което мислех, че е изгоряло и се е втвърдило и овъглило с възрастта и гадното детство.
Грижа.
За първи път от много дълго време ми пукаше за някой друг, освен за малкия ми брат.
И този някой се оказа една от подчинените в клуба, който притежавах. Майната му, само мисълта, че някой друг мъж или жена я вижда така уязвима и не се грижи за нея, както би трябвало, караше вените ми да пулсират от ярост, че ми беше трудно да мисля.
Ейдриън ми подаде папка с документи.
– Физически копия на разходите и печалбите на BDSM клуба – каза ми той. Отворих я и погледнах графиката пред мен. – Помислих, че е необходимо да бъде представено на вниманието ти. Ако прегледаш предишните месеци на изминалата година, можеш да видиш къде някой бавно е теглил пари от печалбите, опитвайки се да ги предаде като разходи. Приложил съм и фактури за всички предишни поръчки – нищо ново не е поръчано – информира ме той. – И всички промени в цените на артикулите не са драстични – не са достатъчни, за да покрият тези липсващи пари.
„Някой се опитва да ме надхитри, по дяволите“, помислих си аз. Ако не беше такава болка в задника, с която трябва да се справям, честно казано, щеше да е донякъде забавно.
Имах очи и уши навсякъде и те винаги отнасяха всички притеснения до Ейдриън – моя заместник. След това той събираше необходимата информация, от която се нуждаех, преди да постави въпроса на моето внимание. Беше задълбочен и бърз в получаването на достъп до всичко, което му беше необходимо.
Дори ако това означаваше, че трябва да удря тела или да отвлече някого, за да получи отговорите си.
На вратата се чу леко почукване точно преди да се отвори. Някой грабна ръката на Емалин и я дръпна назад. Тя изпищя от страх в същия момент, в който аз скочих от бюрото си. – Махни проклетите си ръце от нея! – Изръмжах на Алфонсо един от охранителите на кабинета ми. Заобиколих бюрото си и се насочих към вратата.
– Господине, тя беше…
Виждах в шибано червено и ако той не махнеше проклетата си ръка от нея в рамките на следващата секунда, щях да откъсна шибаната му ръка.
– Казах ѝ да дойде тук, когато свърши да се приготвя – изръмжах му, когато я пусна. Тя се спъна от него, а очите ѝ бяха разширени от страх. Внимателно хванах брадичката ѝ, като я накарах да погледне към моите очи. Ненавиждах този страх в очите ѝ и исках да прострелям Алфонсо между очите за това, че го е вкарал там.
– Спокойно, малката – успокоих я аз. Тя трепереше, а лицето ѝ беше изключително бледо. – Дишай. Никой тук няма да те нарани. Ако го направят, ще опръскам тези шибани стени с кръвта им – обещах. Чух как Алфонсо звучно се задавя откъм гърба ми. – Просто дишай. Аз съм тук, ти си в безопасност.
Тя вдиша рязко въздух.
– Добро момиче – похвалих я тихо, знаейки, че това ще я приземи. Очите ѝ светнаха с лек блясък.
Толкова сладко.
Хванах ръката на Емалин в моята и я завлякох в кабинета си. Тя хвърли очи към пода, щом видя Ейдриън – нормален жест, с който показваше подчинението си. Разбирах го, но съм сигурен, че не ми харесваше.
Стиснах зъби. Сега тя не беше подчинена на всеки шибан човек, на когото попадне. Извън сеансите ни тя беше нормално човешко същество – нормална жена.
– Очите нагоре – наредих аз. Тя вдигна очи към моите. – Не си подчинена на него – казах ѝ аз. Заведох я около бюрото до стола си, като не исках да я доближавам до Ейдриън – особено след като знаех, че я е чукал, използвал я е и след това не се е погрижил за нея.
– Седни – казах ѝ. Тя бързо падна на стола, на който току-що бях седял. Взех телефона си и написах съобщение на Джуди – моята готвачка – с молба да донесе поднос с плодове за Емалин, две бутилки вода и чаша сок от червена боровинка. Поставих телефона си обратно на бюрото и взех манилската папка, прелиствайки отново документите.
– Джеймс, може ли да говорим за това пред нея? – Внезапно ме попита Ейдриън.
Повдигнах една вежда към него.
– Ти ме разпитваш? – Попитах го. Той може и да беше най-близкото нещо, което имах до най-добър приятел, но дори и той си имаше граници, които не трябваше да прекрачва.
Той бързо поклати глава.
– Съвсем не – измърмори той.
На вратата ми се почука.
– Шефе, това е госпожа Джуди – обяви Алфонсо откъм вратата ми.
Отидох и я отворих, като и се усмихнах, докато вземах чинията с храна от нея.
– Благодаря.
Тя ми се усмихна, а остаряващите ѝ очи блестяха.
– Бъди добър с нея, Джеймс – каза ми тя.
Въздъхнах.
– Ще направя всичко по силите си – обещах. И имах предвид това обещание с всяка фибра на съществото си. Планирах Емалин да се превърне в моя кралица и нямах търпение да я видя да излезе от черупката си и да прегърне изцяло величието, което усещах в нея.
Затворих вратата и отидох до бюрото си. Балансирах подноса с една ръка и поставих двете бутилки вода, сока от червена боровинка и чинията с плодове пред Емалин.
– Яж – казах ѝ – Когато свършиш, ще отидем да пазаруваме дрехи, а после ще те заведа на масажа, който ти обещах.
– Благодаря ти – прошепна тя, като преглъщаше силно, очевидно не беше свикнала някой да се грижи толкова много за нея. Тази гадост едновременно ме вбеси и разби проклетото ми сърце.
Загледах се в Ейдриън, тъй като той беше един от многото, за които знаех, че са я накарали да се чувства така – накарали са я да се чувства така, сякаш не заслужава да се грижиш за нея. И това гадно нещо в моя клуб щеше да се промени. Грижата за след това щеше да стане задължителна и ако ми докладваха, че грижата за след това не се полага, доминантът щеше да бъде отстранен от клуба ми и повече нямаше да може да ползва удобствата.
– Не е нужно да ми благодариш, малката – казах ѝ аз. – Яж. Седнах от другата страна на бюрото си до Ейдриън и отново отворих папката.
– Кой има достъп до средствата на клуба освен Джема? – Попитах Ейдриън.
– Уилям – информира ме той. – Той почти никога не е там, но ще потърся по-дълбоко. Но номерата на Джема са единствените във фактурите.
Поклатих глава, стискайки зъби.
– Разрови се по-дълбоко – казах му. Прелистих фактурите. – Не бих искал това да е Джема. Тя е дяволски добър мениджър, но това не означава нищо за мен, когато проклетите ми пари се изтичат навън. – Затворих папката и се изправих, като се запътих към шкафа за документи. Извадих ключовете от джоба си и го отключих, като плъзнах папката вътре, преди да заключа шкафа обратно.
Погледнах обратно към Ейдриън, само за да го открия загледан в Емалин.
– Не я гледай – изръмжах му аз. Той бавно обърна очи към мен, а в дълбините им проблясваше раздразнение. – Тя е моя – казах му аз.
– Все още няма нашийник, Джеймс – напомни ми той.
Знаех какво означава това. Това означаваше, че в този свят тя все още е честна игра.
Но Емалин? Тя беше моя – с нашийник или без шибан нашийник. И ако някой искаше да провери тази глупост, преди да сложа нашийника на врата ѝ? Щях да ги заколя.
Обвих ръката си около гърлото му, като го избутах назад към стола.
– Тя е моя – изръмжах надолу към него. Той присви очи към мен. Знаех, че му е нужно всичко, за да не отвърне. С Ейдриън бяхме добри приятели, но той преминаваше шибаната граница.
Пуснах го и се обърнах да погледна Емалин. Тя мълчаливо се взираше във вече празния си поднос за храна, сокът от червена боровинка и двете бутилки вода бяха свършили.
Тя наистина беше перфектното добро момиченце и това, по дяволите, ми харесваше.
А още повече ми харесваше да я награждавам за доброто ѝ поведение.
– Малката – извиках аз. Тя вдигна очи към мен. – Стани – казах и. Тя се изправи и веднага се премести на моя страна. Взех телефона си от бюрото. – Очаквам информация не по-късно от седем сутринта – казах на Ейдриън. – Направи го.
– Имаш я – каза ми той. Преди да излезе от кабинета ми, той наклони глава към Емалин. Емалин гледаше объркано след него, докато аз изпратих бърз SMS на Джуди да дойде да вземе чиниите от офиса ми.
– Той току-що по…
Притиснах ръката си отстрани на главата ѝ, докато целувах слепоочието ѝ. Задържах устните си там, докато не усетих как тялото ѝ се отпуска срещу мен.
– Заложих претенциите си върху теб. Технически погледнато, в момента ти си над него. Той трябваше да ти покаже нужното уважение. – Закачих показалеца си под брадичката ѝ, като обърнах главата ѝ с лице към мен. – Аз съм кралят – донът – напомних ѝ. – Това, малката, те прави моя кралица. Спуснах ръката си към шията ѝ, като нежно обгърнах гърлото ѝ. От тези прекрасни устни се изплъзна малък, едва доловим стон, който накара члена ми да трепне в панталона. – Адвокатът ми ще се срещне с нас по обяд в един много тих, хубав ресторант в града и ще подпишем договора, който официално ще те направи моя подчинена, и се уверих, че той е включил, че твоята сигурна дума е „лилаво“. Очите ѝ светнаха от тази малка доза контрол, която ѝ бях дал.
Ебаси, тя беше държана в плен твърде дълго и нямах търпение да я видя как разцъфтява под моите грижи.
– А след това ще закупим нашийника ти – казах ѝ, докато я извеждах от кабинета си, а ръката ѝ беше затворена в моята.
– Слагал ли си някога нашийник на някого преди? – Попита ме тя, а честното любопитство оцвети сладкия ѝ глас. Гласът ѝ беше толкова тих, толкова женствен. Никога не бях чувал нещо подобно. Гласът ѝ беше изключително успокояващ за по-дивата част от мен.
– Не – отвърнах и честно. И преди бях вземал подчинени, но винаги се бях заклевал, че никога няма да се обвържа с жена, ако не възнамерявам да я задържа до деня на смъртта си.
В момента, в който погледнах в красивите кафяви очи на Емалин, знаех, че тя е тази, която трябваше да заявя, която трябваше да направя своя и която трябваше да превърна в своя кралица.
– Никога не съм искал да запазя някоя от предишните си подчинени – обясних по-нататък. – Просто не ми се струваше правилно. За мен нашийникът означава завинаги. Всъщност това е шибан сватбен обет.
Тя вдигна очи към мен с тревога. Стиснах ръката ѝ. Тя се отдръпна – бързо.
– Спокойно, малката – провикнах се аз. – Ще можеш да прочетеш договора изцяло – не бързай. И можеш да зададеш на всеки от нас всички въпроси, които имаш. Всичко това е в твоите ръце. Ако нещо трябва да се промени, ще го направим – уверих я аз.
– Никаква игра с ножове – изригна тя.
Рязко се дръпна и ръката ми се протегна, за да щракне около ръката ѝ, за да я предпази от падане. Обърнах я с лице към себе си.
– Игра с ножове? – Попитах я. Тя преглътна шумно, а очите ѝ нервно шареха из стаята. Хванах я за брадичката и издърпах очите ѝ, за да срещнат моите. – Имало ли е шибана игра с ножове в моя проклет клуб? – Изръмжах.
– Д-да – заекна тя и гласът ѝ трепереше.
Стиснах челюстта си, принуждавайки се да овладея гнева си. Определено скоро щях да отида в моя шибан клуб. Очевидно под носа ми се бяха изсипали много гадости, които не одобрявах, и възнамерявах тези гадости да спрат.
Играта с ножове не беше позволена в моя клуб, защото твърде много пъти в миналото, когато баща ми беше дон, подчинените бяха завършвали мъртви от прекалено много ебане, от това, че господарите им не са били достатъчно внимателни.
– Джеймс, не исках да те ядосвам – каза тихо Емалин.
Въздъхнах и наклоних брадичката ѝ нагоре, покривайки устните ѝ с моите, вземайки от нея всичко, от което се нуждаех, за да се успокоя отново. Тя изстена, устните ѝ мигновено се задвижеха с моите, като винаги следваха моето ръководство, никога не се опитваха да вземат надмощие.
Тази жена беше шибано перфектна.
– Днес ще имаме добър ден – казах ѝ, когато се отдръпнах. – Ще пазаруваме, ще подпишем договора си, ще си купиш нашийник, ще си направим масаж, а след това ще те заведа вкъщи, ще те възнаградя за цялото ти добро поведение, ще те изкъпя, а после ще те оставя да си наваксаш така необходимия сън.
Тя ми се усмихна. Кафявите ѝ очи светеха от вълнение, за което можех да кажа, че се опитва да сдържа. Боже, тази жена вече ме беше усукала около малкия си пръст, а нямаше никаква шибана представа.
– Чакам с нетърпение – каза ми тя, докато я водех към джипа, паркиран точно пред входната врата на кръглата, червена тухлена алея.
Притиснах бърза целувка в ъгълчето на устните ѝ, докато ѝ отварях пътническата врата.
– Казах ти, че смятам да се грижа за теб, мъничка. Това е моята мисия. Приготви се да бъдеш разглезена.
Затворих вратата, след като тя седна, и се придвижих до шофьорската страна на джипа, като кимнах веднъж на двамата въоръжени охранители, седнали в джипа зад моя.
Обикновено пътувах само с един пазач, но тъйкато Емалин беше с мен, бях увеличил охраната. И така, не само имах мой придружител, но и хора, които да оглеждат магазините и ресторантите, в които щяхме да бъдем днес.
Нямаше да позволя нищо да се случи на това бижу на пътническата ми седалка.

Назад към част 2                                                                  Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *