Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 18

* ДЖАКСЪН *

– Имам нещо, за което трябва да се погрижите – каза Джеймс по време на семейната среща няколко сутрини по-късно.
– Като какво? – Попитах, протягайки ръка напред към папката, която държеше. Отворих я и прегледах цялата информация, която съдържаше.
– Това е лидерът на групата, която според мен се опитва да настрои руснаците срещу нас. Искам да е в мазето ми до края на нощта, ясно ли ви е? След полунощ ще сте закъснели.
Което означаваше наказание, и то не такова, на каквото обикновено се радваха нашите жени. Наказанието на Джеймс имаше за цел да причини вреда и болка.
Отхапах от ябълката в ръката си и кимнах веднъж. Дарен се ухили.
– Гладен ли си? – Попита ме той. – Ебати, напоследък ядеш като луд.
Стрелнах го с поглед.
– Безглутеновият и безмлечен режим е болка в задника – признах. – Тялото ми сякаш гладува, докато се адаптира.
– Остави го на мира – нареди Джеймс на по-малкия си брат, когато Дарен отвори уста, за да каже нещо друго. – Гладният Джаксън не е нещо, с което искаш да се занимаваш. Запомни това. – Усмихнах се. Винаги ядях обилни, добре разпределени ядения, защото Джеймс беше прав; бях шибан задник, когато бях гладен, въпреки че можех да издържа известно време без да ям.
Това обаче не означаваше, че ще бъде приятно за всички около мен. Приемах гладуването на съвсем ново шибано ниво.
Дарен взе папката от мен.
– Ебаси, изглежда, че може да е син на онзи задник – измърмори Дарен с неприязън. – Ненавиждам колко много прилича на жена ми.
– Може да е семейство – каза му Джеймс. – Дръж това в ума си. Бях сигурен само на деветдесет и девет процента, че съм изтрил цялото семейство. Някой може все още да се крие и той да е един от тях. Ще разберем това тази вечер.
Изправих се, като изхвърлих сърцевината на ябълката си в кошчето за боклук.
– Хайде да вървим – казах, готов да се размърдам. Мразех да седя на задника си. И колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще мога да се прибера и при жена си.
– Добре, ревящ задник. Идваме – измърмори Адриан.
– Извади си гащите от задника – каза му Дарен. – Утре ще се върнеш да подсмърчаш до задника на брат ми.
Подсмъркнах точно когато чух как Ейдриън зашлеви Дарен. Остави на Дарен да направи подобна глупава забележка.

* * *

– Майната му! – Изръмжа Дарен.
Прикрих се, когато куршумът профуча точно над главата ми. Отвърнах на удара, като уцелих шибаняка право между очите. Дарен се втурна напред, като улучи други двама мъже. Той ми махна с ръка, докато Адриан ме прикриваше отзад. Разбих вратата пред нас и убих двамата охранители, преди да притисна цевта на пистолета си към челото на шибаняка, заради когото бяхме дошли.
– Добър вечер – саркастично поздравих аз.
Очите му бяха малко по-широки и паникьосани, а и в тях видях да звъни недоверие. Сякаш не можеше да повярва, че го намерихме толкова шибано лесно.
Да се гавриш със семейство Джаксън беше нещо, което не се правеше. Ние щяхме да те намерим – винаги.
Ударих приклада на пистолета си в слепоочието му, като го повалих в безсъзнание. Двамата с Ейдриън се заехме да го вържем, докато Дарен следеше да не би някой да се промъкне към нас. След като Лоренцо беше вързан и обездвижен, го прехвърлих през рамо и последвах Дарен обратно по дългия коридор, по който бяхме дошли.
– Всичко е чисто – обади се Дарен отвън, след като провери района. – Хайде да се махаме оттук. Джеймс е истински гадняр, когато закъсняваме.
Пуснах шибаняка в товарното отделение на джипа, а Адриан се премести до него. Затворих задната част и се качих на пътническата седалка.
– Тръгвай – казах на Дарен, докато изваждах телефона си. Главният ми войник отговори още при първото позвъняване. Не изгубих нито миг. – Почисти – наредих аз. Издиктувах адреса. – Свърши го.
Свърших. Дарен ме погледна.
– Той не получава моля?
– Дарен – казах аз, уморен и гладен, – просто ни закарай до вкъщи, да?
Той изхърка.
– Джеймс беше прав.
Аз само измърморих и го игнорирах, а стомахът ми къркореше достатъчно силно, за да запълни тишината в колата.

* * *

Джеймс чакаше в мазето, когато тримата слязохме долу. Той погледна часовника си.
– Закъсняхте.
– С една шибана минута – каза му Дарен. – Успокой се, братко. Не беше лесно. Щом нахлухме на мястото, шибаняците се изсипаха от проклетите дървета. Беше като да гледаш хлебарки, когато ги осветява светлина.
Пуснах Лоренцо на пода. Той ми изкрещя нещо на испански и аз го ритнах в лицето, за да го накарам да млъкне. Дарен се придвижи напред, а ножът блестеше в ръката му. Аз се отдръпнах и скръстих ръце на гърдите си, готвейки се да гледам как Дарен прави това, което умее най-добре.
Да измъчва хора.
– Защо, по дяволите, ни изправяш срещу Братвата? – Поиска да знае Дарен.
Мъжът отговори на испански. Дарен въздъхна и коленичи, като притисна върха на острието си към гърлото на мъжа.
– Усещаш ли това? Остро е като бръснач. Предлагам ти много бързо да разбереш как се говори английски, иначе ще те науча на това, докато те изкормям.
Засмях се. Джеймс ми хвърли мрачен поглед, но аз само свих рамене.
– Добре! – Изкрещя Лоренцо, а латиноамериканският му акцент беше изключително силен. – Ти – каза той, като погледна Джеймс, – унищожи цялото ми семейство, а жена ти – погледна Дарен, – е причината за всичко това.
Лицето на Дарен потъмня при споменаването на съпругата му. Той преряза с жест гърлото на мъжа и аз видях как лицето на Лоренцо побледня при мълчаливата заплаха.
– Предлагам ти да оставиш жена ми извън този разговор – копринено го предупреди Дарен.
– Значи се опитваш да възстановиш картела? – Попита Джеймс.
Лоренцо стисна челюстта си, без да отговори. Дарен въздъхна и нетърпеливо прободе Лоренцо в рамото. Силният му писък разкъса въздуха, радвайки чудовището във всички от нас.
– Ще говориш ли? – Втренчи се в него Дарен.
– Аз дори не съм този, когото търсиш! – Изкрещя Лоренцо. – Има някой много по-голям от мен, който събира всичко това отново! Никой от нас не знае кой е той, но всички знаем, че ще съсипе всички ви, като се започне с шибаната ти жена!
Дарен изгуби ума си. Всички стояхме отстрани и гледахме как Дарен започна да се покрива с кръвта на шибаняка. Извадих телефона от джоба си и се обадих на Джулиана, знаейки, че тя най-вероятно няма да ми каже нищо, но ще дойде, ако и кажа, че Дарен има нужда от нея.
– Джулиана – казах, когато тя мълчаливо вдигна слушалката, – ела в мазето. Съпругът ти има нужда от теб.
Веднага след това затворих телефона. Джеймс ми кимна веднъж в знак на уважение, защото дори и той знаеше, че когато Дарен е в такова състояние, Джулиана е единствената му надежда.
Животът беше прецакал Дарен по повече от един начин, а това? Тази гадост беше доказателство за това.
Минута по-късно Джулиана се втурна надолу по стълбите и без да мръдне или да мигне два пъти на кръвта, покрила съпруга ѝ, сграбчи окървавената риза на Дарен, като го спря. Той изпусна ножа на пода и хвана лицето ѝ в окървавените си ръце, задушавайки устните ѝ със своите.
Всички си тръгнахме. Никой от нас нямаше нужда да става свидетел на това, което всички знаехме, че Дарен ще направи със съпругата си в разгара на шибаната кървава баня. Освен това той щеше да убие всички ни, ако я видехме гола.

Назад към част 17                                                                   Напред към част 19

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *