* ДЖАКСЪН *
Още на следващия ден, след като менструацията на Инес приключи, я заведох на преглед при специалист. Не исках да се сблъсква с още един месец като този и макар да знаех, че лекарят ѝ е препоръчал много неща, които да приема, все пак исках да я заведа при специалист, за да съм сигурен, че няма нещо, което да пропускаме.
Моята работа беше да се грижа за нея и аз го направих. Тя не трябваше да страда повече – не и с мен като неин съпруг. Нямаше да го допусна, по дяволите.
Моментът, в който се съгласих да се оженя за нея, беше моментът, в който тя стана моя отговорност и моя собственост. И аз се грижех за всичко, което ми принадлежеше.
Малката ми съпруга беше на първо място в списъка ми с приоритети.
Инес беше подозрително тиха през целия ден. Това ме тревожеше, но тя не ме отблъскваше, както миналия път, за което ѝ бях благодарен. В момента тя се нуждаеше от мен до себе си и колкото и да се напъваше, аз нямаше да си тръгна.
Бях научил това по трудния шибан начин. Тя нямаше да може отново да си позволи такива глупости.
– Добре, хъм – каза докторът, влизайки в стаята. Тя вдигна очилата си още по-нагоре по носа и погледна надолу към картата на Инес. Тази сутрин вече беше направила няколко теста. Бяхме тук вече от часове. Беше почти нелепо, но това беше малка цена, която трябваше да платя, за да помогна на жена си.
– Каква е присъдата? – Попитах, като прибрах телефона си. Хванах ръката на Инес в своята, като я стиснах нежно. Тя не откъсваше очи от лекаря.
– Ами, първият въпрос, имате ли планове за деца в бъдещето си?
– Някой ден, но не бързам – казах и. – Ние сме младоженци и бихме искали да се наслаждаваме на времето, което имаме заедно за момента.
Инес ме погледна с шок на лицето. Тя не беше ядосана. Всъщност изглеждаше малко облекчена от думите ми. Наведох се и я целунах нежно, преди да се обърна обратно към доктора.
Преди да осъзная колко силно ме желае Инес по всяко време на денонощието, бях се съсредоточил само върху това да се сдобия с наследник, който да зарадва семейството ѝ.
Сега?
Исках да се наслаждавам на времето, което имах с нея, без малките да тичат наоколо и да ни пречат.
– Е, Инес, лекарят от спешното отделение наистина беше прав. Имате PCOS. Ще ви препоръчам и всичко, което той вече ви препоръча. А ако не правите физически упражнения, бих препоръчала да започнете да се занимате с това. Йога или друг режим на упражнения с бавно движение е отличен за пациенти с PCOS. Прекалено многото упражнения всъщност могат да накарат тялото ви да изпадне в състояние на лудост, по принцип. Нивата на хормоните ви ще се повишат, което ще накара всичко останало в тялото ви да се обърка.
Исусе Христе.
В този момент се почувствах безкрайно зле за Инес. PCOS очевидно беше много за овладяване, но аз бях твърдо решен да ѝ помогна в прехода. Исках да направя тази промяна в начина на живот възможно най-гладка за нея.
Което означаваше, че ако семейството трябваше да ме гледа как правя йога с жена си всеки ден, то така да бъде. Но, по дяволите, ако не се наслаждавах на позите, в които тя и аз щяхме да можем да се движим по време на секс.
След като написа на Инес още една рецепта за болкоуспокояващо за следващия и период със строги инструкции как да ги приема, се збогувахме и напуснахме лекарския кабинет.
Веднага щом се качихме в колата, Инес се разплака. Бързо се обърнах към нея, като хванах лицето ѝ в ръцете си. Майната му, какво се беше случило?
– Инес, какво става? – Поисках да знам.
Тя подсмърчаше.
– Никога не ми се е случвало някой да се грижи толкова много за мен – извика тя.- Знам, че е глупаво, но…
Прекъснах я, като притиснах устни към нейните. Не беше глупаво. Тя заслужаваше да бъде обгрижвана, а аз исках да застрелям семейството ѝ за това, че никога не са се грижили за нея, както би трябвало. Никога не трябваше да я карат да се чувства така, сякаш шибаната ѝ болка няма значение.
Тя никога не трябваше да страда, на първо място, на шибаното място в което живееше.
Тя изстена в целувката, а устните ѝ се отвориха под моите. Аз изстенах и задълбочих целувката, докато я дръпнах към шофьорската седалка. Тя се притисна към мен, а ръцете ѝ се плъзнаха в косата ми. Прокарах ръце нагоре по блузата ѝ и хванах гръдния ѝ кош, стенех в устата ѝ, когато тя стенеше и хленчеше в моята, търкайки се по-силно и по-бързо срещу мен. И аз не я спрях. Тя се нуждаеше от това. Знаех кога да бъда неин господар и кога просто неин съпруг. Беше жизненоважно да го правя, за да запазя баланса между нас.
Тя извика името ми, когато свърши, и тогава аз вдигнах роклята ѝ, дръпнах бикините ѝ настрани и се плъзнах дълбоко в мократа ѝ путка.
– Джаксън – изстена тя и устните ѝ отново намериха моите.
– Имам те, момиченце – изръмжах аз, хванах бедрата ѝ, за да я повдигам нагоре-надолу върху члена си. – Имам те.
– Още – помоли тя, като прокара устни по челюстта и шията ми. – По-силно. Искам още, Джаксън.
Чуках я по-силно, люлеех тялото ѝ срещу моето, удрях перфектното място вътре в нея, докато удрях клитора ѝ с таза си. Не след дълго тя отметна глава назад, викайки името ми, а сега подскачаше върху мен съвсем сама.
Оставих я да вземе това, което искаше още веднъж, малка награда за това, че беше откровена с мен за това, което чувстваше, и тогава … наистина я чуках, докато не разкъсах бикините и, като направих пичката и толкова болезнена, че тя физически не можеше да издържи повече.
Назад към част 16 Напред към чат 18
