Т.О. СМИТ – Прецакана душа ЧАСТ 2

* ДЖАКСЪН *

Потропах два пъти на вратата на кабинета на Джеймс и изчаках да ми извика, преди да вляза вътре. Двамата охранители стояха изправени пред вратата на Джеймс.
Знаеха, че не бива да се прецакват, особено когато ги виждах. Като капитан държах всички под мен да спазват високи стандарти. Ако се прецакаш, ще получиш куршум между очите. Не исках обяснение защо се е случило това.
Хората, които се кълняхме да защитаваме, бяха твърде важни, за да се провалим.
Джеймс, Ейдриън и Дарен стояха в офиса.
– Затвори вратата зад себе си – каза ми Джеймс.
Затворих вратата на кабинета на Джеймс, преди да вляза в стаята. – Имам да ти направя едно предложение – заговори Дарен.
Повдигнах вежди към заместник-шефа.
– И това е?
Той се усмихна, преди да погледне към Джеймс. Лицето на Джеймс все още не се беше променило, но това беше нормално за него. Единственият път, когато мъжът изглеждаше, че показва намек за емоция, беше когато жена му или синът му бяха наблизо.
– Искам да те повиша – каза ми Джеймс.
Добре прикрих шока си. Вместо това леко наклоних глава настрани.
– На каква длъжност?
Бях си скъсал задника, за да защитя това семейство. Бях гледал как баща ми го прави и дава живота си, но това не ме беше уплашило.
То ме беше подхранило.
– Съветник – съобщи ми Джеймс.
Господи, дявол да го вземе.
Погледнах към Ейдриън, който пълнеше чаша с уиски, преди да погледна отново към дона.
– Вече имаш един – напомних му.
Дарен прочисти гърлото си. Погледнах към него.
– Всъщност, след като Джеймс пое и всичко в Мексико, което преди принадлежеше на жена ми, брат ми се нуждае от допълнителни ръце на палубата.
Погледнах обратно към Джеймс.
– И ти смяташ, че аз съм подходящ за това?- Направих жест към Дарен.- Не съм много по-различен от твоя по-малък брат тук.
Двамата с Дарен не обичахме да сме по цял ден в офиси, постоянно да сме на срещи и да се занимаваме с бизнес страната на нещата. Харесваше ни да си изцапаме ръцете – и то кърваво.
Джеймс изсумтя.
– Повярвай ми, знам, дяволски добре, че е така. – Дарен се усмихна на по-големия си брат. – Ти и Дарен ще работите по-тясно заедно. Ти ще се занимаваш с по-мръсната част от работата, като по този начин Адриан ще се освободи да работи повече заедно с мен там, където действително имам нужда от него.
– Не съм доволен от това, че ме изтеглят от полето – измърмори Ейдриън.
Джеймс извъртя очи към най-добрия си приятел.
– Ще се справиш.
Ейдриън размаха среден пръст на Джеймс. Донът върна вниманието си към мен.
– Ако искаш позицията, тя е твоя. Познаваш това семейство. Знаеш как работим. Лоялен си и знам, че може да ти се има доверие.
Повдигнах му рамене.
– Стига да обещаеш, че задникът ми няма да седи зад бюро по цял проклет ден, тогава да, ще я приема.
Джеймс измърмори раздразнено, а устните ми потрепнаха. Дарен не си направи труда да скрие забавлението си от раздразнението на брат си.
– Вие двамата – каза той, сочейки между мен и брат си, – ме карате да пия. – Той се обърна към Ейдриън. – Ще ми налееш една чаша, нали?
Дарен се ухили.
– Не всички харесваме стягащи костюми, Джеймс.
Придърпах сакото си.
– Означава ли това, че вече не трябва да нося тези глупости?
Джеймс отново измърмори и падна на стола зад бюрото си.
– Униформата вече е каквото, по дяволите, искаш да бъде. Вие двамата се махайте – нареди той и махна с ръка към вратата. Въздъхнах. – Тържеството ще се проведе тази вечер. Очаквам всички да са в официално облекло, ясно ли е?
– По дяволите – прокле Дарен.
Джеймс присви очи към Дарен. Дарен само се изсмя и излезе от офиса. Кимнах веднъж на Джеймс и Ейдриън на сбогуване, преди да последвам Дарен навън. Обикновено мъжете като мен се заклеват, но аз бях техен човек от много време насам.
– Мразя проклетите костюми – измърмори Дарен като раздразнително дете. Той ме погледна. – Ще правя шибани неща до тази гадост по-късно тази вечер, която Джеймс е планирал, за да те поздрави за придвижването ти нагоре в хранителната верига. – Устните ми потрепнаха от забавление. Значи Джеймс автоматично е знаел, че ще приема позицията. В противен случай нямаше вече да е организирал това.
– Предлагам ти да си починеш малко. Никога не знаеш какво, по дяволите, може да се случи на тези мероприятия.
Аз също знаех това. През последните почти петнайсет години аз бях този, който установяваше защитата на семейството, на дома им и проверяваше списъка с гостите за всяко мероприятие, както и самоличността. Подобни неща не бяха нещо ново за мен.
И все пак, тъй като не ми харесваше мисълта някой друг да се занимава с тези неща, слязох долу, за да се уверя, че охраната все още е строга и че всички правят това, което се очаква да правят.
Нищо, по дяволите, не можеше да се случи на това семейство.

* * *

Нещо не беше наред.
Това беше единственото, върху което успях да се съсредоточа през цялата нощ, и това лошо чувство се засилваше.
Празникът беше в разгара си. Емалин беше до Джеймс, а синът им – на бедрото му. Емалин беше облечена в красива, дълга до земята синя рокля, а русата ѝ коса беше вдигната на сложен възел на тила, като няколко кичура бяха оставени, за да оформят лицето ѝ. Ръцете ѝ бяха покрити с ръкавици, а яката – около врата ѝ.
Съпругата на Дарен, Джулиана, беше до него, а момиченцето им се люлееше в ръката му, другата му ръка беше увита около кръста ѝ. Беше облечена в среднощна черна рокля, косата ѝ беше прибрана назад от едната страна, а къдриците се спускаха през другото ѝ рамо.
Изглеждаше, че всички си прекарват страхотно, но имах чувството, че нещо ще се обърка.
Приближих се до Джеймс и се усмихнах на двойката, с която той говореше, докато го правех. Той ме погледна, преди да се върне към гостите си.
– Извинете ме за момент?
Той хвана ръката на Емалин в своята и тръгна с мен към края на балната зала, а очите му бяха твърди.
– Какво става?
– Вътрешно усещане – казах му. – Нещо ще се случи.
Джеймс не приемаше леко предупрежденията ми. Аз оцелявах благодарение на интуицията си и ако усещах, че нещо ще се случи, то се случваше.
Той кимна веднъж.
– Ще ги заведа до стаята. Информирай Дарен.
С това Джеймс тръгна, като водеше учтиви разговори, докато се промъкваше през тълпата, повеждайки Емалин и сина им към стаята долу в мазето, където щяха да бъдат в безопасност. След като уведомих Дарен за случващото се, той последва брат си.
Аз не спирах да гледам, като водех учтиви разговори с кмета и някои други членове на съвета. След минута Джеймс и Дарен се появиха отново до мен. Появи се и Ейдриън.
След това настъпи хаос. Изстрел отекна във въздуха. Хората започнаха да крещят. Стъклата се счупиха.
Бързо повлякох Джеймс и Дарен на земята, а Адриан падна с нас.
– Майната му! – Изкрещя Джеймс, грабвайки пистолета от сакото си. – Намерете ги! – Изръмжа той.
Бързо се изправих и се държах с гръб към стената, като използвах някои от мебелите в голямата зала, за да се прикрия. Нямаше други изстрели, но не исках да рискувам нищо, по дяволите.
Един от моите хора се обади в слушалката ми.
– Извършителят избяга. Прострелян съм.
– Местоположение – наредих аз.
– Балкон – втори етаж.
Погледнах нагоре и със сигурност го видях да лежи на земята. Проклинайки под носа си, се затичах към стълбите, като ги изкачвах по две наведнъж, а адреналинът ми напираше силно във вените.
Лиъм ми се усмихна слабо.
– Опитах, сър.
Поклатих глава и стиснах челюстта си, преди да я отпусна. Беше направил каквото е могъл за това семейство. Просто беше гадно, че момчето беше отнесено толкова рано в живота си. Той не би оцелял след това.
– Спокойно – изръмжах аз. Боже, имаше толкова много шибана кръв. Тя бликаше от стомаха му. – Ще ти потърсим помощ, чуваш ли ме? – Знаех, че не мога да му помогна, но, по дяволите, поне щях да го оставя да умре с мисълта, че съм опитал.
Той поклати глава.
– Неможеш да ми помогнеш. – От устните му се разля кръв. – Човекът имаше черна коса. Тъмни очи. Бял мъж. Висок – около твоя ръст. Имаше снайпер – изброи той.
След това момчето си пое дъх, задушавайки се от кръвта си, преди гърдите му да се успокоят. Стиснах зъби и затворих очите му, като смъкнах сакото си, за да го наметна върху лицето му.
Джеймс се втурна нагоре по стълбите.
– Мъртъв? – Кимнах веднъж. Той прокара ръка през косата си. – Мамка му.
– Имам нужда да се срещнем – казах му. – Нека първо го изкарам оттук. Да разчистим партито. Колкото по-малко свидетели има на тази гадост, толкова по-добре.
Джеймс доближи телефона до ухото си и заръча да разчистят къщата. Погледнах назад към Лиъм.
Смъртта ти няма да е напразна, момче.

* * *

Малко по-късно влязох в кабинета на Джеймс с нови дрехи, а със старите в момента се занимаваха, тъй като по тях имаше кръвта на Лиъм. Джеймс ме погледна от позицията си до прозореца. Дарен седеше на един стол, а лицето му имаше твърдо изражение. Ейдриън лаеше заповеди в телефона си.
– Бял мъж. Тъмна коса. Тъмни очи. Около моя ръст. Имал е шибан снайпер – информирах ги аз.
Джеймс прокара ръка през косата си. Ейдриън сведе очи към мен.
– Господи, дявол да го вземе – прокле Дарен.
– Етническа принадлежност? – Попита Джеймс.
Повдигнах рамене.
– Лиъм умря, преди да успее да ми каже.
Джеймс стисна зъби и погледна обратно през прозореца.
– Емалин, Джулиана и децата са под строга защита. Те са в безопасност. – Кимнах веднъж, като си отбелязах мислено, че колкото се може по-скоро трябва да осигурим ротация на още охранители и за тях.
– Трябва да затворим това място – казах на Джеймс. – Никой да не влиза. Никой да не излиза. Не и докато не разберем кой стои зад това.
Ейдриън затвори телефона си.
– Говори се, че Братвата ни е нарочила.
Джеймс избухна, изстрелвайки се от стола си, а тялото му на практика вибрираше от неконтролируема ярост.
– Шегуваш ли се с мен?! – Изкрещя той. – Ние сме в мир от много години!
Вдигнах ръката си. Джеймс ме зяпна.
– Това изглежда твърде шибано лесно – казах им аз. Дарен кимна в знак на съгласие.- Току-що накарах защитата да се включи в размяната след три дни. Братушките купуват оръжия от нас – един шибан тон. Не виждам да саботират това.
Ейдриън кимна в знак на съгласие.
– Аз също не виждам. И двете семейства са подставени. – Той сви рамене. – Само че не знам защо, по дяволите.
Джеймс извади телефона си и се обади, като го пусна на високоговорител. На телефона отговори дълбок, грапав глас, в който разпознах Адрик. Адрик беше Пахан – ръководителят на Братва. И със сигурност беше сила, с която трябва да се съобразяват.
– На какво дължа това обаждане, Джеймс?
– Имаме шибан проблем – изръмжа Джеймс и отново се свлече на стола зад бюрото си.
– И този проблем е? – Попита Адрик, като тонът му спадна с една октава при заплахата, която се криеше в думите на Джеймс. Дарен и аз хвърлихме предупредителен поглед към Джеймс, за да се успокои.
– На улицата се говори, че току-що си поръчал убийството на шибаното ми семейство. Тази вечер имах празненство в чест на повишението на един от моите хора и ето че се появи шибан снайперист.
– Не е моя работа – каза веднага Адрик и аз му повярвах. Джеймс прокара ръка по лицето си. – Всъщност от моя страна чувам същото – че сте се насочили към семейството ми. Избрах да игнорирам заплахата, докато не видя физически доказателства.
Джеймс погледна към всички нас.
– Някой ни настройва един срещу друг – казах аз, изразявайки това, което всички вече си мислеха.
– Джеймс – каза Адрик, – смятам, че е време да свържем двете ни семейства. Трябва да се укрепваме взаимно в такива моменти, вместо да седим като отделни патици.
Джеймс стисна челюстта си.
– Аз нямам друг брат, Адрик. Бракът не е на дневен ред.
Свих очи към Джеймс. Очевидно това не беше нова тема за обсъждане за него и Адрик. На какво, по дяволите, си играеха тези двамата?
– Всъщност имам предвид някой друг за моята внучка – контрира го Адрик. – Вашият новоиздигнат консилиере. – Прибледнях. Брак? Дали се шегуваха с мен?
Джеймс ме погледна нагоре. Стиснах зъби. Никога не съм планирала да се установявам. Не бях такъв тип мъж. Харесвах мацки – харесвах различни мацки. Не можеше да се занимаваш с тези глупости, когато си обвързан с брачни клетви, особено с някой като внучката на Адрик.
Но това семейство беше моето семейство. Бих направил всичко, за да ги защитя.
Стиснах зъби и кимнах веднъж.
– Съгласен съм на брака – казах, преди Джеймс да успее да откаже на Адрик отново. Ако това означаваше да направи това семейство по-силно и да ни даде постоянен съюзник, тогава щях да страдам.
Нищо нямаше значение освен семейството – дори собственото ми щастие и комфорт.
Джеймс ме изучаваше за миг. Запазих лицето си неутрално, като не му позволих да види нищо, което не исках. Накрая той въздъхна.
– Ти искаш този брак, Адрик, ти организираш обявяването на годежа – каза му най-накрая Джеймс.- Аз имам други неща, за които да се тревожа.
– Много добре – каза Адрик. – И Джаксън, поздравления за повишението ти – каза ми старецът. – Ще бъдеш добър съпруг за моята внучка.
С това разговорът приключи. Джеймс погледна към мен.
– Надявам се, че знаеш в какво, по дяволите, се забъркваш. Няма да има развод, няма да има друга мацка, Джаксън – предупреди ме Джеймс. – Сега си обвързан с нея завинаги.
Вдигнах раката си.
– Аз имам това. В най-лошия случай ще си купя проклета надуваема кукла, ако не мога да я понасям.
Това внесе известно забавление в стаята. Дарен изръмжа от смях, Ейдриън едва не избълва питието си и дори устните на Джеймс потрепнаха.
Джеймс прекара ръце по лицето си.
– Имам нужда от всички ръце на палубата за тази глупост. Трябва да разберем колкото се може повече, колкото се може по-бързо.
Кимнах веднъж.
– Започвам – казах му и излязох от стаята.
Загледах се в тавана за момент, след като слязох долу. През последните двадесет и четири часа много неща се бяха променили. Не само че бях повишен, но някой се опита да убие член на семейството, а на всичкото отгоре сега бях шибано сгоден за жена, която никога не бях виждал – с жена, на която дори не знаех шибаното име.
Исусе Христе.

Назад към част 1                                                                  Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *