* ДЖАКСЪН *
Чух сирените твърде късно. Чух всичко твърде късно, по дяволите.
Да бъда убит нямаше да ме откъсне от жена ми, но да бъда затворен със сигурност щеше да го направи.
– Махайте се оттук! – Изкрещях на хората си. – Дай заповед – излаях на човека, когото бях определил за втори командир, докато хората ми започнаха да се разпръскват. Полицаи обикаляха района и крещяха на испански.
Коляно се заби в гърба ми, а ръцете ми бяха издърпани зад гърба. Паднах на земята с тежък удар, а в устата ми бликна кръв, когато брадичката ми се одари в камък.
– Дръж си шибаната уста затворена! – Изкрещя ми мъжът на силно акцентиран английски. Стиснах зъби и млъкнах от този момент нататък. Знаех, че всичко, което кажа, може да бъде използвано срещу мен, и по дяволите, не исках да позволя това да се случи.
Щях да прекарам остатъка от живота си зад решетките на затвор в чужда държава, преди да направя нещо, с което да издам семейството си.
Издърпаха ме на крака и ме вкараха в задната част на полицейския автомобил. Държах очите си напред, все още слушайки всичко, което казваха полицаите. Знаех, че някои от тях си мислеха, че не ги разбирам, и говореха свободно около мен.
И, разбира се, чух как един от тях говори с водача, който трябваше да елиминирам.
Изглежда, че цялата тази страна беше на заплата при този шибаняк, а той беше коварен като дявол, ако през цялото време беше работил по изграждането на това. Беше по-умен, отколкото някой си даваше сметка.
През цялото време е знаел, че сме тук, и просто е чакал идеалния момент, за да удари.
Позволиха ми едно телефонно обаждане, когато стигнах до ареста, и го използвах, за да се обадя на Джеймс. Колкото и да ми се искаше да се обадя на Инес, знаех, че трябва да говоря повече с Джеймс. Той беше единственият човек, който можеше да ме измъкне от тази гадост.
Когато вдигна слушалката, той мълчеше, както знаех, че ще мълчи и докато говоря.
– Арестуваха ме – казах му тихо. Назовах мястото, където ме задържаха. – Имам нужда от адвокат, ако можеш да ми осигуриш такъв. Кажи на Инес, че я обичам и че, съжалявам по дяволите.
След това затворих слушалката, без да е необходимо да казвам повече думи, и позволих на офицера да ме заведе до килията за задържане.
Назад към част 21 Напред към част 23
