Глава 14
САБОТАЖ
– Саботаж. – Някой прошепна и ме накара да се събудя.
Погледнах към Грейв, извих вежди към него и внимателно отпуснах ръцете си около Изи, като внимавах да не я събудя. Тя се нуждаеше от толкова почивка, колкото можеше да получи.
– Какво? – Прошепнах.
– Трябва да слезеш долу. – Каза ми тихо той, преди да излезе от стаята без друго обяснение.
Ебача беше добър в това да го прави.
С въздишка се измъкнах от леглото и нахлузих дрехите си, като преметнах елека през раменете си. Тихо се измъкнах от стаята, след като се уверих, че Изи продължава да спи. Грейв ме чакаше в дъното на стълбите.
– Какво става? – Поисках да знам.
– Един тип се появи на портата и поиска да види Изабел. Твърди, че е неин брат. Момчето не може да е на повече от осемнайсет години. – Информира ме Грейв.
Грейв ме поведе към дивана, където седеше високо, леко мускулесто момче. Той имаше тъмна коса, а не русата, която имаше Изи, но не можеше да се сбърка с лешниковите очи. Бяха точно като тези на Изи и двамата всъщност си приличаха поразително много.
– Майната му. – Заклех се и го накарах да вдигне глава, за да ме погледне. – Какво, по дяволите, правиш тук, момче? – Попитах.
Той се изправи на крака, а Грейв се придвижи бързо, като се приготви да защити президента си. Направих му предложение да се отдръпне. Хлапето беше нервно – не можеше да стои спокойно и виждах как ръцете му треперят отстрани.
– Търся сестра си. – Каза ми той. – Отидох до работата ѝ, но управителят каза, че мога да я намеря тук.
Направих си мислена бележка в главата, че трябва да поговоря с Боб да не издава местоположението на Изи.
– Защо я търсиш? – Поисках да знам.
– Моля те – помоли ме той – ако ми позволиш да я видя, обещавам, че тя ще разбере защо съм тук. – Каза ми той.
– Не иска да говорим, изкарай го на майната му от моя клуб. – Наредих, обръщайки се на пета, за да си тръгна. Исках да се върна в леглото с моята жена. Нямах време за загадки и игри.
– Чакай! – Извика момчето след мен. Спрях, чакайки го да проговори. – Отнеха ме от нея. – Той се втурна. – Тя се бореше със зъби и нокти, за да се опита да ме задържи, но държавата не ѝ позволи, тъй като по това време беше само на осемнайсет. Тя ме молеше да я намеря, когато най-накрая ще мога да навърша пълнолетие и да изляза от системата.
Въздъхнах и наклоних глава назад, за да погледна към тавана. Издишах тежко и кимнах.
– Дръж го там. – Поръчах на Хатчет и Грейв, преди да тръгна нагоре по стълбите, за да отида да измъкна Изи от така необходимия ѝ сън.
Въздъхнах, докато препусках с очи по спящата красавица в леглото ми, мразех, че ще трябва да я събудя. Тъй като беше бременна, тя се нуждаеше от цялата възможна почивка, но знаех, че ще ме намрази, ако оставя брат ѝ долу. Никога не съм знаел, че тя има брат, че има някакво истинско семейство, но нямаше как да сбъркам приликата между нея и детето долу.
Седнах на ръба на леглото и внимателно я разтърсих. Тя се преобърна настрани от мен, придърпвайки завивките по-плътно около тялото си, докато стенеше в знак на протест.
– Изабел. – Извиках тихо, като я разтърсих отново. – Хайде, скъпа, трябва да се събудиш.
Тя бавно отвори очи, а сънените ѝ лешникови очи срещнаха моите. Тя седна бавно и посегна да разтърка очите си.
– Какво става? – Попита ме, а гласът ѝ беше дрезгав и накъсан от съня.
– Облечи се и слез долу. – Казах ѝ.
Станах от леглото и излязох от стаята, като се върнах по стълбите. Момчето подскачаше с коляното си нагоре-надолу, нервно потупвайки с пръсти по крака си. Той дръпна глава нагоре, когато Изабел слезе в основната стая.
– Саботаж, наистина искам само да спя. – Измърмори уморено тя, като пъхна ръце в джобовете на суитчъра си.
Обгърнах с ръце кръста ѝ, блокирайки гледката ѝ към брат ѝ. Притиснах устните ѝ с нежна целувка.
– Имам изненада за теб. – Уведомих я.
Тя ме погледна предпазливо, като лесно долови факта, че нямах никаква представа, че това нещо се случва.
– Саботаж, какво става, по дяволите? – Попита тя, като прокара ръце по коремната ми преса.
Преместих се встрани от нея, оставяйки очите ѝ да паднат върху брат ѝ. Тя издиша рязко въздух, а очите ѝ веднага се насълзиха – сълзи.
– Алекс? – Попита тя, а гласът ѝ се пречупи.
Той кимна, докато се изправяше от дивана. Тя се втурна към него и го обгърна с ръце, раменете ѝ се разтресоха, докато плачеше на гърдите му. Той я прегърна силно, а собствените му сълзи се плъзнаха по бузите му.
Тя се облегна назад и хвана лицето му в малките си ръце.
– Алекс, копеле, рожденият ти ден е чак утре. – Издиша тя.
Той сви рамене.
– Технически погледнато, той е утре, Из. Приемните ми родители ме изгониха преди няколко нощи, след като се скарахме. – Информира я той.
Тя се намръщи срещу него.
– Битки ли, Алекс? – Скара му се тя, като седна на дивана и го придърпа до себе си.
Той сви рамене, без да ѝ даде отговор. Хатчет седна едновременно с мен.
– Никога не съм знаел, че Изи има брат. – Тихо коментира той.
Повдигнах рамене.
– Изи ни съобщи само това, което искаше да знаем. – Напомних му. Когато дойде тук, тя винаги беше потайна, макар че с времето се отваряше все повече. Но ако се съди по това колко емоционална стана, щом видя Алекс, брат ѝ беше много чувствителна тема за нея.
– Саботаж. – Обади се тихо Изи, привличайки вниманието ми към нея. Извих една вежда към нея. Тя държеше ръката на брат си в своята. – Може ли да остане? – Попита ме тихо тя.
– Нямаш ли собствено жилище? – Попита я Алекс, преди да успея да отговоря.
– Мисля, че ми задаваше шибан въпрос. – Изръмжах му, като свих очи в негова посока. Мразех шибаните деца, които не си знаеха проклетите места.
Изи стисна ръката си, докато той свеждаше очи към мен. Хлапето имаше топки – щях да му го призная.
– Аз съм старата дама на Саботаж, Алекс. Оставам там, където е той. Което означава, че докато успееш да си стъпиш на краката, ще бъдеш под неговия покрив.
– Той може да остане. – Казах ѝ грубо. Тя ми се усмихна, очите ѝ светнаха от усмивката ѝ.
Майната ѝ, беше красива.
– Благодаря ти, Саботаж. – Каза ми тя, а гласът ѝ беше изпълнен с благодарност. Но тя никога нямаше да има причина да ми благодари. Тя беше моята стара дама. Аз се грижех за това, което беше мое, и за всичко, което идваше с нея.
И изглежда, че брат ѝ щеше да дойде с нея.
– Но – казах аз, като върнах вниманието ѝ към себе си – по-добре е да бъде запознат с това как работят нещата тук – и то бързо. – Казах ѝ. Не исках на това място да се разхожда устат тийнейджър.
Тя кимна в знак на разбиране. Изправих се на крака и отидох при нея. Протегнах ръка към нея.
– Точно сега обаче е време да се върнеш в леглото. – Напомних ѝ.
Тя въздъхна тихо, поставяйки ръката си в моята. Алекс хвана другата ѝ ръка.
– Из, едва сме си говорили…
– Момче – заговорих грубо, мразех, когато някой не се подчиняваше на шибаните ми заповеди, – Изабел има нужда от шибаната си почивка. Ако ме прекъснеш още веднъж, няма да останеш тук, ясно ли ти е? – Изригнах.
Изи стисна ръката си.
– Ще дойда тук сутринта, щом се събудя. – Увери го тя.
Той въздъхна, но ѝ кимна с глава. Обвих ръка около кръста ѝ, като притиснах устни към челото ѝ.
– Качвай се на горния етаж. – Казах ѝ тихо. – Ще се кача след минута.
Тя ме погледна предпазливо, но въпреки това кимна. След като изчезна по стълбите, се обърнах към малкия ѝ брат.
– Слушай, момче…
– Аз не съм проклето момче. – Измърмори той, докато ме гледаше. Майната му, това дете щеше да ме вбеси.
– Аз съм на шибаните трийсет години, момче. – Извиках му. Той вдигна вежда към мен, като явно не му пукаше. – И аз съм президент на този шибан MC. Ще те наричам, както си искам, разбираш ли? – Изръмжах.
– Не ми харесва как диктуваш всяка стъпка на сестра ми. – Отвърна ми той, като се изправи от дивана. Хатчет се приближи до мен, като се готвеше да скочи между мен и Алекс. – Сестра ми заслужава нещо по-добро от някакъв контролиращ шибан задник.
Направих заплашителна крачка към него.
– Откакто сестра ти дойде в шибания ми клуб преди две шибани години, не съм правил нищо друго, освен да я защитавам и да ѝ осигурявам проклети стая и храна, както и работа. Сега сестра ти е моята шибана старица, което означава, че правя всичко възможно, за да я защитя и да се грижа за нея, разбираш ли?
– Да ѝ казваш какво да прави, не е това. – Изсмя ми се той. – Това е шибан контрол.
– Сестра ти е бременна. – Изригнах. Очите му се разшириха от тревога. – Напоследък тя е подложена на шибан стрес и има нужда да спи. Така че, да, казвам ѝ какво да прави, но го правя, защото така е най-добре за нея. Запомни това, момче. Последно проклето предупреждение – излез още веднъж от шибаната линия и ще те изхвърля, независимо дали си брат на Изи или не, разбираш ли?
Той кимна веднъж, като при това направи крачка назад от мен. Погледнах към Хатчет.
– Вкарай го в някоя шибана стая. – Наредих.
С това се завъртях на пета и се втурнах нагоре по стълбите. Изабел ме чакаше на върха. Беше сложила ръце на хълбоците си, а очите ѝ бяха присвити към мен. Въздъхнах, не исках да се карам с нея.
– Какво, по дяволите, беше това, Саботаж? – Поиска да знае тя.
– Мислех, че съм ти казал да се върнеш в леглото. – Отвърнах, вместо да ѝ отговоря.
– За какво, по дяволите, си мислеше – да заплашваш малкия ми брат по този начин? – Нахвърли се тя върху мен. – Той не е един от нас, Саботаж. Той не знае как работят нещата тук.
– Ако иска да се задържи тук, Изабел, тогава ще се научи. – Отвърнах ѝ.
Преминах покрай нея в стаята ни. Тя ме последва, като затръшна вратата след себе си, докато го правеше. Обърнах се с лице към нея, като хванах китките ѝ в ръцете си. Запратих ги зад гърба ѝ, като я придърпах силно към себе си.
– Изпитваш търпението ми, скъпа. – Нежно я предупредих.
– Ти се държиш като господар. – Ухили се тя.
– Искаш да видиш господар? – Изригнах. Вдигнах я на ръце и я пуснах на леглото, като взех два комплекта белезници от чекмеджето на нощното ми шкафче.
– Саботаж. – Каза уморено тя, а дишането ѝ леко се учести.
Видях как паниката достигна до очите ѝ, но не спрях. Трябваше да научи, че никога няма да я нараня, по дяволите.
След като приковах и двете ѝ ръце към стойката на леглото, хванах брадичката ѝ с пръсти.
– Може да съм ядосан в момента, Изабел, но никога няма да те нараня. Разбираш ли? – Попитах я.
Тя преглътна трудно, но кимна. Избутах суитчъра и потника ѝ нагоре, като разкрих гърдите ѝ. Наклоних глава надолу и придърпах едно зърно в устата си, предизвиквайки стон между устните ѝ. Тя извика, когато завъртях и притиснах другото ѝ зърно, а гърбът ѝ се изви в ръцете ми.
Плъзнах другата си ръка надолу по тялото ѝ, като вкарах ръката си в панталона ѝ, докато не докоснах влажната ѝ сърцевина. Тя се притисна към ръката ми, вече отчаяна за мен. Ебаси, харесваше ми колко много ме желаеше.
– Няма да бъда нежен. – Предупредих я.
– Искам те. – Задъха се тя.
Дори не си направих труда да изляза от дънките си. Откопчах ботушите си и разкопчах дънките си, като дръпнах панталона и бикините ѝ надолу по краката. Хванах задната част на дясното ѝ коляно и го избутах нагоре към рамото ѝ.
А после се зарових дълбоко в нея. Тя извика, като при това повдигна гърба си от леглото. Дърпаше белезниците, ръцете ѝ се увиваха около веригите. Издърпах се и отново се забих в нея.
– Ерик, о, копеле, о, Боже. – Извика тя, като дръпна още по-силно белезниците.
Когато най-накрая свърши, не се съмнявах, че писъците ѝ се чуват в целия шибан клуб.
Назад към част 13 Напред към част 15
