Глава 20
ДЖОРДЖ
Бях ходил в резиденцията на владетеля на Биорм неведнъж и винаги ме е поразявала нейната агресивност. Тъмни коридори, тесни вратички, много груб камък и естествено дърво. Това беше замък – истинско укрепление, предназначено да спре всеки враг и да сплаши приятелите.
Днес, въпреки тържествения повод, приятелите също бяха държани в тонус. От нишите ни зяпаха чудовища, а от редките картини ни гледаха строги, окървавени, облечени в брони големи мъже.
Някои от моите поданици, които бяха удостоени с честта да присъстват на кралската сватба, бяха в състояние на объркване. Особено дамите се разтрепериха. Но майка им разглеждаше картините и статуите с истински интерес.
А аз се радвах, защото това беше чудесно решение. Стилът е чудесен!
Може би бих могъл да направя същото в моя северен замък. Там подобна чудовищност би изглеждало много подходящо. Маргарет, като се има предвид с какъв ентусиазъм е приела своя почти доведен баща, също би го харесала.
Ами ако в главната спалня поставиш легло във формата на отворена уста на чудовище? Ами ако добавим дебел балдахин с цвят на кръв?
С тези мисли в главата си излязох в главната зала. Тя беше огромна. По случай сватбата атмосферата беше леко променена. Многобройни гирлянди от цветя, букети в огромни вази и допълнителни лампи осветяваха зловещата атмосфера. На далечната стена имаше арка, направена от смърчови клони и покрита с цветя – символ на портата към новия живот, запазена от древни, праисторически времена.
В Биорм този символ се почитан с особена ревност и се използва само при най-важните ритуали.
Същите традиции от предмагическата епоха са предполагали не сутрешни, а вечерни сватби, защото колкото по-близо е нощта, толкова по-близо е главният момент на сватбата – съединяването в брачното ложе!
В това отношение нашите „дремещи“ предци са били по-хуманни от нас. В „цивилизованите“ страни церемонията се е извършвала стриктно преди обяд, за да могат младоженците да се мариноват добре в очакване на възможността да консумират брака.
Хъмках, оглеждайки се отново наоколо. Имаше повече от двеста гости и беше пъстра тълпа. Военачалниците на Крейв се открояваха, строга група, с половин глава по-висока от останалите.
Бях влязъл в контакт с много от тях по време на разчистването на Откеим и сега им кимнах за поздрав. В следващия миг почти политнах към стената, блъскайки се в суровата каменна зидария.
Спасиха ме инстинктите – те ме накараха да напрегна краката си и да се стегна. Една секунда преди удара! Причината за полета? Крейв. Той се приближи безшумно отзад и, без да сдържа особено силата си, ме потупа по рамото.
Арр!
– Добър ден, Джордж – промърмори бъдещият роднина.
Обърнах се и се усмихнах през зъби, като едва не изсъсках от болката в посинялото ми място.
– Добър ден – отвърнах учтиво. – Как се чувстваш? Готов ли си да се ожениш законно?
Като се има предвид, че това беше първият и единствен брак на Крейв, можех да се пошегувам, че е готов да създаде наследници, но се въздържах. Беше твърде провокативно.
Но самият владетел на Биорм започна с темата.
Или по-скоро как…
– Повече от готов – каза той. Той се усмихна по-широко, после ме погледна и примижа.
Миг по-късно се отдръпнах, а Крейв се наведе близо до ухото ми и попита с тих глас:
– Джордж, защо си толкова доволен?
– Защо да не съм? – Отвърнах.
Но трикът не проработи. Крал Биорм поклати отрицателно глава и като снижи гласа си почти до шепот, каза:
– Не оспорвай. Изглеждаш толкова доволен, сякаш е дошло време да изпълня обещанието си и да те разкъсам крайник по крайник.
Хм. Това беше бързо. А аз дори нямам Маргарет в полезрението си! Около нея съм много по-очевиден.
Но нямах намерение да го отричам или да се оправдавам. Да, направих това, което направих, и не съжалявам за него. Бих го направила отново. Нещо повече, готов съм да го правя всеки път и всяка вечер!
На глас обаче казах „по-рационалното“:
– Да, Крейв, прав си. Можеш да го откъснеш, но помисли за Марго. Нима ще я лишиш от нейното щастие?
– Хм – каза Крейв.
– Семейство и женственост?
Големият мъж отново примижа, наранен, но явно не впечатлен. Тогава аз изтъкнах втори, много по-силен аргумент:
– Марго не е от хората, които се примиряват. Ще го скъсаш, а тя просто ще го приеме и ще започне да решава проблема. Като например да намери някакъв артефакт или отвара, която може да накара всичко да се върне. Или пък да разбере за Кристала на времето.
– Кристалът на времето е мит – категорично възрази Биорм. – Не можеш да върнеш времето назад и да отмениш нежелано събитие!
– Мит – кимнах. – Но искаш ли го?
Лицето на Крейв потъмня и устните му се стегнаха. Но в дълбините на очите му се долавяше веселие. И при мен също.
– Ти ме плашиш, нали? – Избухна той.
Повдигнах рамене – всеки се спасява, както може.
Една пауза и бъдещият тъст, каза:
– Добре, Джордж. Живей. Но! Това ще бъде първият и последен път, когато нарушавам думата си!
Неспособен да го понеса, аз се усмихнах. Той отново ме потупа по рамото, което едва не ме накара да полетя отново. После ме прегърна, и то толкова силно, че изкара въздуха от дробовете ми.
Няколко минути, след като успях да вдишам и да контролирам нервите си, се върнах към съзерцаването на залата. Забих юмрук в Храфс и МикВой, които вече се бяха разположили около масата за напитки, и се усмихнах на майка ми. Уведомих лейди Мира, че всичко е наред.
Времето се проточи неусетно, а гостите ставаха все повече. Биорм не е от най-гостоприемните кралства, но сватбата на владетеля беше специален повод. Трябваше да бъдат поканени много хора. Крале, кралици, принцове и принцеси, висшата аристокрация… много познати, приятни и не толкова приятни лица.
В един момент забелязах чичото на Маргарет – облечен в модна камизолка, той изглеждаше доста намясто. Приближих се и казах с усмивка:
– Добър вечер.
Чужденецът запази маска на спокойствие на лицето си, но после то потрепери. Мъжът с доста странното име Елисей явно беше в шок.
– Ваше… хм… величество – поклони се той неловко.
– Всичко е наред – казах аз с тих глас. – Отпусни се.
Елисей кимна, но продължаваше да се чувства неловко.
– Как ти хареса в Биорм? – Попитах аз.
– Ами… специфично – той нервно дръпна яката на ризата си.
Очаквано. Ако ми беше казал, че всичко е перфектно и Биорманите са по-хубави, отколкото изглеждат, щях да си помисля, че говорим за различни държави.
– Трябва да посетиш Естриол, а ти трябва да посетиш херцогство Сонтор. Между другото, срещал ли си се с Филиния?
– Леля ми? – попита Елисей. Той поклати глава: – Не.
Това е логично. Филиния и Марго са с булката, така че ще бъдат тук малко преди церемонията.
– Как е съпругата ти? – Друг учтив въпрос. – Как са децата? – Елисей има две. Момчета. Много по-малки от Маргарет. На шест и осем години.
– Жена ми не е зле, а децата… – той погледна умолително, – … децата са развълнувани. Не мога да си представя да ги хвана, за да ги изпратя обратно вкъщи.
Отначало се усмихнах, но после си спомних, че момчетата от страната на баба им също бяха Уейз, и им съчувствах.
После се сетих за идеята от тази сутрин и ми стана жал за мене. Просто си помислих, че защо ми е нужна съпруга херцогиня? Херцогството на Сонтор е голямо, трябва да се управлява, и то добре!
Ако Марго го наследи, ще бъде като мен, и то по-лошо. В края на краищата кралицата също има задължения! Добави към тях и тежестта на управлението на едно херцогство, и това е всичко. Няма съпруга.
А наемните мениджъри не са същите. Трябва да държиш под око всички тях, да ги контролираш, което също не е лесно.
Ако случаят е такъв, защо не смениш наследника? Елисей. Той не е магьосник, но това не е от решаващо значение. Можеш да дадеш семето на дарбата и сега, но магията ще е много по-слаба.
Магията обаче не е най-важното. По-важно е да имаш светла, интелигентна глава.
Но другият въпрос е дали имам нужда от повече потомци на Уейз? На моята територия? Мога ли изобщо да понасям такова „щастие“?
Въпреки това казах на глас:
– Може би наистина трябва да останеш?
Елисей изглеждаше по-жалък от преди. Изглежда, не съм първият, който задава такъв въпрос.
Е, тогава ще почакаме. Така или иначе никой не може да вземе решение за сина на Албрина.
Щом си помислих за заминалата дама, се появиха Лотар и съпругата му. Поздравихме се, поклонихме се, разменихме мнения за декора на залата и предлаганите напитки, когато тромпетистите, които скучаеха на малкия балкон, се оживиха.
Първо запя тромпетът, а след това се разнесе и оркестърът.
Марш! Беше тържествено и оглушително. Всички присъстващи се изправиха наведнъж и се втурнаха в различни посоки, разчиствайки пътеката.
Аз пък се втурнах напред, за да пресрещна Маргарет. Забелязах я сред онези, които току-що бяха влезли в залата. Филиния и съпругата на Елисей бяха с нея. Момчетата също я бяха открили – сега бяха близо до майка си, но вече стрелкаха с очи с надеждата да избягат.
Все пак пресрещнах моята дама. Хванах я за ръката и я придърпах по-близо. В този момент маршът беше заменен от лирична музика – пауза преди появата на булката и възможност всеки да заеме желаните места.
Аз поведох Маргарет напред, разбира се, към арката. До арката вече стоеше Крейв и въпреки всичките си мускули и външно хладнокръвие беше нервен.
Нещо повече, беше много нервен!
Правилно. Ако един безстрашен варварин е в това състояние на сватба, в какво състояние ще бъда аз?
Но нямах време да мисля за това. Веднага щом с Марго застанахме на първия ред, мелодията на песента беше заменен от марш. Цялата зала се обърна и се загледа с възхищение в една стройна, ниска жена в пищна снежнобяла рокля. Лейди Мариана беше приказна, просто невероятно красива.
Тя и Марго може и да не си приличаха, но ми дойде наум една поговорка – ако искаш да разбереш каква ще бъде твоята жена след десет години, погледни майка ѝ. Сигурен съм, че Маргарет ще бъде също толкова страхотна.
Лейди Мариана се приближи и Крейв се поклони дълбоко. При предишните им срещи нещата бяха много по-спокойни, но днес между тях прелитаха искри от емоции, които трогваха всички.
Притиснах Марго по-силно. Моята лейди издиша шумно, продължавайки да гледа Мариана и почти се разплака.
Дори се наложи да прошепна:
– Не се притеснявайте. Бракът не е толкова опасен, колкото ловът на Каруми.
– Сигурен ли си? Аз не съм сигурна – нервно отвърна Марго.
Последва още един кръг от оглушителна музика и всичко замлъкна. В залата цареше абсолютна тишина.
Няколко секунди по-късно в тази тишина прозвуча гласът на свещеника. Кратка реч и думи на клетва, която трябваше да бъде повторена първо от булката, а след това от младоженеца.
Размяна на пръстените, целувка на младоженците и залата избухна.
Разбира се, най-силните викове бяха от многобройните Биорманци, които се бяха вкопчили един в друг, радвайки се за своя владетел. Но лично аз не останах по-назад.
Поздравления. Викове. Радост, която в по-голямата си част беше искрена.
Бащата на Крейв, Лотар, също като Маргарет, се опитваше да не плаче, а очите му блестяха неестествено в закоравелите от битките очи на стария воин. Но съветникът Ирнар, воин не по-малко страшен, дори свиреп в миналото, не сдържа сълзите си.
Ако самият Ирнар е щастлив, значи това е наистина специален съюз.
МАРГАРЕТ
Беше красиво и много вълнуващо. В един момент се уплаших, че сърцето ми ще изскочи от гърдите.
Но не. То не изскочи. Дори сълзите, които все още сдържах.
И аз бях първата, която се втурна да поздрави младоженците! Съветникът Ирнар се опита да ме изпревари в краткото разстояние, но аз бях по-бърза.
Видях лицето на майка ми, лицето на негово величество Крейв… Гледах и се радвах, знаейки, че това е истинска любов.
Поздравих ги и двамата. Дори прегърнах новия си доведен баща. Днес той изглеждаше огромен. Не просто дивашки хълм, а нещо като свръхчовек.
Събитията започнаха да се развиват и залата временно потъна в смут. Хората, разбира се, се придържаха към нещо като опашка, но всеки искаше да отдаде почитта си.
Когато отново бях близо до Джордж, се сетих за важното, махнах му с ръка и щом кралят на Естриол се наведе, попитах:
– Между другото, какъв подарък направи на младоженците? – Тъкмо се чудех.
– На Лейди Мариана диамантена диадема – отвърна любимият ни. – А на Крейв… – Джордж смръщи нос, сякаш изтръгваше нещо важно от сърцето си. – На Крейв донесох препарираното тяло на един от онези Харшани.
Пауза и Джордж добави, потвърждавайки предчувствието ми:
– Исках да запазя и трите тела, но реших да ги споделя с Крейв. Един от малцината, които всъщност ще разберат.
Почти изревах. О, мамка му…мъже!
Така. Чакай… Ами ако двамата се обединят срещу „мафията“ на Уейз?
На пръв поглед прогнозата за такъв съюз беше лоша. На втори поглед – също. Затова реших да помисля за това утре!
А сега се отпусни и се потопи в атмосферата на партито. Да се отдам на забавлението и да танцувам с Джордж на публично място за първи път в живота си.
Рисковано, предвид хореографските ми умения, но защо не?
Назад към част 20 Напред към част 22