***
Кенеди имаше чувството, че всички погледи са вперени в тях, но знаеше, че това не е съвсем вярно. По това време много от посетителите на трапезарията, които бяха видели падането ѝ, си бяха тръгнали или бяха забравили и сега пиеха нови напитки и ядяха нови чинии с храна.
Но нищо от това нямаше значение. Истън я държеше за ръка и я водеше към масата им, а фактът, че искаше да се види на публично място с нея – въпреки обещанието си към Ред – я развълнува безкрайно.
Разбира се, това и малко я плашеше. Но от друга страна, от какво ли не се страхуваше в наши дни?
Двамата седнаха един срещу друг на малката маса, осветена от свещи, и Истън се усмихна.
– Радвам се, че си успяла – каза той.
– И аз – отвърна тя. Сърцето ѝ все още биеше бързо, отчасти от срам, че се връща на мястото, където беше паднала нелепо, а от друга страна – заради начина, по който я гледаше.
Сервитьорът се приближи и Истън поръча бутилка вино и малко сирене и крекери. Сервитьорът се поклони леко и ги остави.
– Чувствам се много далеч от теб по този начин – каза ѝ Истън.
– Наистина? – Каза тя. – Масата не е много голяма.
– Твърде голяма е за моя вкус – каза той, след което стана и придърпа стола си точно до нейния. Седна толкова близо, че кракът му се притискаше към нейния крак, а ръката и рамото му също се притискаха към нея.
Осещането на тялото му, силното му физическо присъствие, почти я завладя.
Кенеди го погледна отстрани с едно око.
– Това е странно. Хората ще си помислят, че сме много странни, щом седим по този начин.
– Защо трябва да ме интересува какво мислят хората за това как седя?
– Не знам – сви рамене тя. – Предполагам, че не трябва.
– И ако на мен не ми пука, значи и на теб не ти пука – каза той и гласът му се сниши. – Не забравяй защо си тук, Кенеди.
По тялото ѝ премина хлад.
– Защо съм тук? – Каза тя, знаейки, че това ще го разпали.
Тя усети как тялото му се напряга срещу нейното.
– Добре, позволи ми да ти напомня – каза той – тъй като изглежда си изгубили онази невероятна памет, която те вкара в Масачузетския технологичен институт.
Изведнъж Кенеди усети как ръката на Истън гали бедрото ѝ. В момента, в който той я докосна под масата, тя се почувства така, сякаш едновременно се топеше и се превръщаше в лед. Беше толкова крехка, толкова чуплива и в същото време толкова жива, толкова напълно запленена от всяко негово движение. Дъхът ѝ заседна в гърлото и тя преглътна, опитвайки се да не покаже вълнението, в което я бе хвърлил само с докосването на крака ѝ.
Сервитьорът отново се приближи до масата им, като този път държеше бутилка вино. Докато отваряше бутилката и наливаше на Истън малка проба, за да я опита, Истън продължаваше да държи ръката си върху бедрото на Кенеди.
Бавно ръката на Истън се промъкна под подгъва на полата ѝ и когато плътта на дланта му се докосна до голата плът на горната част на бедрото ѝ, Кенеди потисна треперене и стон на нужда, на възбуда, на отчаяно сексуално желание, което сякаш можеше да я разбие на милион парчета.
Ръката му. О, ръката му върху мен, да ме докосва пред всички тези хора, пред този сервитьор, който ни налива вино, и никой от тях да не знае. Никой от тях да не разбере нищо.
По челото ѝ започна да се появява пот и тя трябваше да контролира изражението на лицето си, за да не покаже ясно на хората, събрали се в „Кактус“, че е в плен на огромно вълнение.
Ще свърша, помисли си тя и това беше смесица от ужас и надежда, която се разрази в галоп през тялото ѝ, през самата ѝ нервна система, като диви коне, които се освобождават и тичат през откритите равнини.
Истън вдигна чашата и бавно опита виното, като същевременно плъзна ръката си още по-нагоре по бедрото ѝ, все по-нагоре и по-нагоре, а сега ръката му се приближаваше до върха на крака ѝ.
Връхчетата на пръстите му се спускаха по склона на крака ѝ, като се приближаваха към онова много специално, много лично място, на което никой мъж не е бил. Пръстите му вече бяха толкова близо, че според Кенеди той вече я докосваше там. Топлината, която усещаше, беше толкова силна, че дори не можеше да разбере колко близо е той, защото сега усещаше всички усещания на ръката му и изведнъж беше по-влажна от всякога, а голата ѝ плът пулсираше от удоволствие.
– Това е много, много хубаво – каза Истън на сервитьора, но гласът му беше тих и дрезгав, а пръстите му все още се движеха по голата ѝ кожа и бавно се приближаваха към мястото, където се срещаха краката ѝ – отвора, който пулсираше и капеше за него.
– Отлично, господине – отвърна сервитьорът, напълно неразбиращ какво се случва пред него.
Истън отново отпи от виното и този път промърмори тихо жужащо одобрение.
– Дори не мога да започна да ви казвам колко много ми харесва това в момента – каза той. – Толкова е деликатно, толкова е красиво и топло и… ами… много, много е влажно.
Кенеди потисна въздишката си, когато върховете на пръстите на Истън най-накрая докоснаха самия край на най-интимното ѝ място. Връхчетата на пръстите му наистина трябваше да са мокри, защото тя абсолютно се изля за него.
Тя преглътна отново, устата и гърлото ѝ пресъхнаха.
– Толкова се радвам, че одобрявате, сър – каза сервитьорът, наля на Кенеди и Истън пълни чаши и след това постави бутилката на масата. – Мога ли да ви предложа нещо друго в този момент?
Истън погледна Кенеди, усмихвайки се, докато плъзгаше пръстите си още по-дълбоко по путката ѝ. Очите му бяха напрегнати, хищни от собствената му възбуда – той знаеше какво ѝ прави.
– Имаш ли нужда от нещо, скъпа? – Попита я той.
Тя поклати глава с „не“ отново и отново, устните ѝ бяха плътно стиснати, докато цялата долна част на тялото ѝ се тресеше от лек оргазъм. Вдишваше и издишваше през ноздрите си, като се напрягаше да не направи сцена.
– Не, благодаря – прошепна накрая тя.
– Добре тогава – отвърна сервитьорът и леко се поклони. – Храната ви ще бъде готова след малко, наслаждавайте се.
Докато се отдалечаваше от масата, Истън извика след него.
– Ще ни хареса повече, отколкото можете да предположите.
Кенеди отвори очи. Тя се взираше право пред себе си. Беше сигурна, че хората около нея започват да я гледат.
– Не… не мисля, че това е добра идея… – промълви тя.
Пръстите на Истън вече се плъзгаха по-близо до цепнатината ѝ, притискаха голите ѝ срамни устни, създавайки вълни от чувствено удоволствие, които проблясваха и пулсираха, караха езика ѝ да се движи в устата, караха я да стене дълбоко в гърлото, дори когато се опитваше да се съпротивлява.
– Какво не е добра идея? – Попита той невинно. – Виното е прекрасно.
– Сигурна съм, че е – каза тя. Тя сведе поглед, без да иска да погледне към седящите наблизо хора, чиито очи усещаше, че я наблюдават, а лицата им са маски на отвращение.
Под бялата ленена покривка, която се спускаше над кръста им, прикривайки привидно случващото се, ръката на Истън работеше с магията си и Кенеди знаеше, че хората могат да се досетят за истината.
Другите посетители на вечерята можеха да разберат заради лицето на Кенеди, потта, която се стичаше по челото ѝ, начина, по който Истън седеше, и движенията на ръката му, докато маневрираше с ръката си все по-близо до центъра ѝ.
– Изпий малко вино – каза ѝ Истън. – Ще те отпусне.
– И без това съм достатъчно разпусната – каза тя.
– Не мисля така. – Поклати глава той. – Изглеждаш много… напрегната. Или по-добрата дума би била стегната. Много, много стегната.
Тя вдиша рязко, когато пръстите му натиснаха директно върху цепнатината ѝ, натискайки достатъчно силно, за да започнат да отварят влажните ѝ гънки.
– О… о… моля… моля… – промълви тя. Беше толкова хубаво и същевременно толкова ужасяващо, че тя губеше контрол. Краката ѝ се разтрепериха под масата, бедрата ѝ се извиха против собствената ѝ воля.
Кенеди отвори очи и светът сякаш се разми пред нея. Тя грабна чашата с вино и пи колкото можеше по-бързо, надявайки се, че това ще ѝ помогне.
Виното изгаряше, влизайки в гърлото ѝ, това беше всичко, което знаеше. Не усещаше вкуса на нищо, не можеше да го усети. Цялото ѝ съзнание беше съсредоточено върху онази тясна област, където ръката на Истън я обгръщаше, притискаше, сякаш познаваше тялото ѝ по-добре, отколкото тя самата го познаваше.
– Много, много си секси – обяви Истън, докато пръстите му навлизаха още по-дълбоко в тунела ѝ.
– Не мога да говоря в момента – прошепна тя. Ръцете ѝ стискаха страните на масата, докато поредният оргазъм разкъсваше цялото ѝ тяло и беше като топлина, която превръщаше цялата ѝ душа в пламък и я изгаряше, докато не останеше нищо.
Ще припадна, помисли си тя, отвори очи и за миг видя петна.
– Говориш – засмя се палаво Истън, – затова не ти вярвам, когато ми казваш, че не можеш да говориш.
Тя облиза устните си.
– Хората могат да кажат. Те знаят какво правим.
– Не бъди глупава – промърмори той и наведе глава, така че устните му почти докоснаха ухото ѝ. Топлият му дъх гали ухото ѝ и гъделичка шията ѝ, като засилва чувствеността на това, което прави с нея отдолу.
Сякаш ме чука точно тук, на публично място, помисли си тя и още един оргазъм се разрази като голяма вълна, а бедрата ѝ се раздвижиха, принуждавайки пръстите му да навлязат по-дълбоко в нея, а сега дланта му някак си масажираше клитора ѝ.
– Ти… ти… какво правиш с мен? – Полушепнеше, полуизвика тя.
– Успокой се – каза и той.
Сега вече наистина се въртяха глави, не беше само нейното въображение.
– Не мога…