Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 1 – Част 23

Епилог

ДЖОРДЖ

Изглежда, че е време да отида при лечителя и да помоля за успокоителна тинктура. Само че ако лекуваш цялата тази нервност с вино, черният ти дроб ще падне след няколко дни.
МикВой и Храфс. И двамата бяха в кабинета ми по време на първата лекция и… Да кажем, че дори не се съмнявах, че Храфс няма да се пропука, но се надявах на МикВой. Но дори и тази малолетна бледа шушулка не каза нито дума!
И двамата ме увериха, че посещението във Великия храм е било обикновена разходка. В същото време Храфс, най-неприятно, показа разрешително за телепортационни преходи, подписано собственоръчно от мен.
Миналогодишните си изпити е издържал с отличие! Дотолкова, че ректорът лично ми подхвърли тази хартия за подпис. Забравих! Дори не се сетих за това, защото Калтум, с неговата повишена коректност, не би предложил глупости. А сега имам и един коз по-малко в ръкава си.
Разбира се, бих могъл да отнема разрешението на Храфс, но това би било дребнаво. Какъв е смисълът? По-смислено беше да добавя някой към екипа за наблюдение, който да може да улови следите на портала в активната му фаза и да го проследи.
Не се съмнявах, че Маргарет отново ще направи нещо с помощта на Храфс. Все пак добре изплаших адепта. Направих няколко дебелашки намека, че ще му счупя главата.
В края на двата разговора не ми остана почти нищо, разбрах само, че Маргарет дълго време е гледала Дървото.
Логично любопитство, защото Дървото е голямо светилище. Но една малка, а може би важна забележка е, че втората кръвна линия на Маргарет е от Уейзите, а те имат отделна връзка с Дървото, ако се вярва на някои източници.
Възможно ли е това да е смисълът?
Дали това е причината за такова странно посещение с помощта на… отвличане на вниманието?
И аз почти не се съмнявах, че Храфс не е изпуснал случайно МикВой в бездната. Очите на Храфс блестяха твърде нагло!
Замислих се и сякаш ми хрумна някаква важна идея, но после на вратата на кабинета се почука. След краткото „Влезте!“ на прага се появи Калтум. Ректорът на столичната Академия по магия ме изгледа с мрачен, но язвителен поглед.
– И? – Побутнах го.
Калтум не се поколеба, а каза към челото ми:
– Ваше величество, отново ли сте тук? Много често ни посещавахте.
Грубо?
Не. констатация на факт.
И малко закачка.
– Това е само временно, Калтум. Но какъв е проблемът? Не съм добре дошъл?
– Много се радвам – отвърна той. – Маг от твоето ниво и при учителите е сбъдната мечта.
Ректорът затвори вратата, отиде до стола за гости и седна срещу него. Погледна го внимателно, а после попита:
– Предполагам, че е безполезно да ти напомням, че да имаш връзки с адепти е забранено? Нима това правило не се отнася за вас?
– Какви връзки?
– Не се преструвай, Джордж – каза Калтум, като по навик преминаваше на „ти“. – Всички знаят за теб и Маргарет Сонтор.
– Знаят какво? – Подскочих на стола си.
– Че имаш нещо общо с нея и така нататък. Има всякакви слухове.
– Какви например?
Калтум въздъхна.
– Като например, че тя не е просто „любимка“, а че вие двамата имате близки отношения. Казват също, че именно ти си я държал заключена в замъка на семейство Сонтор.
– Аз?!
– Да я пазиш от съперници. За да не я открадне някой и да я научи на лоши навици.
Сплетните бяха изумителни, но изведнъж ми харесаха. Защо? Искам да кажа, че това е страхотна идея.
Да я заловиш, да я заключиш… Да си мълчи, да чете правилните книги, да си шие кръстчета и да не се закача с никакви Психопати. И можем да и сложим планина от злато и пухкави кожи…
Така. Стоп!
Дълбок дъх и се усмихнах толкова силно, че Калтум се отдалечи.
– Джордж? – Попита той внимателно.
– Всичко е наред.
– Сигурен ли си?
Кимнах.
Наистина е добре.
И това, което не е наред, е за добро. Нека оставим това на онези, които нямат нищо против да получат язви и тикове в двете очи. Аз не съм такъв. Аз съм крал! Ще се справя с Маргарет Сонтор и всичките ѝ тайни.
Ще се справя и с моята страст!

* край на първа книга *

Назад към част 22