ГЛАВА 3
УЕСТ
– Помислих, че ще те намеря тук. – Гласът на Брейди не ме изненада. Бях чул как автомобилът пристига и вратата се затваря с трясък. Разбрах, че е той, когато игнорирах последните му две съобщения.
– Да – отговорих аз.
Той дойде да застане до мен, но не можех да разчитам, че ще мълчи. Винаги говореше твърде много.
– Не мога да си представя, че си се разколебал в това. Но тогава тази сутрин трябваше да получа от теб окончателния план за тази вечер, а не съм те чувал. Не съм сигурен какво да мисля сега.
Брейди беше единственият човек, на когото бях казал за плановете си да предложа на Маги тази вечер. Трябваше да уреди някои неща вместо мен и го бях помолил за това преди седмици. Предполагах, че ще има въпроси. Дори и да не бях в настроение да говоря за това.
– Не искам да говоря точно сега – казах му.
Той въздъхна, но знаех, че това няма да го накара да замълчи.
– Не ми пука – отвърна той. – Ти може да си ми най-добрият приятел, но Маги е моя братовчедка. Ако планираш да я нараниш, трябва да знам сега, за да мога достатъчно да ти набия задника и да те вразумя.
Стрелнах го с раздразнен поглед.
– Никога не бих я наранил.
Той повдигна вежди към мен, сякаш не беше толкова сигурен.
– Вие сте заедно от седем години. Живеете заедно. Планирате бъдещето си заедно. Защо, по дяволите, чакаше толкова дълго, за да сложиш пръстен на пръста ѝ?
Брейди можеше да ме вбеси достатъчно, за да ме накара да говоря. Той беше добър в това.
– Защото и двамата трябваше да получим дипломите си и нямаше време да се съсредоточим върху планирането на сватба. Маги никога не е повдигала въпроса и дори не е намеквала, че иска да се венчаем. Аз следвах примера ѝ.
Брейди изпусна тежък, кратък смях, в който имаше малко забавление.
– Бих казал, че да заживеете заедно е шибан намек.
Знаех това точно както знаех, че е готова да направи следващата стъпка. Но исках тя да е специална. Исках споменът за това, че съм я помолил да се омъжи за мен, да бъде нещо, което тя винаги да си спомня с удоволствие. Как щях да го направя, когато главата ми беше объркана до шия? Майка ми беше омъжена. Сякаш баща ми никога не е съществувал. Тя вече почти не ме познаваше.
– Точно сега не е моментът – казах аз.
– Кога ще е подходящият момент? – Отвърна ми той.
Повдигнах рамене. Не знаех. Имах твърде много други неща, с които да се справя в момента. Маги не ме притискаше за пръстен.
– Маги не очаква това. Тя не го иска.
Брейди въздъхна тежко.
– Кога Маги е притискала някого за нещо? Сигурен съм, че не мога да се сетя за такъв случай. Тя приема това, което и се дава, и никога не очаква повече. Проблемът е, че аз очаквам повече за нея. Тя е най-близкото нещо, което имам до брат или сестра, и искам да видя, че тя има всичко.
Откъснах погледа си от полето и го насочих към Брейди. Никой не искаше повече за Маги от мен.
– Тя е моят шибан свят – изкрещях му, ядосан от предположението му, че не искам да има всичко.
Той сви рамене.
– Тогава се дръж като мъж – отвърна той, после се обърна и си тръгна, оставяйки ме отново да стоя там сам. Изчаках го да се качи в пикапа си и да си тръгне, преди да се насоча към своя, за да си тръгна. Маги беше изпратила SMS и се беше обадила. Трябваше да отговоря. Тя щеше да се разтревожи.
Преди да тръгна, ѝ изпратих съобщение:
Връщам се към къщата.
След това запалих пикапа и излязох от паркинга.
Не съм в къщата. Опитах се да ти се обадя. На обяд съм с един стар приятел. Много стар приятел. Това е дълга история. Ще ти обясня по-късно.
Поглеждайки надолу, прочетох отговора ѝ. Какво, по дяволите? Тя нямаше много стари приятели. Не и в Лоутън. Спрях встрани от пътя и проверих Life360, за да намеря местоположението ѝ. Не исках да се обяснявам по-късно. Исках да видя Маги. Сега. Трябваше да я видя. Това беше единственото нещо, което щеше да облекчи болката в мен. Винаги беше така.