***
Мислех, че след това отон Грейд поне ще се въздържи да задава въпроси, но грешах.
– Да, все още се интересувам от историята за сметището. Просветлете ме, ако сте така любезна.
Обърнах се, сгънах ръце на гърдите си, облегнах се назад на стола си и мълчах.
– Много зряло. – каза подигравателно херцогът, а после добави твърдо – До края на седмицата ще знам всичко за вас, Ариела.
Като благоволих да го погледна въпросително, отон Грейд обясни:
– Абсолютно всичко, като се съсредоточа предимно върху личното ти досие и характеристиката, направена за теб в лицея на Дева Есмера. Вече се разпитват съседите, роднините, приятелите ти, ако има такива, а нещо ми подсказва, че имаш много приятели.
Аз пребледнях.
– Мм-м, все по-любопитно и по-любопитно. – продължи херцогът. – Очаквам, че ще имате още много изненади за мен, нали, Ариела?
Имах чувството, че земята се изплъзва изпод краката ми.
– Ако не ви е трудно, подайте ми каничката. – каза лорд Грейд с учтива усмивка.
Чувствайки се зашеметена, объркана и просто стъписана, посегнах към сребърната кана и чух тихото:
– Хагра, рейш.
Отдръпнах ръката си, преди да осъзная какво беше казал. „Хагра, рейш“ – в превод от асарски „внимавай, горещо“. Замръзнах така, взирайки се шокирано в усмихнатия херцог, чиято усмивка ставаше все по-широка, когато осъзнаването на ситуацията ме връхлетя.
– Значи говориш езика на степните племена. – заключи отон Грейд – Невероятно, но ето че, това е един много изненадващ факт.
– Вие! – подскочих, забравяйки всичко освен възмущението.
Черните очи на херцога откровенно ми се присмиваха, а тонът му беше учтив, с нотка на превъзходство:
– Какво сте очаквали, Ариела? – той се усмихна жестоко – Не съм момче, аз съм опитен възрастен мъж и по силата на положението си и дългогодишните дипломатически преговори винаги реагирам ясно на несъответствията. Във вашия случай имаше твърде много несъответствия и аз едва сега започнах последователно да ги проверявам. Седнете!
Аз се свлякох на един стол.
Херцогът ме гледаше с усмивка. Разглеждаше ме. Внимателно, прилежно, замислено. Погледът на черните му очи се плъзна по овала на лицето ми, спря се на устните ми и за миг ми се стори, че лордът е затаил дъх. В следващия момент той ме погледна право в очите, спокоен, уверен, властен.
– След няколко години ще бъдеш забележително красива жена, Ариела.
В гърдите ми бавно се разпространи много лошо чувство.
– Красива, самоуверена, донякъде наивна, искрена. Рано е да се каже, но нещо ми подсказва, че информацията, която събера за теб, само ще потвърди заключенията, които вече съм си направил.
За първи път в живота си имах чувството, че ще припадна.
– Може би, – усмихна се той – след няколко години, събуждайки се в леглото с вас, ще завиждам на себе си.
„Събуждайки се в леглото с вас?!“ Стиснах с пръсти плата на роклята си и сега, едва дишайки, с ужас гледах лорд отон Грейд, който се наслаждаваше на ситуацията. Херцогът продължаваше да ме гледа подигравателно. След това се засмя и попита:
– Толкова ли те плаши тази мисъл, Ариела? – аз мълчах, а той добави – Разбирам, че манастирското възпитание оставя отпечатък върху неизкушените умове на послушниците.
– Възпитаничките! – неочаквано възразих рязко – Разликата е очевидна за мен. Послушничките са в манастира, а възпитаничките – в лицея.
Херцогът спря да се усмихва.
После пристъпи напред и зададе провокативно подигравателен въпрос:
– Ще ми обявиш ли война?
Господин Ирек! Ето как херцогът има такава забележима промяна в отношението си към мен! Очевидно господинът довереник също е много надежден човек. Много странно за традиционното аристократично отношение към подчинените му.
– Вие имате… много необичаен… довереник. – казах бавно.
Херцогът се облегна назад в стола си, побарабани с пръсти по масата и отговори някак замислено:
– Ирек е от Асар, полукръвен.
– Ами, – усмихнах се тъжно – има две неща, които трябваше да забележа, прекомерното му пушене на тютюн и неуважителното му отношение към жените.
– Да, – засмя се отон Грейд – хората от степите имат особени ценности, сигурно знаеш, че един кон струва повече от една жена.
– А една овца е по-скъпа от една булка. – добавих аз.
Херцогът се засмя и поклати укоризнено глава.
– Ариела, вие сте очарователно дете. Надявам се, че някой ден ще мога да ви гледам като жена, но дори сега, като скромна манастирска възпитаничка, вече ви харесвам.
Поколебах се, запазих учтивата си усмивка и дори изражението ми не се промени, но херцогът забеляза реакцията ми.
– Между другото, задоволете любопитството ми, лейди Уотърби, – започна той с тих, проницателен глас – знаете ли откъде идват децата или такава незначителна дреболия като продължаването на рода не е част от учебната програма на манастирските възпитаници?
Той толкова внимателно замени думата „монахиня“ с „възпитаничка“, че това изглеждаше като особено изтънчена подигравка. Въпросът му беше не по-малко подигравателен:
– Възнамерявате ли лично да се погрижите за моето образование? Впрочем съдейки по всичко, вие вече сте го започнали, не можах да премълча за подарената ми колекция от дамски романи.
Но херцогът възприе намека ми по свой начин и ме отряза хладнокръвно:
– Аз не съм извратеняк.
Лорд Грейд се обърна, вгледа се за миг в пейзажа под замъка и добави:
– Предпочитам зрели жени, Ариела, такива на около тридесет години. Дама на твоята възраст не може да накара един мъж да направи нищо друго освен снизходителна усмивка.
И за първи път, откакто водихме този много странен разговор, се зачудих. Не можех да не попитам:
– Какво е това, което намирате за толкова привлекателно в… жените на тази възраст?
Подигравателен поглед и снизходително обяснение:
– Истинските дами, с възрастта придобиват онова невероятно нещо, което побърква всеки мъж – женствеността. Във всяко движение, във всеки поглед, в грациозното завъртане на главата, в пленителната закръгленост на тялото. Такава жена знае как да взема и да дава, няма съмнения, няма ограничения, спокойна е в леглото, знае какво иска и уверено взема желаното.
Така с мен още никой никога не беше разговарял. Взирах се в черните му очи, хипнотизирана, а бузите ми пламтяха, откакто каза „спокойна в леглото“. И просто не можех да осмисля тази фраза.
– Извинете, – потърках малко смутено дантелата на ръкава си – вие… вие… казвате… не, по-скоро намеквате, че има скованост в… тази страна на брачните отношения? В какво се изразява сковаността?
Подигравка и спокоен и възпитателен тон:
– Изразът няма нищо общо с окови и белезници, макар че не оспорвам, че има някои подобни практики в спалнята от страна на особено изтънчените.
Това дори не беше в дамските романи! А сега се взирах възмутено в спокойно усмихнатия отон Грейд, който продължаваше открито да се наслаждава на ситуацията. И докато аз бледнеех, усмивката на херцога ставаше все по-широка и по-широка. В резултат на това той се засмя, а след като се разсмя, каза:
– Вашето монашеско възпитание става все по-забавно и трябва да призная, допринася за очарованието на разговорите ни. Но нямаш причина да се притесняваш от това естество, Ариела. Повярвай ми, аз се отдавам на изискани удоволствия само с онези, които ще ги оценят, а имам повече от достатъчно любовници.
Странното е, че винаги съм смятала, че напълно владея себе си и това ми убеждение беше разбито веднага щом разбрах какво е казал лорд Грейд! За миг спрях да дишам, бузите ми пламнаха от огън, а после кръвта се оттече, оставяйки странно усещане за слабост и опустошеност. Любовници! И въпросът не е в това, че херцогът ги има, въпросът е как спокойно, без да крие или дори да изпитва срам, съмнение, в края на краищата, той ми го каза!
– Смущава ли ви нещо? – попита лорд отон Грейд.
– А вас – не? – попитах аз, едва чуто.
Негова светлост се усмихна и каза:
– Ариела, да се върнем към това, което казах, аз съм мъж. И като всеки здрав, млад и силен мъж имам подчертана нужда от обич, нежност и удоволствие, които само женското тяло може да осигури. Естествено, имам любовници. И като се има предвид манастирското ти възпитание, нямам никакво намерение да ги изоставям в бъдеще. Ето защо няма причина за вашето безпокойство, лейди Уотърби, и ви обещавам, че ще се отнасям към вас с най-голямо благоприличие и единствено с цел възпроизвеждане.
Почувствах се така, сякаш бях унизена. Брутално, преднамерено, без да прикриват превъзходството си, ме унизиха. Но какво друго можех да очаквам като беднячка, омъжена за високопоставен херцог? Гледах лорда мълчаливо, като се мъчех да сдържа емоциите си.
– Не исках да го казвам, – призна той безгрижно – но предвид познанията ти за Асар и това, което вече успя да чуеш, няма смисъл да крия намеренията си, нали? Предполагам, че няма смисъл да крием от вас факта, че бракът ни няма да се състои още един месец. Що се отнася до първата брачна нощ – няма да те докосвам поне една година, както беше казано по-горе – не съм извратеняк, не обичам деца. Консумацията на брака ни обаче също не бива да те плаши, повярвай ми, ще стане бързо. Ще се постарая да го направя възможно най-безболезнено и продуктивно, в идеалния случай един път ще ти е достатъчен, за да заченеш наследник на фамилията отон Грейд.
Надигнах се бавно от масата. Издръжливостта ми, цялото ми възпитание, тренираната от манастирските ми сестри сдържаност, се разбиваха.
– Извинявам се, лорд отон Грейд, не се чувствам добре и трябва да ви напусна. – казах с равен тон, гласът ми едва-едва трепереше.
Херцогът не възрази, все още ме гледаше с подигравателна усмивка, след което щракна с пръсти. Някъде в кулата се чу камбанен звън и почти веднага на входа на градината се появи Оливия.
– Всичко най-добро! – подигравателно и учтиво каза лорд отон Грейд – А за в бъдеще се считайте времено под домашен арест.
Аз се примирих и с това, като само учтиво попитах:
– Колко „временно“?
Отговорът беше незабавен:
– Докато не се научите да се държите подобаващо за моя годеница.
Туше!
С дискретно кимване се отправих към чакащата камериерка.