ДАРСИ
Седях в класа по кардинална магия между Тори и Диего, слязла от опиянението, че съм препускала из училището на гърба на София. Колкото по-дълго седях там, толкова повече тръпката във вените ми отстъпваше място на тревогата. Мисълта, че ще видя Орион отново в студената светлина на деня, ме караше да изпитвам всякакви объркани емоции. На нито една от тях не исках да се концентрирам. Защото ако се качех на свръх аналитичния влак към града на лудостта, щях да остана в него цял ден.
Тайлър Корбин забърза да влезе с пет минути закъснение, но това нямаше значение, като се има предвид, че Орион все още не беше тук. В класа се чуваха разговори за Лили Джесъпс, която през целия срок седеше на последния ред в нашия клас. Чувствах се зле, че никога не съм говорил с нея. Беше мълчалива и не знаех дали е вярна на нас или на наследниците. Тъжно ми беше да знам, че е била изгубена в ръцете на нимфите.
Някой беше хвърлил венец от мъх и блестящи цветя на бюрото ѝ, които непрекъснато се затваряха, а после отново разцъфтяваха.
– Просто е толкова трудно да загубиш толкова скъп приятел – Ридаеше Кайли, а приятелките ѝ се групираха около нея, докато тя бършеше очите си.- Лили беше толкова мило момиче.
Нито веднъж не бях виждала Кайли да си говори с нея и изстрелях поглед през рамо към търсещата внимание постъпка, която изпълняваше. Защо смяташе, че е нормално да използва нечия смърт, за да си осигури няколко потупвания по гърба? Беше отвратително.
Атласът ми изписука заедно с всички останали в класната стая и аз се намръщих, докато го изваждах.
Академията „Зодиак“ е спомената в „Небесни времена“.
Кликнах върху статията с чувство на ужас в стомаха и червата ми се свиха още повече, когато открих това, което подозирах: беше написана от Гюс Вълпекула.
АТАКА СРЕЩУ ЗОДИАК!
Академия „Зодиак“ остава в състояние на повишена готовност, докато Бюрото за разследване на феи продължава да хвърля светлина върху масовото нападение на нимфи, което се случи вчера следобед на територията на училището.
В края на мача по питбол между „Зодиак“ и „Академията на Звездната светлина“, с който започна между училищният турнир, стадионът беше превзет от близо петдесет нимфи, много от които притежаваха елементарна магия, открадната от феи, които бяха убили при предишни инциденти.
Сред загиналите са дванадесет ученици (осем от „Звездна“ и четирима от „Зодиак“) и се очаква след седмица да се проведе бдение в памет на загиналите.
В истинския си стил на фея директорката Илейн Нова е информирала всички родители, че няма да има затруднения в обучението на децата им и учебните часове ще продължат както обикновено. Предвид факта, че тази седмица първокурсниците са изправени пред официалните си изпити за записване, прогнозите са, че ще има по-голям брой отпаднали ученици от обикновено. При все това потенциалните факири, които се справят с този натиск, ще бъдат отбелязани заради силата им по време на изпитанията.
Сред участниците в изпитите, които също присъстваха на атаката, бяха Тори (Роксания) и Дарси (Гуендалина) Вега. Доклади от очевидци твърдят, че са видели двете Веги да хвърлят мистериозен червен и син огън по време на битката. Една от свидетелките и ученичка в академия „Зодиак“, мис Маргьорит Хелебор, дава следното изявление:
– Изглеждаха, че си мислят, че помагат, но магията им беше непочтена и опасна. Няма да се учудя, ако някои от смъртните случаи са причинени от техните атаки.
Други свидетели говорят за некадърността на Вега по време на битката и мнозина призовават да им бъде направен психиатричен преглед, преди да им бъде разрешено да продължат с „Разплатата“. Макар някога да изглеждаше, че близначките Вега не са нищо друго освен леко неуравновесено, но относително безобидно дуо, сега изглежда, че имаме да се страхуваме от тях повече, отколкото се предполагаше в началото.
В цялото кралство се правят залози за това, в кой орден ще се появят двете. Но се носят слухове за възможността още два дракона да се издигнат на власт. Върховният лорд Лайънъл Акрукс не беше открит за коментар, но синът му Дариус каза следното.
– Всички ние сме силно натъжени от събитието, което се случи в нашата любима академия „Зодиак“. Заедно с моите колеги наследници възнамерявам да взема мерки срещу нимфите, които причиниха такава трагедия на нашия народ. Що се отнася до близначките Вега, нямам какво да кажа, освен че в това време на голяма нужда би било най-подходящо, ако те публично се откажат от претенциите си, за да гарантират, че бъдещето на Солария ще попадне в способни ръце.
Другите наследници изразиха подобни желания, но след като се носят слухове, че Вега наистина възнамеряват да направят опит да претендират за трона им, трябва да се запитаме защо все още не са излезли напред, за да изложат собствените си виждания за предстоящата война и как биха се надявали да се справят с нея. След като късно снощи се свързах с тях за изявление, получих отказ и от двете страни.
Наложи се да потърся повече информация, но от надежден свидетел, пожелал да остане анонимен, разбрах, че Тори Вега е имала многобройни сексуални партньори през нощта, докато сестра ѝ обикаляла из коридорите и тревожно търсела гарвана, който очевидно е изгубила от поглед по време на битката.
Единственият възможен извод, който мога да направя от поведението им, е, че двете близначки Вега споделят лудостта на баща си и със сигурност ще доведат до поредното царуване на жестокост в Солария, ако предявят претенции и спечелят.
– Глупости – изсъсках аз, хвърляйки с трясък атласа си на бюрото. – Това са пълни лъжи.
– Този Гас ще има среща с моите юмруци – изръмжа Тори.
Подхилвания прозвучаха от доста от съучениците ни, но не толкова, колкото очаквах.
– Всичко е наред, чикас. Никой не вярва на нищо, написано в „Небесни времена“ – каза Диего и София кимна, а очите ѝ блестяха.
– Все пак бих искала да съм там в този ден, Тори – гордо каза София. – Ще донеса и яростта на копитата си.
– Сигурно си я носила в битката – казах с усмивка и блясък изпълни очите и.
– Здравейте, Дарси… Тори?
Завъртях се и открих Тайлър да стои пред нас, изглеждайки леко неловко, докато загребваше с ръка през русата си коса.
– Да? – Попита Тори с поглед, който подсказваше, че се готви да го взриви в небитието, ако каже нещо за онази статия.
– Исках само да кажа, че ъм…. добре това, което двете направихте, когато се появиха нимфите… беше наистина смело. И не съм сигурен, че все още щях да съм тук, ако не бяхте вие двете. Онзи Гъс Вълпекула е мръсен лъжец. Майка ми обаче работи за „Дейли Солария“, така че ще се погрижа да разбере истината. Истинската истина.- Той сложи нещо на бюрото ми, после на това на Тори, преди да побърза да се върне на мястото си.
Вдигнах зеления лист, който ми беше дал и който се превърна в наситено ръждив цвят, след това в златист, преди думите да се разпространят по него. Когато ги прочетох, ме обзе шок.
Благодаря ти.
Намерих Тори, която държеше същия лист, и тя ме погледна с пълна изненада.
Орион влезе в стаята и затръшна вратата толкова силно, че едва не изпуснах листа, тъй като червата ми се свиха и изведнъж навсякъде ми стана прекалено горещо. Той хвърли половин поглед към мен, след което погледна твърдо напред, марширувайки към началото на стаята.
Намръщих се, като забелязах, че под мишницата си има диня, а когато стигна до бюрото си, я подхвърли и извади нещо от джоба на сакото си. Разпознах шапката на Диего, тъй като той я нахлузи върху динята, взе химикал и започна да рисува върху нея лице, което приличаше на ядосан малък гремлин.
Той я насочи под ъгъл към Диего, след което погледна към него.
– Искаш ли да ти върна това?
– Да, господине – каза Диего, а яростта накара слепоочието му да пулсира.
– Тогава те насърчавам да се опиташ да си го вземеш преди края на урока.
Диего го зяпна, без да направи никакво движение, за да се изправи, докато Орион махна електронната си писалка от бюрото и се обърна към дъската. Сет беше този, който беше взел шапката от Диего, и едва ли беше честно, че сега трябваше да се бори, за да си я върне от Орион. Усещах, че няма да е толкова просто, колкото да отиде там и да я вземе.
Орион се отдръпна, разкривайки какво е написал на дъската.
ВСИЧКИ ВИЕ СТЕ ДОЛНОПРОБНИ НЕУДАЧНИЦИ.
Устата ми се отвори, когато той се втренчи в класа и изглеждаше така, сякаш се готви да отприщи апокалипсиса върху нас.
– Това е адската седмица – изригна той и всички се стреснаха от свирепия му тон.- И всички вие сте шибано безполезни.
– О, Боже мой, сър! – Изпищя Кайли. – Лили току-що умря, как можете изобщо…
Орион вдигна ръка и щракна с пръсти. Тя изпръхтя и се задави, държейки се за гърлото и надигайки се от мястото си в паника. Орион тръгна небрежно по пътеката и сърцето ми се разтуптя в гърдите, докато той не ѝ обръщаше абсолютно никакво внимание.
– Тя се задушава! – Джилиан се провикна, потупвайки Кайли по гърба, когато тя посиня.
– Професоре! – Задъхах се, когато той се приближи до мен и ме стрелна с мрачен поглед.
– Да, мис Вега? – Попита той, напълно спокоен, с онази изкривена усмивка, която дърпаше устата му.
– Тя се задушава – изсъсках аз и той премести поглед към Кайли, сякаш току-що я беше забелязал.
– Пет точки от Въздух за това, че каза очевидното. – Той мина покрай мен и аз се завъртях на седалката си, като се взирах в гърба му, докато си отиваше.
– Мис Минор. – Той посочи Джилиан. – Посочи три съзвездия с латинските им имена, които не са зодиакални знаци.
Джилиан отвори и затвори уста, като поклати глава.
– Направете го, иначе приятелят ви тук ще припадне. Ще ти дам подсказка: и твоето, и нейното фамилно име са част от няколко имена на съзвездия. – Той скръсти ръце, изчаквайки, а очите на Джилиан се разшириха до чинийки.
– U-ursa Minor, Ursa M-major и, и…
– И?- Попита той.
– Моноцерос! – Изригна тя и Орион махна с ръка.
Кайли се срина на седалката си и се закашля тежко, докато вдишваше дълбоко въздух.
– Изглежда, че вашата приятелка не е пълна загуба на кислород, госпожо Майор. Така че не забравяйте да ми докажете, че и вие не прахосвате ценния въздух в моята класна стая.
Кайли кимна, задъхвайки се, докато държеше гърлото си, и го изгледа гневно. Бях впечатлена от това колко невъзмутима изглеждаше, след като едва не се задуши до смърт.
– Така че може би не всички сме напълно безполезни. Може би просто се нуждаем от правилната мотивация, за да работим по-усърдно. – Той се обърна обратно по пътеката, а ръката му кацна на рамото на София. Другата му длан се стрелна към Тори и той открадна въздуха от дробовете ѝ.
Тори седна с гръм и трясък, а ръката ѝ полетя към гърдите.
– Мис Сигнус, назовете седемте кардинални магии, на които са способни всички феи, преди мис Вега да посинее – заповяда Орион и София изпищя от тревога.
Сърцето ми се разтуптя лудо, но София беше най-интелигентната фея в класа и веднага му даде отговор.
– Лекуване, принуда, левитация, призоваване, илюзия, гадаене и манипулиране на атмосферата.
Орион освободи Тори от силата си и тя се задъха, като успя да изкрещи:
– Задник – докато той вървеше обратно към предната част на стаята.
Погледнах я съчувствено, а тя стисна устни.
Орион се облегна назад на бюрото си, сгъвайки ръце.
– Имаме сериозен шибан проблем. Корбин, кажи ми какъв е той. – Той посочи Тайлър, който мълчеше и свиваше рамене.
– Поларис? – Орион попита Диего, който поклати глава.
Очите му се прехвърлиха върху мен.
– Мис Вега?
– Че нашият учител по кардинална магия е психопат? – Предложих, а в мен все още кипеше ярост от това, че той нападна сестра ми.
Челюстта му се стисна по смъртоносен начин и сърцето ми се разтуптя по бързо.
– Предпочитам термина неуравновесен и честно казано това е най-малкият ти проблем.- Устните му потрепнаха от забавление, докато отвръщаше поглед.
Неуравновесен беше правилно. Плюс това напълно непредсказуем. А аз изобщо не мислех, че това е най-малкият ми проблем, беше точно там, където бяха нимфите, обявили война на Солария, и някакъв луд огън, живеещ във вените ми.
– Ако не получа отговор в следващите десет секунди, нечия глава ще бъде поставена на тавана – хладно каза Орион.
Всички започнаха да викат отговори, докато той вдигаше две ръце, отброявайки пръстите един по един.
– Нимфите?! – извика някой.
– Примирението? – опита се някой друг.
– Адската седмица ще ни убие? – Провикна се Джилиан.
– Ние сме слаби? – Диего изригна, а Орион спря на една секунда от приключването на обратното броене и използва този пръст, за да го посочи.
– В какво конкретно сте слаби? – Попита той.
– Хм, всичко? – Диего се опита и не можах да се въздържа от изтръгнатия от мен смях.
– Не – въздъхна Орион и отново вдигна пръста си, готов да го отброи.
– Практическа магия! – София допълни точно преди той да свие пръста си.
– Да – зарадва се той с ярка усмивка. – Десет точки за Огън. – Той се вгледа във всички нас с блестящи очи.
– Кажи ми, Корбин, колко вампира са пили от теб миналата седмица? – Орион се премести по-близо до него, докато Тайлър се мръщеше.
– Хм… може би четири? – Каза той с вдигане на рамене.
– И опитахте ли се да ги отблъснете? – Орион попита.
– Ами… по-лесно е просто, нали знаеш, да ги оставиш да се нахранят – каза Тайлър неловко.
– Точно така. А някои от вас… – Той премина през класа с вампирската си бързина и всички застинаха. Ръката му кацна на рамото на Тори, като се наведе близо до ухото ѝ.
– Всъщност това ти харесва, нали?
Тори се изчерви, което говореше много за сестра ми.
– Това не е ваша работа, нали, професоре?
– Не е ли? Позволявам си да не се съглася. – Той се изправи, след което се стрелна към предната част на класа. – Какъв е смисълът всички вие да сте тук, ако сте доволни да седите на дъното на хранителната верига? Няма да си губя времето да обучавам феи, които не искат да се изкачат в йерархията. – Острите му очи обходиха всички ни докрай. – Вдигнете ръка, ако наскоро сте били изцеждани от сирена.
Всички вдигнаха ръце, дори сирените в класа.
– И дръжте ръката си нагоре, ако сте се отбранявали.
Ръцете на почти всички паднаха, с изключение на тази на Тори, и аз ѝ хвърлих усмивка.
– О, да! Тори Вега тотално удари Макс Ригел в гърлото – каза Тайлър развълнувано.
– Сега ли? – Орион попита с намек за усмивка.
– Ами да. – Тори сви невинно рамене, но очите ѝ светнаха от спомена.
– А предполагам, че ти си се опитала да го направиш и с Кейлъб Алтайр, нали?- Измърмори Орион и усмивката падна от лицето ѝ. – Мисля, че не.
– Сър – все още не сме обучени да се борим с други феи – обади се Кайли. – Повечето от нас не са от канавката и нямат умения за уличен бой.
– Може би тогава е по-добре да отидете да прекарате известно време в канавката, мис Майор, защото няма да бъдете обучени да се биете с други феи по магически път до Разплатата – каза Орион и ние с Тори започнахме да се усмихваме. – Факт е, че не ме интересува дали ще успееш да сриташ по задника някоя фея всеки път, когато се възползва от теб. Ако дори не се опиташ да отвърнеш на удара, не заслужаваш мястото си в това училище. Ясно ли се изразих?
Мърморене на „да, сър“ изпълни стаята.
– Добре. Първата ви задача тази седмица е да приемете вътрешната си Фея. Не приемайте никакви глупости. Никой не ви съди, ако загубите, но ако дори не се опитате да спечелите, не сте един от нас. И ако не можете да се справите, излезте от класа ми. – Той направи жест към вратата и едно момче действително си събра нещата и побърза да излезе. Вратата бавно се затвори зад него и устните ми се разтвориха от изненада.
– Не случайно това се нарича „адска седмица“ – изръмжа Орион. – Ще се опитаме да ви пречупим. Може дори да ви счупим. Но стига да упорствате и да преминете през Разплатата, ще бъдете приети като истински феи. Мястото ви в Зодиакалната академия ще стане официално. Дори и да не успеете да се справите до края на годината, никой няма да може да ви отнеме това. Така че се стегнете. И посрещнете жегата с всички сили. Не забравяйте да се грижите за себе си, защото не всички в тази класна стая ще бъдат тук следващата седмица.
Мамка му. Готов ли съм за това?
Орион докосна дъската и екранът се смени със заглавието на урока.
Разплатата:(Рекънинг)
Как да се подготвим за най-лошата седмица в живота си.
– През тази седмица ще се проведат изпитания на стихиите, които ще доведат до „Разплатата“. – Той докосна екрана и се появи графикът.
Четвъртък:
Изпитание на въздуха
Петък:
Водно изпитание
Събота:
Огнено изпитание
Неделя:
Земно изпитание
Понеделник:
Разплата
– Ще участвате в изпитанията на всички елементи, които притежавате. – Той погледна към Тори и мен с лаконично изражение. – Това означава, че ще присъствате на всяко изпитание на всеки елемент, който притежавате.
– Чудесно – промълви Тори, а червата ми се свиха.
– Това е лудост, чикас. – Поклати глава Диего, прокарвайки ръка през къдравите си черни кичури.
– Изпитанията са строго секретни, така че няма да ви давам никакви указания. Това, което мога да кажа обаче, е, че ще провери способностите, които сте усвоили в часовете по елементаризъм, но най-важното е, че ще провери издръжливостта ви. По-големите ученици са инструктирани да направят живота ви възможно най-труден през тази седмица, така че, когато се изправите пред изпитанията, ще бъдете изтощени, ядосани и готови да се приберете у дома. Така че ще трябва да призовете най-силната част от природата си, ако искате да оцелеете.
– Промених решението си. – Човекът, който беше излязъл от стаята, подаде бяло-русата си глава обратно през вратата и всички се обърнаха да го погледнат.
– Вече забравих името ти – изръмжа му Орион, но момчето отвори вратата, като се запъти обратно с Атлас, притиснат до гърдите му.
– Казвам се Илайджа Индъс – каза той твърдо и вдигна брадичката си.
– Говори с мен в коридора – нареди Орион със злобно изражение на лицето, докато хукваше напред и Илайджа се отдръпна от вратата. Орион тръгна след него и когато вратата се затвори, няколко души изхвърчаха от местата си, като се скупчиха до нея, за да слушат.
Това беше напълно излишно, тъй като от гръмкия глас на Орион цялата класна стая се разтресе.
– СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ Е УМЕСТНО ДА ПРЕКЪСВАТЕ УРОКА МИ С ВАШАТА НЕРЕШИТЕЛНОСТ!
Диего се изстреля от мястото си, изтича до бюрото и отмъкна шапката от динята. Издадох звук, който беше нещо средно между забавен смях и ужас, когато той я прибра в джоба си и се върна на мястото си.
– Ще я потърси – казах аз, а сърцето ми заби по-силно.
– Ти си толкова мъртъв – засмя се Тори.
– Права си. – Диего се намръщи дълбоко.
– Хайде, дай ми я. – Протегнах ръка и очите на Диего се закръглиха.
Той твърдо поклати глава:
– Не, ще си навлечеш неприятности.
– Той няма да знае, че е у мен – казах, когато гласът на Орион отново разцепи въздуха.
– НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ДОРИ РОДИТЕЛИТЕ ТИ ДА СА ПРОДАЛИ ОРГАНИ, ЗА ДА ТЕ ПРИЕМАТ В ТАЗИ АКАДЕМИЯ, ТОВА Е НАПЪЛНО БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВИШ!
Размахах пръсти на Диего и той колебливо извади шапката и я сложи в ръката ми.
– Сигурна ли си?
– Сигурна съм.
– Късмет с това – пошегува се Тори, докато София се взираше в шапката, сякаш щеше да се взриви.
Пъхнах я в задната част на полата си, където Орион не би посмял да погледне, като придърпах сакото си така, че да скрие буцата. Седнах по-изправена, когато вратата се отвори и учениците се разпръснаха, бягайки по местата си.
Орион вкара Илайджа в стаята, притискайки ръце към раменете му, докато го водеше към началото на класа. Илайджа беше с бледо лице, но имаше решително изражение, докато Орион се готвеше да му наложи наказание. Той избута Илайджа така, че да е отпред и в центъра, след което се отдръпна, така че всички се взирахме в него.
– Г-н Индъс има да каже нещо – обяви Орион.
Илайджа прочисти гърлото си. Класът зачака внимателно и някои се ухилиха.
– Аз съм жалък.
– И? – Подкани Орион.
– И страхливец.
Орион поклати глава и продължи да чака.
Илайджа въздъхна.
– И бих искал да се извиня на всички вас, че бях срам за училището. И пред Солария. И на цялата раса на феи.
– Ако отново излезеш, с теб е свършено – изръмжа Орион и аз усетих, че наистина има предвид това. Той се запъти по пътеката към стола на Илайджа и го отнесе встрани от стаята. – Двадесет точки от Къща Вода. И можеш да стоиш прав във всеки един от класовете ми, докато не си заслужиш мястото обратно.
Илайджа кимна и, побърза да се върне до бюрото си като застана неловко на мястото, където беше столът му.
– Добре. – Орион се върна към дъската, след което очите му се спуснаха към динята без шапка. От гърлото му се изтърколи мрачен кикот и той плавно се обърна към Диего с предизвикателна усмивка. – Изправете се, господин Поларис.
Диего направи каквото му беше казано, като леко се поколеба, когато Орион се премести да застане пред него. Шапката сякаш изгаряше по плътта ми, докато той изучаваше Диего, сякаш решаваше конкретно как да го унищожи.
– Върни я. – Протегна ръка Орион и Диего поклати глава в отговор. Той се наведе по-близо, а очите му изучаващо оглеждаха Диего нагоре-надолу. – Хм… нямаш я, нали? – Очите му се насочиха към мен и сърцето ми едва не изгоря.
Бързо овладях изражението си и усетих как Тори се навежда по-близо, сякаш щеше да я грабне, ако се приближеше твърде много до наградата си.
Орион хвърли поглед върху мен, Тори и София, после отново върху мен, като сви пръст, за да ме накара да се изправя. Лека тръпка ме прониза, докато се изправях. Той не можеше да пъхне ръката си в полата ми. Той беше учител. Факт, за който ми беше напомнил съвсем ясно в дома на Лайънъл Акрукс.
Той протегна ръка и аз свих рамене.
– Нямам нищо, сър – казах невинно.
– Наистина ли ще играем тази игра? – Той се наведе към лицето ми и гърлото ми се сви, когато твърде познатият му аромат на канела ме обля, напомняйки ми веднага за целувката, която бяхме споделили. Опасността изтръпна в сетивата ми, когато разчетох двойния смисъл на думите му. Усмивка улови ъгълчето на устата ми и аз кимнах.
Той ме дари с дяволска усмивка, от която увереността ми рязко спадна. Мислеше, че е спечелил. Но дали беше така?
Той се отдръпна, все още усмихнат.
– Всеки ще губи по пет точки за всяка минута, в която госпожица Вега държи тази шапка.
Задъхах се, като веднага усетих върху себе си ръцете на учениците отзад. Отдръпнах се, изтръгнах шапката от колана си и я хвърлих към Орион, издавайки звук на разочарование. Той я хвана от въздуха, върна се към динята и я постави.
– Как, по дяволите, ще си я върна, ако заплашваш всички в класа? – Изпъшка Диего.
Орион се облегна назад на стола си, като подпря краката си на ъгъла на бюрото.
– Точно това, господин Поларис, трябва да разберете.
Назад към част 3 Напред към част 5