Амара
Не мога да повярвам, че направи това. Пред всички тези хора. Какво щеше да стане, ако бях отказала? Той е смел, толкова проклето смел, това е единственото нещо, което ме кара да му се възхищавам, и да, трябва да го призная; обичам го.
Всичко е наред. Мога да го обичам. Той се нуждае от мен толкова, колкото и аз от него. Той не ме лишава от нищо, заедно сме повече. Точно както на кораба, който се бори с пиратите. Това ни отне и двамата. Един сам нямаше да може да се справи.
Трябваше да сме и двамата. Отглеждането на това бебе също ще ни заеме и двамата. Няма как да посрещна бъдещето, в което ще се грижа сама за един малък живот. Все още не съм казала на никой друг за бебето. Още не съм се примирила с това. Като гледам бебето в ръцете на Калиста, от стомаха ми се разнася топлина.
Иладон оглежда стаята, усмихва се и гука. Той се втренчва в мен. Красивите му зеленикави очи със златни петна и драконови прорези приличат точно на Ладон.
– Поздравления – казва Инга и ме придърпва в прегръдка.
– Благодаря ти – казвам аз, като отвръщам на прегръдката ѝ.
Шидан се навежда близо до мен, притискайки и целувайки врата ми.
– Толкова съм щастлива за теб – казва Мей, приближава се и прегръща мен, а след това и Шидан.
След това се приближава Лана и ме прегръща. Когато тя прегръща Шидан, в нейната дълбоко изрязана риза и тесни панталони, в сърцето ми се забива ревност, която ме изненадва. Никога преди не съм я изпитвала, но щом я разпознавам, знам, че е нелепа. Лана е моя приятелка. Нейната естествена флиртаджийска природа е такава, каквато е.
– Заслужаваш това – казва Лана, докато си тръгва, а аз се усмихвам.
Вниманието на всички се връща към Калиста и бебето. Шидан и аз стоим настрана, хванати за ръце.
– Време е да ги оставим да си починат – казва Мей, когато денят напредна.
Никой не иска да си тръгва, но всички се сбогуват един по един, докато Шидан и аз не сме последните. Отивам до леглото и се навеждам, за да прегърна Калиста.
– Знам – прошепва тя.
– Какво? – Питам изненадано.
Тя не ми отговаря, а слага ръка на корема ми.
– Как? – Питам, а очите ми се разширяват от изненада.
Калиста само се усмихва.
– Не казвай на никого – настоявам аз.
– Няма да кажа – съгласява се тя. – От колко време?
– Не дълго – казвам и Калиста кимва. – Всичко е наред.
По някакъв начин думите ѝ ме изпълват с облекчение от напрежението, за което не знаех, че все още съществува. Тя е била там, направила е това. Знам, че жените са раждали от зората на времето, но това са човешки бебета. Раждането на хибридно, извънземно-драконово бебе е повече от смазващо. Увереността от първата жена, която го е направила, е много важна.
Тя ме целува по бузата, докато се прегръщаме още веднъж, след което аз и Шидан си тръгваме. Вървим мълчаливо към апартамента ми, хванати за ръце. Чувстваме се удобно, спокойно и естествено. Проправяме си път през града, докато аз мисля за логистиката на нашето бъдеще. Къде ще живеем? Какви приготовления трябва да направим за бебето?
В крайна сметка се озоваваме пред малката сграда, която Шидан използваше за дом. Той ме целува, след което с едно движение ме сваля от краката ми, пренася ме през вратата и я бута. Отвежда ме направо до леглото, където ме слага да легна. Дрехите хвърчат, тъй като не можем да се съблечем достатъчно бързо.
Хладният въздух се удря в голата ми кожа, докато Шидан целува корема ми. Обикаля го отново и отново с малки целувки и движения на езика си. Ръцете му бродят, а пръстите му оставят горещи огнени следи. Извивам се и се гърча под докосването му. Сърцето ми работи извънредно, а сърцевината ми става все по-влажна. Едната му ръка преминава по хълмчето ми, пронизвайки меките ми устни, а аз стена, избутвайки бедрата си нагоре.
Топлина изгаря стомаха ми, докато той ме дразни. Шидан се придвижва по-ниско, а после езикът му дразни отвора ми, пронизва гънките ми, търси клитора ми. Когато го открива, изкрещявам името му от удоволствие и изненада. Грубият му език се плъзга по чувствителния ми връх, а пулсът ми се учестява в отговор, докато ме обсипва с уста и език. Алтернативно той смуче, после облизва и това ме побърква.
Хващам го за главата и го придърпвам към себе си. Той не спира. Безмилостно вкарва езика си дълбоко във вагината ми, след което го плъзга по клитора ми. Обгръщам главата му с ръце. Любовта и вниманието му ме изпълват с топлина.
Той ме изтласква до ръба, след което аз скачам. Стискам бедрата си около главата му, докато разбиващи се вълни от удоволствие разтърсват тялото ми. Когато преминава и мускулите ми се отпускат, падам обратно в одеялата и дишам тежко.
– Обичам те – издишам, а после Шидан е тук, езикът му се вмъква в устата ми.
Първият му член се плъзва навътре, той не чака да вземе това, от което се нуждае. Толкова съм мокра, че дори и с огромната му обиколка не е нужно да вървим бавно. Целуваме се, езиците ни се борят, после той се отдръпва и отново се вмъква. Той стене от удоволствие в устата ми.
Влиза и излиза все по-бързо и по-бързо. Без да се съобразяваме с времето, шума или каквото и да било друго, което не участва в удоволствието от нашия момент, от любовта, която споделяме.
Аз се надигам, за да посрещна всеки тласък, и се отдръпвам навреме. Сърцето ми бие и усещам как неговото забива в такт с моето, второто му сърце е като ехо, докато гърдите ни се притискат едни в други, а бедрата ни се съединяват. Прекъсвам целувката, за да дишам, а той се изправя на предмишниците си и навлиза по-бързо. Прекалено много. Очите му се затварят, главата му се извива назад.
– Амара – стене той, докато се излива дълбоко в мен.
– Шидан! – Викам.
Усещам как огромният му товар ме изпълва, докато пенисът му пулсира отново и отново, изтласквайки семето му дълбоко вътре. Той се срутва върху мен, задъхвайки се. Прокарвайки пръсти надолу по гърба му, докосвам крилата му и си спомням за красивите, блестящи крила на бебето. Те са прекрасни. Какъв цвят ще бъдат люспите на нашето дете? Дали ще бъде момче, или момиче? Как ще го наречем?
Членът на Шидан омеква и той се изтегля, като се преобръща, за да легне до мен. Главата ми се обляга на ръката му, докато проследявам изпъкналите мускули на гърдите му. Той лежи настрани, опашката му не позволява да легне по гръб. Целуваме се, меки, нежни целувки. Проследявайки ръката си надолу по твърдата му коремна преса, откривам втория му член, който вече е нащрек и готов. Усмихвам се и целувам по гърдите му и надолу. Проследявам с език линиите на коремната му преса, докато най-накрая стигам до члена му.
Дразня главичката и той стене, след което облизвам меката долна част. Хващам топките му с едната си ръка и ги размачквам, докато се движа нагоре-надолу по масивния му член с езика си. Той стене и се намества под вниманието ми, докато го обработвам. Облизвам топките му, след което засмуквам едната от тях в устата си и я изваждам, преди да проследя пътя си обратно нагоре по ствола му, където отново дразня главата.
Той стене. Дългите му ръце се спускат надолу и дразнят зърната ми, докато аз дразня пениса му. Преобръщам се и притискам дупето си обратно в твърдостта му. Разделяйки краката ми, той се плъзга в мен. Хваща ме за врата и ме избутва напред, след което навлиза отново и отново.
Оргазмът ми идва бързо и силно.
Той нахлува, достигайки дъното, а аз изпадам в толкова силен оргазъм, че усещам как стените ми се притискат към члена му и го изцеждат. Той излива семето си още веднъж. Всяка част от тялото ми се напряга, докато удоволствието претоварва сетивата ми. Разкъсвам се и се създавам наново в любовта си към него и неговата към мен. Ние сме едно цяло.
Когато отминава, ние се обръщаме един към друг и се прегръщаме, докато сънят идва да ни прибере.
Без значение какво ще ни поднесе бъдещето, знам, че заедно ще се изправим срещу него и ще излезем победители.