Глава 2
ХАТЧЕТ
Прокарах ръка по косата на Лейла. Беше припаднала от прекалено много плач – твърде силен, за да могат тялото и дробовете ѝ да се справят с него. Мълчаливо я отнесох до леглото и оттогава не съм я напускал.
Във връзката ми с Лейла имаше много моменти, особено в началото, когато се чувствах сякаш съм я провалил.
Този път надделя над всички останали.
Този ден тя беше изнасилена. Онзи шибаняк я беше изнасилил. Все още не знаех какво има предвид, когато каза, че е убила бебето, при положение че знаех, че никога не е правила аборт. Всяка смяна на медикаменти и процедура, която се правеше, за да се помогне на Лейла, докато беше приета, трябваше да се ръководи от мен.
През цялото време тя страдаше – твърде се страхуваше да ми каже какво не е наред.
Тази жена никога не можеше да бъде съсипана в моите очи. Тя беше толкова силна. Тя нямаше никаква шибана представа колко е силна.
Нейният терапевт ми беше казал, че Лейла е страдала от недиагностицирана и нелекувана депресия от години – вероятно още от дете. Имало е гадости, които баща ѝ е направил с нея и които съзнанието ѝ е блокирало, и които не са излезли наяве, докато не е била в болницата при травматолозите. Никога не ми казаха какви гадости са разкрили – само че са разкрили спомени – шибани тъмни спомени, които биха унищожили нормален човек.
Двамата с Инк се опитвахме да съберем Рейна и Лейла, мислейки, че това може би ще помогне, но сега се чудех дали това само не е влошило нещата. Рейна беше жертва на изнасилване в продължение на години и беше излязла от ситуацията толкова лесно, докато Лейла страдаше. Сега се чудех дали това, че Рейна процъфтява, не е накарало Лейла да се чувства още по-зле.
Поклатих глава. Трябваше да направя нещо. Лейла имаше нужда от мен. За първи път клубът щеше да остане на заден план.
Жена ми се нуждаеше от мен и ако не направех необходимото, за да я спася, знаех, че ще я загубя. Мисълта, че един ден ще се прибера вкъщи и ще видя жена си да лежи в локва от собствената си кръв, ме накара да преглътна повръщано.
Грабнах телефона си от нощното шкафче и се измъкнах от леглото, като излязох в коридора и извадих контакта на Грим.
– Майка ти, шибаняк, сега е два часа сутринта – изръмжа той.
– Грим, лошо е – казах тихо. Той въздъхна. Миг по-късно чух шумолене на одеяла. Преглътнах повръщано, стискайки юмрук отстрани. – Не повтаряй това на никого другиго, Грим, но Лейла ми съобщи тази вечер, че в деня, в който е била дрогирана и едва не е умряла, е била шибано изнасилена.
– Ти сериозно ли говориш? – Попита Грим. – Майната му, братко. Никой от нас не знаеше.
Разхождах се по коридора пред вратата на спалнята си, като на всеки няколко секунди поглеждах нагоре, за да проверя как е Лейла.
– Той я е чукал. Лейла каза, че тя е убила бебето. – Подръпнах брадата си. – Имам нужда от време, Грим. Имам нужда да я измъкна от Хоуп за известно време – само аз и тя. Ако не направя нещо, братко, ще загубя жена си. Виждам го в очите ѝ. Тя се предава на майната си и аз няма да я загубя заради самоубийство.
– Отдели си толкова време, колкото ти трябва, братко – каза ми Грим. – Ще поговоря с Катюшка, ще ѝ кажа какво се случва. Ще запазим Матю и Теса за теб. Не ми пука дали ще ти трябват месеци, Хатче. Тя получи тази глупава ръка заради клуба. Няма да погребваме жена ти, чуваш ли ме?
– Благодаря, Грим – изръмжах аз. Облегнах се на стената и се загледах през коридора в спалнята, където Лейла все още спеше. – Планирам да се махна оттук още сутринта. Ще се обадя на децата утре вечер.
Свърших разговора и се протегнах, за да потъркам гърдите си. Болеше ме само при мисълта колко много я боли Лейла, колко много страда.
Тя не заслужаваше тази гадост.
Мразех да разчитам на клуба да се грижи за децата ми. За Матю и Теса това щеше да е все едно, че сме отишли на почивка без тях.
Но аз бях твърдо решен да спася Лейла от мрака в съзнанието ѝ. Обичах я прекалено много, за да я загубя, и се заклех, че докато се върнем у дома, тя ще процъфтява.
Вече бях опаковал багажа ни и го бях закачил на задната седалка на мотора си, когато Лейла се събуди на следващата сутрин. Очите ѝ бяха притъпени и изглеждаше предпазлива да бъде около мен, сякаш щях да я изхвърля настрана само защото някакъв шибан задник, който вече беше мъртъв, я беше изнасилил, само защото беше убила бебе.
Не ми пукаше за нищо от това. Тя беше моята съпруга – единствената жена, която някога съм искал.
Бих се гмурнал в мрака заедно с нея, ако това беше необходимо, за да я спася.
Обгърнах я в обятията си, въздъхнах тихо, когато тя се отпусна срещу мен, а ръцете ѝ се увиха около корема ми, за да се свържат зад гърба ми.
– Добре. Добро утро, бейби.
– Добро утро – прошепна тя. Гласът ѝ все още беше дрезгав от виковете предишната нощ.
Наведох се и нежно я целунах. Тя въздъхна в целувката, устните ѝ се отвориха под моите, като мигновено ми се подчини, позволявайки ми да я водя. Членът ми се втвърди в дънките, но продължих да целувам бавно и сладко.
Щях да правя любов с нея цяла нощ в първия хотел, в който спряхме тази вечер. Сега просто исках да покажа на тази моя жена, че все още я обичам – че все още я искам.
Майната му. Винаги щях да я искам. Нищо на света – в цялата вселена – не би могло да промени това.
Наведох се и я целунах по челото, преди да взема чашата с кафе от плота и да я сложа в ръцете ѝ.
– Помислих си, че тази сутрин няма да имаш стомах за никаква храна, но поне изпий това за мен – помолих.
Тя кимна, вдигна чашата към устните си и отпи глътка. Проследи с очи лицето ми, след което се спря на гърдите ми. Намръщи се, а веждите ѝ се свъсиха от объркване.
– Не си носиш елека.
Поклатих глава към нея.
– Ние с теб отиваме на много дълго пътуване – казах ѝ. Очите ѝ се разшириха от изненада. – Говорих с Грим снощи, докато ти спеше. Той, Катюшка и Скраб ще се грижат за Матю и Теса, докато ни няма.
– За колко време? – Попита ме тя.
Повдигнах рамене.
– Толкова дълго, колкото е необходимо – казах ѝ.
В очите ѝ проблесна още по-голямо объркване.
– Колкото време отнеме? – Попита тя.
Очите ми се впиха в нейните с такъв интензитет, че тя леко потрепери, но не от страх. Знаех, че Лейла никога не се е страхувала от мен. Тя се страхуваше да ме разочарова. Знаех това. Това се дължеше на психическото ѝ здраве.
– Толкова дълго, колкото е необходимо, за да те върна при мен, момиченце.
Устните ѝ трепереха. Тя разтреперано постави чашата си с кафе.
– Това ще отнеме много повече време от някаква малка ваканция – прошепна тя.
Хванах брадичката ѝ, обръщайки главата ѝ назад, за да се обърне към мен.
– Това не е някаква малка ваканция – казах ѝ. – Не ми пука, че ще ми отнеме цяла година, Лейла. Не ме интересува, ако отнеме повече време. Няма да те загубя. Децата ни няма да те загубят. Имам нужда от теб, бейби. Имам нужда от теб тук, при мен. – В хубавите ѝ сини очи блестяха сълзи – очи, в които се бях влюбил преди толкова много години. Просто им липсваше красивият блясък. – Така че, не ме интересува колко време ще отнеме това. Ще се справим с това – заедно.
Тя поклати глава, но аз обгърнах с ръка задната част на врата ѝ, като я държах стабилна и съсредоточена върху мен.
– Не ми казвай „не“ – изръмжах ѝ аз. Тя подсмръкна и една сълза се плъзна по бузата ѝ. – В болест и здраве, Лейла. Няма да наруша обета си към теб.
Тя се просълзи и се хвърли към мен, като обгърна гърба ми плътно с ръце. Обгърнах я със силата си, притиснах лицето си до върха на главата ѝ, вдишвайки аромата на шампоана ѝ.
– Обичам те – промълвих аз. – Обичам те толкова много, по дяволите. Ще се справим с тази гадост, Лейла.
– Не знам дали ще успееш – извика тя.
Поклатих глава.
– Любовта ми към теб може да ни преведе през всичко, Лейла.
– Толкова е тъмно, Хатчет. Всеки път, когато затворя очи напоследък, виждам само лицето му. Единственото, което виждам, е как той ми се усмихва – заплака тя. Във вените ми пулсираше ярост. Ако онзи шибаняк, който ѝ е направил това, беше още жив, щях да го изкормя – да му откъсна члена и да го натъпча в гърлото му. – Не съм достатъчно силна за това.
– Силна си – изръмжах аз и засилих хватката си върху нея. – И ще ти го докажа. – Наведох се и поех устните ѝ с твърда, силна целувка. – Знам, че си достатъчно силна, защото ти си моята жена, Лейла. – Тя хлипаше. – А мен ни най-малко не ме привличат жени, които са слаби, и определено не бих се оженил за такава, чуваш ли ме? – Отново допрях устните си до нейните. – Ще се справим с това, бейби.
Тя поклати глава, но аз я целунах отново, преди да успее да протестира – целунах я, докато тя не успя да направи нищо друго, освен да стене и да ме целува в отговор.
Назад към част 1 Напред към част 3
