Пролог
ДЖОРДЖ
В крайна сметка съм гений. Не, наистина!
Трябваше само да обясня на Маргарита нещата по по-симпатичен начин, да отделя доста време за това и ето го резултатът.
Два дни! Цели два дни спокойствие! Никакви инциденти с младата Сонтор и никаква нервност. Не е ли това късмет? Главното е да не паднеш от върха на тази еуфория.
Въздъхнах шумно и се облегнах на стола си. Засмях се, но не можех да повярвам, че всичко може да бъде толкова лесно.
Точно сега чаках доклад от специалните агенти, които охраняваха училищните порти. В единствения почивен ден на адептите Маргарита трябваше да отиде в имението на Сонтор в столицата и да седи там до вечерта. И да седи тихо!
Но…
Съобщението излезе различно.
Камъкът в комуникационния пръстен затрептя и след като активирах артефакта, го чух:- Ваше Величество, имаме проблем. Херцогинята на Сонтор е дошла за самата лейди Маргарет. Тя се преструва, че е добре, но на нас не ни харесва изражението на лицето ѝ. Херцогинята е замислила нещо! Тя реагира рязко, когато я попитах, и…
Не слушах повече.
Пробивайки защитата на собствения си кабинет и на двореца като цяло, се телепортирах в Академията. След две секунди се озовах на площада и видях картината, описана от специалиста.
Затворени порти. На портата – карета с емблемата на Сонтор, Филиния, ядосана на вниманието на охраната, малко объркана Марго и група служители на Вътрешното разузнаване, заобиколили двете дами.
– Как се осмелявате! – Възкликна Филиния гръмко. – Какво е това безобразие?
Маргарет не се опита да изкрещи, а погледна мрачно. Когато ме видя, тя скочи и бутна баба си встрани.
Херцогинята на Сонтор се обърна, а аз се приближих и попитах:
– Какво се случва тук?
Специалистите се поклониха с бързи поклони и се отдръпнаха, като направиха кръга около дамите малко по-широк.
Те не отговориха, но Филиния го направи…
– Аз съм тази, която пита! Какво се случва, ваше величество? Защо вашите хора се осмеляват да ни задържат?
Ммм… Изражението на лицето, да речем? Тя носи и някакви странни дрехи. Не е за домашно парти. Сякаш е на някакво официално посещение.
– Къде отивате, все пак? – Попитах аз.
Херцогинята се поколеба, но само за секунда. Бях готов да слушам някакви глупости, но не.
– Ваше величество, това не е важно. Въпросът засяга само нашето семейство.
Това е добре.
– Дали не забравяте нещо? – Помолих любезно. – Например за заповедта на краля?
Марго пребледня, но Филиния реагира по-спокойно. Сякаш посещението, което беше планирала старата дама, беше от твърде голямо значение. Повече от всички заповеди, взети заедно.
– Ваше величество, моля за извинение – поклони се и херцогинята – но не можете да ни държите затворени, не сме извършили нищо лошо. Маргарет и аз имаме нужда…
– Много добре. Идвам с вас.
– Какво?
Филиниа се вгледа изненадано, а Марго смръщи нос. Адептката не искаше присъствието ми.
Е, добре… Какво ли са замислили, че самият крал да е нежелан човек?
– Идвам с вас – повторих студено. – Или това, или веднага отивате в имението.
Филиния се вкисна и стисна устни, а Маргарет… изведнъж направи впечатление, че изобщо не осъзнава какво става.
След дълга пауза херцогинята се смили:
– Добре, ваше величество.
Тя се обърна към чакащата карета и махна с ръка, като пусна кочияша да тръгне. След това извади от джоба си амулет за телепортация.
Видът на амулета позволяваше групови преходи, затова казах на спецовете:
– Пет с нас.
Филиния скочи. Старата интригантка гледаше по-възмутено от преди, но не възрази. Тя вдигна амулета и топчето с висулката започна да се върти.
Всички се раздвижиха едновременно, а аз пристъпих към Маргарет и застанах зад нея. Наведох се, вдъхнах аромата на косата ѝ и предупредително скръцнах зъби близо до розовото ѝ ухо.
Бях страшен! Суров! А тя? Адептката внезапно се отдръпна назад, сякаш случайно заби петата си в мекия велур на ботуша ми.
– Мм-мм… – неволно казах аз.
Какво, по дяволите, е това? Що за бунт? Що за волност?!
Единствената фамилиарност, която насърчавам от лейди Маргарет, е целувката! Готов съм да ги понасям безкрайно дълго, а пета върху крака…
Нямах време да мисля за това. Една светкавица освети пространството и ние направихме прехода.
Еее,много късичко. Раздразнихте ни апетита😜