***
Пътуването с колата до дома беше странно. През първите няколко минути Кали и Хънтър бяха тихи. Той я погледна.
– Добре ли си?
– Не съвсем. – Тя се взираше в пътя пред себе си. – Мисля, че може би съм в шок. – Тя извади мобилния си телефон и се замисли дали да не се обади на родителите си, всъщност да им изкрещи.
– Това беше наистина гаден номер, който тези двамата направиха – каза Хънтър.
– Не бяха само те двамата. Това беше цялото ми семейство.
– Може би, а може би не.
– Мислиш, че са излъгали?
– Просто казвам, че нещата могат да бъдат изопачени. Може би са излъгали семейството ти за нас и после са ги накарали да се съгласят с тази глупава идея да бойкотират сватбата ни…
Кали поклати глава. Тя си спомни изражението на лицата на родителите си, когато разбраха за годежа.
– Не мисля, че Шон е изопачавал нещо. Иска ми се това да е всичко.
– Каква е причината да мислят, че сме толкова лоши заедно?
– Те просто не ти вярват. Откакто с теб започнахме да се виждаме, ме нападнаха и едва не ме убиха.
– Не аз съм направил това – каза той и гласът му се втвърди.
– Знам. Обяснявам защо родителите ми и семейството ми виждат това по този начин.
– Нима не осъзнават, че съм рискувал живота си заради теб?
– Те просто смятат, че си… опасен, предполагам.
Устните на Хънтър образуваха тънка, права линия.
– Е, това са просто глупости. Аз съм опасен? – Той поклати глава и кокалчетата на пръстите му побеляха върху волана. – Бих направил всичко, за да те защитя. Всичко.
– Знам, че би го направил – каза тя тихо и сложи ръка на крака му.
Видя как раменете му се отпуснаха малко.
– Може би са прави. Може би имам лошо влияние или нещо подобно. Може би призовавам такива неща в живота си и те излагам на опасност само с това, че си около мен.
– Свършихме с този вид мислене – каза му тя. – Ти не си лош човек, ти си най-добрият човек, когото познавам.
И тя също го имаше предвид. В същото време тя разбираше притесненията на семейството си. В края на краищата, дори и сега синът на Терънс – Тревор, беше на свобода и потенциално чакаше своя шанс да ги нападне.
Но това, което семейството ѝ не можеше да разбере, беше, че нито едно от лошите неща, които Терънс или Тревор бяха направили, не беше по вина на Хънтър. Хънтър се беше опитал да защити Скарлет и по този начин си беше навлякъл гнева на двама много нестабилни хора. Хънтър не можеше да бъде обвиняван за това, че е имал смелостта да се изправи и да защити невинен човек.
Кали се ядосваше, че семейството ѝ дори не си беше направило труда да опознае Хънтър.
Беше им по-лесно да го представят само като лошия, като човека, който им я е откраднал, а не като човека, който ѝ е дал всичко, което някога е искала.
Той беше любовта на живота ѝ и те го мразеха за това.
Хънтър мълчеше през по-голямата част от остатъка от пътуването до дома. Кали не можеше да каже дали е ядосан на Шон и Лидия, или просто е уморен. В края на краищата напоследък работеше почти без прекъсване върху първата чернова на сценария на новата си книга.
Продължението на „Синият хоризонт“ вече беше подготвено за огромен първи тираж, а първите отзиви на критиците, които бяха видели предварителни копия на книгата, бяха изключително положителни.
В резултат на това вторият филм вече беше в процес на разработване и Хънтър беше подложен на натиск да представи сценарий, с който да привлече още таланти от А-листата. Дори и без завършен сценарий, вероятно щеше да се сдобие с талант от „А“ класа. Но както обикновено, хората искаха нещата СЕГА.
Всичко трябваше да се случи вчера, никога не оставаше време просто да спреш и да оцениш настоящия си успех.
Кали дори беше изпитала този феномен със сценария на Брайсън и как продажбата му и вкарването на филма в продукция с цялата подкрепа зад него вече се третираше като нещо от миналото.
Всичко, което някой я питаше в наши дни, беше върху какво работи по-нататък, какъв е следващият сценарий, следващият проект, кога ще излезе новият филм на Хънтър – и така нататък, и така нататък.
Беше откровено изтощително. Имаше чувството, че двамата с Хънтър са на непрестанна бягаща пътека, а краят ѝ не се виждаше.
Хънтър все още страдаше от физическите последици от нападението в Лос Анджелис.
Понякога му беше трудно да спи и Кали го чуваше да се разхожда нощем по стълбите или да пише на компютъра в офиса си.
След като се прибраха у дома и разбраха, че Тревор е освободен от полицейския арест, бяха инсталирали още по-добра система за сигурност. Сега в спалнята и кухнята имаше монитори, които показваха пътя, водещ към къщата, и околността, както и прожектори и сензори, които ги предупреждаваха за всяка подозрителна дейност.
Разбира се, понякога ги предупреждаваха за „подозрителна дейност“, която се оказваше елен или друг вид диво животно. Колкото и допълнителната сигурност да я караше да диша по-леко, толкова и можеше да привлече вниманието ѝ към това колко опасна е ситуацията.
Психологически това се отразяваше върху нея. Но от друга страна, участието в делата на Хънтър също.
При всички изисквания към времето на Хънтър Кали беше принудена да го замества в други области, като постоянно отговаряше на телефонни обаждания от продуценти, режисьори и ръководители на студия. Имаше въпроси, имейли, формуляри и договори, които трябваше да прочете и попълни.
Трябваше да се вземат финансови решения.
На всичкото отгоре Кали все още искаше да чете сценарии и да намери следващия проект, зад който да застане. Но намирането на време за четене на сценарии ставаше все по-трудно. Хънтър я притискаше да поеме по-голяма роля в неговата компания и в новия му филм, което я лишаваше от истинската ѝ страст да открива нови таланти.
Напоследък в главата ѝ се въртеше и планирането на сватбата. Все още имаше много решения, които трябваше да се вземат, и Кали ги беше отложила, докато с Хънтър се занимаваха с всички тези проекти.
Последната атака от страна на Шон и Лидия сякаш беше капката, която пречупи гръбнака на камилата – помисли си тя, докато пътуваха по дългия и самотен път към замъка.
Хънтър зави на алеята и спря колата. Погледна към нея.
– Искаш ли да поговорим за това?
Тя се загледа през прозореца, сякаш все още караха.
– Умът ми е на път да се затвори от информационно претоварване, Хънтър. Имам чувството, че това, което Шон и Лидия направиха тази вечер, беше просто начинът на Вселената да ми покаже среден пръст. Дали някой там горе се опитва да ми каже нещо? Дали не съм обидила някого високо в хранителната верига?
Хънтър се засмя.
– Какво е толкова смешно? – Каза тя.
– Ами, искам да кажа, че звучи малко наивно. Мисля, че сме си доста добре, относително, ако погледнеш останалия свят и възможностите.
– Знам, че е така. Но аз просто съм изцедена. Всичко, което правиш, откакто се върнахме от Лос Анджелис, е да работиш. Така и не успяхме да си починем, да се разтоварим и просто да бъдем ние.
– След като завърша този сценарий, нещата ще се успокоят.
– Сега кой е наивен? – Попита го тя.
Усмивката му избледня.
– Никога не съм ти обещавал, че ще забавя темпото. Знаеш, че тази книга беше като маймуна на гърба ми, Кали. Да завърша тази книга беше почти толкова трудно, колкото да оцелея след огнестрелната рана. По дяволите, може би беше по-трудно, като се замисля.
– Знам това. И се гордея с теб, че го направи. Никой не се гордее с теб повече от мен.
– Така че престани да ми натякваш колко много работя. Това е моята работа.
– Дори не знам защо говорим за това точно сега – каза тя, а разочарованието ѝ нарастваше. – По някакъв начин това, което започна като разговор за това защо ми е трудно тази вечер, се превърна в разговор за теб. Отново.
Веждите му се смръщиха.
– Ти го направи, не аз.
Тя отвори вратата на колата и излезе.
– Просто забрави за това, Хънтър. Съжалявам, че си направих труда да ти кажа какво чувствам. – Тя затръшна вратата на колата.
– Кали – изкрещя той и излезе от колата след нея. – Кали, по дяволите.
– Не, остави ме на мира. – Тръгна към къщата тя.
Хънтър я настигна, хвана я за китката и я дръпна към себе си.
– Не бягай от мен.
Тя се взря в него.
– Не. Остави. Ме.
– Ами ако откажа? – Мръщенето му се превърна в лека усмивка.
Вбесяваше я фактът, че той всъщност се наслаждаваше на това.
– Ти си болен. Сериозно. Пусни ме.
Сега гримасата се върна.
– Не се дръж така, Кали. Опитвам се да говоря с теб.
– Майната ти – изкрещя тя. Още щом го каза, съжали за това. Всъщност знаеше, че обидата дори не беше насочена към него. Беше предназначена за брат ѝ, за Лидия, за родителите ѝ и другите ѝ братя и сестри. Но точно сега Хънтър беше тук и я вбесяваше, затова вместо това тя хвърли думите към него.
Изражението му потъмня.
– Добре – каза той. – Направи каквото си искаш. – Той пусна китката ѝ. – Върви – каза ѝ той. – Прави каквото искаш. Няма да те безпокоя.
Тя поклати виновно глава.
– Съжалявам, че те обвиних. Не исках да го направя.
– Тогава защо го каза? Предполагам, че просто съм задник. Предполагам, че не съм седял точно до теб тази вечер, да ме обиждаш и да трябва да си затворя устата и да го приема.
Тя протегна ръка и докосна гърдите му.
– Не, ти също беше обиден. Не бях само аз.
Изведнъж той я хвана за раменете и се вгледа в очите ѝ.
– Защо си играеш с мен точно сега, Кали?
– Не знам. – Кръвта ѝ се раздвижи и тя изведнъж се развълнува. – Може би просто имам нужда ти да поемеш контрола, вместо да ме питаш как се чувствам.
– Това ли е? Или това е просто поредната игра и след пет секунди отново ще промениш мнението си?
– Не знам – каза тя. – Ти ми кажи.
И тогава Хънтър я целуна и тя усети разочарованието, когато устните му се впиха в нейните. Той я избута обратно в колата и студената ѝ стомана се стовари върху тялото ѝ. Хладното стъкло на прозореца на пътника беше срещу задната част на главата ѝ, а дръжката на вратата се впи в малкия ѝ гръб.
Беше неудобно, но на нея не ѝ пукаше. Езикът на Хънтър навлезе в устата ѝ, агресивно търсейки, натискайки. Тя усещаше вкуса му, усещаше го, миришеше го.
Мускулестото му тяло вече се впиваше в нея и той контролираше с ръце и двете ѝ китки. Той избута китките ѝ над главата ѝ и започна да целува шията и гърдите ѝ.
Тя изстена.
– Чукай ме – каза тя. – Чукай ме силно.
– Ще правя каквото си искам, когато си искам. А сега си затвори устата, преди да съм ти сложил нещо в нея и сам да ти я затворя.
– Не мисля, че имаш смелост – каза тя. Кали беше изненадана от собствената си наглост. Знаеше, че нарушава писани и неписани правила, като си пуска устата пред Хънтър. Но го искаше. Искаше интензивността му, свирепостта му, за да може да притъпи болката и разочарованието, които изпитваше.
Хънтър се вгледа в нея, а очите му се разшириха за миг. А после пусна китките ѝ, хвана яката на ризата ѝ и я разкъса, като разкъса предната част на ризата ѝ почти наполовина и разкри гърдите ѝ. Тя носеше сутиен и той го хвана отпред и разкъса и него. Имаше кратко усещане за натиск, преди задната част на сутиена да се скъса и да се отпусне.
Хънтър го хвърли на земята като боклук. После го заплю.
Гръдният ѝ кош се издигаше и спадаше бързо. Чувстваше се така, сякаш изкушаваше диво, гладно животно със сурово месо.
– Не ме плашиш – каза тя.
Той хвана гърдите ѝ в ръцете си и стисна зърната ѝ. Очите на Кали се завъртяха към тила ѝ и тя изстена.
– Не можеш да ме заблудиш – каза той, като притисна устни към ухото ѝ, докато продължаваше да стиска зърната ѝ. – Ще паднеш на колене и ще молиш за члена ми, ако ти кажа точно сега.
Тя прехапа устни и поклати глава.
– Не, не бих. – Тя сграбчи ръцете му и се опита да ги отдръпне от гърдите си, но той не ѝ позволи. Беше прекалено силен.
Той се наведе и започна да смуче зърната ѝ, докато тя викаше и се опитваше да го изтласка от себе си. Колкото по-силно се бореше, толкова по-силно смучеше той и толкова по-влажно ставаше между краката ѝ.
Сякаш усетил това, Хънтър падна на колене и свали панталоните ѝ достатъчно, за да получи достъп до интимните ѝ части. Веднага езикът му си проправи път в цепнатината ѝ, засмуквайки соковете ѝ и лакомо притискайки я.
Кали все още се опитваше да го отблъсне, но вече губеше волята си за това. Вместо това притискаше бедрата си към него, опитвайки се да го накара да смуче путката ѝ още по-силно.
Той свали панталоните ѝ до глезените, разтвори краката ѝ, като хвана вътрешната част на бедрата ѝ и ги разтвори насила. С панталоните около глезените ѝ краката ѝ стигаха само дотам и панталоните се превърнаха в нещо като белезници. Хънтър прехвърли ръцете си към долната част на бедрата ѝ и палците му на практика докосваха влажната ѝ дупка.
Голите ѝ задни части бяха студени от вратата на колата и тя се чувстваше напълно открита за света, макар че интелектуално знаеше, че никой не наблюдава сцената, която се разиграваше на алеята.
Хънтър обаче не я изяждаше точно в този момент. Той я изучаваше, докато ръцете му бавно се приближаваха към най-мокрите ѝ, най-интимни места. Самото докосване на пръстите му я подлудяваше.
Тя стенеше и се гърчеше. Не можеше да избяга, не искаше, но по някаква причина имаше нужда да се бори. В момента всичко в нея се бунтуваше, но въпреки това бунтът не беше истински. Тя искаше да бъде покорена и Хънтър го знаеше, защото я разбираше – както винаги я беше разбирал – понякога повече, отколкото тя самата знаеше.
Пръстите му бавно се потопиха в стегнатите ѝ гънки, плъзнаха се навътре, притиснаха се в тунела ѝ. Тя изстена от удоволствие. Хънтър започна да я чука с пръстите си, като влизаше и излизаше, започвайки да използва чувството си за ритъм, за да я накара да свърши.
– О-о, ебаси – прошепна тя отчаяно.
– Не свършвай – заповяда той. – Недей да свършваш, докато не ти кажа – което може би никога няма да се случи, след като се държиш така тази вечер.
– Моля те – помоли тя. Бедрата ѝ сякаш имаха свой собствен ум.
Докато пръстите му влизаха и излизаха, бедрата ѝ се движеха в такт. Беше обзета от силно усещане за екстаз. Той я контролираше, изкушаваше я, играеше си с нея.
– Не свършвай. – Повтори той. Всеки път, когато го казваше, желанието ѝ да достигне кулминацията се засилваше експоненциално.
Тя отметна глава назад и изстена силно, а бедрата ѝ се размърдаха, изтласквайки пръстите му докрай вътре.
Той стимулира клитора ѝ и тя извика. Зърната ѝ бяха твърди като планински върхове в хладния нощен въздух. Кожата ѝ настръхна от вятъра, потта се лееше по шията, между гърдите и краката ѝ.
Точно когато се канеше да се отпусне, когато моментът на кулминацията беше настъпил, Хънтър внезапно отдръпна ръката си и се изправи. Той се вгледа директно в очите и.
– Аз съм твой шибан собственик, нали?
Тя почти кимна. Голяма част от борбата беше излязла от нея и тя беше слаба. Искаше и се само да свърши. Искаше да е вътре в нея, сега, и искаше да поеме и последната му капка, когато свърши.
Но не можеше да спре да се бори. Вместо това принуди устните си да се усмихнат.
– Правя това, което искам, когато искам.
– Застани на колене – поиска той.
Тя го игнорира. Той я хвана за раменете и я принуди да падне на земята. Чу се остър пукот, когато коленете ѝ се забиха в бетона, но на нея ѝ беше все едно.
Лицето ѝ беше точно на една линия с изпъкналия му разкрач и я заля още повече влага, когато Хънтър бързо разкопча ципа си.
– Сложи члена ми в устата си.
Тя затвори плътно устата си, отказвайки.
Хънтър я хвана за косата, а после взе пениса си в ръка.
Тя държеше устата си затворена. Той отговори, като принуди върха на пениса си да се доближи до устните ѝ и го плъзна по тях, напред-назад, удряйки го по лицето и устните ѝ.
Той хвана косата ѝ по-силно, докато през скалпа ѝ не премина пареща болка.
Тя отвори уста, за да извика от болка, макар че болката не беше ужасна. Беше просто достатъчна, за да предизвика реакция като тази, която тя даде.
Докато тя отваряше уста, Хънтър вкара вала си вътре, потапяйки се в нея, като я буташе бързо напред-назад.
– Изглежда, че смучеш доста добър член, когато спреш да хленчиш – каза той, гласът му беше дрезгав.
Тя беше на път да свърши отново, дори без да я докосва там долу.
Само усещането, че той е в устата ѝ, огромният му член е набъбнал и хлъзгав от слюнка и прекум, я накара да трепери в дълбините на съществото си.
И тогава тя наистина свърши, въпреки че знаеше, че това е най-големият признак на слабост, който можеше да прояви. Тя не беше в състояние да се бори с него, не съвсем. Това дори не беше състезание и двамата го знаеха.
– По дяволите, устата ти е приятна. И тясна – каза той. – Харесва ми начинът, по който устните ти ме засмукват – каза и той.
Тя стегна устни около вала му, позволявайки му да се впие в нея отново и отново.
– Сега, след като си свършила толкова добра работа да ме смучеш, искам да се изправиш. – Той се измъкна от устата ѝ и зачака.
Кали се изправи на крака, чувствайки се опустошена, но развълнувана. Коленете ѝ бяха зачервени и малко разранени, путката ѝ беше мокра и беше уморена от изразходването на толкова много енергия за спорове и съпротива, а след това и за сексуалната игра.
Хънтър я сграбчи грубо и я завъртя, като я притисна към вратата, само че този път предната ѝ част беше срещу нея. Бузата ѝ се удари в прозореца, докато ръцете ѝ търсеха опора, хващайки се за страничната част на предното стъкло и за капака.
Той я зашлеви по дупето няколко пъти, силно.
– Ето какво получаваш за това, че си толкова непослушна и ми говориш в гръб – каза той. Пошляпванията се повториха, изтръпвайки по задните ѝ части.
– Бях лоша – призна тя.
– А сега получаваш това, което си искала през цялото време – отвърна той и плъзна члена си в путката ѝ отзад. – Толкова си шибано мокра, че плувам в соковете ти – каза ѝ той, като се заби в задната ѝ част.
Гърдите на Кали се удариха в прозореца, а бузата ѝ се размаза по стъклото, докато Хънтър продължаваше да я блъска отзад.
Беше грубо, но Боже, усещането беше невероятно, помисли си тя. Тя стенеше, докато той влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко всеки път. Тя извика. Отново и отново той влизаше и беше толкова твърд, че заемаше всеки сантиметър от нея.
Най-накрая тя започна да стига до кулминацията.
– Сега и аз ще свърша – каза той, хвана я за косата и дръпна главата ѝ назад. Когато свърши, той я целуна дълбоко по устата, като наказа задните ѝ части с още едно-две свирепи прониквания.
Кали достигна кулминацията едновременно с него и краката ѝ се разтресоха. Имаше чувството, че може да припадне, толкова беше интензивно.
А когато и двамата свършиха, тя действително се свлече на земята до колата, смеейки се и почти плачейки от усилието.
Хънтър седна до нея.
– За какво се скарахме отново? – Попита той.
Тя поклати глава.
– Нямам ни най-малка представа.