Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 17

Глава 14

Кейдж

Надявах се Триша да си държи устата затворена. Трябваше да предложа да заведа Ева до тоалетната. Последното нещо, от което имах нужда, беше Триша да споделя всичките ми глупости с Ева. Мислех, че като я доведа тук, за да се запознае с всички, ще се чувствам добре. Вместо това се вързах на възел. Виждайки Присила на паркинга, бях подал предупредителен сигнал. Ева не познаваше истинската ми същност и ако разбереше колко точно съм надупчен, този път щеше да избяга завинаги.
– Трябва да знам, човече, наистина ли се виждаш с някого, като че ли редовно? Имам предвид, че тя е дъщерята на проклетия фермер. Не е като да я чукаш и да я оставиш. Така че какво, по дяволите, се случва?
Рок се намръщи. Не можех да разбера дали е заради невинността, която капеше от Ева, или се притесняваше, че съм провалил стипендията си.
– Работя по въпроса – отвърнах аз, като ми се искаше той да си гледа работата.
– Работиш върху какво? Да я зарежеш?
Главата ми започна да се блъска и двете ми ръце се свиха в юмруци. Насочих погледа си към Рок.
– Не е така – изсъсках през зъби.
Рок се облегна назад и ме изучи. След това бавно поклати глава и изпусна ниско свиркане:
– По дяволите. Мислех, че никога няма да дочакам този ден.
– Какъв ден? – Попита Престън, докато поставяше бира и кола на масата. – Между другото, те са твои – каза той и бутна бирата към мен.
– Смятам, че Кейдж е отишъл и действително е започнал да изпитва чувства към някое момиче, различно от Лоу – изрече Рок с развеселен тон.
Престън дръпна глава и ме погледна назад:
– Какво, сериозно ли говориш за брюнетката? Ами, дявол да го вземе. Надявах се да споделиш.
– Недей – изръмжах предупредително и Престън си затвори устата, преди да успее да пусне още една глупост, която само ме вбеси.
– Кейдж! Ти си тук! – Аманда Харди, по-малката сестра на Маркъс, се приближи до масата, цялата в усмивки и стъклени очи. Чудесно, Маркъс щеше да се вбеси, ако знаеше, че Аманда пие. Щеше да се наложи да се обадя на Лоу, преди да си тръгна.
– Танцувай с мен, Кейдж – поиска тя, хвана ме за ръка и ме дръпна към дансинга. Кога Аманда се беше превърнала в момиче за партита? Винаги съм я познавал като класическо добро момиче.
– Тя е пияна – казах аз и погледнах Престън с намръщена физиономия.
Той се намръщи и поклати глава.
– Просто отиди да танцуваш с нея. Поне ако танцува с теб, ще е в безопасност. Цяла проклета нощ съм отблъсквал лешоядите от нея. Почти съм готов да се обадя на Маркъс. Гледането на деца не е моята шибана работа.
Нещо ми липсваше, но аз продължих да танцувам с Аманда. Тя ме издърпа в средата на пода и обви ръце около врата ми. После започна да се движи по начин, по който брат и би убил някого.
Да, щеше да ми се наложи да се обадя на Лоу. Ако продължаваше да се държи така с други момчета, тази вечер щеше да се събуди в чужд апартамент.
– Липсваше ми – измърмори тя, след което се преви от смях, като се завъртя пред мен и хвърли ръцете си обратно около врата ми.
– Последно когато проверих, не си ми била голям фен – отвърнах аз.
– О, не! Винаги съм била твой фен. – Тя прокара нокът по лицето ми и по долната ми устна. Очите и бяха вперени в устата ми. По дяволите.
– Ти не си пияница, Аманда. Какво става с теб тази вечер? – Трябваше да я разсея, защото бях сигурен, че няма да и позволя да ме целуне. Това беше последното нещо, от което имах нужда. Ева вече се занимаваше с факта, че съм имал тройка. Ако видеше някое момиче да ме целува, бях адски сигурен, че ще загубя всякакъв шанс тя да ме възприеме като нещо различно от играч.
– Знаеш ли какво винаги съм се чудила, Кейдж? – Попита Аманда, като се наведе към мен. Направих крачка назад и тя започна да се клати, затова я хванах за кръста, за да я закрепя.
– Какво е това, Аманда? – Започнах да сканирам тълпата в търсене на някой, който да ми се притече на помощ.
– Какво е да целуваш прочутия Кейдж Йорк. Момичетата падат безсмислено в краката ти. Сигурно правиш нещо правилно. Тя се надигна на пръсти и аз бързо се отдръпнах. Ако паднеше върху пияния си задник, значи го заслужаваше. Момичето не биваше да е навън само по този начин.
– Няма да кажа на Маркъс – обеща тя, взирайки се в мен. -Можем да излезем навън до колата ми. Никой няма да види.
Погледнах назад към масата. Сега имах нужда от помощта на Престън. Очите му гледаха директно към нас и не бяха щастливи.
– Помогни ми – изрекох.
Ръцете на Аманда вече отново бяха стиснати зад врата ми.
– Знам, че искаш. Лошите момчета като теб искат да го правят навсякъде, където могат.
Светая светих! Какво беше станало с нея?
Проверих дали Престън е наблизо, когато го видях да се промъква през тълпата. Той стигна до нас и обви ръце около кръста на Аманда.
– Хайде, Аманда. Ще те заведа у дома.
– Нееее. Ти не си моят татко. Отиди си Престън. – Тя посегна към мен и аз отново се отдръпнах.
– Той е прав. Трябва да се прибереш у дома.
– Но не искаш ли да ме изведеш навън сама? – Попита тя с наранен глас.
Престън премести погледа си към мен и убийственият блясък, който проблесна в очите му, не беше нещо, което ми беше познато. Този човек никога не се ядосваше. Какво, по дяволите, беше станало с всички тази вечер?
– Нейна идея. Не е моя. Имам си среща – напомних му аз.
Престън се усмихна и кимна с глава към нещо зад мен:
– Изглежда, че може би грешиш там. Изглежда, че тя си прекарва добре без теб.
Ева танцуваше с някакво момче. Някакъв случаен странен мъж. Бях я поканил да танцува и тя ми беше отказала, но този пич се появи от нищото и тя танцува с него?

Ева

– Все още не мога да повярвам, че си тук. Когато се обърнах, за да си поръчам питие, и те видях да седиш на една маса, си помислих, че виждам неща.
Брет Кортрайт беше един от най-близките приятели на Джош в гимназията. Когато той се приближи до масата, бях толкова щастлива да видя познато лице. Кейдж беше отишъл да танцува с друга блондинка. Не биваше да му се сърдя, защото ме беше поканил да танцуваме, а аз бях отказала от страх. Но въпреки това бях ядосана. Бях наранена. Бях ревнива.
– Бавно започвам да излизам отново. Джереми заминава следващия месец за Лесотехническия университет.
Брет се намръщи:
– Наистина? Нямаш нищо против това?
Защо това беше незабавната реакция на всички? Нима всички те си мислеха, че не мога да оцелея без него?
– Радвам се за него. Време е да се върне към живота си. И двамата бяхме на пауза от известно време насам.
Брет кимна с глава в знак на съгласие. Започна да звучи по-бавна песен.
– Готова ли си за един бавен танц? Няма да те ухапя – закани се той.
Досега бях танцувала бавно само с Джош. Започнах да казвам „да“, когато Брет направи крачка назад от мен. Объркана, погледнах към него, а той беше съсредоточен върху нещо зад мен.
– Добра идея. Продължавай. Махни се от нея.
Ядосаното ръмжене на Кейдж ме стресна и се извърнах, за да го видя как се взира в Брет. Какво правеше той?
– КЕЙДЖ! Престани с това – изисках аз. – Не отивай никъде, Брет.
Яростното изражение на Кейдж се премести върху мен.
– Сега вече си приказвате на четири очи? Това ли търсиш? Момче на мама с добри маниери?
Кръвта ми закипя. Никога през живота си не съм била толкова ядосана. Пристъпих към него, докато не се приближих максимално до лицето на Кейдж.
– Не е твоя работа с кого танцувам. Можеш да се извиниш на Брет или си тръгвам – изкрещях аз.
Кейдж се усмихна, но в очите му все още проблясваше гневен блясък.
– Няма да се извинявам на никого, скъпа.
Искаше ми се да изкрещя, да го ударя в гърдите и да се разплача, защото той не беше този, за когото го мислех. Той не беше милото момче, което бях опознала през последните няколко седмици. Трябваше да кажа на Брет довиждане, но не можех. Бях твърде близо до сълзите. Затова избягах.
Чух Кейдж да вика името ми, докато се промъквах през тълпата, но не погледнах назад. Тази вечер той беше показал истинското си лице. Бях се хванала на хорото му, но не и отново. Гърдите ме боляха и чувството на самота, което бавно преодолявах, се връщаше. Избутах първата врата, до която се добрах, и изтичах на паркинга. Това не беше мястото, където беше паркиран джипът ми. Сълзите, които се опитвах да сдържа, най-накрая започнаха да падат и зрението ми беше замъглено. Мразех това. Исках само да се прибера у дома. Исках да се сгуша в завивките си и да съм в безопасност. Да няма повече болка. Да не се разочаровам повече.
Започнах да вървя. Просто обикалях около сградата, докато не намерих джипа си. Може би щях да го намеря, преди някой да излезе тук и да ме види в този вид. Мразех да изглеждам слаба.
– ЕВА! – Гласът на Кейдж се обади откъм гърба ми. Исках да избягам, но бях на токчета и вървях по чакъл. Ако се опитах, просто щях да падна на купчина. Въпреки това не трябваше да спирам. Ако искаше да говори с мен, можеше да го направи, докато вървя. Така щеше да е по-лесно да го игнорирам.
– Ева. – Той повтори името ми отново, докато ме настигаше. Не обърнах глава, за да му отговоря.
– Съжалявам. Видях те с онова момче и избухнах. Не мислех за чувствата ти, интересуваше ме само, че те докосва. Не исках той да те докосва. Сгреших. – Молбата в гласа му звучеше малко по-силно, отколкото си мислех. Спрях да вървя, но продължавах да гледам право напред. Страхувах се да погледна в очите му все още. Ако съжаляваше толкова, колкото звучеше, тогава очите му щяха да ми го кажат и аз щях да се разтопя. Проклето красивото му лице.
– Брет беше приятел на Джош. Той не беше някакъв странен мъж в бара.
Кейдж въздъхна тежко.
– Фууук.
– Ти танцуваше с някакво момиче. Не виждам с какво танцуването ми с някакво момче е по-различно.
Пръстите на Кейдж се увиха около ръката ми:
– Моля те, погледни ме, Ева.
Беше наистина добър в моленето. Гласът му дори се понижи до ниско секси ръмжене.
Преместих се така, че да съм с лице към него. Бледосините му очи изглеждаха отчаяни.
– Аз съм магаре. Знам това. Съжалявам. Не трябваше да се отнасям така с теб.
– С мен? А с бедния Брет?
Кейдж се намръщи:
– Не съм го докосвал.
– Но ти беше груб с него.
Кейдж нежно ме дръпна за ръката, за да ме придърпа по-близо до себе си.
– Момичето, с което танцувах, беше Аманда Харди. Тя е по-малката сестра на Маркъс Харди, годеника на Лоу. Беше пияна и това не е нормално за нея. Танцувах с нея, защото се притеснявах кого може да хване, ако и откажа.
Значи той е бил любезен. Не това, което очаквах.
– Добре. Разбирам. – Отговорих.
– Ще се върнеш ли вътре? – Попита той, докато галеше лицето ми с ръка.
– Ще се извиниш ли на Брет?
Мекото изражение на Кейдж се втвърди, но само за миг. После ъгълчето на устата му се наклони нагоре:
– Вероятно не.
– Тогава няма да се връщам вътре – отвърнах.
Лицето на Кейдж посърна:
– Но така и не успях да танцувам с теб.
Сега, след като Брет ме беше приучил да танцувам в тази маса от хора, бях малко разочарована, че не успях да танцувам с Кейдж.
– Добре, но само един танц.

Назад към част 16                                                        Напред към част 18

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *