Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 26

Глава 23

Кейдж

– Не искаш да дойдеш на партито, затова доведох партито при теб – извика Престън, докато влизаше в апартамента ми. Четири кикотещи се жени го последваха вътре. По дяволите.
Блъснах бирата си на плота и го погледнах от другия край на бара. – Казах ти, че не се интересувам.
Престън беше прегърнал една червенокоска и посегна да я хване за циците.
– Но виж тези красавици. – Намигна ми той. – Те са палави малки момичета от женското дружество. Нашият любим вид.
Това беше отвратително. Отдръпнах се от бара и посочих към вратата.
– Заведи ги някъде другаде, Престън. Не съм в настроение.
Една блондинка се запъти към мен и притисна масивните си изкуствени цици към ръката ми.
– Аууу, не бъди толкова злобен. Мога да те накарам да се почувстваш много по-добре.
Когато ръката и премина през незаинтересования ми член и го стисна, се счупих.
– Махай ги, по дяволите, от апартамента ми. Сега.
– Проклет Кейдж. Вече изобщо не си забавен.
Не го изчаках да ги изведе. Закрачих обратно към стаята си и затръшнах вратата, след което я заключих. И преди бях срещал момичета като тези. Те не приемаха „не“ за отговор.
– Мога ли поне да използвам спалнята за гости? Мога да се погрижа и за четирите сам! – Извика Престън.
– НЕ!
Чух мърморенето им, докато си тръгваха. След като вратата се затвори зад тях, легнах обратно на леглото и затворих очи.
Ева. Боже, толкова много ми липсваше. Заспивах с мисълта за нея и всяка сутрин се събуждах с реалността, че никога повече няма да я държа в ръцете си.
Дали тя си мислеше, че просто съм я напуснал? Дали си мислеше, че съм получил това, което съм искал, и съм си тръгнал? Тя ми беше дала девствеността си, а аз просто си тръгнах. Майната му. Как щях да живея до края на живота си, като знаех, че тя си мисли, че съм я напуснал? Не ми се беше обаждала, нито ми беше писала. Може би и е олекнало. Може би на дневна светлина е осъзнала, че е направила грешка. Бях и казал, че я обичам. Не бях в състояние да го задържа. Освен на Лоу, никога не бях казвал на никого, че го обичам.
Потърсих телефона си. Знам, че Уилсън ми каза да не се свързвам с нея, но трябваше да се уверя, че тя е добре.

Аз:
Съжалявам. Трябваше да си тръгна. Просто искам да се уверя, че си добре.

Съмнявах се, че тя ще отговори. Но трябваше да опитам.

Ева:
Аз също съжалявам.

Какво означаваше това? Тя съжаляваше, че съм си тръгнал? Съжаляваше, че баща и не ми е дал избор? Съжаляваше, че е правила секс с мен?

Аз:
За какво съжаляваш?

Ева:
За всичко.

Оставих телефона си да падне на леглото и затворих очи срещу болката.

~*~

– Излез от онази стая и си довлечи задника тук – обади се Лоу от хола ми. Наистина трябваше да скрия допълнителния ключ на по-добро място.
Претърколих се в леглото, изправих се и се повлякох към кухнята.
– Какво правиш тук, Лоу?
Лоу се вгледа във външния ми вид и поклати глава.
– Изглеждаш ужасно. Трябва да си вземеш душ и да се обръснеш.
– Благодаря. Ако това е всичко, което си искала да ми кажеш, ще се върна в леглото – измърморих аз.
– Не, не е така. Дойдох тук, защото трябва да поговорим.
Облегнах се на плота и скръстих ръце на гърдите си.
– Да поговорим – отвърнах аз.
Лоу се издърпа нагоре, за да седне на бара.
– Защо правиш това със себе си? Защо си тръгна, ако искаше просто да се разпилееш в апартамента си?
Въздъхнах и прокарах пръсти през косата си.
– Казах ти, Лоу, баща и ме накара.
– Кога някой те е карал да правиш нещо? Хммм? Защото Кейдж, когото познавам през целия си живот, прави каквото, по дяволите, му е угодно и прецаква правилата.
– Дори и да бях останал, тя никога нямаше да ме иска. Тя не ме искаше за нищо повече от лятна авантюра. За нея аз бях начин да продължи напред.
Лоу поклати глава:
– Не вярвам в това. Аз я срещнах. Видях начина, по който те гледаше. Тя не е от момичетата, които се заиграват само за забавление.
– Тя ме отхвърли, Лоу. Когато се стигна дотам и тя трябваше да избере семейството и приятелите си или мен, тя избра тях. Да, простих и ѝ я приех обратно, но тя беше изключително убедителна. Отхвърли ме веднъж. Ще го направи отново. Когато нещата станат трудни, тя никога няма да избере мен.
– И ти знаеш това, защото е взела едно лошо решение? Беше поставена на място и се паникьоса, Кейдж.
Отдръпнах се от плота. Не исках да се ядосвам на Лоу. Никога не съм и се ядосвал, но тя ме подтискаше. Нямаше да успея да контролирам емоциите си заради това. .
– Аз. Я. Обичам. – Изрекох твърдите и отсечени думи.
– Тогава послушай собствения си съвет. Вземи. Шанса.
Възползвай се от шанса. Бях и казал това за Маркъс. Тя се притесняваше, че един ден той ще я изостави. Също като мен, тя се страхуваше от отхвърляне. Бях и казал да даде шанс на Маркъс.
– Знаех, че Маркъс те обича – отговорих аз.
Лоу направи крачка към мен:
– И аз знам, че всеки, на когото позволиш да се доближи до теб по начина, по който позволи на Ева, няма да може да НЕ те обича. Това би било невъзможно. Нямаш представа колко си специален. Виждаш лошото. Винаги си виждал само лошото. Но аз виждам доброто. В теб има толкова много добри и прекрасни неща. Позволи на Ева да види това. Никога преди не си позволявал на никой друг да го види, освен на мен. Но ти и позволи. Знам, че тя не може да не обича това, което е видяла.
Когато тя завърши, по лицето на Лоу се стичаха сълзи.
Затворих разстоянието между нас и я придърпах в прегръдка.
– Благодаря ти – прошепнах, докато опирах брадичката си на върха на главата и.
– Не ми благодари. Просто отиди да я вземеш.

Ева

Излязох от плевнята точно в момента, в който госпожа Илейн пристигна с кола. Не я бях очаквала, но това не означаваше нищо. Тя се отбиваше при мен често. След като Джереми замина на училище, вероятно просто е имала нужда да поговори за него.
– Наистина е хубаво да те видя отново с китарата – усмихна се широко тя.
Изкачих стъпалата на верандата към нея и отворих вратата.
– Хубаво е отново да свиря на нея. Искаш ли да влезеш?
– Да, исках да дойда да поговоря с теб за малко.
Чудесно. Още един сърдечен разговор. Последното беше причинило много душевни болки. Този път щях да си спомня, че не съм дете, което се нуждае от напътствия, а възрастен човек, който познава собствения си ум.
– Разбира се, влез.
Поставих калъфа с китарата си на масата и отидох до плота, за да взема две чаши сладък чай. Госпожа Илейн обичаше сладък студен чай.
– Чух от баща ти, че момчето, което помагаше, си е отишло – каза тя зад гърба ми. Стомахът ми се сви. Не исках да говоря за Кейдж с нея. Не можех. Тя не ме разбираше. Никой не разбираше.
– Да, така е.
– Това е добре. Той просто не беше от момчетата, с които трябваше да се заобикаляш. Има толкова добри момчета навън. Момчета, от които ще станат добри съпрузи и прекрасни мъже.
Ако не беше майка на Джош и Джереми и ако не беше до мен, докато растях, щях да и покажа вратата. Дължах и уважение за тези неща и да си прехапя езика беше най-добре. Просто щях да кимна и после да се отърва от нея.
– Знаеш, че Чад много пита за теб. Говори с мен, когато Джереми се прибере вкъщи. Мисля, че е запленен от теб. – Тя се усмихна, сякаш току-що ми беше разкрила голяма тайна. Бях наясно, че Чад ме харесва. Той не го криеше. СМС-ите ми лазеха по нервите. Бях помолила Джереми да му каже да спре.
– Той ще наследи цялата тази земя и строителната компания от баща си, нали знаеш. Той е страхотна находка.
Той също така беше мамино синче, което хленчеше, когато не му се получаваше. Гърдите му също бяха мършави и тънки. Щом веднъж докосна гърдите на Кейдж Йорк, нямаше как да се задоволиш с по-малко.
– Хммм – отвърнах аз, като отпих голяма глътка от чая си. Моля се този разговор да приключи скоро.
– Ще поканя Чад и родителите му през уикенда на Деня на труда. Джереми също ще си бъде у дома. Помислих си, че може би ще искаш да дойдеш и да празнуваш с нас. Ще бъде същото, което правим всяка година. Ребра на скара. Моята картофена салата, която толкова обичаш, и запеканка от зелен фасул.
– Хм, ами, благодаря ви, госпожо Илейн, но все още не съм сигурна какво планира да прави татко и…
– О, той също е поканен, разбира се. Не сме имали семейно събиране между нашите семейства на празник отпреди смъртта на Джош. Това ще е добре за всички нас.
Блъскане на врата и викове прекъснаха разговора ни. Скочих и изтичах на верандата. Татко ми закриваше гледката. Не можех да видя на кого крещи, но знаех колата, пред която стоеше. Това беше Кейдж. Какво правеше той тук?
– О, Боже. Какво прави това момче тук? Да се обадя ли на полицията?
– Шшшш, не. Не се обаждай на никого – изсумтях и насочих вниманието си обратно към алеята.
– Казах ти да не се връщаш тук, момче. – Изръмжа татко.
– Не трябваше да си тръгвам. Искам да говоря с Ева. Не трябваше да ме караш да си тръгвам, без да съм говорил с нея – отвърна Кейдж.
Какво?
– Дадох ти избор и ти избра бейзболната си кариера пред нея. Няма достатъчно добро момче за моето момиче, което да избере нещо друго вместо нея.
Кейдж удари с юмрук по капака на колата си.
– Не съм избрал нищо вместо нея. Ти заплаши живота и образованието ми. Никога не е ставало дума за бейзбол. Майната му на бейзбола!
– Качи се в колата и си тръгни. Не се връщай. Следващият път ще се обадя на полицията и ще отидеш в затвора. Не се занимавай с мен. Аз защитавам това, което е мое.
Очите на Кейдж се отместиха и погледите ни се вкопчиха. Не разбирах какво съм чула току-що. Не знаех какво се е случило между баща ми и Кейдж. В момента не ме интересуваше.
Ставаше ми все по-лесно да го погледна отново. Той беше тук и аз го виждах. Не приличаше на човек, който иска да ме захвърли настрани.
– Обичам те, Ева Брукс. Без значение какво са ти казали или какво мислиш за мен. Аз те обичам!
Всичко и всички се стопиха. Кейдж крещеше така, че всички да чуят, че ме обича. Дори когато баща ми дишаше във врата му. Не можех да помръдна. Не знаех какво да правя. Той ме беше оставил. Без да каже нито дума. Сега се беше върнал и каза, че ме обича. Каква беше истината? Любовта не е просто бягство без обяснение. Той беше разбил сърцето ми.
Кейдж се обърна и отвори вратата на колата си и влезе вътре. Изтръпнала, го гледах как потегля и си тръгва.
Оставих го да си тръгне. Защо го оставих да си тръгне?

Назад към част 25                                                      Напред към част 27

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!