Преди осем години…
ДУЕЙН
– Пич. Сериозно. Майната му. – Тонът на гласа на Престън привлече вниманието ми и аз вдигнах поглед от разкопчаването на футболните си обувки, за да видя за какво е толкова развълнуван.
Ели Нова се беше насочила към нас. И беше гореща. Но тогава Ели винаги беше гореща. Когато се премести тук в първи курс, всички се разхождахме с твърда ерекция, надявайки се да зърнем късите ѝ поли или да се докоснем до циците ѝ. Които бяха шибано огромни.
– Искам малко от това. Преди да се дипломираме, искам тази вагина – каза Престън с тих глас.
Проблемът с Ели беше, че тя имаше цял куп пари и беше принцеса. Не, тя беше шибана кралица. Гледаше на всички през носа. Нямаше значение – момчетата продължаваха да си фантазират за нея. Тя беше централната снимка на гимназията „Морски бриз“.
– Късмет. Мисля, че тя е единственият задник в нашия последен клас, който не си докоснал – и единственият, който никога няма да докоснеш – казах аз. Харесваше ми да натъртвам на хубавото момче, че Ели не му е давала време.
– Добре, първо, не съм пипал грозните дупета. Имам стандарти. И второ, ще вляза между тези бедра, преди да напуснем това място. Аз съм Престън Дрейк – напомни ми той с нахално свиване на рамене и усмивка.
В интерес на истината, ако някой от нас щеше да спи с Ели, това щеше да е Престън. Не се съмнявах в това.
– Дуейн – каза гласът на Ели, което ме стресна, и аз се обърнах да я погледна. Бях почти сигурен, че тя никога не беше произнасяла името ми през последните четири години.
– Да? – Отговорих, отказвайки да и дам да разбере, че се интересувам от нея.
Тя завъртя кичур златиста коса около пръста си и прехапа долната си устна, докато ме гледаше през гъстите си мигли. Дори не ме интересуваше дали тези мигли са изкуствени. Това беше горещ поглед. Много шибано горещ поглед.
– Чудех се дали не би могъл да ме закараш до вкъщи – каза тя с нацупена уста.
Мога да я закарам, добре. Такова возене, което тя няма да забрави скоро.
– Майната му на това – прокле Престън зад мен. Това щеше да го побърка.
Не можех да не се усмихна.
– Разбира се. Само ме остави да си взема чантата от съблекалнята – казах, като се опитвах да не изглеждам така, сякаш съм щастлив от това. Да се държа спокойно с Ели беше единственият начин да получа това, което исках от нея.
– Много ти благодаря. Колата ми е в сервиза и не исках да се обаждам на татко да дойде да ме вземе.
Аз също не исках тя да се обажда на татко. Имах планове, за които бях сигурен, че татко няма да одобри.
Престън ме бутна, докато минавах покрай него, и аз се засмях. Това така го вбесяваше. И щях да го търкам в лицето му до края на живота ни. Първи влязох между краката на Ели. Защото това беше планът на играта. Исках да видя дали тази надменна, гореща като Сахара вагина си заслужаваше цялото внимание, което и оказваше.
– Ей, Сиена, какво става с теб, момиче? Мен ли търсиш?
Думите на Престън ме спряха и аз се обърнах назад, за да видя Сиена, която изглеждаше неуверена, докато се усмихваше на Престън с онази сладка, срамежлива усмивка. След това погледна към мен. По дяволите. Тази усмивка. Всеки път караше нещо в мен да се стяга като менгеме. Дали тя осъзнаваше това?
– Исках да видя дали ще ме закарат. Изпуснах автобуса, а Дъстин вече си е тръгнал, мисля. Не го видях много днес, а и не знам къде ходи след училище – каза тя и бузите ѝ порозовяха, докато ме гледаше.
– Да, красавице, със сигурност може. Просто си мислех, че мразя да се прибирам сам вкъщи – отвърна Престън с онзи сладко-сладък тон, който имаше за цел да ме подлуди. Той си отмъщаваше. Или си мислеше, че е така.
– Не – казах аз и се приближих до Сиена, за да я хвана за ръка. – Аз ще прибера Сиена у дома. Ти отведи Ели у дома – казах му, като се уверих, че е разбрал, че не се майтапя.
Престън разбра. Усмивката му беше повече от приятна. В крайна сметка той щеше да чука първо Ели. А след това бях дяволски сигурен, че никога няма да вкуся от Ели Нова. Но тя не беше достатъчно важна, за да пренебрегвам Сиена. Ако Сиена имаше нужда от мен, не можех да намеря сили да ѝ откажа. И съм сигурен, че нямаше да позволя на Престън да се навърта около нея. Сам. По дяволите, не.
Назад към част 5 Напред към част 7