Аби Глайнс – Морски бриз – Епилози – част 11

АМАНДА

Престън ми прати въздушна целувка, после отвори вратата и излезе.
– Не мога да повярвам – каза му Уилоу, докато минаваше покрай него в стаята.
Престън сви рамене, а Уилоу избухна в смях.
Когато го избута от стаята, тя се обърна да ме погледне. – Предполагам, че ако някоя булка ще прави див, горещ секс с младоженеца си минути преди сватбата, това ще е булката на Престън Дрейк – каза тя, после поклати глава и отново се засмя.
– Бих казала, че съжалявам, че му позволих да остане, но… ще излъжа.
– Знам, че ще излъжеш. Влязох в края на това и чух достатъчно, за да разбера, че не искам да стоя твърде близо до вратата. Отдръпнах се и държах всички останали настрана. По-късно можеш да ми благодариш, че спестих на майка ти ужаса да чуе как свършваш.
Лицето ми почервеня и Уилоу се засмя.
– Момиче, вече е твърде късно да се изчервяваш. – Тя се обърна и взе роклята ми, която бях свалила след снимките, за да мога да използвам тоалетната и да оправя грима си. – Време е да я върна върху теб. Почти е време да се омъжиш за собствения си реформиран плейбой от Морски бриз.
О, той все още беше плейбой. Той беше просто моят плейбой.
Вдигнах ръце и оставих Уилоу да спусни роклята върху тялото ми.
– Сейди, Ева, Триша и Джес са готови да се подредят. Уверих се, преди да ги оставя, ще се върнат и ще те проверят.
– Благодаря ти. – Не бях сигурна как щях да се справя с всичко това без Уилоу. Майка ми имаше пълни ръце с малката ми сестра Лариса. Идеята за това просто ме правеше щастлива.
Уилоу се беше заела и беше най-добрата почетна майка на планетата. Моята шаферка беше Сейди, но Уилоу беше оставила Сейди да се грижи за шаферките, докато тя се грижеше за мен.
– Няма за какво. Харесваше ми да участвам в това – каза тя и ми се усмихна в огледалото. – Хайде да вървим да направим това нещо.
Лариса ме посрещна в рокля, пълна с бял тюл, когато отворих вратата.
– Приличаш на принцеса – казах ѝ, докато тя се въртеше около мен.
– Дейзи Мей има рокля точно като моята. Точно както ти каза. – Усмихна ми се тя.
– Сигурна съм, че и двете ще бъдете най-красивите принцеси, които тези хора някога са виждали.
Лариса вдигна кошницата си.
– Тя е празна. Дейзи Мей пази моите венчелистчета, докато дойде време. Продължавах да ги разсипвам случайно. Тя не искаше да ги изгубя, затова каза, че ще ги пази за мен.
– Ела с мен. Ще подготвя теб и Дейзи Мей за разходката до олтара и тогава ще можеш да хвърляш венчелистчетата, колкото си искаш. Просто изчакай, докато дойде време – каза Уилоу и ми се усмихна, докато преместваше Лариса обратно в състава.
Шаферките вече бяха започнали да се отправят навътре, докато звучеше музиката. Сейди ми се усмихна.
– Изглеждаш прекрасно.
– Благодаря ти.
Очите ѝ блеснаха с чувство за хумор и тя се наведе близо до мен.
– Вярно ли е, че сте имали малко предсватбено занимание?
Отново се изчервих. Очевидно всички знаеха какво се е случило.
– Разбрах, че е така. Все пак се омъжваш за Престън Дрейк – каза тя, след което се обърна, за да излезе през вратите.
– Момичета, вие двете тръгвайте, щом ме видите да стигам до входа – каза им Уилоу и двете кимнаха.
– Имам това – съобщи ѝ Дейзи Мей.
Прехапах смеха си. Тя наистина знаеше какво прави. Беше го правила вече няколко пъти.
Дейзи Мей побутна Лариса.
– Твой ред. Аз ще бъда зад теб.
Лариса ме стрелна с беззъба усмивка и тръгна към пътеката твърде бързо, като изхвърли всичките си цветя, преди да е изминала половината път. Но тя беше щастлива и очарователна.
Баща ми се приближи до мен и протегна ръка.
– Той те прави щастлива, нали? – Каза той и ме погледна надолу.
– Да, татко. Повече от всичко на света.
Той кимна.
– Тогава е време да те предам.
Потупах го по ръката и се държах за него, докато вървяхме към мъжа на моите мечти, който ме чакаше.

Назад към част 10                                                     Напред към част 12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!