АМАНДА
Престън ми прати въздушна целувка, после отвори вратата и излезе.
– Не мога да повярвам – каза му Уилоу, докато минаваше покрай него в стаята.
Престън сви рамене, а Уилоу избухна в смях.
Когато го избута от стаята, тя се обърна да ме погледне. – Предполагам, че ако някоя булка ще прави див, горещ секс с младоженеца си минути преди сватбата, това ще е булката на Престън Дрейк – каза тя, после поклати глава и отново се засмя.
– Бих казала, че съжалявам, че му позволих да остане, но… ще излъжа.
– Знам, че ще излъжеш. Влязох в края на това и чух достатъчно, за да разбера, че не искам да стоя твърде близо до вратата. Отдръпнах се и държах всички останали настрана. По-късно можеш да ми благодариш, че спестих на майка ти ужаса да чуе как свършваш.
Лицето ми почервеня и Уилоу се засмя.
– Момиче, вече е твърде късно да се изчервяваш. – Тя се обърна и взе роклята ми, която бях свалила след снимките, за да мога да използвам тоалетната и да оправя грима си. – Време е да я върна върху теб. Почти е време да се омъжиш за собствения си реформиран плейбой от Морски бриз.
О, той все още беше плейбой. Той беше просто моят плейбой.
Вдигнах ръце и оставих Уилоу да спусни роклята върху тялото ми.
– Сейди, Ева, Триша и Джес са готови да се подредят. Уверих се, преди да ги оставя, ще се върнат и ще те проверят.
– Благодаря ти. – Не бях сигурна как щях да се справя с всичко това без Уилоу. Майка ми имаше пълни ръце с малката ми сестра Лариса. Идеята за това просто ме правеше щастлива.
Уилоу се беше заела и беше най-добрата почетна майка на планетата. Моята шаферка беше Сейди, но Уилоу беше оставила Сейди да се грижи за шаферките, докато тя се грижеше за мен.
– Няма за какво. Харесваше ми да участвам в това – каза тя и ми се усмихна в огледалото. – Хайде да вървим да направим това нещо.
Лариса ме посрещна в рокля, пълна с бял тюл, когато отворих вратата.
– Приличаш на принцеса – казах ѝ, докато тя се въртеше около мен.
– Дейзи Мей има рокля точно като моята. Точно както ти каза. – Усмихна ми се тя.
– Сигурна съм, че и двете ще бъдете най-красивите принцеси, които тези хора някога са виждали.
Лариса вдигна кошницата си.
– Тя е празна. Дейзи Мей пази моите венчелистчета, докато дойде време. Продължавах да ги разсипвам случайно. Тя не искаше да ги изгубя, затова каза, че ще ги пази за мен.
– Ела с мен. Ще подготвя теб и Дейзи Мей за разходката до олтара и тогава ще можеш да хвърляш венчелистчетата, колкото си искаш. Просто изчакай, докато дойде време – каза Уилоу и ми се усмихна, докато преместваше Лариса обратно в състава.
Шаферките вече бяха започнали да се отправят навътре, докато звучеше музиката. Сейди ми се усмихна.
– Изглеждаш прекрасно.
– Благодаря ти.
Очите ѝ блеснаха с чувство за хумор и тя се наведе близо до мен.
– Вярно ли е, че сте имали малко предсватбено занимание?
Отново се изчервих. Очевидно всички знаеха какво се е случило.
– Разбрах, че е така. Все пак се омъжваш за Престън Дрейк – каза тя, след което се обърна, за да излезе през вратите.
– Момичета, вие двете тръгвайте, щом ме видите да стигам до входа – каза им Уилоу и двете кимнаха.
– Имам това – съобщи ѝ Дейзи Мей.
Прехапах смеха си. Тя наистина знаеше какво прави. Беше го правила вече няколко пъти.
Дейзи Мей побутна Лариса.
– Твой ред. Аз ще бъда зад теб.
Лариса ме стрелна с беззъба усмивка и тръгна към пътеката твърде бързо, като изхвърли всичките си цветя, преди да е изминала половината път. Но тя беше щастлива и очарователна.
Баща ми се приближи до мен и протегна ръка.
– Той те прави щастлива, нали? – Каза той и ме погледна надолу.
– Да, татко. Повече от всичко на света.
Той кимна.
– Тогава е време да те предам.
Потупах го по ръката и се държах за него, докато вървяхме към мъжа на моите мечти, който ме чакаше.
Назад към част 10 Напред към част 12