Джейсън и Джес от Лошо поведение
ДЖЕС
Застанах пред огледалото и погледнах стомаха си. В този момент изглеждах дебела, но все още не бях бременна. Тази фаза на бременността не ми харесваше. Гърдите ми бяха по-големи и това се харесваше на Джейсън. До днес не бях имала нищо против. Харесваше ми да знам, че нося бебето на Джейсън Стоун.
През целия ден той имаше занятия и исках да го изненадам на обяд. Но когато му писах, той каза, че трябва да отиде до библиотеката и да извади някакви изследвания от някакви бла, бла, бла неща, които не разбирах.
Докато той отговори на текста ми, аз вече бях в кампуса на Харвард и трябваше да се върна обратно вкъщи. Момичетата на моята възраст в тесни горнища и сладки малки поли бяха навсякъде. Всички те бяха умни и блестящи като Джейсън.
Приличаха на всичко, което аз не бях, и аз ги мразех. Мразех, че той беше там всеки ден с такива момичета. Бях си вкъщи, бременна, посещавах онлайн курсове в колеж, защото гаденето ми пречеше да посещавам колеж лично.
Докато аз си бях вкъщи, той беше тук и живееше този живот на колежанин, виждайки всичко, което му бях отнела. В очите ми се появиха сълзи, докато се взирах в собствения си образ в огледалото пред мен. Бях съсипала живота му. Не бях нищо подобно на това, което той заслужаваше. Преди имах тялото и външния си вид, но сега ги губех. А и с какво изобщо можех да се конкурирам с тези момичета?
Нямах нищо. Бях точно това, което майка му казваше: тежест на врата му.
– Джес, бебе, плачеш ли?
Дръпнах глава нагоре и видях Джейсън да влиза през вратата на спалнята, движейки се директно към мен с целеустремена крачка. Виждайки го облечен в бялата си оксфордска риза и панталон, приличащ на един от онези елитни хора, каквито никога няма да бъда, сълзите ми преминаха в пълноценно ридание.
Не си бях намерила приятели тук, защото никой не ме харесваше. Аз не бях като тях. Бях различна. Джейсън дори се беше дистанцирал от приятелите си в училище и аз знаех защо. Те не ме харесваха. Не бях от класа и богата.
Ръцете на Джейсън ме обгърнаха и ме придърпаха към гърдите му.
– Какво не е наред, скъпа? – Гласът му беше толкова нежен и търпелив. Което само ме накара да плача още по-силно. – Плашиш ме, Джес – каза той със загрижен тон, докато прокарваше ръка по главата ми, а след това притискаше лицето ми. – Кажи ми какво не е наред. Мразя, когато плачеш.
Опитах се да овладея хлипането си и избърсах обляното си в сълзи лице, като сега се притеснявах, защото щях да бъда цялата в червени и петна. Не е точно това, при което един мъж иска да се прибере у дома.
– Някой каза ли ти нещо? Кълна се в Бога, че ако го направи, ще убия някого…
На този свят му се беше налагало много пъти да ме защитава. Сега, когато не се занимавахме много с тълпата, с която прекарваше времето си, това се случваше по-рядко. Поклатих глава, за да се успокои. Подсмърчах, преглъщайки най-новия прилив на сълзи, които заплашваха да се освободят.
– Аз съм… тежест… около врата ти – задуших се, а думите ми бяха последвани от ридание.
– Майка ми ли беше тук? – Попита той гневно.
Поклатих глава.
– Не, това е просто… просто т… истината – хълцах. – Не се вписвам в твоя свят. Просто преча на живота ти – завърших, след което зарових лице във врата му.
Ръцете му се стегнаха около мен.
– Ти внасяш цвят в живота ми, Джес. Караш ме да се смея и ми даваш повод да се усмихвам, дори когато нещата са гадни. Ти си моят свят. Не знам откъде ти идват тези глупости. Бебе, ти никога не си била и няма да бъдеш тежест на врата ми. Никога.
Целунах го по врата и подсмръкнах. Думите му винаги ми помагаха да се успокоя. През последния месец емоциите ми бяха като на влакче в увеселителен парк. Обикновено твърдата ми външност се беше сринала някъде около дванадесетата седмица на бременността. И всичко нараняваше чувствата ми.
Джейсън прокара ръце по разширяващите ми се бедра и обгърна дупето ми.
– Нямам бикини. Шибано горещо – каза той и се усмихна. – Липсваше ми днес. Мразя да съм далеч от теб. Иска ми се да те сложа в джоба си и да те взема със себе си на всички уроци.
Усмихвайки се през сълзите си, го целунах под брадичката.
– Твърде дебела съм, за да се побера в джоба ти.
Ръцете му стиснаха дупето ми.
– Нищо в теб не е дебело. Ти си цялата в извивки и мека и носиш моето бебе. Най-съвършената жена на земята.
Той довърши това малко сладко изказване, след което покри устата ми със своята. Гладна за него, аз изстенах и се отворих за него. Нежното движение на езика му, който се завъртя около моя, преди да излезе и да се върне, ме накара да мисля къде другаде бих искала да се впие в тялото ми. Извих се срещу него, усещайки как ерекцията му се притиска към стомаха ми.
– Забравих да спомена: винаги си и толкова гореща и възбудена – каза Джейсън с ръмжене, посегна към нощницата ми и я свали от мен с една ръка. Отдолу бях напълно гола.
– От какво имаш нужда, бейби? Какво ще те накара да се чувстваш добре? Време е да се погрижа за моето момиче, а аз съм изцяло твой.
Когато мъж като Джейсън Стоун предложи да се погрижи за теб, е трудно да събереш мислите си.
Всичко, което той направи, би ме направило щастлива. Но аз знаех точно какво да направя, за да го подлудя. Той винаги беше обичал дупето ми, но сега, когато беше по-пълно, беше положително обсебен от него. Обърнах се и поставих длани върху скрина, като изпънах дупето си към него и разтворих крака.
– Имам нужда да ме чукаш – казах сладко, погледнах го през рамо и закачливо размахах мигли.
Очите му бяха горещи и залепени за дупето ми. Той вдигна поглед от това, което исках, за да ме погледне. Направих нацупените си устни, които го побъркваха.
– Побързай, цялата ме боли.
– Свята работа, Джес – изстена той и дръпна ризата си, без дори да я разкопчае, след което разкъса панталоните си бързо. – Обожавам това дупе. И палавото момиче, към което е прикрепено. Тя ме владее.
Той хвана бузите ми с ръце и ги стисна, а после ме плесна по дупето, като гледаше как то се поклаща. С друго ръмжене успокои розовата кожа от ръцете си, а после се наведе да целуне всяко място, което беше ударил.
Този път аз самата разтърсих дупето си.
– Изтръпва. Моля те – помолих и прехапах устните си. Погледът му се върна към лицето ми, той се наведе над мен и целуна устните ми, после придърпа в устата си тази, която бях захапала, и засмука.
– Искаш да те чукам? Това е, което ще направи момичето ми щастливо? – Попита ме той с хрипкав глас, който ме накара да потреперя.
– Ммм-хммм – отговорих и се притиснах обратно към него.
Ръцете му хванаха бедрата ми и той влезе в мен, като се плъзгаше бавно в мен. Мускулите на шията му изпъкнаха, когато отметна глава назад и затвори очи. Беше красив. А когато го правеше, беше толкова шибано горещ.
– Най-добрата вагина на света – изпъшка той, а после очите му се отвориха и ме намериха да гледам обратно към него. – Моята вагина. Моята стегната, гореща малка вагина – каза той, докато се люлееше напред-назад в мен.
– Да – съгласих се аз, като оставих главата си да падне напред. Всеки път, когато беше изцяло в мен, той удряше мястото, което ме караше да викам. – Всичко е твое.
– Ебаси, да, така е – съгласи се той. – Обичам те, Джес. Обичам те толкова много. Но обичам и тази вагина.
Усмихвайки се, погледнах нагоре и открих, че той ме гледа в огледалото. Очите му тлееха от нужда и похот. Харесваше ми да знам, че съм го накарала да излезе от контрол. Харесваше ми да изпитвам доброто си момче. Да го накарам да се държи като лошото момче, което беше само когато беше в леглото с мен.
– По-силно – казах аз и облизах долната си устна. Очите му блеснаха и хватката му върху бедрата ми се затегна.
– Джес – изпъшка той, докато погледите ни бяха втренчени. Искаше да кажа още нещо.
– Днес имах толкова голяма нужда от теб, че трябваше да си играя със себеси. Толкова много исках големия ти, твърд член – казах аз, надувайки се. – Толкова се намокрих.
Той се разтрепери. Да ме чуе как му говоря мръсотии, щеше да го накара да изпуши, преди да е готов. Но той все пак го искаше.
– Ти докосна вагината ми… Ако знаех, че имаш нужда от мен, бейби, щях да пропусна урока, за да се прибера вкъщи и да чукам моето момиче.
– Исках да си вкараш члена в гърлото ми – казах му, като гледах как лицето му се променя, докато се бореше с освобождаването си. Ръката му се плъзна надолу, докато не започна да търка клитора ми в ритъм с напъните му. – Накара ме да се задушавам, докато ти ме дърпаш за косата – казах през задъханото си дишане.
– ДЖЕС, ебаси, бейби. – Гласът му беше задушен, докато ме блъскаше по-силно.
Оргазмът ми ме връхлетя и аз се хванах за скрина, преди да изкрещя името му и да се оттласна от него.
– Фуууууууук!! ГАААХХ, МАЙНАТА ДА, Джес – извика Джейсън, докато се дърпаше зад мен, изпълвайки ме с освобождението си.
Паднах напред и подпрях глава на ръцете си. Той все още беше заровен дълбоко в мен. Чувствах как пенисът му потрепва с всеки изстрел.
Започна да гали гърба ми, после се премести, за да разтрие гърдите ми, после корема ми.
– Ти си невероятна. Кълна се в Бога, не знам как успявам да изляза от тази спалня. – Той се засмя, след което бавно се измъкна от мен. – Остани – каза той шепнешком. – Позволи ми да видя как спермата ми изтича от теб и се спуска по краката ти.
Потръпнах и останах неподвижна. Джейсън можеше да бъде изключително палав, когато искаше. Тази вечер той определено беше лошо момче.
– Ето го. Точно по тези кремави, гладки бедра. По дяволите, това е хубаво – въздъхна той, падна на хълбоците си, сложи ръка на всяка от бузите на дупето ми и ги разтвори, за да може да вижда по-добре.
– Ще ми позволиш ли да се движа скоро? – Попитах.
Той прокара пръст по гънките, които сега бяха покрити с неговото освобождаване.
– Това ме кара да искам да те чукам отново. По дяволите, Джес, никога няма да ми стигнеш.
– Тогава ме остави да се преместя и ще отидем да си вземем един много дълъг душ – предложих аз.
Джейсън се изправи.
– Договорено.
ДЖЕЙСЪН
Джес стоеше в кухнята с намръщено лице, като се взираше в рецептата пред себе си. Напоследък тя беше започнала да приготвя храна всяка вечер. Опитах се да ѝ кажа, че не е нужно, но тя наистина искаше да го прави. Така че и позволявах. Заради моменти като този, когато изглеждаше очарователна, докато се опитваше да измисли нещо, си струваше. Понякога обаче действително преглъщането на храната, която тя приготвяше, беше трудно.
Пристъпих зад нея и я хванах за разширяващата се талия.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попитах, а тя изкрещя.
– Ти ме изплаши. Не те чух да влизаш – каза тя, пусна рецептата и се обърна, за да ме целуне.
– Вероятно това, че си пуснала радиото толкова силно, че съседите го чуват – отвърнах аз.
Тя се засмя, после грабна дистанционното на стереосистемата и го изключи.
– Съжалявам. Това ми помага да мисля. Какво правиш тук? Не мислех, че ще се прибереш преди осем. Тъкмо сега започвах да приготвям вечерята.
Облегнах се назад на плота и я придърпах със себе си, за да застане между краката ми.
– Реших, че учебната сесия може да я пропусна. Исках да изведа момичето си навън тази вечер. Липсваше ми.
Тя ме дари с онази секси усмивка, в която бях влюбен от първия миг, в който ми блесна.
– Мислех, че тази сутрин ти дадох малко повече любов, за да си щастлив през деня.
Минетът, с който се бях събудил, беше фантастичен.
– Бебе, единственото, което направи, беше да мисля за тази сладка уста цял ден – казах ѝ и се наведох да я целуна.
Тя обгърна врата ми с ръце и също се потопи в целувката. Ако оставях това да продължи твърде дълго, щяхме да се съблечем голи в проклетата кухня. Напоследък го правехме из цялата къща.
Прекъснах целувката.
– Какво казваш? Искаш ли да излезеш с мен и да вечеряме? Можеш да си поръчаш десерт, а после да се върнем и да ми дадеш десерта.
Очите ѝ блеснаха. Тя знаеше какво искам за десерт.
– Добре. Да. Тази рецепта е твърде сложна.
Захапах я по шията ѝ и се отдръпнах.
– Хайде да вървим.
Тя ми се усмихна.
– Знаеш, че не съм облечена, за да ходя някъде. Трябват ми поне трийсет минути.
– Джес, сериозно, бебе, не можеш да бъдеш по-красива. Ако разкрасиш това още повече, отколкото вече е, тази вечер ще се стигне до бой, защото някакъв глупав ебач е гледал жена ми.
Тя се засмя и ме плесна по ръката.
– Толкова си пълен с глупости. Ще бъда бърза.
Гледах я как бърза към спалнята.
***
Отне ѝ трийсет и шест минути, но да я видя оправена и да се чувства добре си заслужаваше. Тя сияеше и това ми харесваше. Джес си беше красива. Не ѝ се налагаше да прави нищо, за да се превърне в спираща дъха. Но това я караше да се чувства добре със себе си. Това беше важното.
През последните няколко месеца тя се държеше различно. Знаех, че трябва да е емоционална, но сякаш се опитваше да се държи за мен. Сякаш трябваше да се потруди допълнително или нещо подобно. Като например да ми приготвя храна. Това беше началото на това. Сега правехме секс като зайци.
Колкото и да ми харесваше фактът, че тя всеки момент щеше да падне на колене и да започне да смуче члена ми, ме притесняваше, че го прави. Преди сексуалният ни живот беше добър. Не, беше невероятен. Но напоследък тя се отчайваше от него. Сякаш се опитваше да изпълни всяка моя фантазия.
Когато се опитвах да говоря с нея за това, тя или отвличаше вниманието ми със секс, или започваше да говори за нещо съвсем друго. И въпреки че имах чистачка, която идваше и почистваше жилището три пъти седмично, Джес също чистеше. Нещо не беше наред с нея. Просто трябваше да разбера какво.
Мислех да се обадя на майка ѝ, но не знаех дали тя ще има някаква представа за това. Тя не живееше тук с нас и не виждаше какво прави Джес. Освен това да кажа на майка ѝ, че изведнъж е започнала да ми смуче члена през цялото време, също не ми се струваше подходящо.
Трябваше да разбера това сам.
Исках Джес да е щастлива. А не да се опитва да ме направи щастлив. Тя ме правеше щастлив, като дишаше. Не ми беше нужно тя да се превърне в Марта Стюарт с палава страна. Харесвах Джес такава, каквато беше.
Сервитьорът в италианското заведение, за което знаех, че Джес обича, ни настани на една маса. Тя се опита да ми каже, че иска да отиде да яде тайландска храна. Това беше лъжа. Аз бях този, който обичаше тайландска храна. За пореден път тя се опита да ми даде това, което мислеше, че искам. Това вече излизаше извън контрол.
Очите ѝ светнаха, когато взе менюто и започна да го чете. Това ме направи щастлив. Да виждам как бременната ми годеница се слюноотделя над храната. Тя желаеше нещо. Знаех, че е така, но тя не ми казваше. Връщах се вкъщи, а тя беше отишла и си беше купила странни неща, които никога не беше яла.
– Искам да си поръчаш три неща. Яж каквото искаш и ще ти вземем остатъците за вкъщи, за да им се наслаждаваш до края на седмицата, в случай че ти се прииска, а мен ме няма.
Джес ме погледна от менюто си.
– Откъде знаеш, че се опитвам да реша между три неща?
Усмихнах се.
– Защото си моя и те познавам. Ньоките с рикота и грана падано, лазанята с песто и канелоните винаги ти е трудно да избереш. Просто си вземи и трите.
Джес стисна устни и затвори менюто си.
– Добре, тогава. Прочете ми мислите. Предполагам, че съм предсказуема.
Засмях се и поклатих глава.
– Джес, ти си всичко друго, но не и предсказуема. И аз обичам това в теб.
Тя наклони глава, докато ме гледаше.
– Наистина? – Сякаш не вярваше, че обичам това.
Обикновено Джес не се нуждаеше от подобни уверения. Още едно ново нещо, което ме притесняваше.
– Джес – казах аз, като се облегнах на масата и се приближих до нея. – Обожавам всичко в теб. Вече не би трябвало да се съмняваш в това.
Тя ме изгледа и изглеждаше така, сякаш въздъхна с облекчение.
– Джейсън, какво става? Почти не се виждаме извън кампуса – каза Джеймисън Кенеди, като спря до масата ни. Той погледна Джес и аз видях блясъка на одобрение в очите му. Това беше нещо, с което се научих да се справям. Джес беше красива и мъжете винаги щяха да я забележат.
– Имам по-добри неща за вършене, когато свършат часовете – казах му с усмивка, след което намигнах на Джес.
– Джейсън, здравей. Липсваше ни в учебната група снощи – каза Вивиан Нортроп, докато се приближаваше до Джеймисън. Двамата бяха влюбени и не бяха заедно от години. Този социален кръг сякаш се кръстосваше и продължаваше да се среща само помежду си. Беше странно и скучно. Вивиан обаче обичаше да ми напомня, че някога бяхме спали заедно. Не беше нещо, за което някога съм се замислял, докато не се притесних, че тя ще го повдигне. Особено в присъствието на Джес.
– Вивиан. И двамата сте се запознали с Джес – казах, кимвайки към Джес, тъй като тя изведнъж изглеждаше така, сякаш би предпочела да е някъде другаде.
– О, не знаех, че все още сте заедно. Мислех, че…- Вивиан беше блъсната с лакът от Джеймисън и двамата сложиха онези фалшиви усмивки, които мразех.
– Какво си мислиш? – Попитах я, вече раздразнен. Защото много ясно показвах, че съм с Джес и редовно повдигах въпроса за нея.
Тя махна с ръка, сякаш беше нищо.
– Просто не съм те виждала наоколо извън часовете и предположих, че имаш сериозна връзка.
Намръщих се и си напомних, че тя е просто кучка.
– Имам сериозна връзка. Обвърза съм – казах ѝ, посегнах към ръката на Джес и я покрих с моята. – За Джес.
Вивиан се държеше шокирано, като погледна Джес, след което извърна глава.
– О, добре, сигурна съм, че майка ти е развълнувана – каза тя. – Ще се видим по-късно, Джейсън. – После си тръгна.
Джеймисън сви рамене.
– Това е просто Вив. Знаеш каква е. – Каза той, оправдавайки се с нея.
– Да, знам – отвърнах аз.
Когато той си тръгна, погледнах към Джес, която се взираше в скута си. Стиснах ръката ѝ.
– Хей, не се разстройвай заради това. Вивиан е първокласна кучка. Тя е припряна и обича да говори неща, които я карат да се чувства по-добре.
Джес само кимна. След това видях как тя си пое дълбоко дъх, докато вдигаше глава, за да ме погледне.
– Всичко е наред. Вече съм свикнала с това. – Малката усмивка, която си беше наложила, не ме заблуди.
– Това ли е, което те притеснява? Елитарните задници наоколо? Защото никой от тях няма значение. Нищо от това, което правят или казват, няма значение.
Тя въздъхна и погледна настрани, оглеждайки трапезарията.
– Знам. Всичко е наред.
Не, не беше наред.
– Джес – започнах аз, но тогава сървърът се приближи.
Оставих Джес да си поръча. Тя поръча само лазаня. Така че аз поръчах това, което исках, а другите два нейни избора – в кутия, за да си ги вземе. Нямаше да позволя на Вивиан, по дяволите, Нортроп да развали вечерята на Джес.
Назад към част 11 Напред към част 13