***
Изминаха още няколко часа и все още нямаше никаква информация за Хънтър.
Полицаят, който ги придружаваше до болницата, накрая си тръгна, като поговори за кратко с Шон и му каза, че някой от полицията скоро ще се свърже с него.
Когато Шон се върна да седне при нея, тя го попита дали полицаят му е казал още нещо.
– Само че смята, че трябва да се приберем у дома – каза Шон.
Кали не отговори. Чувстваше се толкова безпомощна, в капан и ядосана. Не можеше да си позволи да мисли за това, което щеше да се случи, ако Хънтър не успееше да се справи.
Той трябва да успее. Знам, че ще успее.
Но всичко в нея трепереше, всяка клетка беше болна от тревога, страх и отчаяние.
Как е възможно да е в операционната толкова дълго? Чудеше се тя. Единствената причина някой да бъде в операционната толкова много часове беше, ако е на ръба на смъртта.
Опитваше се да запази позитивизъм, но с напредването на времето и при липсата на каквато и да било информация от болничния персонал започна да губи надежда.
И тогава нещо най-накрая се случи.
Шон отново се опитваше да я накара да тръгне с него.
– Ако не искаш да се върнеш с мен в Охайо, можем ли поне да отидем в някой хотел и да поспим няколко часа?
– Не – каза тя. – Ще спя тук. Няма да ям – нищо – докато някой не ми каже какво се случва с Хънтър.
– Кали, ти си невъзможна – каза Шон. Изглеждаше изморен и напълно изтощен, но тя не можеше да си позволи да промени решението си заради него.
Хънтър беше рискувал живота си – може би дори го беше пожертвал – заради тях двамата. Най-малкото, което можеше да направи, беше да седи тук, докато не разбере какво се е случило с него.
– Не ме интересува дали ще трябва да чакам тук цяла седмица, за да получа отговор – каза тя и го имаше предвид.
Шон сложи лице в ръцете си и въздъхна.
И тогава някой познат мина през вратата на чакалнята. Отначало той беше толкова извън контекста, че Кали просто си помисли, че човекът просто страшно прилича на някой от Източното крайбрежие.
Но след това жената, която беше влязла в чакалнята, се обърна и установи зрителен контакт с нея и като светкавица – Кали разбра, че това всъщност е тя.
Скарлет беше дошла в Лос Анджелис, в тази болница.
– Кали? – Каза Скарлет, лицето ѝ беше бледо, очите ѝ бяха широко отворени и ужасени. Кали се изправи и кимна.
– Кой ти каза?
– Обадиха се от болницата – явно Хънтър все още ме е посочил като спешна връзка с лекаря си в Ню Йорк. – Сви рамене Скарлет. – Сигурно е забравил да направи промяната.
Кали кимна, а устните ѝ се свиха. Не искаше да се чувства толкова наранена от осъзнаването, че Скарлет ще бъде третирана с ценна и лична информация за здравето на Хънтър.
В същото време Кали щеше да бъде третирана като чужд човек, без никакви права.
– Всичко, което знам, е, че е в операционната и е в нея от часове – каза Кали. – Не ми казват нищо друго.
Скарлет нарами чантата си и погледна надолу.
– Казаха ми по телефона, че има силен вътрешен кръвоизлив от огнестрелната рана. Куршумът е минал през белия му дроб и е прерязал белодробната му артерия.
Кали вдигна ръка към устата си и изстена, спомняйки си цялата тази тъмна, лилава кръв, която течеше от гърдите му.
Скарлет продължи.
– Правят всичко възможно, за да възстановят щетите по белия му дроб и артерията. Това ми казаха точно преди да се кача на самолета, за да дойда тук.
Кали отново седна и рухна в ръцете на Шон, а той я прегърна защитно.
– Всичко ще бъде наред – каза той, не много убедително.
– Сега ще им съобщя, че съм тук – каза Скарлет и се отдалечи от тях.
Кали я гледаше как си отива. Гневът кипеше в стомаха и гърдите ѝ, като си мислеше как лошият избор на романтични партньори на Скарлет е причинил всичко това. Тя беше причината Хънтър да е на операционната маса в момента и да се бори за живота си, но въпреки това влезе в чакалнята на болницата, сякаш мястото ѝ принадлежеше.
Жената няма срам, помисли си Кали.
– Коя беше тази? – Попита я Шон, когато Скарлет се отдалечи достатъчно.
– Тя е бившата приятелка на Хънтър. Терънс Крейвън беше неиното ревниво гадже.
Шон поклати глава.
– Чакай малко. Човекът, който се опита да ни убие, беше нейно гадже? И тя е контактната точка на Хънтър в случай на спешна медицинска помощ?
– Сложно е – каза Кали. – Няма да разбереш.
– Предполагам, че не. Изглежда, че Хънтър има много сложен личен живот.
Кали пренебрегна малката му забележка. Беше се изпарила.
– А Скарлет дори не е казала добри неща за Хънтър на полицията – измърмори Кали.
Шон изглеждаше объркан.
– Откъде знаеш какво е казала на полицията?
– Не говоря за това, което се случи днес. Полицията е разговаряла с нея след като ме нападнаха пред киното.
Шон не можеше да изглежда по-объркан. При други обстоятелства щеше да е комично.
– Полицията е разговаряла с бившата приятелка на Хънтър, след като си била нападната? Защо, по дяволите, биха го направили?
– Защото – въздъхна Кали. – Не просто ме ограбиха. Някой, който е работил за гаджето ѝ, е бил изпратен да ме нарани.
Очите на Шон се присвиха.
– Мама никога не ми е казвала нищо за това.
– Не съм казвала на мама нищо за това.
– Кали, ти лъжеш всички. Пазиш тайни.
– Шон, моля те, не ми внушавай вина точно сега, добре?
Той скръсти ръце и седна на стола си.
– Ако знаех, че всичко това се дължи на някакъв странен любовен триъгълник, никога нямаше да дойда тук, за да се опитам да те вразумя.
Кали го погледна.
– Никога не трябваше да идваш тук, за да се опитваш да ми говориш разумно. Неведнъж съм ти казвала да си гледаш работата.
– Трябва да слушам по-добре.
– Сигурно трябва.
Шон спря да говори и седна напред, докато един лекар излезе и започна да говори сериозно на Скарлет. Докторът беше по-възрастен, с почти бяла коса.
Кали изучаваше лицето на Скарлет, за да се опита да разбере какви са новините.
Изражението на Скарлет беше напрегнато, но загадъчно. Тя слушаше внимателно, докато лекарят говореше, кимаше с глава от време на време, но не казваше много в отговор.
Кали искаше повече от всичко да може да се приближи до лекаря и да го помоли да я включи в разговора, но знаеше, че това е невъзможно. Най-накрая, след още няколко минути, лекарят постави за кратко ръка на рамото на Скарлет, каза едно последно нещо, след което се обърна и напусна чакалнята.
След като си тръгна, Скарлет дълго стоя там, а Кали получи ужасно чувство, което започна в стомаха ѝ и след това се разпространи като горски пожар по цялото ѝ тяло. Беше изтръпнала, ужасена, замаяна.
– Мисля, че ще припадна – каза тя, а гласът ѝ звучеше далечно.
Лекарят беше съобщил на Скарлет лоши новини – това беше ясно. Хънтър нямаше да се справи, помисли си Кали.
– Кали. Кали – каза Шон. – Добре ли си?
– Не. – Усещаше, че се унася, сякаш потъва в черна дупка.
– Сложи главата си между краката и дишай – изрече Шон, като сложи ръка на гърба ѝ и ѝ помогна да се наведе напред.
Тя направи каквото ѝ предложи, крайниците ѝ бяха гумени и гъвкави. Виждаше петна в очите си. Светът беше едно голямо петно, в ушите ѝ звучеше ехото от гласа на Шон.
Докато лежеше напред, а главата ѝ докосваше коленете ѝ, усещането за загуба на съзнание започна бавно да се оттегля.
– Кали? – Попита нервно Шон. – Ти с мен ли си?
– Да – промълви тя. Светът отново се фокусираше. – Аз съм добре.
– Остани така за секунда – каза той. Гласът му най-накрая беше нежен, сякаш епизодът с почти пълното и припадане му беше напомнил какво е преживяла.
– Мога да се изправя – каза тя. – Вече се чувствам по-добре.
– Само за минута – каза той. – Не искам да изпаднеш в безсъзнание и да си разбиеш главата.
Кали чу стъпките, когато някой се приближи.
– Добре ли е тя? – Гласът беше на Скарлет.
– Мисля, че почти е припаднала – отговори Шон.
– Не го направих. Просто имах малък странен момент, това е всичко – каза Кали, като седна изправена и се опита да възстанови самообладанието си. По някаква причина се чувстваше важно Скарлет да не я смята за слаба.
Скарлет я гледаше с предпазливи очи.
– Докторът каза, че Хънтър е излязъл от операционната и е в интензивното отделение – каза тя.
Сърцето на Кали започна да бие учестено.
– Добре ли е той? – Изпъшка тя.
– Наистина не знам. Явно е загубил много кръв и е имало много вътрешни увреждания, особено на белия му дроб. Лекарят каза, че все още не е излязъл от опасност и може да минат няколко дни, преди да могат да кажат дали операцията е свършила своята работа.
Кали стисна здраво чантата си. Ръцете ѝ бяха изпотени.
– Буден ли е? Можем ли да го видим?
Скарлет кимна.
– Казаха, че през следващите няколко часа ще мога да го посетя за много кратко време.
Кали усети това като удар в стомаха. Бяха казали, че Скарлет ще може да го посещава… И Кали отново беше оставена настрана от нещата.
Мисълта за това колко нелепо е, колко абсурдно е, че Скарлет е тук, за да предаде информация за здравето на Хънтър, накара Кали да се засмее. Тя сложи ръка на устата си и изръкопляска още няколко пъти, докато очите на Скарлет се свиха.
– Нещо смешно ли има? – Попита я Скарлет.
Кали само поклати глава.
– Не мога да не се смея малко. Искам да кажа, че тук си ти – разказваш ни за състоянието на Хънтър. И всъщност ти си виновна, че всички ние сме в тази ситуация на първо място.
Скарлет реагира така, сякаш беше получила физически шамар. Очите ѝ се разшириха, а бузите ѝ почервеняха.
– По моя вина?
Шон погледна към Кали.
– Хайде, не казвай това – прошепна той. – Ти просто си разстроена. – Той погледна към Скарлет.
– Тя не го мисли наистина. Тя е преживяла много днес – обясни той, сякаш говореше с колега родител за това защо осемгодишното му дете се държи зле в училище.
Кали отблъсна ръката му настрани и се загледа в Скарлет. – Не, наистина искам да кажа това. Какво право имаше да се появиш в живота му от нищото и да поискаш помощта му? Кой човек може да натовари някой друг с проблемите си по този начин?
– Не ти дължа обяснение.
– Разбира се, че не. Точно такъв тип човек си ти – изсъска Кали, а стомахът ѝ се напълни с огън. – Въртиш се насам-натам, имаш право, загадъчна си и си мислиш, че някой ти дължи нещо. Е, Хънтър не ти дължи нищо, но ти все пак прие помощта му, нали?
Изражението на Скарлет беше поразено.
– Ти не знаеш нищо за мен – каза тя с разтреперан, приглушен глас.
– Мисля, че знам. Погледнах те за пет секунди в нощта, когато се появи в ресторанта, и разбрах точно каква си. Не е толкова сложно – не си толкова загадъчен за друга жена – защото жените не се хващат на тези боклуци. Не можеш просто да ми пърхаш с мигли и да ме караш да мисля, че това означава нещо.
– Ревнуваш – каза Скарлет, а гласът ѝ придоби интензивност, тъй като сякаш събираше разсъдъка си след неочакваната словесна атака.
– Ревнувам? Едва ли.
Скарлет се усмихна.
– Разбира се, че ревнуваш, скъпа. Хънтър ми каза точно каква „връзка“ сте имали двамата. Иска ти се Хънтър да ти оказва такава помощ, каквато оказваше на мен.
Коментарът я зашемети – убоде я силно. Но всъщност вече не беше истина.
– Може би аз съм виновна, че искам да бъда негова приятелка – каза и Кали. – Но поне не съм влизала и излизала от живота му, за да го изсмуквам.
– Имах нужда от помощ и няма да се извинявам нито на теб, нито на когото и да било за това.
– Нима някой друг е виновен, че си решила да се забъркаш и да останеш забъркана с Терънс? Някой друг ли не е виновен, че не си имала разума да стоиш настрана от един пълен маниак?
– Не мислиш ли, че съжалявам? – На практика изкрещя Скарлет.
– Можеше да ме заблудиш. Със сигурност никога не си ми го казвала.
– Сякаш щеше да приемеш извинение. Предпочиташ да имаш някого, когото да обвиняваш за всичко. – Скарлет се обърна, със сълзи на очи, и избяга от чакалнята.
Кали седеше на мястото си, а ръцете ѝ се бяха хванали за подлакътниците на стола, тъй като сякаш можеше да отлети, ако разхлабеше хватката си.
– Не казвай нито дума – каза тя на Шон, докато той седеше до нея.
Кали усещаше, че я гледат. В чакалнята нямаше много хора, но имаше достатъчно, за да я гледат, сякаш беше експонат в местната зоологическа градина.
Погледите им бяха неодобрителни и тя усещаше мислите под тях – ние също се страхуваме, нас ни боли. Но не ни чувате да се оплакваме, да крещим или да викаме и да влошаваме положението. Защо не можете да си мълчите и да страдате насаме?
Назад към част 2 Напред към част 4