Аби Глайнс – Морски бриз – Епилози – част 14

ДЖЕС

Следващата седмица беше по-лесна. Вече не ме изпълваше толкова много страхът, че ще загубя Джейсън. Бяхме прекарали уикенда в гледане на филми, свити на дивана заедно и ядейки китайска храна за вкъщи и пица. Мързеливият уикенд беше помогнал на емоциите ми.
Въпреки че тази седмица Джейсън два пъти беше останал до късно с учебни групи, успях да не се паникьосам и да не изпадам в нужда. Той също изглеждаше по-щастлив. Не ме питаше постоянно какво не е наред.
Тази вечер обаче щяхме да ходим на събитие. Приятелят му Фин имаше рожден ден тази вечер, а Фин обичаше да прави партита. Той организираше най-много партита от всички хора, които познавах. Тъй като имаше повече пари от Бога, това беше събитие, а не просто парти. Фин и Хенсли бяха единствените двама приятели на Джейсън, които харесвах. Бяха мили с мен и се чувствах комфортно около тях.
Избрах си рокля, която бях ушила наскоро, и излязох без бикини и сутиен. Роклята скриваше бебешката ми подутина, но подчертаваше гърдите ми, така че сутиен беше невъзможен. Красивото синьо беше цвят, към който напоследък се бях запалила. А материята беше ефирна и мека на допир. Косата ми беше пусната и бях обула токчетата, които Джейсън ми беше купил преди няколко месеца, когато се слюноотделях по тях.
Погледът на Джейсън, когато излязох от спалнята, ми даде допълнителното самочувствие, от което се нуждаех, за да се изправя пред тази тълпа. Той го беше последвал с „По дяволите, ти си секси“.
Стигнахме до кънтри клуба, в който бях ходила само веднъж и никога не исках да се връщам. Беше семейна вечеря, която завърши зле. Сейди беше напсувала майката на Джейсън и Джакс.
Преди да вляза, трябваше да знам кой ще бъде там. Или дали някой ще е там.
– Ще дойде ли Йохана? – Попитах.
Джейсън кимна, после плъзна ръка около кръста ми.
– И тя ще се почувства много неадекватна, когато погледне красивата ми годеница. Не се притеснявай за нея.
Опитах се да повярвам в това, но знаех колко привлекателна е Йохана. Знаех също, че е спала с моя мъж. Това ме подлуди. Мразех я силно.
Вратите се отвориха за нас и ни посрещнаха двама мъже в смокинги. След това се отправихме към балната зала. Когато влязохме, залата вече беше пълна. Танцуваше се и навсякъде имаше групи от приказно облечени хора с луксозни питиета в ръце.
– ДЖЕС! – Извика Фин, когато ни видя да влизаме. Джейсън се ухили до мен.
– Мисля, че вече е пиян – каза той, докато се приближавахме към рожденика.
– Мисля, че си прав.
– Ти дойде! Танцувай с мен, Джес. Остави я, човече. Това е моят рожден ден – каза Фин и протегна ръка, за да ме докосне.
Джейсън ме дръпна бързо назад и поклати глава.
– Честит рожден ден, Фин. Но моята жена е забранена за пипане. Намери си друга.
Фин изпъчи долната си устна и потропна с крак. Да, той определено беше пиян.
– Но аз искам да я докосна.
Джейсън ме придърпа по-близо до себе си.
– Ще я докоснеш и когато се събудиш трезвен, носът ти ще бъде счупен. Разбираш ли?
Фин избухна в смях, след което плесна Джейсън по гърба.
– Толкова си скапан.
Преди да успее да каже още нещо, някой се приближи да говори с него и той забрави за нас. Джейсън ме издърпа от Фин и се отправихме към бара.
– Ако не беше пиян и не беше един от най-добрите ми приятели… – промълви Джейсън. – Имам нужда от едно питие. Искаш ли сода? Пресен сок от червена боровинка?
Кимнах и Джейсън се обърна, за да си поръча едно чисто уиски, а на мен – сода. Видях едно момиче, с което се бях запознала, когато бяхме отишли на парти в Ню Йорк. Нощта ни беше завършила зле и аз се прибрах сама вкъщи.
– Здравей, Джейсън. Не съм те виждала много този семестър – каза момичето, като се усмихна на Джейсън и напълно ме игнорира, въпреки че се бяхме срещали преди.
– Здравей, Ванеса – отвърна той, докато ми подаваше содата, оцветена в розово от боровинковия сок.
– Напоследък ти и Джо не правите нищо заедно – каза Ванеса и най-накрая ми хвърли бърз поглед, преди да погледне обратно към Джейсън.
– Не. Откакто съм сгоден и очаквам бебе, не прекарвам никакво време с други жени. Имам тази, която искам – отвърна Джейсън, след което ме хвана за ръка. – Наслаждавай се на партито, Ванеса – каза той, без да я поглежда, докато ме водеше.
– Помня я от Ню Йорк – казах му аз.
– Съжалявам. Тя е лешояд – каза той.
Кимнах, а после Джейсън спря да говори с някакви хора, които не изглеждаха много заинтересовани от мен. Докато обсъждаха класа, който бяха взели, аз огледах стаята.
Когато един женски глас се включи, насочих вниманието си обратно към групата, която говореше.
– Можеш да вземеш назаем записките ми. Аз също имам нужда от тях, но ако искаш да останеш след часа, можеш да получиш копие от моите. Ще те помоля само да ме поканиш на кафе в замяна – каза тя, като преметна червената си коса през рамо.
– Имаш всички бележки? – Попита Джейсън, вместо да ѝ каже, че няма да я заведе на кафе.
– Да. До последната. Подробна съм – отвърна тя. Защо звучеше така, сякаш искаше да каже това по съвсем друг начин? Не бях неин почитател.
– Това би било чудесно, Фийби. Благодаря.
Чакай, какво?
– Няма проблем – каза тя, а после всички отново започнаха да говорят за неща, за които не знаех нищо.
Чувството, че не се вписвам в този свят, отново започна да ме обзема. Борех се с него, но всеки път, когато Фийби казваше нещо, а Джейсън се смееше, аз се разплаквах. Тя беше висока и стройна. Твърде стройна. И беше в три от неговите класове. Бяха завършили една и съща специалност.
– Джес – каза Хенсли, приближи се до нас с чаша в ръка и се усмихна. Харесвах Хенсли. Той беше добър.
– Здравей, Хенсли – отговорих аз.
– Танцувай с мен, Джес – каза той и повдигна вежди към Джейсън.
– Не, Хенсли. Махай се – каза Джейсън, звучейки забавно.
– Ще танцувам с теб, Хенсли – каза Фийби, провирайки се през групата, за да мине съвсем близо до Джейсън, след което плъзна ръка около Хенсли и прошепна нещо в ухото му, докато гледаше Джейсън.
Веждите на Хенсли се вдигнаха.
– Мръсно, Фийби. Харесва ми – каза той и я издърпа да танцува с него. Радвах се да я видя да си тръгва, но когато тя ми се усмихна през рамото на Хенсли, разбрах, че не съм си въобразявала нещата.

ДЖЕЙСЪН

Ръката на Джес ме хвана за ръката.
– Заведи ме до тоалетната – каза тя близо до ухото ми.
Сложих чашите ни и я заведох до най-близката до нас тоалетна.
– Изглежда, че тази е празна – казах ѝ. Нямаше отделни женски и мъжки тоалетни. Имаше само шест самостоятелни тоалетни. По три от всяка страна на залата извън балната зала.
Тя отвори вратата, после се обърна към мен и ме хвана за ръка, за да ме издърпа вътре.
– Имаш ли нужда от мен? – Попитах объркано.
Джес затвори вратата и я заключи, след което се обърна, сграбчи лицето ми и ме нападна. Оставих пухкавата ѝ уста да си върши работата, докато се наслаждавах на пътуването. Не бях сигурен за какво става въпрос, но напоследък се бях научил да не я разпитвам.
– Не нося бикини – каза тя срещу устните ми. – Чукай ме. Ръцете ѝ се преместиха, за да вдигнат роклята ѝ и да разкрият кръглото ѝ дупе в огледалото зад нея.
Майната му.
Разкопчах панталона и освободих члена си, докато поемах целувката.
– Искам циците ти да са свободни, за да мога да ги видя как подскачат, докато те чукам – казах ѝ, като посегнах към ципа на роклята ѝ. Вече бях успял да разбера, че тя не носи сутиен. Това ме побъркваше – и всеки мъж тук. Трябваше да се сдържа да не я прикрия с якето си.
Тя излезе от роклята, когато тя падна на земята, и аз прекъснах целувката ни, за да мога да я вдигна и да я закача на куката за чанти зад вратата.
Моята красива Джес стоеше пред мен, обута в онези горещи сребърни токчета, които ѝ бях купил, когато тя съвсем се беше прегърнала с тях преди няколко месеца, след като ги видя на витрината на магазина.
Оставих очите си бавно да поемат тази гледка точно когато Джес вдигна крака си и го подпря на затворената тоалетна чиния. „Имам нужда от теб в мен, Джейсън.“
По дяволите.
Хванах я за бедрото, дръпнах я напред и след това се плъзнах във вече мократа ѝ вагина.
– Това ли искаше, бебе? – Попитах, докато облизвах врата ѝ.
– Боже, да – изстена тя и сложи ръце на мивката, за да се подпре. Отдръпнах се достатъчно назад, за да мога да видя как тежките ѝ гърди подскачат.
– Искаш ли да се отдръпна, за да не ти тече сперма по краката цяла нощ? – Попитах я, докато стените започнаха да притискат члена ми по начин, който щеше да ме накара да се изстрелям след миг.
– Вътре в мен – изпъшка тя.
Нямаше да можем да останем тук дълго, ако тя се разхождаше без бикини и със сперма между краката си. Аз щях да се разхождам полунадигнат, неспособен да не мисля за нея.
Джес премести крака си нагоре и го уви около бедрото ми.
– Да, да, о, Боже, да, това е… Аз ще… Тя отметна глава назад и тялото ѝ се разтресе под ръцете ми.
Между гледката на нейното приключване и съзнанието, че някой със сигурност ще ни чуе тук, аз я последвах, викайки, докато пълнех момичето си. Притисках я към себе си.
Едва след като бавно се отърсих от опиянението си, осъзнах колко странно беше това. Защо Джес ме беше измъкнала от партито, за да направим това? Знаех, че бременните жени са възбудени, но това изглеждаше различно. Беше дива и се притискаше към мен, докато се чукаше. Сякаш трябваше да се държи за мен.
– Ще съжаляваш, че не ме накара да се отдръпна – казах аз, целувайки я по лицето.
– Никога не съжалявам за това – отвърна тя.
Исках да повярвам, че е толкова доволна, колкото и аз, и че това не е бил някакъв начин да се увери, че съм неин. Не беше нужно да използва секса, за да ме задържи.
– Джес – казах аз, отмятайки косата от челото ѝ – колкото и да ми харесва фактът, че току-що ме вкара в банята на партито, за да ми изчукаш мозъка, се притеснявам, че си го направила по погрешни причини.
Тя се скова под мен.
– Просто те исках.
Това не беше мястото, където да говорим за това, но скоро щяхме да говорим за това.
Почистих я и я облякох. След това се оправих, докато тя си оправяше косата и грима. Когато най-накрая отворих вратата и Джес излезе, Фийби стоеше там и ни гледаше с широко отворени очи.
Притеснявах се, че Джес ще се смути, затова започнах да си измислям извинение. Но Джес се обърна обратно към мен и ме целуна, притискайки се в мен. След това се усмихна доволно, обърна се обратно и се промуши покрай Фийби, изглеждайки като една много нахакана жена. Погледнах назад към Фийби, която не се усмихваше. И тогава ми просветна: Предложението на Фийби да и купя кафе в замяна на това, че съм взела назаем бележките и, беше разстроило Джес.
Никога не съм възнамерявал да заведа Фийби на кафе. Просто щях да и купя едно и да го занеса в клас като благодарност. Но Джес не го възприе по този начин. Беше отбелязала своя човек.
Засмях се и поклатих глава. После тръгнах след моята скандална жена. Никога не е скучно с Джес. Боже, обичах тази жена.

Назад към част 13                                                      Напред към част 15

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!