БЛАЙТ
Напечатах последната дума от втория си роман и свалих ръце в скута си. Чувството на удовлетворение и задоволство, което идваше от съзнанието, че съм написала два пълни романа, беше изключително.
Все още имаше редакции и пренаписвания, които трябваше да направя, но историята беше завършена. До месец можех да я кача и да натисна отново бутона „публикувай“. Силата, която идваше с това, ме изненада. Не бях очаквала това чувство на триумф. Няколко пъти през последния месец мислех да се обадя на г-н Уилямс. Познат още като човека, който ми помогна да вдъхна живот.
Не бях сигурна обаче какво ще кажа. Той ме е отгледал, в най-свободния смисъл на думата. Госпожа Уилямс, неговата съпруга, а не майка ми, беше направила по-голямата част от това. Дисциплината и емоционалното насилие – г-н Уилямс просто стоеше отстрани и позволяваше това да се случва. Намесваше се само когато смяташе, че трябва да се намеси.
Тъй като до миналата година не знаех, че е мой баща, нямаше никаква връзка или любов. Не открих, че искам да се свържа с него. За мен той изглеждаше като кух старец, който разчита на амвона, на който стои всяка неделя и казва на хората какво иска от тях Исус. Отдавна бях спряла да слушам това.
Според мен Исус не искаше родителите да изоставят децата си и да ги оставят да растат в дом без любов и привързаност. Така че там той се беше провалил с гръм и трясък. Не бях настроена да простя това.
Да му се обадя и да му разкажа за книгата си ми се струваше безсмислено. Пък и той нямаше да я одобри, ако я прочете. Имаше части, които бях променила и направила много измислени, но те все още се основаваха на живота, в който той ме остави да израсна. Ако някой щеше да схване това, той щеше да го направи.
Изхвърлих г-н Уилямс от съзнанието си. Някой ден може би щях да му се обадя – а може би нямаше да го направя. Той не беше положил никакви усилия да се свърже с мен. А аз вече имах семейство и приятели. Имах любовта, която той ми отказваше.
Станах, разтегнах гърба си от целодневното седене на бюрото и отидох да направя чаша сладък чай. Преди да успея да стигна до кухнята, на вратата се почука. Отворих я и видях Грийн, който изглеждаше така, сякаш не е спал от дни.
– Грийн… добре ли си? – Попитах, притеснена, че може да е болен. Той изглеждаше болен.
– Не. Боже, не – каза той, прокара ръка през косата си, след което дръпна една ивица. – Прецаках се, Блайт, и знам, че Крит не е тук, но имам нужда от съвет. От едно момиче. Или от когото и да било в момента, на когото мога да се доверя и който не е идиот. Тогава може да ми се наложи да ме заключиш в една стая и да ме защитиш.
Това не звучеше добре.
– Влез. Тъкмо щях да си правя чай. Искаш ли малко? – Попитах го.
Той поклати глава.
– Не, но заключи вратата. Затвори и тази. За всеки случай.
– Започваш да ме плашиш, Грийн.
Той се приближи, падна на дивана и зарови глава в ръцете си.
– Той няма да те убие. Само мен. Той ще ме убие и аз, по дяволите, го заслужавам. Но тя е просто такава… и косата ѝ… и мирише… ЕБАСИ! Какво направих? Кълна се в Бога, че никога повече няма да пия.
Седнах на стола срещу него.
– Намали темпото. Да започнем с това кой ще те убие.
Грийн дръпна косата си, докато той държеше главата си наведена.
– Мати.
О, не.
– Грийн… какво направи? Докосна ли Тринити? – Фактът, че в продължение на седмица и половина той игнорираше Тринити на концертите, а преди две вечери все я поглеждаше, после отвръщаше поглед, беше привлякъл вниманието ми. Но реших, че това е безобидно..
– Тя беше… девственица – измърмори той.
Беше? О, не. О, не, не, не, не…
– Грийн, моля те, кажи ми, че е искала…
Той отпусна главата си още по-дълбоко в скута си и изстена.
– Боже, да, тя беше готова. Аз не съм шибан изнасилвач. Но тя беше толкова шибано готова за всичко, което правех, че пропуснах знаците. Докато не бях вътре в нея, притиснат до смърт от стегнатата ѝ вагина.
– ЪРГХ, ГРИЙН! – Спрях го.
Той вдигна глава и се намръщи.
– Да. Съжалявам, така беше. Но аз не знаех, Блайт. Аз сериозно не знаех. Бях пил, а Мати беше загубил съзнание. Тя се събуди и цялата ѝ коса беше разрошена, а тя не носеше сутиен. После ми се усмихна с този сладък секси поглед и има шибани тръпчинки, толкова дълбоки, Боже! Аз съм просто човек, Блайт. Аз съм просто един шибан мъж, който е чукал девствената братовчедка на приятеля си.
Той наистина беше в беда. Мати щеше да го убие или той щеше да влезе в затвора.
– На колко години е? Първо разбра ли поне възрастта и? – Попитах, готова да го скрия, ако се наложи.
– Следващия месец ще навърши деветнайсет години. Тя е пълнолетна. Вече попитах Мати за възрастта ѝ още преди нещата при нас да станат странни. Това също е нейна грешка, защото тя има тази коса и мирише добре, усмихва ми се и ме гледа. Когато я хвана да ме гледа, тя не отвръща поглед, а просто ми отправя широки усмивки. Споменах ли косата и?
Усмихнах се.
– Да, няколко пъти си споменавал косата ѝ.
Грийн се изстреля и се върна към дърпането на собствената си коса с две ръце.
– АЗ СЪМ ТОЛКОВА ПРЕЦАКАН!
– Къде е тя сега? Искам да кажа, ти и отне девствеността и избяга тук ли, или се погрижи за нея, почисти я и поговори за това с нея?
Грийн свали ръце отстрани и отпусна глава назад, докато се взираше в тавана, сякаш той имаше отговори за него.
– Ние… знаеш… и двамата, ъъъ… свършихме. И след това аз я прибрах. Тя беше цялата в тръпчинки от усмивки, а аз бях толкова ядосан. Но тези тръпчинки ми бяха прецакали главата. Тя казваше неща, като че ли е било прекрасно и че винаги е мечтала. После попита дали може да каже на Мати, че сме двойка. – Той погледна право към мен с широко отворени очи. – Двойка, Блайт! Тя си помисли, че сме двойка, защото сме се чукали.
О-о. Това не звучеше добре. Какво беше направил?
Този път той потъна на масичката за кафе и опря лакти на коленете си, като свеждаше глава в нещо, което можеше да се опише само като срам.
– Казах ѝ, че е трябвало да ми каже, че е девствена. Че никога нямаше да преспя с нея. Обвиних я, че е изпила твърде много уиски, а после и казах, че в живота ми се случват твърде много неща, за да имам някаква връзка. Че се чуках с момичета, а не се срещах с тях… После си тръгнах.
О, Грийн. Как можа?
– Кога я напусна?
– Дойдох направо тук. Трябваше ми безопасно място, където да се скрия, когато тя каже на Мати.
Той беше прав. А Крит трябваше да се прибере у дома. Не бях сигурна как да ги предпазя от разрушаване на мястото, без Крит да е тук и да ги контролира.
Горката Тринити.
КРИТ
Отворих вратата на апартамента и се вмъкнах вътре, готов да разбивам глави. Намерих Грийн да се разхожда пред прозореца, а Блайт да седи на седи с пъхнати под нея крака и да го гледа със загрижено намръщено лице.
Тя ми беше писала, че Грийн е преспал с Тринити и Мати ще го убие. Моля те, върни се вкъщи. Грийн е тук.
Казах на Дуейн, че трябва да си ходя, и се измъкнах по дяволите оттам. Той попита дали е спешно и дали имам нужда от подкрепление. Казах му, че не съм сигурен – щях да го уведомя, ако все пак се наложи.
– Изглеждаш гадно – казах на Грийн, докато вървях към Блайт.
– Не знаех, че е девствена. Тя флиртуваше и все се ебаваше върху мен. И има тази коса. – Той се спря и изруга.
– Той има голяма симпатия към косата ѝ. Много ще я споменава – прошепна Блайт до мен.
Плъзнах ръката си под косата на моето момиче и я обгърнах около врата ѝ.
– Достатъчно голяма ли е тя? – Попита с отвращение Крит.
Грийн го погледна.
– Да! – Тя е на толкова години, на колкото беше Блайт, когато вие се закачахте.
– Бях влюбен в Блайт – отвърна Крит.
– Не в началото! Ти беше обсебен от нея. Тя беше просто една от твоите безумни зависимости. Любовта дойде по-късно.
Беше прав, но ме вбесяваше, че го чувам да отхвърля чувствата ми към нея.
– Внимавай. В момента аз съм единственото нещо, което стои между теб и Мати.
Грийн въздъхна и погледна разкаяно.
– Да, знам. Просто съм объркан. Не мога да повярвам, че направих това. Заради тази проклета коса… и тръпчинките.
Очевидно Блайт беше права. Той наистина харесваше косата на момичето.
– Тя разсърди ли ти се и каза ли, че е казала на Мати? Искам да кажа, той изобщо ще разбере ли?
Блайт наклони глава назад.
– Тя си мисли, че това ги прави двойка. Той и казал, че се чукат, не се срещат. После я е напуснал.
Оуч. Той така се беше втренчил в лицето му.
– Не можеш да останеш тук, в нашия апартамент. Все пак ще се погрижа да слезеш жив до апартамента си и да се затвориш с резета. След това просто ще чакаме. Момичето може и да не планира да му каже. Ти не я познаваш достатъчно добре, за да знаеш дали ще го направи. Остани жив до концерта ни утре вечер.
Грийн погледна с копнеж към вратата, която беше спалнята му преди.
– Ще остана в тази стая. Няма да излизам и да ви безпокоя.
Поклатих глава, отидох до вратата и му отворих, за да може да излезе.
– Няма да останеш тук. Откажи се. Хайде да вървим – казах аз и му посочих да излезе.
Грийн отново погледна през прозореца. Той очакваше Мати да се появи.
– Докато брегът е чист, трябва да бягаш – напомних му.
– Добре – измърмори той и най-накрая се измъкна от апартамента ми.