Кейдж и Ева от „Докато трае“ и „Понякога продължава
КЕЙДЖ
Днес беше третият рожден ден на моето момиченце. Мигнах и от мъничко пакетче в розово тя вече носеше пачки и диадеми – буквално и ежедневно. Като през цялото време. Дори когато тръгна на детска градина. Те просто се бяха научили да приемат факта, че Блис носи това, което иска.
За известно време тя много приличаше на мен, но това вече беше изчезнало. С всеки изминал ден тя все повече приличаше на майка си. Което само ме стресираше. Не можех да си представя как ще се справя с това, когато стане тийнейджърка. Сега разбирах защо бащата на Ева е искал тя да няма нищо общо с мен. Щях да заключа Блис в стаята ѝ и да изхвърли ключа, ако някой като мен се появеше да се шмугва около нея.
Захилих се, посегнах и прибрах красивата си съпруга по-близо до гърдите си. Тя все още не се беше събудила. Опитвах се по всякакъв начин да я оставя да спи до късно, тъй като днес имаше парти за рождения ден, което трябваше да изкара. Опитах се да ѝ кажа, че не е нужно да каним всички приятели, които имаме, и да ги храним. Но тя ми каза, че греша.
Приех поправката ѝ. Освен това момиченцето ми имаше рожден ден и обичаше всички да са тук и да и обръщат внимание. Беше на три, навършваше тридесет. Говореше, сякаш беше пораснала, а бедният Илай Харди беше един от верните ѝ поданици. Тя командваше това момче, а то просто го приемаше. Баща му се подсмихваше и казваше, че Илай познава хубаво момиче, когато го види.
Сега това беше смешно, но след десет години нямаше да е смешно. Илай Харди беше момчето на Лоу и аз го обичах. Но по-добре никога да не гледа на Блис като на нещо повече от приятел. Моето малко момиче беше твърде добро за всеки мъж там.
– Мммм… добре се чувстваш – промълви Ева със сънлив глас, докато се протягаше, премятайки крак през мен.
– Да, по дяволите, чувствам се – съгласих се с нея, а тя изпусна тих кикот.
Когато приключи с разтягането и ме накара да се възбудя като дявол, тя наклони глава назад и ме погледна. В началото не каза нищо. После ми се усмихна със сълзи на очи.
– Нашето момиченце е на три години. Как се случи това? Току-що се роди.
Представях си, че един ден ще си говорим това, когато тя завърши гимназия, а след това, когато я изпратим в колеж. После в деня, когато се омъжи… Чакай, не. Това няма да се случи. Няма да се омъжи. Докато не стане на 40 години или докато аз не умра.
– Тя е развълнувана от това. Не мислех, че изобщо ще заспи снощи – казах аз, мислейки си за това, че тя ми каза кои всички ще дойдат и какви игри ще играят.
– Тя обича да е център на внимание – каза Ева, след което ми се усмихна. – Много прилича на баща си.
Наведох глава и захапах ушната мида на Ева.
– Нямам представа за какво говориш.
Тя се захили и се изви, притискайки гърдите си към гърдите ми. Всички мисли за днешния ден ме напуснаха и аз бях много съсредоточен върху голата си съпруга. Издърпах я върху себе си и поисках устата ѝ с моята.
– Кейдж, не можем – каза тя, като се извиваше отгоре ми. – Ще събудим Блис.
– Можем да бъдем бързи и тихи. Опитай се да не крещиш името ми – казах, вдигнах я и лесно се плъзнах в нея.
– Ти си мокра. Някой друг също се е събудил възбуден – подразних я.
Тя вдигна глава и ме погледна, след което изстена.
– Спри да говориш. Опитвам се да бъда тиха.
Протегнах ръка назад и я дръпнах за косата, след което облизах следа по шията ѝ.
– Кейдж – промърмори тя, след което отново захапа долната си устна.
– Язди ме здраво, бебе. Направи го бързо – казах и, докато повдигах бедрата си и навлизах по-навътре.
Удоволствието озари очите ѝ и аз покрих устата ѝ със свободната си ръка. Зъбите ѝ захапаха дланта ми.
– Ебаси да, захапи ме – насърчих я.
Тя започна да се люлее напред-назад, докато стенеше в ръката ми.
– Казах да ме яздиш, а не да си играеш с мен.
Очите ѝ блеснаха. Тя повдигна бедрата си и ударите на телата ни, които се удряха едно в друго, изпълниха стаята. Отново и отново, докато тя не извика в ръката ми, а аз я последвах точно след нея.
ЕВА
Да си женен за Кейдж Йорк никога не беше скучно. Тази сутрин беше само един пример за това. Усмихнах се, докато обръщах палачинките с шоколадови парченца, които Блис беше поискала тази сутрин. Фойерверките, които Кейдж винаги успяваше да предизвика в тялото ми, все още оставяха тръпки между краката ми час по-късно. Той просто беше много добър в това. И беше мой.
– Мога ли вече да облека новата си блестяща пачка, мамо? – Попита Блис от стола си на масата.
– Не, скъпа, може да я намажеш със сироп или шоколад. Изчакай да закусиш, за да се облечеш за партито – казах ѝ аз.
Тя въздъхна драматично. Блис правеше всичко много драматично. Дори и да спи. Беше невъзможно да се спи с нея. Движенията и разговорите, които продължаваха, бяха сладки, но ни държаха будни през по-голямата част от нощта.
– Мога ли да си обуя ботушите с новата пачка, за да отида да помогна на татко да нахрани кравите? – Попита тя.
Колкото и Кейдж да се радваше, че тя ще излезе навън с блестящата си пачка и работните ботуши, които ѝ беше купил, когато му помагаше да пасе кравите и да разхвърля сеното, не можех да ѝ позволя това. Тя щеше да се разстрои, ако се изцапа преди партито си. Това бяха сълзи, които не исках да се случат в нейния голям ден.
Загребах палачинките ѝ в розовата чиния с балерини, която тя обичаше, и отидох да я сложа пред нея.
– Можеш да изцапаш пачката там. Може би можеш да облечеш пачката, която носеше вчера, за да помогнеш на татко навън.
Тя се почеса по малкото си носле.
– Е, не. Тази трябва да се изпере.
Да, това беше така, и която и да облече днес, за да помага на Кейдж, също щеше да трябва да се изпере.
– Е, тогава носи синята. Тя е чиста.
Блис вдигна вилицата си и отхапа от палачинките си.
– Добре. Това работи.
Какви неща казваше това дете понякога. С усмивка се върнах при печката, за да почистя бъркотията, която бях направила от специалната закуска за рождения ден на Блис. Тя си поръчваше това всяка събота сутрин, но тя искаше това, така че аз ги направих. Трябваше да направя ябълков коблер и да приготвя салата с паста преди обяд. Всичко останало бях приготвила снощи. Включително и тортата. Кейдж беше приготвил ребърца на скара за партито, защото те бяха любимата храна на Блис.
– Мммм, те са добри, мамо. Най-добрите палачинки в цялата вселена – каза Блис, докато ядеше.
Преди казваше света, докато наскоро не научи, че вселената е по-голяма.
– Това е така, защото ги направих за най-любимото ми момиче във вселената – казах ѝ, след което се съсредоточих върху нарязването на зеленчуците за салатата с паста.
Назад към част 23 Напред към част 25