КЕЙДЖ
Застанал до скарата с бира в ръка, се вгледах в сцената в задния си двор. Най-добрата ми приятелка, Уилоу Харди, отново беше бременна. Тя седеше в люлката под дървото, като краката ѝ бяха подпрени на краката на съпруга ѝ. Синът на Уилоу и Маркъс, Илай, беше с Блис и се пързаляше по голямата надуваема водна пързалка, която бяхме наели за събитието.
Срещу тях седяха Престън и Аманда Дрейк. Престън се беше облегнал на дървото, а Аманда седеше между краката му. Те се смееха на нещо, което Маркъс каза. Все още нямаха деца, но познавайки Престън, съвсем скоро щеше да се появи такова.
Дуейн и Сиена Фалко също бяха сключили брак наскоро, а бебето беше на път. Синът им, Мика, беше до кравите и ги хранеше със стария хляб, който бяхме оставили за тях, заедно с Дейзи Мей Тейлър.
Момчетата на Рок и Триша Тейлър хвърляха футболна топка с баща си и чичо си Крит. Никога не съм си представял, че Крит Корбин ще се ожени, но проклет да е, ако не беше сгоден, а датата на сватбата му беше определена за следващия месец. Годеницата му така го беше омотала около малкия си пръст, че чак беше комично. Беше забавно да се гледа. Разбирах напълно. Мислеше си, че сега е лошо, но само почакай да му се роди дъщеря. Силно се надявах да има такава. Всички реформирани играчи имаха нужда от собствено момиченце.
– Миришат добре.
Насочих вниманието си към най-новите пристигащи. Джейсън и Джес Стоун бяха в града за седмица, на гости на майка ѝ. Джес беше поредната, която ме беше изненадала. Джес беше създавала проблеми още навремето. Момичето беше причинило на всички момичета неприятности. Но след това в града пристигна Джейсън Стоун и всичко се промени. Диамантеният пръстен и венчалната халка на Джес трептяха на слънцето, докато тя опираше ръка на бременния си корем. Тя трябваше да роди всеки момент. Поне така изглеждаше.
– Сейди и Джакс също изпратиха подарък. Искаха да са тук, но Сейди все още е на легло – каза Джес, докато държеше два подаръка, опаковани в лъскава розова хартия.
– Радвам се, че всички успяхте. Ева е там, подрежда масата с помощта на Лариса и Триша. Бирата е в хладилника, а газираните напитки са в голямата кофа с лед под елхата.
– Благодаря. Имаш ли нужда от помощ тук? – Попита Джейсън.
– Не, справям се. Иди си вземи една бира и се отпусни. Съвсем скоро ще имаш дете, което да гониш наоколо.
Джейсън се усмихна и се обърна, за да погледне Джес. Никога не си бях представял Джес с богато момче от Харвард. Но тези двамата работеха.
Блис ги видя да пристигат и скочи от пързалката в новия си бански костюм с пачки и се затича към Джес. Това беше големият ден на Блис и тя щеше да попие всичко.
– Здравей, красавице – каза Джес, когато Блис стигна до нея. – Обожавам този бански. Имам нужда от такъв.
Блис се завъртя за нея и направи реверанс.
– Благодаря ти. Това е подарък за рождения ден от Аманда – каза тя.
Джес кимна, сякаш в това имаше пълен смисъл.
– Аманда би намерила перфектния подарък.
– Можеш да сложиш подаръците ми на онази маса – информира я Блис. – А ако искаш нещо за хапване, имаме дипове, чипс и златна рибка.
Моята малка домакиня. Тя беше дете на майка си. През повечето време.
Ева погледна към Джес и Джейсън и им махна с ръка. Те се отправиха към тълпата.
– Татко – извика Блис. Тя беше спряла да тича обратно към приятелите си и ме гледаше.
– Да, скъпа?
– Обичам те много и много. Благодаря ти, че ми направи ребра. – После се обърна и побягна обратно към пързалката.
За такава благодарност щях да ѝ направя всичко, което пожелае.
Майка ѝ я нарече чаровница и каза, че е получила това от мен. С усмивка си помислих, че може би е така. Трябваше да имам доста силен чар, за да завладея Ева. Наблюдавах я, докато говореше с Джес. Начинът, по който тъмната ѝ коса се развяваше от вятъра, а красивите ѝ сини очи блестяха – Боже, тази жена беше красива. Беше ми спряла дъха, когато я видях за първи път.
Поглеждайки към предната веранда, си спомних деня, в който тя излезе на нея и ме погледна намръщено. Тези къси панталони, които показваха всички тези крака. Дръзката ѝ уста беше шибано възбуждаща. Лятната ми работа във фермата на баща ѝ изглеждаше много по-яка, след като я погледнах.
Някога си мислех, че не мога да бъда обичан. Ева ми беше доказала, че всъщност съм достоен за любов. А всеки, който е достоен за любовта на Ева, е шибано невероятен. Така че аз съм адски специален.
Очите на Ева срещнаха моите от другата страна на двора и тя ми се усмихна с онази усмивка, която беше само моя. Това беше нашият живот. Ние го бяхме създали. Всичките ни приятели бяха тук и скоро всички до един щяха да са женени. Децата щяха да се родят и семействата ни щяха да се увеличат. Трудно е да се повярва, че преди четири години всеки от нас, освен Рок, живееше ергенски живот. Търсехме нещо, но не знаехме какво ни трябва.
Подобно на магията, всеки от нас е имал някой специален човек, който е влязъл в живота му и ни е обичал достатъчно, за да се бори за нас. Животът е забавен по този начин. Съдбата се случва и тя е по-добра от това, което си си представял на първо място.
Ева беше много по-добра от всичко, което някога бих могъл да измисля за себе си. Тя беше повече. Толкова много повече.
– Татко, гледай! – Извика Блис и аз насочих вниманието си към моето малко момиченце, което се хвана за ръката на Ел и те се плъзнаха надолу по пързалката, смеейки се заедно, докато не се удариха във водата, събрана в дъното.
Когато се изправиха, всички им ръкопляскаха. Блис, разбира се, направи още един реверанс. Защото моето момиченце беше принцеса и го знаеше.
Тя беше дъщеря на Кейдж Йорк.
Назад към част 24 Напред към част 26