СЕЙДИ
На следващата сутрин се събудих и майка ми отново седеше до леглото ми с още една чаша кафе и още един вестник.
– Добро утро, слънчице. Днес аз съм носител на добри новини. Медиите вече не ни преследват, а Джакс Стоун направи изявление.
Седнах и взех вестника, който тя ми подаваше.
– Наистина трябва да го потърсиш в Гугъл и да гледаш видеото с него или просто да включиш новините. Той върши фантастична работа. Но ето и печатната версия.
Имаше снимка на Джакс с микрофон в лицето, гледащ директно в камерата.
„Джакс Стоун обяснява слуховете около предателството на Сейди Уайт. Те са фалшиви.“
Пуснах вестника на леглото, отметнах завивките от себе си и се насочих към MacBook-а си. Отворих го и написах в Гугъл „Джакс Стоун“ и това беше първото нещо, което излезе.
Кликнах върху връзката в YouTube и гледах.
„Слуховете, които се появиха покрай снимката на барабаниста ми Нейв Аникин, който целува годеницата ми Сейди Уайт, са неверни. Преди две години Нейв не беше в добро състояние на духа си. Всички вече знаете, че оттогава той премина през рехабилитация и сега е на по-добро място. Но по онова време той правеше неща, които обикновено не би направил. Целувката на моята Сейди беше едно от тях. Тя го отблъсна от себе си и те никога повече не говориха за това. Това, което виждате тук, е изненаданата Сейди Уайт, към която се обръща изпадналият в безсъзнание Нейв Аникин. Не е нещо за влюбени. Нищо романтично. Сейди е невинна по всички обвинения, които я заобикалят, и ще съм благодарен, ако моите фенове застанат зад нея и я подкрепят в този жесток медиен трик. Благодаря ви.“
Джакс се отдръпна от микрофона, а репортерите му крещяха с въпроси, докато бодигардовете го наобиколиха и те си тръгнаха. Към самолета си.
– Изглежда, че той си е отишъл, както и лешоядите – каза Джесика, застанала зад мен.
– Да, така е. – Бях му казала да си тръгне и той си тръгна. Това беше неговото извинение към мен и знаех, че му прощавам. Дори и без това му бях простила вчера, когато се извини. Но толкова се страхувах да не бъда наранена от него, че страхът ми не ми беше позволил да му дам шанс да поправи това. Вместо това го бях отблъснала и той ми беше позволил.
– Ще се оправиш ли? Може би след като пътят и алеята са чисти, можеш да отидеш при Аманда. Тя се обади няколко пъти през последните два дни.
Трябваше да посетя Аманда. Трябваше да изляза от тази къща и да си прочистя главата. Кимнах, после посегнах към чашата с кафе в ръцете на Джесика и отпих дълго.
– За твое сведение, това е безкофеиново. Не можеш да пиеш истинско, след като си бременна.
Не се бях замисляла за това.
– Благодаря.
– Хей, ти се грижеше за мен, когато бях бременна със Сам, така че е мой ред да ти върна услугата – закани се тя.
Ако все още можех да се усмихвам, щях да го направя.
***
Два часа по-късно Аманда Харди отвори вратата на апартамента си и се хвърли към мен.
– О, Боже, толкова се притеснявах за теб – каза тя, докато ръцете ѝ се увиваха около мен.
– Съжалявам. Трябваше да се обадя. Просто имах нужда от малко време, щом дойдох тук – казах и тя се отдръпна от мен, държейки се за раменете ми.
– Той беше в града вчера, нали? Онази негова реч, която стана вирусна, беше пред летището в Морски бриз.
Кимнах.
– Говорихте ли за всичко? – Попита тя почти предпазливо.
– Да – отговорих аз.
Една тъга докосна лицето ѝ.
– Значи наистина е приключило?
Отново кимнах.
Тя ме хвана за ръцете и ме завлече в апартамента си, след което затвори вратата.
– Трябва ни сладолед. Имам бисквити със сметана и торта за рождения ден. Кое от двете? – Попита тя и тръгна към кухнята си.
Последвах я.
– Не съм гладна – казах аз.
– Не е нужно да си гладен, за да ядеш сладолед – информира ме тя. Тя спря на прозореца и замръзна. След това бавно се обърна обратно към мен. – Сигурна ли си, че го няма?
– Какво? – Попитах объркано.
Тя посочи през прозореца.
– Това е скъп джип, паркиран отпред, а един от едрите мъже, които го следват, стои пред него. Не познавам никой друг освен Джакс Стоун, който да се придвижва из Морски бриз по този начин.
На вратата се позвъни и ние се вгледахме една в друга. Беше Джакс. Разбрах го, без да отида до вратата. Какво правеше тук?
– Искаш ли да му отворя аз? – Попита с поглед, изпълнен с надежда Аманда.
Можех да откажа и да седнем тук, докато Джакс стоеше пред вратата, но това можеше да привлече тълпа. Не исках повече медийно внимание. А и ако призная истината пред себе си, исках да видя дали наистина е той.
– Аз ще отворя – казах ѝ.
– Добре, ами… Просто ще остана тук. Освен ако нямаш нужда от мен.
Отидох до вратата и я отворих бавно, подготвяйки се за факта, че това може да е Джейсън или просто едно от момчетата от съобщенията на Джакс. Но когато Джакс запълни вратата, сърцето ми се сви. Той не си беше тръгнал.
– Отидох при майка ти и тя каза, че си тук – каза той, а погледът му беше втренчен в мен, сякаш се опитваше да запомни всяка моя черта.
– Мислех, че си тръгнал – казах, преди да успея да се спра.
– Ти си тук, Сейди. Не ми е мястото никъде другаде.
Не знаех какво да отговоря на това.
– Защо си тук? Сега?
Тъжна усмивка изкриви устните му.
– Нямаш телефона си. И исках да знам дали имаш акушер-гинеколог тук и ако да, кога е следващият ти преглед.
Беше дошъл при Аманда, за да ме попита за посещението ми при лекаря…
– О, хм… не. Първо трябва да кандидатствам за Medicaid. Предполагам, че вече нямам застраховка. – Спрях дотук. Джакс беше платил, за да имам „Син кръст“ и „Син щит“. Не знаех какво трябваше да направя сега. Не очаквах, че той ще продължи да плаща за нея. Дори и да бях бременна с неговото бебе.
Той се намръщи.
– Дори да не те обичах с всяка фибра на шибаното си същество, пак щях да се погрижа да имаш здравна застраховка, Сейди. Знам, че сега си мислиш, че съм някакво зло чудовище и че по дяволите го заслужавам, но не е така. Ти ще имаш най-доброто, както и нашето бебе. Обичам ви и двамата. Вие сте моят живот, дори и аз вече да не съм вашият.
Сърцето ми се сви при думите му и стиснах здраво дръжката на вратата в ръката си.
– Не мисля, че си зло чудовище. – Защото не мислех. В интерес на истината вече не бях сигурна какво мисля.
– Обадих се и получих името на най-добрия акушер-гинеколог в този район. Мога да ни осигуря лична среща с него по всяко време, за да можеш да решиш дали ти харесва. Просто ми кажи какво искаш или от какво се нуждаеш.
Той беше издирвал най-добрия лекар за мен и бебето. Сърцето ми се изкриви още малко.
– Бих искала това. Имам нужда да се видя с някого – казах му. – Д-р Андредай потвърди бременността, така че ще трябва да изпрати документите ми на новия лекар от неговия кабинет.
Джакс кимна.
– Ще му се обадя и ще направя това веднага щом си сигурна какъв лекар искаш тук.
Той говореше така, сякаш беше останал тук. Не можеше да остане тук за постоянно.
– Джакс, ти не си приключил със записите на новия албум. Трябва да се върнеш в Лос Анджелис – напомних му аз.
Той изпусна тежък смях.
– Да, ама те всички могат да се изпокарат. Не мога да го завърша сега. Имам по-важни неща в живота си.
– Турнето ти е след четири месеца. Записът трябва да излезе преди това – възразих аз. Бях с него през петте издания на албуми и турнета. Знаех как става това.
– Турнето така или иначе трябва да се отмени. Не мога да тръгна с теб бременна. Няма да отида никъде, където ти не можеш да отидеш – каза той, сякаш това е напълно логично.
– Джакс – започнах аз, а той се протегна и взе ръката ми в своята, спирайки хода на мислите ми.
– Сейди, ти си това. Моят живот. Моят свят. Дори да не ме искаш или да не можеш да ми се довериш, ти все още си моята причина да живея. А нашето бебе – няма да пропусна нито една минута от него. Искам да бъда до теб през цялото време. Ние създадохме живот заедно. Прецаках се и ще живея с това през целия си живот, но няма да те оставя. Ще бъда тук за всичко, за което ми позволиш да бъда тук.
– Не можеш да захвърлиш музикалната си кариера. Това е лудост. Не мислиш ясно – започнах да споря, но буцата в гърлото ми се увеличаваше и трябваше да я избутам надолу.
– Нищо няма значение, ако теб те няма в живота ми. Нищо – каза той и направи крачка към мен. – Ти и нашето бебе сте всичко, което някога ще има значение за мен.
В първия момент помислих, че ще ме целуне, и се опитвах да реша дали това е добра идея, когато той пусна ръката си, след което се обърна и се отдалечи.
Какво щях да правя с него?
– Моля те, кажи ми, че ще му простиш – каза Аманда откъм гърба ми. Помислих си, че тя щеше да се заслуша.
– Как мога? Какво ще стане, ако той отново ме нарани по този начин? Как мога да му се доверя?
Аманда въздъхна и обгърна с ръка кръста ми.
– Разбирам те. Мислех си, че след като разбрах, че на приятеля ми му плащат, за да спи с жени, също няма да мога да му се доверя отново. Това беше лъжа, която никога не съм си представяла, че мога да простя. Но го направих. Защото той ме обичаше достатъчно и за двама ни, когато аз не мислех, че мога да го обичам повече. Точно сега Джакс обича достатъчно за теб, за него, за бебето – което, мога да добавя, че съм във възторг от тази новина. Боже, този човек е жалък. Хайде, Сейди, дай му малко почивка. – Тя положи глава на рамото ми. – Ти ще бъдеш майката на бебето на Джакс, дяволския Стоун. – Тя се захили.
Усмивка дръпна устните ми при нелепото ѝ описание. Може би тя беше права. Джакс никога преди не беше правил нещо подобно. Бяхме се карали, но това винаги завършваше с наистина горещ секс на безумни места. Това беше първият ни голям скандал. А емоциите ми сега бяха толкова сурови, че не се справях правилно с нещата.
– Не искам да го обичам. Но го обичам. Толкова много.
Аманда въздъхна.
– Присъедини се към клуба. Той има няколко големи фенклуба по целия свят. И жени, които предлагат да му родят дете милиони пъти на ден в интернет.
Тя се шегуваше, но беше права. Този път се засмях. Не беше пълноценен смях, но си беше смях.
– Ще се прибера вкъщи и ще поговоря с Джесика, а след това мисля да отида в дома му и да го видя. Сега, след като и двамата сме имали време да помислим и да преценим, трябва да поговорим.
– Да, трябва – съгласи се тя.
ДЖАКС
Когато звънецът на вратата се разнесе из къщата, разбрах, че е тя. Никой друг нямаше да ме потърси тук. Не бях казал на никого къде съм. Но Сейди щеше да знае. Изтичах по стълбите и се насочих към входните врати, отключих ги и дръпнах едната, преди да свърши първият звън.
Тя стоеше там, облечена в същите дънки и термо блуза, които беше облякла по-рано днес. Очите ѝ срещнаха моите и видях, че е нервна. Мразя да си мисля, че Сейди някога ще се притеснява да дойде при мен. Искаше ми се да протегна ръка, да я хвана и да я държа за живота си. Но тя не изглеждаше така, сякаш се надяваше на това. Отдръпнах се и ѝ направих знак да влезе вътре.
– Сам си отваряш вратите? – Попита ме тя и аз не бях сигурен дали се подиграва или не.
– Тук няма никакъв персонал. Те си тръгнаха по-рано тази вечер, когато им казах, че могат да си ходят – обясних. Макар че дори и някой да беше тук, никой нямаше да ме изпревари пред вратата тази вечер.
– О, добре, така вероятно е най-добре. Не е нужно някой да ни слуша как говорим за това.
Съгласих се. Исках Сейди да остане сама и насаме със себе си.
– Гладна ли си? Добре ли си вечеряла? – Попитах я, мислейки си за факта, че тя трябва да се храни не само за своето здраве, но и за това на бебето ни.
– Джесика ми направи салата с паста и печено пиле – каза тя с малка усмивка. Тази малка усмивка ми даде надежда. Не бях виждал усмивка на лицето ѝ от сутринта преди да си загубя ума.
– Добре. Искаш ли десерт? – Попитах я. – Госпожа Мери остави шоколадова торта.
Тя поклати глава.
– Не. Все още съм прекалено преяла.
Тогава можехме да поговорим.
– Да отидем в голямата стая. Там има по-удобни места за сядане и има огън.
– Добре – отговори тя.
Преди да се обърна, за да я поведа, и подадох ръка, както винаги правех, преди да отидем някъде. Това беше навик, който обичах. Тя винаги идваше при мен с такава готовност. Този път погледът ѝ се насочи от мен към ръката ми и тя замръзна. Още едно нещо, което бях разрушил. Моето момиче вече не идваше при мен с лекота.
– Не искаш повече да ме докосваш? – Попитах, неспособен да си държа устата затворена и да бъда търпелив с нея.
Тя дръпна погледа си, за да срещне моя.
– Аз… Разбира се, че искам. Аз просто… Боже, Джакс, това е толкова объркващо.
Приближих се до нея, посегнах и взех ръката ѝ, като прокарах пръстите ѝ през моите.
– Не тази част. Това – казах аз, държейки съединените ни ръце нагоре – никога не е объркващо.
Тя ми позволи да я заведа до голямата стая, без да отмества ръката си.
Заведох я до дивана от маслена кожа, обърнат към огъня, и неохотно пуснах ръката ѝ, за да може да седне. Аз обаче не се отдалечих на другия край на стаята от нея. Щяхме да поговорим, но щяхме да сме близо, за да го направим.
Седнах до нея и обърнах тялото си с лице към нейното, като същевременно прокарах ръка по облегалката на дивана.
– Ти дойде да ме видиш. Няма да лъжа, Сейди, в момента съм наистина адски обнадежден.
Тя сключи ръце в скута си и погледна към тях, вместо към мен.
– Можеш ли да ми обещаеш, че никога повече няма да направиш това? Никога да не предполагаш нещо за мен, без да ме попиташ първо? – Попита тя, а след това бавно обърна поглед към мен.
Тя беше тук, за да ми даде втори шанс.
– Бебе, кълна се в Бога, че никога повече няма да те нараня така. Ще трябва да го чуя направо от теб, преди да повярвам някога отново в нещо лошо за теб. И дори тогава не мисля, че ще повярвам. Моето момиче е все така съвършено, както беше, когато се влюбих в нея. Поставих това под съмнение и то ще ме изяжда наистина дълго време. Не мога да си простя, но наистина искам ти да го направиш. Ще направя всичко, което поискаш. Просто ме обикни отново, Сейди. Моля те.
Тя вдиша дълбоко и продължи да гледа към мен.
– Ако не бях бременна, щеше ли да дойдеш за мен?
Вече си бях задавал същия въпрос. Отговорът беше „да“. Нямаше да мога да изкарам още една нощ, без да я видя и да се уверя, че е добре.
– Да. Дори когато вярвах на тези глупости, се притеснявах за теб. Липсваше ми. Никога не съм спирал да те обичам.
Тя ме изучаваше за миг, а после кимна.
– Вярвам ти.
Вече бях готов да я прегърна.
– Можеш ли да ме обичаш? След всичко това… можеш ли да ме обичаш отново? – Попитах я, исках да знам дали сърцето ѝ ще бъде затворено за мен завинаги.
Тя се усмихна.
– Никога не съм спирала да те обичам. Исках да го направя. Щеше да е по-лесно. Но не мога да го изключа с ключ. Обичах те в продължение на пет години и ще те обичам още сто години.
Отново протегнах ръка.
– Ела тук. – Изчаках да видя дали тя ще го направи. Малката ѝ ръка се повдигна, после се плъзна в моята. Придърпах я към себе си и я хванах за кръста, след което я сложих в скута си.
– Сега ще имам нужда от теб – казах ѝ, докато придърпвах устата ѝ към своята.
– М’кай – отговори тя точно преди устата ми да покрие нейната.