Глава 35
Беше късно сутринта, когато с Дез влязохме в дневната на Мара. Досега днес успях да хапна закуска… а след това едва не я изхвърлих, докато тренирах с Дез.
О, радостите на това да се превърнеш в оръжие за масово унищожение.
Мара вече се е излегнала на дивана и ни чака. Изглежда невъзможно царствена с люляковата си рокля, която я обгръща, разкривайки точно толкова крака, колкото е необходимо от една от цепките ѝ.
– А, ето ви – казва тя и вдига ръце за поздрав, сякаш вчерашният ден не се е случил.
Все още съм потна от тренировката, безобидно бъркам в тренировъчните кожи, които вече са се залепили за кожата ми. Дез, от своя страна, изглежда далеч по-зле, екипировката му се прилепва към тялото му като любовник.
Бяхме точно по средата на схватката, за която се кълна, че върви в моя полза, когато войниците на Мара ни прекъснаха, казвайки ни, че кралицата на Флора е поискала присъствието ми.
Дез някак си пое ангажимента да се присъедини към мен, въпреки че сам не беше получил покана. И сега сме тук. Напълно не на място в тази малка деликатна дневна.
Около Мара се движат няколко слуги. Забелязвам червената, надигната кожа на китките им.
Хора. Роби.
Очите на Мара проследяват моите и изражението ѝ сякаш се развълнува, когато осъзна какво гледам. В нейния свят, независимо от титлите и връзките, в края на деня аз съм един от тях. Сянка, слуга, низша раса същества.
Вниманието на Мара се плъзга към Дез и тя му се усмихва лукаво.
– Не ми се довери да остана насаме с твоята половинка?
– Последният път, когато моята половинка беше насаме с владетел, тя едва не умря. Това не е нищо лично.
Мара цъка с език.
– Толкова много защитаваш. – Очите ѝ се плъзват към мен. – Но ти нямаш нужда от защита, нали?
На земята, не.
Всъщност, ако Дез направи нещо подобно у дома, това би ме подразнило жестоко. Но тук, където блясъкът ми е безполезен и съм заобиколена от безсмъртни, които обичат кървавите спортове дори повече от сирената ми, съм склонна да позволя на Дез да ме защитава.
– За какво искаш да говориш с мен? – Вместо това питам, поемам инициативата и навлизам по-навътре в стаята. Дез ме следва.
Сядам на зеления кадифен фотьойл в съседство с нея, а Дез заема съответното място срещу нея.
– Чай? – Предлага Мара, като прави жест към деликатния сервиз за чай пред нея на масичката за кафе.
Поклащам глава.
– Нямаш нищо против, ако се обслужвам сама – казва тя.
Лианите, които са превзели стаята, сега се плъзгат по масичката за кафе, увиват се около чайника и деликатната чаша. Вдигат порцелановите съдове във въздуха, а после така леко накланят чайника и чаят започва да се излива в чашата.
– Хареса ли ви престоят досега? – Пита Мара, като се настанява на мястото си.
Не мога да откъсна очи от гледката на всички тези растения, които наливат чаша чай.
Магията никога няма да омръзне.
– Мхм – казвам и наблюдавам как още лози се включват в производството – една, за да добави сметана в чашата, друга, за да добави кубче захар.
– Чух, че по време на първата празнична нощ ти и кралят сте се измъкнали за малко в гората.
Сега откъсвам поглед от чая.
Изчервявам се, когато си спомням как бях притисната до онова дърво, как гърдите на Дез бяха притиснати към моите, докато той влизаше и излизаше от мен.
Разбира се, че кралицата знае, че сме правили любов под короната на нейната гора.
– Няма защо да се срамуваш – казва тя, като забелязва зачервените ми бузи. – Ние празнуваме цикъла на сезоните, като се събираме заедно. За нас е чест Кралят на нощта и неговата половинка да освещават празника, като се присъединяват към него. Самата аз изчезнах в гората няколко пъти тази вечер сама.
Наистина, можех да живея и без да знам това.
Очите ми се плъзгат към Дез.
Той се е облегнал на стола си, преметнал единия си глезен през коляното, а палецът му търка долната му устна, докато ме наблюдава. Съдейки по горещината в очите му, той също си спомня живо онази вечер. И за разлика от мен не изглежда ни най-малко смутен от това.
Един от лозарите протяга чашата с чай към Мара. Тя я взема и отпива от нея с удоволствие.
– И така – казва тя – като оставим настрана празненствата, чух също, че активно търсите Крадеца на души. – Мара ме наблюдава над ръба на чашата си.
Кимвам. Искам да кажа, че технически ние с Дез разследваме това заедно, но когато го поглеждам отново, оставам с впечатлението, че иска аз да поема цялата заслуга за това.
– Значи знаеш, че по време на празненствата по случай слънцестоенето са изчезнали стражи от четирите кралства. Всички мъже.
Отново кимам.
– Надявах се да избегна тази ситуация. – Тя отпива от чая си и поклаща глава. – Исках да обсъдя с теб свидетелството на последните хора, които са видели тези войници живи. Мисля, че ще ви бъде много интересно.
Замислено се навежда и взема от подноса за чай сребърна лъжичка за разбъркване, след което я потапя в чашата си.
– Виждате ли, много от тях казват, че за последен път са видели другарите си с един-единствен човек. Същият човек.
Стискам краищата на подлакътника, вече се страхувам, вече знам какво ще каже тя.
– Кой? – Все пак питам.
– Твоята половинка, Дезмънд Флин.
Назад към част 34 Напред към част 36
