УИЛОУ
Лариса беше плътно прибрана на долното легло на двуетажната спалня на Ел. Беше заспала през последните десет минути. Ел, от друга страна, едва сега най-накрая се беше предал и беше затворил малките си очички. Знаех, че чака Маркъс, и се опитах да направя всичко възможно, за да го накарам да продължи да спи. Но той беше твърдо решен да целуне баща си за лека нощ.
Входната врата се отвори и затвори и малките очички на Илай отново се отвориха. Той ме погледна със сънлива усмивка.
– Татко си е вкъщи?
Кимнах.
– Да, бебе, той е – прошепнах аз.
Маркъс запълзя през вратата, след което влезе в тъмната стая. Той ме придърпа към себе си и ме целуна по главата. Нещо не беше наред. Можех да го усетя по начина, по който ме държеше. Сякаш аз бях спасителната му линия.
– Татко – прошепна Ел и Маркъс извърна глава. Той ме пусна и отиде да застане до горното легло, докато Ел разтриваше очите си и сядаше.
– Още си буден, приятелю? – Попита той.
– Чакам те – каза Ел, сякаш това имаше пълен смисъл и Маркъс трябваше да знае това.
– Съжалявам, пич. Трябваше да се видя с Грана и да ѝ помогна с нещо. Утре е филмова вечер. Аз и ти – каза му той, разроши косата му, после го целуна по челото.
– Може ли мама и Лариса да гледат с нас? – Попита той.
Маркъс направи пауза за минута. Зачудих се дали Тауни се е върнала.
– Лариса ще отиде утре на гости при баба и ще остане там за малко. Но мама може да го гледа с нас. Обзалагам се, че дори ще ни направи пуканки – каза му Маркъс.
Защо, по дяволите, Лариса отиваше при свекърва ми? За да плува с Аманда? Просто изглеждаше странно. Искам да кажа, че и преди е била там, но все пак, защо сега?
– Ще го направиш ли, мамо? – Попита Ел.
Усмихнах се бързо и кимнах.
– Да, сър. Може дори да направя и брауни.
Ел направи малък възглас и даде на баща си петица.
– Шшш, вие двамата. Лариса спи – напомних им аз.
Маркъс се наведе и целуна Ел по бузата. Ел легна обратно, а Маркъс придърпа завивките му.
– Спи спокойно, приятелю – каза той. – Обичам те.
– И аз те обичам, татко – отвърна Ел.
Маркъс се наведе и отметна къдриците на Лариса от лицето ѝ, след което я целуна по челото.
– На моята принцеса ѝ предстоят трудни дни. Но мисля, че нещата ще се оправят – каза той тихо, докато се изправяше.
Ръката му се плъзна в моята и той ме изведе от стаята.
Продължи да върви, докато стигнахме до спалнята ни. Затвори вратата и я заключи, което му беше навик през повечето нощи. Веднъж Илай беше влязъл при нас, когато правехме неща, които ни беше трудно да обясним. Сега бяхме по-внимателни.
– Родителите ми са заедно. Тауни и татко щяли да се развеждат заради това. Тауни се разгневила, когато разбрала, че при съвместно попечителство над Лариса не получава издръжка. Татко предложил да ѝ даде къщата в Мобил, но тя казала, че не иска това. Освен това оставила бележка, заедно с подписаните документи за развод, в която казвала, че не може да вземе Лариса.
Потънах на ръба на леглото, оставяйки думите му да потънат в съзнанието ми.
Сестра ми беше оставила бележка. Тя наистина беше напуснала Лариса. О, Боже. А родителите на Маркъс? Вдигнах поглед и погледнах съпруга си, който крачеше напред-назад, прокарвайки ръка през косата си.
– Той беше в дома на майка ми. Баща ми беше там, сякаш там му беше мястото. Сякаш не беше разбил сърцето ѝ. Сякаш не я беше захвърлил настрана, сякаш тя не означаваше нищо за него. Но тя държеше ръката му, Лоу. Държеше шибаната му ръка.
Уау. Просто… уау.
Той спря да се разхожда и ме погледна.
– Той се прибира. Мама ще отглежда Лариса и ще ѝ дава майчината обич, от която се нуждае, докато Тауни реши, че може да бъде майка. Кълна се, Лоу, майка ми е някаква светица. Католическата църква трябва да обърне внимание на това шибано безумие.
Мъжът ми беше във вихър от емоции, а аз просто седях тук и го оставях да си излее гнева. Изправих се, обгърнах с ръце кръста му и го придърпах.
– Вдишай дълбоко – казах му. – Майка ти винаги е била светица. Ние вече знаехме това. Това не би трябвало да те изненадва толкова много. Тя е приела Лариса и е била само мила към нея. Виждал си го. Виждала съм го. Тя е добра жена. Най-добрата. Тя те е отгледала, нали?
Маркъс въздъхна и притисна целувка до ухото ми.
– Майка ми е прекрасна жена, но не е най-добрата – каза той, преди да целуне бузата ми. – Имам най-доброто тук, в ръцете си.
Усмихвайки се, плъзнах ръцете си нагоре по гърдите му и ги прихванах около врата му.
– Те са възрастни, Маркъс. Ако са готови да поправят счупеното, това е тяхно решение. Майка ти е умна жена. Тя не би се съгласила на нищо с лека ръка. Не се съмнявам, че този мъж е трябвало да моли и да се доказва. Що се отнася до Лариса, това е наистина добро място за израстване. Ако глупавата ми, егоистична сестра не се върне, Лариса ще има живот, който заслужава. Тя ще може да види какво имат истинските принцеси в живота. Майка като твоята и баща, който иска да бъде у дома със семейството си. А не да се крие от буйната, луда жена, за която е женен. – Прокарах ръце през косата в основата на шията му и се усмихнах на мъжа, който притежаваше душата ми. – Нещата ще се оправят. Повярвай в това.
Маркъс сведе глава и нежно целуна устните ми. Веднага се отворих за него и езикът му се плъзна в устата ми, опитвайки ме, сякаш бях последната му храна на земята. Наслаждавах се на това, че съпругът ми изнасилваше устата ми.
Когато се отдръпна, той ме погледна с онзи наситен поглед, който обичах. Това ме възбуди.
– Ти си моят център. Ти ме държиш на земята. Ти ме успокояваш. Помагаш ми да виждам нещата в по-добра светлина. Това, което изпитвам към теб, е толкова повече от любов, Уилоу Харди, че нямам име за него.
Обичах, когато той казваше такива неща. Имах много романтичен мъж.
– Тогава ми покажи – прошепнах аз, отдръпнах се и свалих тениската си. – Получаваш бонус тази вечер. Мириша на бисквити – подразних го.
Хищнически блясък озари очите му, когато разхлаби вратовръзката си и я дръпна, след което започна да разкопчава ризата си, докато аз свалих късите си панталони и бикините под зоркия му поглед.
– Можеш да миришеш на бисквити, но по-добре тази вагина да мирише така, както трябва да мирише моята сладка вагина. Мислех си за това цял ден, по дяволите. Особено с палавия дразнещ текст, който ми изпрати по време на обяда.
Засмях се, отдръпнах се и изпълзях до центъра на леглото. Седнах на дупето си, след което оставих краката си да се разтворят. Очите на Маркъс се превърнаха в горещи, тлеещи пламъци, докато той проклинаше, след което дръпна панталоните си заедно с боксерките и дойде при мен.
Главата му влезе точно между краката ми и аз паднах назад, задъхвайки се. Тази вечер той не отделяше време да ме дразни. Езикът му премина директно върху клитора ми, преди да започне да ме чука с уста.
МАРКЪС
Уилоу винаги е имала толкова невероятен вкус. Колкото по-възбудена беше, толкова по-сладък вкус имаше. Държех краката ѝ отворени с двете си ръце, докато тя не извика и не затаи дъх, след като се свести от първия си оргазъм. Тя се опита да ме отблъсне и аз не ѝ позволих. Харесваше ми да я облизвам, докато тя полудяваше от това колко чувствителен беше оставил клитора ѝ освобождаването.
Когато започна да се задъхва и да ме моли, аз се усмихнах, след което я оставих да си почине. Тя ми се усмихна сънливо, което говореше, че обича, когато съм лош. Докато си възвръщаше дъха, плъзнах ръце по подутия ѝ корем. Дъщеря ми беше сигурно прибрана там. Имахме още няколко месеца, преди Багряна Джой Харди да влезе в живота ни.
Третата спалня вече беше боядисана в небесносиньо с лилави точки. Всеки уикенд Уилоу ни предлагаше да работим по нещо друго в стаята на Багряна. Знаех колко бързо минава всичко това. Сякаш вчера се беше родило малкото ми момче. Исках да погълна всяка минута от него. Да не губя нито миг.
Уилоу беше прехапала долната си устна и ме наблюдаваше внимателно, когато я погледнах отново.
– Голям е – каза тя.
Кимнах. Коремът ѝ се уголемяваше. Но тя знаеше, че ми харесва, че носи бебето ми там. Преместих ръцете си нагоре, за да обгърна гърдите ѝ.
– И тези са по-големи.
Уилоу започна да се смее, но се превърна в стон, когато придърпах в устата си едно от съвършените ѝ розови зърна.
След като обсипах с внимание и двете ѝ гърди, се преместих нагоре, за да целуна мястото на врата ѝ, което я караше да се гърчи. След това хванах Уилоу за кръста, докато се преобръщах по гръб, и я издърпах отгоре, така че тя да е разкрачена върху мен.
– Вземи го, бейби – казах ѝ, като придвижих бедрата ѝ назад, докато върхът на ерекцията ми се впи в нея.
– Маркъс – издиша тя, след което повдигна бедрата си и потъна върху мен. – АААААХ! – Извика тя.
Друго прекрасно нещо на бременността беше, че тя винаги се чувстваше подута и отвътре. Беше невероятно.
– Толкова е хубаво – казах ѝ, като се протегнах нагоре, за да хвана гърдите ѝ в ръцете си, докато тя започна да ме язди.
Нейните тихи стонове и сладки викове ме накараха да се облегна и да я оставя да контролира това. Не ѝ давах този контрол често, но понякога имах нужда тя да поеме юздите.
Като пуснах гърдите ѝ, плъзнах ръце, за да хвана дупето ѝ, докато очите ми останаха залепени за гледката на циците ѝ, които подскачаха в лицето ми. Шибано красиви.
– Обичам това дупе – казах аз, стискайки го. Тя падна напред върху двете си ръце, а циците ѝ бяха в лицето ми. Устата ми се зае да ги яде, докато Уилоу произнасяше името ми и ми казваше колко добре се чувствам. Когато седна обратно, твърдите връхчета бяха мокри от целувките ми и членът ми се размърда при тази гледка.
– Ще свърша – каза тя и ме погледна, докато очите ѝ започнаха да се въртят назад в главата. – Ще дойда – изрева тя и копринените стени, които обгръщаха члена ми, се свиха и спазмираха, като ме издърпаха заедно с нея право в освобождаването. Подръпнах бедрата си и посрещнах тласъка ѝ, докато се разливах в нея. Отбелязвайки това, което беше мое.